Решение по дело №500/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 557
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Петина Кръстева Николова
Дело: 20223630100500
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 557
гр. ***, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Л.ч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630100500 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление.
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. П. с ЕГН ********** от гр.
***, обл. ***, ул. „***“ № 14, вх. 2, ет. 5, ап. 33, срещу Л.. М. К. с ЕГН ********** от гр.
***, обл. ***, ж.к. „***“, бл. 5, ет. 5, ап. 20. В исковата молба се твърди, че на 17.04.2021 г.
ответникът при посещението си в магазин „***“, гр. *** се е скарал с ищцата и нейната
дъщеря, след което хванал ищцата за якето, завъртял я е под дясната си ръка и я е забил с
лице към пода. В резултат на това причинил на ищцата телесни увреждания – луксация на
лявата раменна става, както и контузия (разкъсноконтузна рана и фрактура на носните
кости), кръвонасядания на двете очи. За извършеното от ответника деяние ответникът е
признат за виновен с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2304/2021 г.
на ШРС. Твърди се, че ищцата е претърпяла три оперативни процедури, множество други
лечения и физиотерапия. Твърди, че движението на ръката е възстановено само на 80 % и
никога няма да се възстанови напълно. След травмата дълго време имала затруднения с
дишането и отоци на двете очи. Наложило се да ползва помощ за ежедневни действия като
поддържане на хигиената и преобличане. Била стресирана и се притеснява от външния си
вид. За понесените неимуществени вреди ищцата претендира обезщетение в размер на
24 900 лв. (след извършено увеличение на иска в съдебно заседание), ведно със законната
лихва от датата на увреждането. Претендират се и деловодните разноски. Моли съда да
присъди и възнаграждение за адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа така предявения
1
иск изцяло. Излага аргументи, че са събрани достатъчно доказателства, които да установят
нанесените на ищцата телесни увреждания, включително тези, които са били погълнати от
най-тежката травма, заради която е било образувано наказателно производство срещу
ответника. Излага аргументи касателно основателността на иска досежно неговия размер.
Счита, че по делото безспорно са доказани трайните увреждания, които случилото се е
нанесло на физическото състояние на ищцата, както и какво е преживяла тя във връзка с
инцидента, поради което искът се явява изцяло основателен. Моли съда да уважи иска
изцяло и да определи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор, с който се
оспорва иска само по размер. Твърди, че на въпросната дата, фактите, които са се
осъществили са различни от твърдените в исковата молба. Твърди, че поведението на
ищцата преди инцидента е било провокативно спрямо него. Оспорва твърденията за
нанесени удари – твърди, че не е удрял преднамерено ищцата. Оспорва да са настъпили част
от описани в исковата молба увреждания – най-вече тези, които не се обхващат от правната
квалификация на наказателното производство като твърди, че са недоказани. Оспорва
характера и интензитета на уврежданията като твърди, че оздравителния процес е протекъл
без усложнения и е завършен. Твърди, че част от уврежданията не са настъпили като пряка
последица от поведението му, а в резултат на падането на ищцата. Смята, че
претендираното обезщетение е неоснователно голямо и моли съда да присъди справедливо
такова.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска по
размер и поддържа изложеното в отговора. Счита, че в случая е имало противоправно
поведение от ищцата, която е дръпнала маската на ответника. Счита още, че претендираното
обезщетение е твърде завишено. Моли съдът да определи обезщетение по справедливост
като им присъди сторените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните доказателства по делото се установява, че на 17.04.2021 г. около 13,00
часа ищцата М. Д. П. (която била на 74 г. тогава) и дъщеря й св. М.П.М. посетили заедно
магазин ***-*** в гр. ***. Двете били с една обща пазарска количка. Когато стигнали до
рафтовете с млечни продукти се спрели до витрината с продукти на намалени цени. В този
момент ищцата започнала да избира продукти от рафта с намалени стоки, а дъщеря й
отишла до друг щанд. В този момент до ищцата застава ответникът Л.. М. К., който също
иска да закупи от намалените стоки. Той успява да избута ищцата и да я пререди. Това не
причинило на ищцата никаква физическа вреда, но я ядосало и между двамата възникнал
конфликт.
Малко след като ищцата и ответникът започнали да си разменят реплики към тях се
присъединила и св. М.М.. Когато майка й споделила, че ответникът я е избутал, тя силно се
възмутила. Освен това се подразнила от факта, че ответникът не бил поставил правилно
маската си. Като медицинска сестра, която работела ежедневно в МБАЛ ***, се
2
притеснявала, тъй като в този момент тъкмо бил пикът на третата вълна от зараза с Ковид-
19, а майка й – ищцата – тъкмо си поставила ваксина. Св. М. направила забележка на
ответника да си сложи маската, но той продължил със словесната си агресия към двете
жени. Когато св. М. посегнала към лицето на Л.К., за да му вдигне маската, той я ударил по
лицето. От удара св. М. залитнала назад. Тогава ищцата също посегнала да вдигне маската
на ответника, но при движението я скъсала и тя паднала на земята. Това допълнително
ядосало ответника К., той хванал ищцата за дрехата в горната част на гърба и я блъснал
надолу и надясно. Ищцата паднала на земята.
Св. М. започнала да се разправя с ответника относно поведението му, но щом видяла,
че лицето на майка й е разкървавено, веднага се притичала на помощ. Установила, че цялата
маска на майка й е пълна с кръв, която течала от носа й, възрастната жена се оплакала, че не
може да си движи ръката.
Ищцата била откарана с екип на бърза помощ в МБАЛ ***, където направили снимка
на ръката и на носа й. Видно от приетата по делото и изцяло кредитирана комплексна СМЕ
на ищцата били причинени: 1/ травми на главата: открита фрактура на носа – разкъсно-
контузна рана (хирургично обработена) на гърба на носа, фрактура на носните кости с
кръвонасядания на клепачите на двете очи и на двете подочия тип „травматични очила“; 2/
травми на крайниците: фрактура – луксация на лявата раменна става; множествени
кръвонасядания на лявата мишница, гърба на дланта на лява ръка – в основата на първи,
втори и трети пръсти; единична драскотина в основата на втори пръст; кръвонасядане на
капачката на ляво коляно; охлузване на дясно коляно. Видно от заключението на СМЕ
травмите могат да бъдат получени по описания в исковата молба и установен по-горе начин
и са в пряка и непосредствена връзка с извършеното от ответника. Според обясненията на
съдебния лекар, дадени в съдебно заседание, фактът, че ищцата не е паднала от собствената
си тежест, а е била блъсната надолу от ответника, използвайки сила, е причина за тежестта
на травмите.
В МБАЛ *** е извършено по спешност мануална репозиция (ръчно наместване) на
носните кости на ищцата и е наложена тампонада за възстановяване на нормалната позиция
на носа. Съгласно твърденията на вещите лица, това е бил най-добрият избор за лечения в
ситуацията. Наистина наместването на костите на носа оперативно под пълна анестезия би
довело до по-добър резултат и нямаше да има остатъчно изкривяване, което тепърва да се
налага да се лекува, но предвид наличието на травма на ръката, която също е трябвало да
бъде третирана, е избран метод на лечение, който ще позволи съчетано лечение на двете
травми.
В деня след инцидента е извършена закрита диспозиция на дислокацията на
раменната става с налагане на мека имобилизация. Контролният рентген след 7 дена показал
необходимост от смяна на ставата, което е оперативна намеса извършвана под пълна
анестезия. С оглед възрастта на ищцата и травмата на носа (която препятства дишането по
време на операция) е избран друг метод – оперативна интервенция за налагане на метална
остеосинтеза – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – МОС с 4
3
Киршнерови игли. На 10.06.2021 г. имплантираните уреди били отстранени. През м.
октомври 2021 г. е проведен курс физикална терапия и рехабилитация в специализирано
болнично заведение.
Вещото лице-лекар със специалност УНГ, участвало в изготвяне на комплексната
СМЕ е констатирал стеснение на десния носен канал и затруднено дишане в дясно поради
изкривяване на септума. За да се възстанови напълно нормалното дишане е необходимо да
се извърши септопластика под пълна анестезия.
Вещото лице – лекар със специалност ортопедия е констатирал, че ищцата е
възстановила само на 80 % движението на ръката, която е пострадала при инцидента. От
поясненията му, дадени в съдебно заседание, става ясно, че изборът на терапия чрез
поставяне на Киршнерови игли навярно е допринесъл за това възстановяването да бъде в по-
малък процент, макар с оглед възрастта й при операция за смяна на ставата
възстановяването пак е нямало да бъде до 100 %. Въпреки това според заключението на
специалиста изборът на метод за лечение е съобразен с възрастта на пациента, тъй като
оперативната интервенция при смяна на става е по-рискова особено за възрастни пациенти,
още повече, че е била налице и носната фрактура, която допълнително ще увеличи риска
(тъй като засяга дихателните пътища и затруднява дишането по време на операция). Според
заключенията на вещите лица направените избори при лечение на нанесените на ищцата
травми за възможно най-добрите с оглед всички обстоятелства и общото състояние на
пациента.
Съдебният лекар от комплексната СМЕ пояснява, че е възможно при първата
хоспитализация т.нар. „травматични очила“ да не са били видими, а да се появят на по-
късен етап, което е напълно характерно за този вид кръвонасядания. Възстановяването
отнема около 15-20 дни.
От заключението на МСЕ се установява, че ищцата никога няма да възстанови
напълно движението на ръката си. Може да се очакват спонтанни и при смяна на времето
болки, което ще влоши качеството на живот.
От показанията на св. М.М. се установява, че майка й трайно е загубила
самостоятелността си. До инцидента е живяла сама и се е справяла с всички ежедневни
дейности. След инцидента по време на цялото лечение и досега живее с дъщеря си
(въпросната свидетелка), има нужда от помощ при обличане и за ежедневни дейности по
спазване на хигиенните навици. Не може да носи нищо по-тежко с тази ръка, не може да
достигне гърба или главата си. Ищцата се е срамувала от външния си вид в дните след
инцидента, най-вече заради кръвонасяданията около очите и фактът, че инцидентът е станал
токова известен, че имало съобщения в пресата. Спряла да излиза навън с приятелки и
станала много потисната.
За извършеното деяние ответника Л.. М. К. се е признал за виновен в престъпление
по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и е сключил споразумение с ШРП, което е одобрено по
НОХД № 2304/2021 г. на ШРС.
4
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от
ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свое виновно действия
или бездействие. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. По силата на чл. 51,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По делото безспорно се установи, че ответникът е хванал и блъснал ищцата, при
което тя паднала на земята и получила констатираните по-горе травми. С одобреното
споразумение по цитираното по-горе дело ответникът се е признал за виновен в
престъпление причиняване на средна телесна повреда. Влезлият в сила съдебен акт по
наказателното дело е задължителен за съда по въпроса дали деянието е извършено, дали е
извършено виновно и относно формата на вината, кой го е извършил и какво е наказанието.
Поради това и на основание чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД ответникът отговорят спрямо
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди от деянието. Нещо повече, той
отговаря дори и за неимуществените вреди от тези наранявания, които тъй като са по-леки
от средната телесна повреда, се поглъщат от нея и не са съставомерни от гледна точка на
наказателното право. От значение за гражданския иск е и психологичната травма, която
нанесените телесни увреждания са причинили на пострадалата, а не само непосредствените
болки и страдания.
В резултат на гореописаното престъпление, пострадалата е преживял болки и стрес,
които са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си са неизмерими с
пари. Затова размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на принципа на
справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които се взеха предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на
увредения и други. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно негативните преживявания, преживени от увредения вследствие на
деянието, но в случая следва да се включат и измененията в начина на живот, до които е
довела причинената на лицето травма.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетен
пострадалия, едва след като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което се
установи недвусмислено по делото. От вида и характера на причинените от ответника
увреждания се налага изводът, че ищцата е претърпяла значителна болка и стрес,
непосредствено от самото нараняване. Сериозни са и процедурите, през които тя е трябвало
5
да премине, за да бъдат лекувани травмите й.
Настоящият съдебен състав не споделя извода на процесуалния представител на
ответника, че е налице съпричиняване. Нищо в действията на ищцата не е причина за
подобна реакция от страна на ответника. Наистина, тя посяга да му вдигне маската на
лицето, но тъй като той се движи в този момент (тъкмо е ударил дъщеря й по лицето),
вместо това маската се къса. Това не може да обоснове реакцията на ответника. На първо
място, действието на ищцата, завършило със скъсване на маската на ответника, е било
последица от воденият между страните разговор. Няма как ответникът да си е помислил, че
ще бъде ударен – още повече, че резултатът от действията на ищцата вече е настъпил
(маската е била скъсана и ищцата е отдръпнала вече ръката си), когато той я хваща и я
блъска към земята. Повече от ясно се доказва, че агресията му започва много по-рано от това
действие на ищцата – от момента, в който тя го обвинява в грубост, след като той я избутва
до витрината и ескалира през ударът, насочен към св. М. до причиненото на ищцата.
Настоящият съдебен състав не споделя и извода на процесуалния представител на
ответника, че претендираният размер на нанесените неимуществени вреди е прекомерен.
Причинената на ищцата психическа травма продължава за доста дълъг период от време, а
поправянето на нанесената телесна повреда изисква скъпо и продължително лечение и
въпреки това никога няма да настъпи пълно възстановяване. Претенцията на ищцата за
24900 лв. не е прекомерна. Тя напълно съответства на претърпените болки, страдания,
смущението и страхът, както и на това, което ищцата тепърва ще трябва да изтърпи до края
на живота си. Ищцата е била на 74 години и е претърпяла четири оперативни намеси за
период от 6 месеца, от които три в първите две седмици след инцидента. Всяка от тези
манипулации е свързана с болки, стрес и притеснения. Независимо от извършеното лечение,
тя никога няма да възстанови движението на ръката си, а за да бъде възстановено
нормалното дишане през дясната ноздра, ще трябва да се подложи на нова операция. За да
поддържа състоянието на лявата си ръка, ищцата ще трябва 2-3 пъти в годината да провежда
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури. Освен всичко друго тя напълно и
завинаги е загубила самостоятелността си и няма да може да се грижи сама за себе, а ще
трябва да разчита на други за ежедневни дейности. Това драстично и завинаги ще влоши
качеството й на живот. Загубата на самостоятелността освен това представлява и
психологична травма, която трудно се преодолява на тази възраст.
Предвид тези изводи, съдът намира, че предявеният иск е напълно основателен.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му,
когато деецът е известен още тогава (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Причинителят на непозволеното
увреждане се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). По тази причина искането за
присъждане на законната лихва върху главницата за неимуществените вреди от 17.04.2021 г.
също е основателно.
Относно разноските:
Предвид изводите на съда за основателност на иска, съдът следва да се произнесе и
6
по направените искания за разноски.
Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА – оказване на безплатна правна помощ на материално
затруднени лица. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. Процесуалният представител на
ищцата е поиска съдът да присъди адвокатско възнаграждение по този ред, което в
конкретния случай с оглед уважената цена на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 1277 лв. Доколкото текстът на нормите на чл. 38, ал.
1, т. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение,
определено от съда, то сумата следва да се присъди не в полза на страната, а директно на
нейния представител.
По делото ищцата е била освободена от заплащане на разноски на основание чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът следва да осъди
ответника да заплати дължимата държавна такса, както и сторените в производството
разноски в пълен размер. Дължимата по делото държавна такса възлиза на 996 лв. Отделно
за назначената по делото комплексна СМЕ съдът е заплатил сумата от 1278 лв. за
възнаграждения на вещите лица. Тези суми ответникът следва да възстанови на съда в пълен
размер.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л.. М. К. с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, ж.к. „***“, бл. 5, ет. 5, ап.
20, ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П. с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, ул. „***“ № 14, вх. 2,
ет. 5, ап. 33, сумата в размер на 24900 лв. (двадесет и четири хиляди и деветстотин лева),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесени
на 17.04.2021 г. травматични увреждания, ведно със законна лихва върху главницата от
17.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л.. М. К. с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, ж.к. „***“, бл. 5, ет. 5, ап.
20, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Св. Е. от АК – ***, сумата от 1277 лв. (хиляда двеста седемдесет
и седем лева), представляващи адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по делото,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Л.. М. К. с ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, ж.к. „***“, бл. 5, ет. 5, ап.
20, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – ***, сумата от 996 лв. (деветстотин
деветдесет и шест лева) – държавна такса по делото и 1278 лв. (хиляда двеста седемдесет и
осем лева) – разноски, от заплащането на които ищецът е бил освободен на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
7
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8