РЕШЕНИЕ
№
30.05.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 22.05. 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Е. Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 724 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.И.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: *** против И.М.И., ЕГН **********,***. Ищецът
твърди, че с Решение № *** година, постановено по гражданско дело № 3123 по
описа за 2015 г. на Районен съд-К. била изменена определената по гр. д №
552/2006 г. по описа на Районен съд-К. издръжка за непълнолетния И.И.И., ЕГН **********,
като бил осъден ответникът да заплаща на сина си И.И.И., ЕГН **********, със
съгласието на неговата майка Д.И.И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 110,00 лв., считано от датата на завеждане на иска - 10.12.2015 г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване, като бил отхвърлен иска
до пълния предявен размер от 120,00 лв., като неоснователен и недоказан.
Ответникът изплащал редовно издръжката. На 27.01.2019 г. ищецът навършил 18
години и това вероятно мотивирало баща му да счете, че повече не се нуждаел от
нея, както и че не били налице законовите основания за заплащането ѝ,
поради което спрял да превежда издръжка, въпреки че съгласно чл. 144 от СК - родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения. Ищецът твърди, че нямал доходи, а продължавал да учи,
като разходите му за образование и покриване на минималния житейски стандарт се
увеличавали. Като всички нормални младежи искал да излиза, да общува с
приятели, да спортува, да посещава извънкласни форми на обучение. Предстояло
кандидатстване във ВУЗ, което било свързано с допълнителни уроци и разходи на
средства. Сочи, че майка му получавала възнаграждение в размер на 980 лева, но
тези пари не стигали за комунални разходи и издръжка на ищеца и брат му Д.С.И.,
ЕГН **********, който страдал от астма. Реално майката отделяла лично за ищеца
около 250 лева на месец, които били недостатъчни. Твърди, че съгласно официалната справка на НОИ за последното
тримесечие на 2018 г. разходите на едно домакинство били 1492,35 лева средно на
лице или разделено на 3 месеца - по 497,45 лева средно на месец. Тоест всеки
един от тримата в домакинството, за да покрива своя житейски стандарт следвало
да живее с по около 500 лева, което било невъзможно да се осигури само от
единия родител в случай, че той получавал под размера на 1492 лева. И ако на
брата на ищеца, баща му изплащал издръжка и все пак се покривал някакъв
стандарт, то той и майка му живеели под прага изведен от НОИ. Твърди, че бил ученик
в ПМГ „***“ гр. К., редовна дневна форма на обучение и бил записан в „а“ клас
през настоящата учебна година. Посещавал редовно учебните занятия. Продължавал
да учи английски език, но вземал частни уроци като продължавал да плаща месечна
такса от 70 лв. и цена на учебниците - 80 лв. защото нямал средства за
изучаване в Английски център, където цената на уроците, учебните помагала и
изпитите значително поскъпнали в сравнение с 2016 г. Спортувал, играел
баскетбол. Предстояла му подготовка за кандидатстудентски изпити с уроци по
български език и литература, и математика. С ПМС № 320/20.12.2018 г. размерът
на МРЗ в страната бил определен на 560 лева месечна ставка. Съгласно чл. 142 от СК размерът на издръжката се определяла според нуждите на лицето, което имало
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължало. Минималната
издръжка на едно дете била равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Известно му било, че баща му работел като шофьор във фирма „Ф.К.“
ООД, ЕИК ********* и че имал роден втори син М. И.И., ЕГН **********, който
също се нуждаел от разходи, както и че страдал от астма, но предвид изложените
по напред в този иск съображения, защитените приоритетно от закона интереси на
децата в РБългария, както и сочените текстове на СК, поради завишените
потребности на ищеца, адекватни на установените като нужди и от НОИ бил принуден
по съдебен ред да потърси правата си. От съда се иска да осъди И.М.И., ЕГН **********,***
да заплаща на навършилия пълнолетие, но учащ в средно учебно заведение, редовна
форма, син И.И.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** при условията на чл.
144 от СК издръжка по 200 лева /двеста лева/ всеки месец за периода от
завеждане на иска в съда до настъпване на законови основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава при всяка
просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното ѝ
плащане, която да заплаща с пощенски запис на името на ищеца до 30-то число на
месеца, за който се дължи издръжката. Претендира за присъждане на сторените
разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен
отговор от адв. Г.А. в качеството ѝ на особен представител на ответника И.М.И..
Заявява, че предявеният иск бил частично неоснователен и недоказан по размер. Законът
сочел, че издръжка на продължаващ обучението си пълнолетен се дължала само ако
тя не съставлявала особени затруднения за родителите. Би следвало, за уважаване
на иска по чл. 144 СК, ищецът, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК при
условията на пълно и главно доказване да установи качеството си на правоимащо
да получи търсената издръжка лице, а именно: че като пълнолетен продължавал
обучението си в средно учебно заведение, редовна форма; нуждата от издръжка, т.
е., че не можел да се издържа от доходите и имуществото си; обстоятелството, че
ответникът разполагал с материалната възможност без особени затруднения да
заплаща съответния размер на издръжка. Това означавало, че родителят трябвало
да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
учащо дете. Сочи, че преценката за това във всеки случай била конкретна и
зависела от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задължения родител. При
присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценявало и
обстоятелството дали плащането ѝ нямало да създаде особени затруднения за
родителя. За разлика от безусловното по характера си задължение за издръжка на
ненавършили пълнолетие, при издръжката на пълнолетен учащ, възможността за
доставянето ѝ не съвпадала с общото изискване на чл. 142 от СК, според
което размерът на издръжката се определял единствено като функция от нуждите на
лицето, което имало право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължало. Сочи, че в настоящото производство следвало да се държи сметка за
ограничението по чл. 144 от СК, тъй като се касаело за издръжка на вече
пълнолетно лице, което поначало било длъжно само да се грижи за издръжката си и
неговият родител можел да бъде задължен да му дава издръжка само при условие,
че това не би му създало особени затруднения. В законодателството липсвало
легална дефиниция на понятието „без особени затруднения“, но във всеки
конкретен случай следвало да се преценяват възможностите на родителя за
задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди, като се отчете и
задължението му към ненавършили пълнолетие деца, за които бил длъжен да се
грижи и по отношение на които задължението за издръжка е безусловно.
Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията
на чл. 144 от СК предпоставя материални възможности на този родител, които
следвало да са реални и обективно да съществуват, не да били преценени с оглед
на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително
реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на
пълнолетното дете да не поставяло родителя в невъзможност да осигурява
собствена си издръжка за нормално съществуване и да изпълнява безусловното
задължение за издръжка на непълнолетно си дете. Видно от представеното към
исковата молба Решение № *** год. на РС-К., съдът приел за установено, че
ответникът по настоящото дело И.М.И. бил баща на още едно дете - малолетния М. И.И.,
ЕГН **********, което дете страдало от хронично заболяване - астма. Също така
приел за установено, че майката на ищеца Д.И.И. била майка на още едно дете -
малолетния Д.С.И., ЕГН **********. Ищецът потвърдил тези факти в исковата
молба. От приложената към исковата молба служебна бележка за доходите на
майката на ищеца - Д.И.И., с която същият живеел в едно домакинство, се
установявало, че последните няколко месеца получавала среден нетен месечен
доход над 1000 лева. От приложеното към исковата молба удостоверение, се
установило, че ищецът посещавал уроци по английски език, за които заплащал 630
лева годишно такса и 80 лева годишно за учебни помагала, която сума не би
обосновала завишена нужда на ищецът, която да налага получаване на издръжка в
размер на 200 лева месечно. Ищецът навършил 18 години, поради което
действително неговите нужди се увеличили за времето от последното съдебно
решение, с което било постановено увеличение на издръжката, но предвид факта,
че бил пълнолетен и въпреки, че продължавал да учи, бил способен да получава
собствени доходи. От справка по лице от електронния масив на Имотния регистър, се
установявало, че ответникът И. не притежавал недвижими имоти, от които би могъл
да реализира доходи, с които да подпомага както собствената си, така и на
пълнолетния си син издръжка. Възразява срещу становището на ищеца от исковата
молба, че в настоящото производство трябвало да се прилагат правилата на чл.
143, СК, доколкото сочената разпоредба била неотносима към правилата за
определяне и присъждане на издръжка на пълнолетни деца. Сочи, че в качеството
си на особен представител на ответника не разполага с информация за неговото
имотно състояние или за получавани от него доходи на каквото и да било
основание. Не било известно дали лицето било страна по трудови и/или служебни
правоотношения. За наличието на други алиментни задължения на ответника, съди
единствено и само от твърдяното в исковата молба и информацията от съдебно
решение от 25.01.2016 по ГД № *** на РС-К.. С оглед липсата на яснота относно
имотното състояние и доходите на ответника, счита, че съдът ще бъде препятстван
при извършване на обективна преценка на обстоятелството дали търсената от ищеца
издръжка в размер на 200,00 (двеста) лева месечно от датата на завеждане на
исковата молба, ще представлява особено затруднение за ответника, и дали реално
и обективно същият разполагал с възможност за изплащането ѝ. Отсъствието,
обаче, на доказателства в тази насока, не следвало да бъде ценено във вреда на
последния, нито можело да служи като аргумент, в подкрепа на предявения иск. Предвид
горното, счита, че предявеният иск от И.И.И. срещу ответника И.М.И., за
изплащане на месечна издръжка в размер на 200,00 (двеста) лева от датата на
завеждане на исковата молба до настъпване на нови основания за нейното
изменение или прекратяване, се явявал недоказан по размер и в случай, че съда
прецени да се произнесе в полза на ищеца, моли искът да бъде уважен до размер,
близък до минималния размер на издръжката, дължима на малолетни и непълнолетни
по реда на СК.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното
заседание, чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата
молба и в отговора. В хода на устните състезания процесуалният представител на ищеца – адв. М.
заяви, че претентцията следва да бъде уважена за сумата от 180 лв., въпреки че в петитума на исковата
молба претендираната месечна издръжка е в размер на 200 лв.
Съгласно чл. 214, ал.1, изр. 2- ро от ГПК в срок до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени размера на
предявения иск. В случая адв. М. намали размера на претенцията, след приключване на съдебното дирене, в хода на
устните състезания, поради което съдът не следва да го вземе предвид.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
твърденията на страните и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане от ***
г., серия ***, издадено въз основа на акт за раждане № ***г. родители на ищеца И.И.И.,
ЕГН ********** са Д.И.И., ЕГН ********** – майка и И.М.И., ЕГН ********** –
баща.
Ищецът е записан като редовен ученик в
ПМГ „***“, гр. К., дневна форма на обучение.
Ноторно известно е обстоятелството, че за нуждите
на обучението си ищецът следва да отделя
средства за закупуване на учебници, технически материали и пособия.
Видно от служебна бележка, издадена от ЕТ „Б.А.“,
ищецът И.И. за трета година посещава частни уроци по английски език към
Английска езикова школа, гр. К.. През учебната 2018/2019 г. – за период на
обучение от 01.10.2018 г. до 30.06.2019 г., заплаща годишна такса в размер на
630,00 лева и 80,00 лева за учебници и учебни помагала.
Видно от служебна бележка с изх. № *** г., издадена от
В.Ф. ***, майката на ищеца е получила нетното възнаграждение в размер на
12548,43 лева за периода от 01.03.2018 г. до 01.02.2019 година.
Установи се по делото, че ответникът има и друг
малолетен син М. И.И., с ЕГН **********, за който следва да осигурява средства
за издръжка.
Майката на ищеца Д. И. е родила дете от последваща
връзка, за което полага грижа. Това е малолетният Д.С.И., ЕГН **********.
Видно от служебно направена справка в НАП за актуално
състояние на трудовите договори към 01.04.2019 г., последният трудов договор на
ответника с „Ф.К.“ ООД, гр. София е бил прекратен на 14.02.2019 година.
Видно от справка по лице от Служба
по вписванията – гр. К. към 08.05.2019
г. на името на ответника И.М.И. няма
вписвания и отбелязвания на притежавано
недвижимо имущество. На
27.10.2016г., заедно с другия
съсобственик ответникът е продал недвижим имот - жилище, апартамент, с площ 69, 170 кв.м., с адрес: в гр. К., ***.
По делото бяха събрани гласни
доказателства. Свидетелят Д.И., майка на ищеца, даде показния, че синът ѝ бил 18-годишен. Имал нужда от
издръжка. Баща му не пращал пари, нито търсел контакт с него. Синът ѝ бил
ученик, ходел на английски, спортувал. Мислел да кандидатства, ходел на
допълнителни уроци и другата година, след завършване на 12 клас да кандидатства
в чужбина. Заявява, че тя получава доходи около 1000-1100 лева месечно. Грижела
се и за малкия си син, който бил на 11 години. Имала разходи за дрехи, за
заплащане на частни уроци. Разходите били според това, което успявала да
осигури. Доходите ѝ не били достатъчни. Не ѝ било известно бащата с
какво се занимавал. Чувала, че бил в чужбина. Януари месец изпратил запис от
110 лева – последната издръжка. Преди 10 дена изпратил още 110 лева, като от
януари месец до май месец не бил пращал пари. Ищецът не се чувал с баща си.
Парите били изпратени от адрес в гр. ***. Пощенският запис бил с имената на
ответника – И.И.М.. Свидетелката заяви, че не получава издръжка за малкия си
син, другият родител полагал грижи за него. Помагал ѝ финансово. Нямала
информация за живота и имотното състояние на ответника. Ищецът ѝ казал,
че баща му бил в чужбина. Заявява, че през 2016 г. било заведено срещу него
дело, по което ответникът отново не се явил. Пишело в делото, че имал друг син,
който бил по-малък от ищеца. Родителите на ответника били починали. Счита, че
издръжка в размер на 180,00 лева. би била достатъчна за ищеца.
Съдът не обсъжда и не взема предвид при
постановяване на акта си Решение № *** г., постановено по гр. д. № ***
г. по описа на РС-К., относно постановената издръжка на ищеца като
непълнолетен, като неотносимо към предмета на спора.
При така събраните по делото доказателства
съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
144 СК. Съгласно посочената разпоредба родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст
при обучение в средно и на 25 - годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Следователно, за да бъде уважен осъдителният иск за издръжка на пълнолетно
учащо дете от неговия родител, ищецът,
чиято е доказателствената тежест, следва да установи наличието на следните кумулативни
предпоставки: ответникът му е родител; нуждите на ищеца от издръжка за релевантния
период; че учи редовно в средно учебно заведение, както и, че не е
навършил 20 години. От представените по делото писмени
доказателства ищецът създаде в съда сигурно убеждение за тяхното съществуване.
Ответникът е баща на ищеца. Последният е навършил пълнолетие и учи редовна
форма на обучение в средно образователно училище – Профилирана
природо-математическа гимназия“***“ – гр. К.. Във връзка с обучението си ищецът
се нуждае от средства за закупуване на помагала и пособия. Ищецът твърди, че не
реализира доходи. Ищецът посещава частни уроци по английски език към Английска
езикова школа, гр. К.. През учебната 2018/2019 г. – за период на обучение от
01.10.2018 г. до 30.06.2019 г. е заплатил годишна такса в размер на 630,00 лева
и 80,00 лева за учебници и учебни помагала. И. се занимава със спорт. Следва също така
да се вземе предвид, че положението на ищеца е останало непроменено от времето,
когато е бил непълнолетен – той продължава да е ученик, редовна форма на обучение, поради което е
невъзможно да започне сам да осигурява издръжката си. С оглед изложеното съдът
счита, че по делото е доказана и нуждата на ищеца от издръжка.
Следващо кумулативно условие за
задължението за издръжка на пълнолетен учащ е издръжката да не съставлява „особено
затруднение“ за задължения родител. При издръжката на пълнолетен възможността
за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което
размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни
изисквания. Законодателят е въвел допълнително условие, което има своето
оправдание, тъй като се касае за издръжка на пълнолетен, който е длъжен сам да
се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава
такава само при условие, че това не би го затруднило „особено“. В този смисъл „възможността
на родителя“ следва да се тълкува като по-широка материална възможност, при
която доставянето на издръжката няма чувствително да се отрази на ежедневието
му. Нужно е даването на издръжка да не
налага промяна начина на живот на ответника. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от данните по
делото.
За определяне на размера на издръжката, която
следва да заплаща, трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът
не е единственият, който е задължен за това. Издръжката по чл. 144 СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности. Съдът,
като взе предвид данните на НСИ (общоизвестни факти – отчетите се публикуват в
Интернет) за средствата, необходими за издръжка на едно лице, счита, че за
ищеца са необходими месечно около 500 лв. За майката на ищеца е установено, че
получава брутно трудово възнаграждение в размер около 1219 лв. месечно и се
грижи за другото си ненавършило пълнолетие дете. Установи се, че бащата също
дължи издръжка на другото си малолетно дете. По делото се установи, че
трудовото му правоотношение е прекратено, но ответникът е в трудоспособна
възраст и не се доказа, че заплащането на издръжка на ищеца би го затруднило
особено. Не се установи ответникът да страда от
заболявания, налагащи постоянно
разходване на средства за медикаменти. С оглед на това съдът
счита, че ответникът би могъл да заплаща
месечна издръжка на ищеца в размер на 170 лв.. Не следва да се уважава
претенцията в пълния й размер, тъй като по делото не се ангажираха
доказателства за получавани доходи и имущество, позволяващи на ответника да
заплаща претендирания размер издръжка, поради което искът над сумата от 170 лв.
до претендираните 200 лв. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаване на
предявения иск, на основание 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 306 лв.
С
оглед на частичното уважаване на исковата претенция, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, съразмерно с уважената част
от иска държавна такса в полза на РС – К. в размер на 244,80 лева. и 306 лв.
разноски за назначения му особен представител
Мотивиран от гореизложеното, К. районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,*** да заплаща, на основание
чл. 144 СК, на своя навършил пълнолетие син И.И.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** месечна
издръжка в размер на 170 лв. /сто и седемдесет лева/, считано от завеждане на
иска в съда – 07.03.2019г. до настъпване на законови основания за нейното
изменение или прекратяване, платима с пощенски запис на името на И.И.И., ЕГН ********** до последно
число на текущия месец, ведно със законната лихва за забава при всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен, за разликата над 170 лв./ сто и седемдесет лева/
месечно до претендирания размер от 200 лв. / двеста лева / месечно.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,*** да заплати
на И.И.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** сумата от 306 лв. /триста и
шест лева/, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС изчислено съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на Казанлъшкия районен съд държавна такса върху присъдения
размер на издръжката в размер на 244,80 лв. и 306 лв. разноски за назначения му
особен представител, както и сумата от 5 лв./пет лева/ за служебното издаване
на изпълнителен лист.
Допуска,
на основание чл. 242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта
за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС –
Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от
05.06.2019г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: