О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…….05.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и първи май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1458/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Прокредит Банк (България)”ЕАД срещу В.Й.И..
При
служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а
предявените искове са допустими. Предвид естеството на предявените искове и
целта на предоставяне на кредита, производството по делото следва да се
разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове”.
С оглед изложеното съдът намира, че на основание
чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи
проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Обективираното в
отговора на исковата молба искане на ответника за конституиране на останалите солидарни длъжници като трети лица помагачи следва да бъде оставено без уважение.
Абсолютна процесуална предпоставка за допускане привличането на трето лице –
помагач в процеса се явява наличието на правен интерес. Основание за привличане
на подпомагаща страна е наличието на обратен иск срещу нея, насочен към
реализиране на регресна отговорност след настъпила суброгация. В процесния
случай ответникът не е изложил конкретни и последователни фактически твърдения
за наличие на правен интерес от привличането, основаващи се на съществуването
на регресни права, за бъдещото упражняване на които е необходимо третите
неучастващи в спора лица да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на
постановеното по делото решение. При липсва на наведени конкретни твърдения за обема на
регресните права и техния произход, бланкетното посочване, че се предявяват
обратни искове, не е в състояние да обоснове наличие на правен интерес от
привличането на третите лица. Споменаването
на процесуалния институт на обратния иск не е достатъчно да се презумира правен
интерес от привличането, нито може да се квалифицира и като надлежно сезиране
на съд с искане да разгледа и разреши със сила на пресъдено нещо нов спорен
предмет. Само въз основа на използваното в отговора словосъчетание „обратен
иск“, не може да се приеме, че такъв е предявен, доколкото липсват изложени
фактически основания на искова претенция, цена на иска и надлежен петитум. Не
са спазени и формалните изисквания за привличане на подпомагаща страна и
предявяване на обратен иск - не е представена нарочна молба по чл.219 от ГПК до
третите лица, съдържаща обосновка на правния интерес от привличането, нито
искова молба със съдържанието по чл.129 от ГПК.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че стабилизираната заповед за изпълнение по
отношение на третите лица има последиците на влязло в сила решение, т.е. за
ответника не е налице правен интерес от обвързването им от силата на пресъдено
нещо на решението спрямо ищеца. Липсва правен интерес от обвързване на третите
лица и от силата на мотивите в отношенията им с подпомаганата страна, тъй като
при евентуално уважаване на иска платеното от ответницата въз основа на
влязлото в сила решение ще има за последица суброгирането й в правата на
удовлетворения кредитор по изпълнителния лист и встъпване екс леге в
изпълнителното производство като взискател. Налага се извода за липса на правен
интерес от привличането на останалите солидарни длъжници и от предявяване на
регресните права срещу тях по съдебен ред, тъй като същите могат да бъдат
реализирани във вече образуваното изпълнително производство.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в
отговора на исковата молба искане с правно основание чл.219 от ГПК за
конституиране на „Дани-2002”ЕООД с
ЕИК ********* и Дечко Стоянов Иванов като подпомагащи страни на страната на
ответника.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от
уведомяването с писмена молба с препис за ответника да индивидуализира ясно и
недвусмислено претенцията за възнаградителна лихва в размер на 56.83 лева по
основание – дали се претендира лихва за периода 11.09.2017г. – 09.10.2018г.,
както е посочено в заявлението по чл.417 от ГПК или сбор от лихва, включена в
погасителни вноски №29 и №30, което би представлявало недопустимо изменение на основание на
вземането с оглед изискването за идентичност в предмета на исковото и
заповедното производство.
При неизпълнение производството по делото ще бъде оставено без
движение.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски
спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 19.06.2020г. от 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
копие от настоящото определение.
ИЗГОТВЯ проект за
доклад на делото:
Производството е образувано по предявени от „Прокредит Банк
(България)”ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Тодор Александров“26, срещу В.Й.И. с ЕИК ********** с постоянен
адрес: ***53 А, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415,
ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2
от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 25723.45 лева, представляваща падежирала
главница по Договор за банков кредит №056-1002774/28.03.2014г., ведно със
законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК –
17.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 56.83 лева, представляваща просрочена договорна лихва съгласно чл.1 от договора за
периода 11.09.2017г. – 09.10.2018г.;
сумата от 1011.32 лева, представляваща неустойка за
забава, уговорена в чл.11 от Общите условия към договора за периода
15.08.2017г. – 28.05.2019г. в размер на 10% годишно, сумата от 1950 лева, представляваща 13 месечни такси за периода м.04.2018г. – м.05.2019г. за
месечно обслужване на разплащателна сметка, по която е наложен запор, по 150
лева всяка, сумата от 25
лева, представляваща такса вписване удостоверение
и сумата от 395.38
лева, представляваща неустойка за забава върху
начислени такси в общ размер на 1975 лева, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №601/20.06.2019г. по ч.гр.д. №902/2019г.
по описа на РС-Провадия.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №056-1002774/28.03.2014г. банката е
предоставила на „Дани-2002”ЕООД овърдрафт в размер на 50000 лева за оборотни
средства, преведена по сметка на кредитополучателя на 31.03.2014г. С подписване
на договора ответницата се е задължила да отговаря за задължението като
солидарен длъжник. Крайната дата на погасяване е 04.04.2024г. Уговорена е
възнаградителна лихва в размер на 6-месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка,
но не по-малко от 9% на годишна база. За първия дванадесет месечен период
размерът на EURIBOR е фиксиран към 26.03.2014 г. в размер на
0.4190%. Съгласно първоначалния договор олихвяването се извършва ежедневно,
като лихвата се заплаща ежемесечно в първия работен ден на месеца за предходния
месец, а главницата става изискуема на уговорения краен падеж. На основание
чл.4.2. и чл.6.1. от договора и чл.29 от ОУ и след извършен финансов
мониторинг, банката е взела решение за преобразуване на овърдрафта в анюитетен
кредит със свободен погасителен план за срок от 30 месеца, считано от
09.04.2016г., при лихва 6-месечния EURIBOR плюс 8.5 пункта надбавка,
но не по-нисък от 9%. Падежът на последната погасителна вноска е настъпил на
09.10.2018г. Решението на Кредитния съвет на ищцовото дружество е взето поради
трайна тенденция за влошаване на финансовите показатели на дружеството
кредитополучател – увеличаване на кредитната експозиция, липса на оборотни
средства в края на активния сезон на търговския обект, увеличаване на
задълженията към доставчици, отрицателен собствен капитал, генериране на
допълнителен кредитен ресурс, просрочване на задължения по кредити. Поради изпадането в забава на длъжника
ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по чл.415 от ГПК,
откъдето произтича правния интерес от съдебно установяване на вземането.
В депозирания по реда на чл. 367 ГПК
отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
факта на сключен между страните договор за кредит. Твърди, че
трансформирането на кредита в анюитетен не е доведено до знанието на ответника
като солидарен длъжник. Позовава се на обективна невъзможност за изпълнение по
чл.81 от ЗЗД, тъй като се дължи на причина, която не може да се вмени във вина
на ответника. Твърди, че едностранното изменение на договорените условия по кредита
е незаконосъобразно, тъй като ответникът не е участвал. Преобразуването на
кредита, по аналогия с обявяването му за предсрочно изискуем, следва да се
извърши с писмено уведомление до длъжника. Уговореният в ОУ начин на
уведомяване чрез системата за интернет банкиране е приложим само за
кредитополучателя, но не и за солидарните длъжници, които нямат достъп до
страницата му, поради което следва да бъдат изрично уведомени. Вземането на банката към ответницата произтича
само от подписания от нея договор като солидарен длъжник и не е обвързана от
преструктурирането му, при което индивидуализацията на процесното вземане по
размер и основание е коренно изменено и в което ответницата не е участвала. Задължението на
ответницата към банката е
до размера на непогасения остатък от усвоената преди прекратяване на
финансирането сума по договора за овърдрафт, ведно с договорените в него лихви.
В срока по
чл. 372, ищецът
депозира допълнителна искова молба, в която поддържа, че в договора, по
който страна е и ответникът, не е предвидено уведомяване на солидарните
длъжници за трансформацията на кредита в анюитетен. След като не е предвидено
такова задължение за банката, липсата на уведомяване не рефлектира
неблагоприятно в правната сфера на кредитора, а води до възникване на
отговорност на кредитополучателя на деликтно или договорно основание. Твърди
се, че знанието на ответницата за трансформацията на дълга се предполага, тъй
като е съпруга на другия солидарен длъжник и управител на дружеството
кредитополучател, което им придава качеството на свързали лица по пар.1 от ДР
на ТЗ. Същата е извършвала погасителни вноски по кредита и е била запозната с
движението по него. В условията на евентуалност се поддържа, че ответницата е
уведомена за трансформацията най-късно с получаване на препис от заповедта за
изпълнение и на исковата молба. В случай, че и този довод не бъде възприет, се
обективира изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради
забава в плащанията по погасителния план. Твърди се, че по този начин не се
изменя основанието, тъй като претенцията произтича от същото правно отношение и
фактите, които са го породили. Счита за неотносима цитираната в отговора
съдебна практика за предсрочната изискуемост.
В срока по
чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който оспорва наведените в допълнителната
ИМ твърдения за липса на задължение ищецът да доведе до знанието на солидарния
длъжник трансформирането на кредита. Ответницата не оспорва т.29 от ОУ, а
едностранното действие на банката и липсата на доказателства за нуждата от
трансформация на кредита. Позовава се на неравноправен характер на клаузата на
т.6.1. от договора, тъй като едностранното изменение на договора поставя
банката в господстващо положение. Излага, че е извършена обективна новация, без
да е съобщено на солидарния длъжник. Фактът, че ответницата е плащала вноски в
размер, различен от този по погасителния план, е индиция, че не е знаела за
преобразуването на договора. Твърди, че ответницата е в дълга фактическа
раздяла със съпруга си, не поддържат никакви контакти, поради което не е
информирана за настъпилата трансформация. Поддържа, че заявлението по чл.417 от ГПК е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.147 от ЗЗД. По отношение
на вноските с настъпил падеж, които не са погасени от главния длъжник,
отговорността на солидарния длъжник е приравнена на отговорността на поръчителя
и се погасява с изтичане на преклузивния 6-месечен срок, който започва да тече
от падежа на всяка конкретна вноска. В случая относно вноските след
15.11.2017г. ищецът не е предявил иск против главния длъжник в срока по чл.147
от ЗЗД, поради което задължението на ответницата по отношение на тези вноски е
погасено.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се
разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи,
следните правнорелевантни факти, а именно:
- наличието на
валиден договор за кредит овърдрафт;
- качеството си на изправна страна по
договора, в т.ч. предоставяне на заемната сума;
- изпълнение
на задължението си за уведомяване за извършеното преобразуване на овърдрафта в
анюитетен кредит;
- наличие на твърдяните обективни предпоставки за извършване на тази
трансформация – настъпили или вероятни неблагоприятни промени във финансовото
състояние на кредитополучателя;
- настъпване на изискуемостта на задължението – настъпил краен падеж по
погасителен план, евентуално предпоставките за предсрочна изискуемост съобразно конкретна договорна хипотеза – допуснато просрочие при
първоначално договорените условия преди трансформацията и надлежното
уведомяване на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем;
- обосноваване на задълженията за главница, възнаградителна лихва,
мораторна неустойка и такси, по основание и размер;
- факта, че при поемане на солидарната отговорност ответникът е действал в рамките на осъществяваната от него
дейност по занятие или поради връзката от функционално естество, която има с
дружеството, напр. неговото управление или значителен дял от неговия капитал,
отношения, които го поставят в отношения на свързани лица и пр.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи, че е сключил договора в качеството на потребител, т.е. за цели от частен характер, както и точното в количествено и времево отношение изпълнение на задълженията си
по договора.
УКАЗВА на страните, че в случай, че бъде обосновано качеството на
ответника на потребител, съдът служебно ще разгледа въпроса относно
съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми, на
основание чл.7, ал.3 от ГПК.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени
доказателства.
ДОПУСКА прилагането на ч.гр.д. №902/2019г. по описа на
РС-Провадия.
ДОПУСКА провеждането на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с
материалите по делото и релевантните счетоводни документи при ищеца, да даде
заключение по следните въпроси:
1. Предоставен ли е на кредитополучателя кредит, в какъв размер и кога е
усвоен?
2. До коя дата е погасяван
кредитът и какъв е общият размер на извършените погашения? Постъпвали ли са
плащания за погасяване на задължението след датата на издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист (20.06.2019г.) до датата на изготвяне на
експертизата и ако има такива – кои от тях са постъпили от ЧСИ след извършено
разпределение на събрани суми в изпълнителното производство?
3. Осчетоводявана ли е
трансформация на процесния кредит в анюитетен – кога и с какви операции, с
посочване в табличен вид на брой вноски, размер по пера и падеж на всяка от тях
и лихвен процент?
4. Какъв е размерът на
остатъчното задължение по пера (главница, договорна лихва, неустойка
(наказателна лихва), такса за месечно обслужване на
разплащателна сметка, по която е наложен запор и такса вписване удостоверение и неустойка върху таксите) за посочените в доклада на
делото периоди, при съобразяване на погасителния план? Върху каква главница и
за какъв период е начислена договорната лихва в размер на 56.83 лева? Наказателните лихви и таксите да се посочат въз
основа на собствени изчисления на вещото лице за приложимите ставки съобразно
договорните условия, с разясняване на приложимия алгоритъм?
5. Какъв би бил размерът на
остатъчното задължение с настъпил падеж към
30.09.2020г. по пера (главница, договорна лихва, неустойка (наказателна
лихва), такса за месечно обслужване на разплащателна
сметка, по която е наложен запор и такса вписване удостоверение и неустойка върху таксите)
за посочените в доклада на делото периоди, съобразно
първоначалните договорни условия, без съобразяване на трансформацията на
кредита в анюитетен и на изготвения погасителен план, но след приспадане на
извършените по договора доброволни плащания, изключае тези по изпълнителното
производство?
6. Извършвала ли е
ответницата вноски по процесния договор за кредит – кога, на кои дати, в какъв
размер и с какво основание? Заплатените от нея вноски на вноските по първоначалните
договорни условия ли съответстват или на тези по погасителния план?
7. Съгласно Графика за
погасяване на задължението, представен с уточняваща молба от 02.12.2019г., кои
от вноските са погасени от кредитополучателя, кои от тях са погасени от всеки
от солидарните длъжници и кои от вноските не са погасени и кога е бил техният
падеж?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 500.00 лв., вносими както следва: 400
лева от ищеца и 100 лева от ответника, по сметка на ВОС в едноседмичен срок,
считано от уведомяването, като в същия срок се представят и доказателства за
извършеното плащане.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Елеонора Трифонова, която да се уведоми
за изготвяне на заключението след представяне на доказателства за платен
депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си
по делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум
една седмица преди датата на съдебното заседание с преписи за страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им
разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване
на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да
разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на
4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се призоват страните като им се връчи препис от
настоящото определение.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: