Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019
г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 10851 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 415525 от 25.05.2018 год., постановено
по гр.дело № 74629/2017 г. на СРС, І ГО, 32 състав, е отхвърлен предявения от ищеца К.К.Т., с ЕГН
**********,*** срещу ответника ЧСИ Н.М., с рег.№ 481 на КЧСИ, с район на
действие СГС, с адрес: гр.София, бул.“ ********, осъдителен иск за сумата 2500 евро, частично от 70000
евро, представляваща имуществени вреди от публична продан на собствен на ищеца
имот/ ап.22, находящ се в гр.София, ********, подпокривен етаж/ на цена, занижена със 70000 евро, спрямо
реалната цена на имотите. С решението на
съда е осъден К.К.Т., с ЕГН **********,***, да плати на ЧСИ Н.М., с рег.№ 481
на КЧСИ, с район на действие СГС, с адрес: гр.София, бул.“ ********, сумата 500
лв., разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 32 с-в е постъпила въззивна жалба от К.К.Т. с искане същото да
бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявения частичен иск с правно основание чл.441 от ГПК, вр.с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45
от ЗЗД, бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата се излагат
подробни доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ответник ЧСИ Н.М., чрез пълномощника си адв. А.В. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ответника-„ДЗИ-О. З.“
ЕАД, гр.София, чрез юрк.М.П. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени
в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца срещу
ответника, частичен иск с правно основание чл.441 от ГПК вр. с чл.
74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на частичната исковата претенция в размер на сумата от 2500 евро. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на въззивника-ищец във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Изводите
на съда са обосновани с оглед данните по делото. В обжалвания съдебен акт са
изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати
процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви
доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание
за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. В случая в исковата молба е направено искане за допускане на допълнителна
съдебно- техническа експертиза с конкретно формулирана задача, но с определение
на съда постановено в публично съдебно заседание на 16.05.2019 год., искането е
оставено без уважение, като неоснователно. От друга страна, съдът приема за изцяло
неоснователен довода на въззивника- ищец за допуснато процесуално нарушение от СРС при
разпределението на доказателствената тежест на страните досежно установяване на
твърдяните от тях факти и обстоятелства.
Видно от изготвения проекто-доклад по делото, докладван в публично съдебно
заседание на 24.04.2018 г., на което е присъствал ищеца, съдът точно и ясно е разпределил
доказателствената тежест в процеса, като е указал кои правнорелевантни факти и
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. От друга страна следва да се
посочи, че съдът няма вменено по закон
задължение да указва на страната какви конкретни доказателства следва да
представи за доказване на основателността на предявения иск. Противното би
означавало да бъде нарушено диспозитивното начало в гражданския процес, което
би довело до опорочаване на принципа за равнопоставеност на страните в
съдебното производство. По изложените съображения въззивният съд счита, че първоинстанционният
съд при разглеждане на спора, с който е бил сезиран, не е допуснал процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на въззивника- ищец. С
оглед на което доводите на ищеца за допуснати процесуални нарушения от
СРС, изложени в депозираната от него
въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. В настоящия случай не е
допуснато от първоинстанционният съд,
нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и
нарушение на императивни материалноправни норми на закона.
На следващо място, неоснователни са
изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Противно на
изложеното във въззивната жалба,
приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа
експертиза е компетентно и обективно изготвено, и е обосновано, по поставената
от съда задача, с отговора на която спорният въпрос по предмета на експертното
изследване е изяснен. При приемането му в
съдебно заседание на 24.04.2018 год., ищецът не го е оспорил, относно
истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти,
нито е поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по същите
въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. Настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза. Като се е позовал на същото
в мотивите на обжалваното решение, СРС, 32 с-в
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При постановяване
на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника- ищец
не се следват разноски за настоящата инстанция. При липса на направено искане
за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата
страна- ответник по делото. На третото лице- помагач на страната на ответника,
разноски не се дължат.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 415525 от 25.05.2018 год.,
постановено по гр.дело № 74629/2017 г. на
СРС, І Г.О., 32 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „ДЗИ-О. З.“- ЕАД, гр.София, като трето лице – помагач на ответника
ЧСИ Н.М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.