№ 19970
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110150557 по описа за 2023 година
„...“ ЕАД е предявило срещу В. К. Ш. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на вземания за продажна цена на
доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 370,67 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане, 95,08 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 27.04.2022 г., 60,74 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.05.2019
г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. и 10,93 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 27.04.2022 г., за
топлоснабден имот в гр. София, ул. „...“ № 34-50, вх. А, ет. 6, ап. 16, аб. № ....
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е ползвала топлинна
енергия за процесния период. Намира за недоказано изпадането в забава. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания падежирали преди
1
12.09.2020 г. Счита, че размерът на дължимите суми е неправилно изчислен.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт № 151 от 23.03.1992 г., с който Зорка Янкова Шокова и
Костадин Николов Шоков даряват на дъщеря си В. К. Шокова недвижим имот в гр. София,
ул. „...“ № 50, ет. 6, ап. 16. От удостоверение за наследници на Зорка Янкова Шокова е видно,
че единствен неин наследник е ответницата. Представено е заявление-декларация от
04.02.2016 г., с което ответницата е изразила желание при ищеца да бъде открита партида
за топлоснабден имот в гр. София, ул. „...“ № 34, вх. А, ет. 6, ап. 16, аб. № 9690. Съдът
намира, че подаването на заявление до ищеца по своята същност представлява предложение
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е било
прието от ищеца, поради което и ответницата е придобила качеството на купувач на
топлинна енергия и съответно задължена да заплаща потребената топлинна енергия.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
2
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 1175,67 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение за периода 05.2019 г. – 30.04.2021 г.
възлиза на 60,74 лева. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла
вода в имота. Вещото лице е посочило, че записаното в главните отчети съвпада с
отразеното в изравнителните сметки на ФДР. На абоната не е начислявано допълнително
количество БГВ. Претендираната с исковата молба сума е в размер на 370,67 лева, която
следва да се вземе предвид при разглеждане на възражението за погасява на част от сумите
по давност.
Ответницата чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск на 12.09.2023 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
12.09.2020 г. или обхваща претендираните в настоящото производство суми за цена на
топлинна енергия за периода 12.09.2020 г. – 30.04.2021 г. По тези съображения възражението
за погасяване по давност на вземанията е основателно за периода 01.05.2018 г. – 11.09.2020 г.
Така размерът на уважения главен иск, определен на основание чл. 162 ГПК, е 78,28 лева.
Сумата за дялово разпределение, която се дължи, определена на основание чл. 162 ГПК, е в
размер на 12,82 лева.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
3
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 20,07 лева. Мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на
2,30 лева.
Съдът намира, че следва да се довери на изчисленията на вещото лице за размера на
доставената топлинна енергия, доколкото вещото лице е извършило своите калкулации по
единствената известна формула за изчисляване на потребената топлина енергия, поради
което и независимо, че подзаконовите нормативни актове са отменени, няма друг метод, по
който да се извърши изчисление на това колко топлинна енергия е доставена, респ.
потребена от един абонат.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
137,23 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавна такса, 250 лева –
депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева. Ответницата е била представлявана от особен представител в
производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. Ш., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 78,28 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 12.09.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното изплащане, 20,07 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. – 27.04.2022 г., 12,82 лева – сума за дялово разпределение за периода
12.09.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. и 2,30 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. –
27.04.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „...“ № 34-50, вх. А, ет. 6, ап. 16, аб. № ...,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 78,28 лева до сумата от 370,67 лева и за
периода 01.05.2018 г. – 11.09.2020 г., над 20,07 лева до сумата от 95,08 лева, над 12,82 лева
до сумата от 60,74 лева и за периода 01.05.2019 г. – 11.09.2020 г. и над 2,30 лева до сумата от
10,93 лева.
ОСЪЖДА В. К. Ш., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 137,23 лева.
4
Решението е постановено при участието на „... ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5