Решение по дело №2098/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.10.2020 г.

 

     СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

     При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 2098/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     СГС е сезиран с искова молба от „П.М.К.“ АД, с която е предявен срещу Г.М.С. иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 26 000 лв. – частично от 156 660 лв. Твърди се от ищеца, че е правоприемник на „П.К.“ ООД, на което дружество ответникът е бил управител до 13.04.2016 г., когато с решение на едноличния собственик на капитала е бил освободен от длъжност. През м.08.2019 г. ищецът е получил запорно съобщение на ЧСИ М.П., с което са запорирани сметките по иск на „Й. 2000“ АД по арб.дело N 1/2019 г. на арб.съд при сдружение „Професионало сдружение за извънсъдебно решаване на спорове“ за присъждане на сумата от 203 658 лв., произтичащо от сключено на 20.04.2016 г. допълнително споразумение. С това споразумение ответникът от името на „П.К.“ ООД е признал задължение в размер на 156 660 лв. към „Й. 2000“ АД и е поето задължение за неустойка от 1 %, както и е включена арб.клауза, с което дружеството е увредено, защото към подписване на споразумение и арб.клауза ответникът вече не е бил управител и е действал без представителна власт. От поведението на ответника е увредено дружеството, защото за негова сметка са поети несъществуващи задължение от 156 000 лв. -според уточнителна молба от 28.10.2019 г., а с включването на арб.клауза дружеството е лишено от възможността да се защити по съдебен ред. Сочи се, че „Й. 2000“ АД се облагодетелства от поведението на ответника, който към  20.04.2016 г. е бил негов член на СД. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 26 000 лв. – частично от 156 660 лв., представляваща вреда от действията по сключване на доп.споразумение от 20.04.2016 г.

    Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че исковата молба е нередовна, защото не са описани претърпените вреди. По същество се сочи, че по делото пред арбитражния съд ищецът е могъл да се защити срещу процесните действия на ответника, при положение че е предявен иск пред СГС за нищожност на споразумението. Поддържа се, че не е налице вреда за дружеството, защото „Й. 2000“ АД е предоставил заем в размер на 150 000 лв., а поради неплащане са били сключени споразумения от 14.12.2015 г. и от 20.04.2016 г. за уреждане на отношенията. С процесното споразумение е разсрочен дълг от 123 680 лв. по договор за заем от 01.07.2014 г., както и дълг от 35 980 лв. по фактура N 376/29.12.2014 г. за продажба на помпа, по които са извършени плащания от ищеца. Поддържа се, че към сключване споразумението ответникът не е бил заличен от ТР, поради което все още е имал качеството на управител и е разполагал с представителна власт.

     Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа иска с довода, че не е налице нередовност. Оспорва към сключване на споразумението да са съществували задължения на дружеството и да е бил предоставен реално заем. Прави възражение за нищожност на договора за заем поради симулация, защото страните по него са свързани лица, тъй като ответникът освен управител на дружеството е бил и член на СД на „Й. 2000“ АД. Освен това договорът за заем е следвало да се сключи и от другия управител на дружеството, а не само от ответника. Поддържа се, че ответникът е бил уведомен за решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване от длъжност, както и че представителите на „Й. 2000“ АД са знаели за това обстоятелство, а още на 18.04.2016 г. е било подадено заявление за заличаване на ответника за управител.

   Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и възраженията срещу иска с довода, че е поставено решение на арб.съд за осъждане на ищеца да плати по споразумението, което е действително, както и решение за отхвърляне на иск за нищожност на споразумението.

      Представен е договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2016 г., с който А.Ц., Г.С., Т.А., И. Г. и М.П.М.са продали на „Ф.Б.“ ООД притежаваните от тях дружествени дялове от капитала на „П.М.К.“ ООД.

      Представен е протокол от 13.04.2016 г., с който „Ф.Б.“ ООД в качеството на едноличен собственик на „П.М.К.“ АД е приел решение за освобождаване на Г.М.С. като управител на дружеството.

      Представена е декларация от 09.09.2019 г. на Г. П., в която се сочи, че на 13.04.2016 г. е уведомил ответника, че го освобождава като управител на „П.М.К.“ ООД.

      Представено е споразумение от 20.04.2016 г., от което се установява, че „П.М.К.“ ООД, представлявана от ответника, и „Й. 2000“ АД са постигнали съгласие за това, че в полза на „Й. 2000“ АД съществува срещу „П.М.К.“ ООД по споразумение от 14.12.2015 г. вземане в размер на 156 000 лв., което длъжникът се е задължил да погаси чрез плащане на месечни вноски от по 26 100 лв. през периода 01.08.2016 г. – 03.01.2017 г.

      Представен е договор за заем от 01.07.2014 г., от който се установява, че „Й. 2000“ АД е поел задължение да предостави на „П.М.К.“ ООД сумата в размер на 150 000 лв., която следва да се върне до 30.06.2017 г.

     Представени са РКО от 28.10.2015 г. и от 01.09.2015 г., в които се сочи, че „Й. 2000“ АД е дал на „П.М.К.“ ООД сумата от 1880 лв. и от 8000 лв. – договор за заем.

    Представена е фактура N 037/29.12.2014 г., от която се установява, че „Й. 2000“ АД е продал на „П.М.К.“ ООД стоки при цена от 38 880 лв.

    Представено е преводно нареждане от 18.03.2016 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 12 500 лв. – заем.

    Представено е преводно нареждане от 01.07.2014 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 22 000 лв. – заем.

      Представено е преводно нареждане от 22.07.2014 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 20 000 лв. – заем.

    Представено е преводно нареждане от 20.08.2014 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 10 000 лв. – заем.

     Представено е преводно нареждане от 01.09.2014 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 10 000 лв. – заем.

     Представено е преводно нареждане от 25.09.2014 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 12 000 лв. – заем.

     Представено е преводно нареждане от 24.10.2014 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 10 000 лв. – заем.

    Представено е преводно нареждане от 23.03.2015 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 2 000 лв. – заем.

    Представено е преводно нареждане от 17.04.2015 г., в което се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на „П.М.К.“ ООД сумата от 6000лв. – заем.

     Представено е преводно нареждане от 04.09.2015 г. и от 15.10.2015 г., в които се сочи, че „Й. 2000“ АД е превел по сметка на К.Ц.сумите от 500 лв. и от 300 лв. – аванс.

     Представен е договор за встъпване в дълг от 12.04.2016 г., от който се установява, че „Й. 2000“ АД е поел задължение да отговаря солидарно за задълженията на „П.М.К.“ ООД към „А.“ ООД за сумата от 3500 лв., към „Й. И.“ ООД за сумата от 38 315 лв. и за сумата от 394 000 лв.; към „Й. 2000“ ООД за сумата от 123 000 лв. и за 35 980 лв.

     Представено е споразумение от 14.12.2015 г., от което се установява, че „П.М.К.“ ООД е признал задължение към „Й. 2000“ АД в размер на 123 680 лв. и в размер на 35 980 лв.

     Представен е договор за продажба на изплащане от 16.05.2014 г., от който се установява, че „Й. И.“ ООД е продал на „П.М.К.“ ООД движими вещи срещу цена от 300 000 лв.

     Установява се от заключението на съдебно-графологическата експертиза, че подписът в споразумение от 14.12.2015 г. е изпълнен от ответника, а подписът, положен в договор за продажба от 16.05.2014 г. не е изпълнен от ответника.

     Установява се от заключението на ССЕ, че по представените платежни нареждания през периода 01.07.2014 г. – 18.03.2015 г. по сметка на „П.М.К.“ ООД е постъпила сумата от 104 500 лв., както и че в търговските книги на „Й. -2000“ АД са записани вземания към „П.М.К.“ ООД в размер на 120 680 лв. – по договор за заем от 01.07.2014 г. и в размер на 35 980 лв. по фактура N 376/29.12.2014 г., а по тази фактура е записано в търговските книги на „П.М.К.“ ООД задължение на стойност от 38 880 лв.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

   Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД.

 

    По правната квалификация на иска. На първо място следва да се спомене, че ищецът не твърди процесното противоправно действие да е сторено през времето, през което е ответникът е заемал длъжността управител на „П.М.К.“ ООД -  повдигнатите фактически твърдения са, че ответникът е сторил увреждащото действие към момент, когато не е бил управител на дружеството. В този случай е неприложима хипотезата на чл.145 ТЗ, защото тя намира приложение, когато дружеството е увредено при изпълнение на длъжността управител. В случая обаче, както се спомена, твърденията на ищеца са, че вредоносните действия са извършени от ответника, но след неговото освобождаване като управител - т.е вредите не са причинени от действията на управителя на дружеството, а от действията на лице, което във вътрешните отношения с дружеството не е било управител.

   Освен това - за отношенията между страните не могат да се прилагат правилата на договорната отговорност, защото се твърди от ищеца, че вредоносните действия са сторени от ответника след приемане на решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване му като управител, т.е след прекратяване на мандатното правоотношение по договора за възлагане на управлението, а това изключва договорната отговорност.

    След катo твърденията на ищеца са, че към момента на извършване на увреждащите действия са били прекратени управителните правомощия на ответника, който вече не е бил управител, т.е ответникът е трето за дружеството лице, искът следва да се подведе под нормата на чл.45 ЗЗД. Това означава, че в случая не следва да намери приложение  изискването на чл.137 ал.1, т.8 ТЗ, защото не е предявен иск за вреди, които са причинени от лице, заемащо длъжността управител настъпва на вредата.

    Следва да се спомене, че не може да намери приложение и нормата на чл.42 ЗЗД, защото тази норма се прилага, когато се предявява иск от насрещната страна по сделката, сключена от мнимия представител / решение № 162 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 457/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Искът не е предявен от насрещната страна по процесната сделка - „Й. 2000“ АД, а от правоприемника на страната, която е била представлявана от ответника, който по твърдения е действал като „мним представител“.

    По същество на спора. Според съда предявеният иск е неоснователен, защото от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, не се установиха факти, които да сочат, че ответникът при сключване на процесното споразумение е извършил  противоправни действия, увреждащи „П.М.К.“ ООД.

    Ответникът е бил управител на „П.М.К.“ ООД до 13.04.2016 г., когато с протокол от 13.04.2016 г. е прието от „Ф.Б.“ ООД в качеството на едноличен собственик на капитала на „П.М.К.“ ООД решение за освобождаване на ответника като управител на дружеството. Приетото от едноличния собственик на капитала решение от 13.04.2016 г. за освобождаване на ответника като управител е породило незабавно действие във вътрешните отношения още на 13.04.2020 г., но за третите лица освобождаването има действие от вписването му в ТР - от 22.04.2016 г. /решение № 251 от 06.03.2018 г. по т.д. № 593/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 86 от 01.09.2017 г. по т.д. № 1068/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 39 от 15.04.2011 г. по т.д. № 526/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Към 20.04.2016 г. ответникът не е бил заличен от ТР като управител, поради което в отношенията с „Й. 2000“ АД е притежавал надлежна представителна власт спрямо „П.М.К.“ ООД – чл.141 ал.6, вр. с чл.141 ал.2, изр.2-ро ТЗ.

     В отношенията между „П.М.К.“ ООД и ответника още на 13.04.2016 г. е настъпило прекратяване на управителните правомощия на ответника, който е престанал да притежава правото да представлява дружеството, но за осъществяване на фактическия състав на чл.45 ЗЗД е от значение дали ответникът е знаел, че неговите управителни правомощия са прекратени. Ответникът е бил страна по договора за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2016 г. и е знаел, че след сключване на тази сделка „П.М.К.“ ООД става ЕООД, поради което съдът намира, че ответникът, доколкото не е бил определен от едноличния собственик на капитала за управител, е знаел, че на основание чл.147 ал.1, изр.2-ро ТЗ новият управител на дружеството е Г. П., който е представител на едноличния собственик на капитала. При тези факти съдът намира, че ответникът към 20.04.2016 г. е знаел, че вече не е управител.

     Важно е обаче да се отбележи, че от сключване на процесното споразумение от 20.04.2016 г., при което ответникът е действал като законен представител на „П.М.К.“ ООД, по същество за дружеството не са възникнали нови задължения, защото е налице признание на вече натрупан дълг в размер на 156 660 лв. В този смисъл съдът приема, че действията на ответника може да са увреждащи дружеството, но само ако с процесното  споразумение бе признато несъществуващо задължение в размер на 156 660 лв. Случаят обаче не е такъв, защото със споразумението не се поражда нов дълг в размер на 156 660 лв., а се признава възникнал дълг по споразумение от 14.12.2015 г.

     По делото е представено споразумение от 14.12.2015 г., в което се сочи, че към момента на неговото сключване „П.М.К.“ ООД има задължение към „Й. 2000“ АД в размер на 123 680 лв. - по договор за заем от 01.07.2014 г. и в размер на 35 980 лв. – по фактура N 376/29.12.2014 г., т.е. общо 159 660 лв.

    На първо място следва да се спомене, че няма данни, а и не се твърди, да е прието решение на ОС на „П.М.К.“ ООД, с което по реда на чл.137 ал.1, т.8 ТЗ да се търси отговорност от ответника за сторените от него действия при сключване на споразумението от 14.12.2015 г. Според съда с предявения иск по чл.45 ал.1 ЗЗД за вреди от сключеното на 20.04.2016 г. споразумение не може да се заобикаля реда за търсене на отговорност на ответника за извършените от него на 14.12.2015 г. действия като управител на дружеството.  Ако извършените от ответника в качеството на управител действия по сключване на споразумението от 14.12.2015 г. са увредили представляваното от него дружество, неговата отговорност може да се реализира само с иска по чл.145 ТЗ, и то след приемане на решение по чл.137 ал.1, т.8 ТЗ.

      В случая не е ангажирана отговорността на ответника за действията му като управител при сключване на споразумението от 14.12.2015 г., поради което съдът приема, че неговите действия по сключване на споразумението от 20.04.2016 г., с което е признат дълг по споразумението от 14.12.2015 г., не са увреждащи „П.М.К.“ ООД. Следователно със сключване на процесното споразумение от 20.04.2016 г. ответникът, макар и без да е имал право да представлява дружеството, е признал действително задължение на дружеството, произтичащо от споразумение от 14.12.2015 г. Признанието с процесното споразумение от 20.04.2016 г. на съществуващ дълг от 156 660 лв. не представлява действие, което да води до настъпване на вреда за дружеството в размер на 156 660 лв. Само на това основание искът по чл.45 ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли.

     Друг аргумент в подкрепа на извода, че не са увреждащи действията на ответника по представляване на  „П.М.К.“ ООД при сключване на процесното споразумение от 20.04.2016 г., е обстоятелството, че с решение от 16.01.2020 г. на арбитражен съд при ПСИРС по арб.дело N 1/2019 г. е уважен предявеният от „Й. 2000“ АД иск срещу „П.М.К.“ АД. За сделките, при които управителят на дружеството действа недобросъвестно и му нанася вреда като сключва неизгоден за дружеството договор, се прилага правилото на чл.40 ЗЗД /решение № 178 от 12.03.2020 г. по т.д. № 1991/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. След като процесното споразумение е било предмет на делото пред арбитражния съд и след като по това дело не е отречена действителността на споразумението, съдът приема, че действията на ответника не са вредоносни. От процесното споразумение от 20.04.2016 г. не възниква ново задължение за дружеството в размер на  156 660 лв., а се признава съществуването на вече възникнало задължение в такъв размер, което е било признато още със споразумението от 14.12.2015 г. и което е присъдено с арбитражното решение.

    За пълнота на изложението следва да се спомене следното – по делото е представен договор за заем от 01.07.2014 г., от който се установява, че „Й. 2000“ АД е поел задължение да предостави на „П.М.К.“ ООД в заем сумата от 150 000 лв., а от заключението на ССЕ /таблицата на стр.5-та/ се установи, че „Й. 2000“ АД в качеството на заемодател реално е предоставил на „П.М.К.“ ООД през 2014 г. и 2015 г. по банков път сумата от 123 150 лв. и на каса в брой сумата от 9 880 лв., т.е общо 133 000 лв., от която сума ответникът е върнал 26 350 лв., а остатъкът към 14.12.2015 г. е бил в размер на 106 680 лв. Тук следва да се спомене, че ищецът не е предоставил на в.лице за проверка счетоводни документи, поради което съдът на основание чл.161 ГПК приема за верни вписванията в търговските книги на насрещната страна по сделката -  „Й. 2000“ АД.

    Доколкото се установи, че „П.М.К.“ ООД реално е получила от „Й. 2000“ АД в заем сумата от 133 030 лв., както и че е погасила по заема сумата от 26 350 лв., съдът намира за неоснователни направените от ищеца възражения за недействителност на договора за заем – чл.293 ал.3 ТЗ и чл.301 ТЗ.

     В споразумението от 14.12.2015 г. е посочено, че дългът по заема възлиза в размер на 123 680 лв., а не на 106 680 лв., но доколкото с договора за заем заемателят е поел задължение да плаща възнаградителна лихва от 7 %, съдът приема, че разликата между 106 680 лв. и 123 680 лв. не представлява несъществуващ дълг, а включва и натрупаната лихва – чл.365 ЗЗД.

     От писмо на НАП от 13.08.2020 г., се установи, че в търговските книги на „П.М.К.“ ООД е направено записване за продажбата на стоки по фактура N 376/29.12.2014 г. на стойност 38 880 лв., защото тази фактура е била включена в дневника за покупки по ЗДДС и по нея е ползван данъчен кредит. Това означава, че за „П.М.К.“ ООД е съществувало задължение за продажна цена, което в споразумението от 14.12.2015 г. е определено по размер на 35 980 лв., а очевидно е, че в споразумението от 20.04.2016 г. е включено в общия размер на дълга от 156 600 лв.

    Съдът не кредитира за верни дадените от в.лице обяснения в съдебното заседание на 17.09.2020 г., че споразумението от 14.12.2015 г. формира по размер задължения, възникнали през 2016 г. Този извод на в.лице може да се отнася единствено за част от задължението в размер на 12 500 лв. – предоставена в заем сума с платежно нареждане от 18.03.2016 г., но не и за останалата част от дълга, защото са представени платежни нареждания от 01.07.2014 г., 22.07.2014 г., 20.08.2014 г.,01.09.2014 г., 25.09.2014 г., 24.10.2014 г., 23.03.2015 г., 17.04.2015 г., от които се установява, че заемните суми са били предоставени преди 14.12.2015 г., а продажбата на стоки по фактура N 376/29.12.2014 г. е през 2014 г.

    При тези факти и след като се проследи в хронологичен ред развитието на отношенията между „П.М.К.“ ООД и „Й. 2000“ АД, съдът приема, че ответникът при сключване на процесното споразумение от 20.04.2016 г. в качеството на представител по закон на „П.М.К.“ ООД по никакъв начин не е увредил дружеството. На първо място - с решението на арбитражния съд сумата от 156 660 лв. е призната за дължима от „П.М.К.“ ООД на „Й. 2000“ АД, а установените факти от събрание по делото доказателства сочат, че към 20.04.2016 г. за „П.М.К.“ ООД са съществували към „Й. 2000“ АД задължения в размер на общо 156 660 лв. Към 20.04.2016 г. ответникът във вътрешните отношения с „П.М.К.“ ООД не е бил вече управител, но процесното споразумение не води като резултат до възникване на вреда в размер на 156 660 лв. Това е така, защото за този размер съществува дълг на дружеството към  „Й. 2000“ АД, който е бил признат за съществуващ още със споразумението от 14.12.2015 г. и се установи, че дългът произтича от договор за заем от 01.07.2014 г. и от фактура N 376/29.12.2014 г. /по договора за заем - 123 680 лв., по фактура N 376/29.12.2014 г. - 35 980 лв./.

    С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли.

    Мотивиран съдът

                                                                      РЕШИ:

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.М.К.“ АД срещу Г.М.С. иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 26 000 лв.,  частично от 156 660 лв. – обезщетение за вреди, произтичащи от действията на Г.М.С., изразяващи се в представляване като управител на „П.М.К.“ ООД /сега АД/ при сключването на  допълнително споразумение от 20.04.2016 г. с „Й. 2000“ АД.

     ОСЪЖДА „П.М.К.“ АД, ***, да заплати на Г.М.С., EГН **********,***, съдебни разноски от 450 лв.

 

     Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

                                                      

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: