РЕШЕНИЕ
№ 20625
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110164845 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Н. К. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/, подадена чрез адв. Г., за
признаване за установено по отношение на ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че ищеца, като солидарен длъжник, не му дължи
следните суми: сумата от 14446,34 лв.- главница, ведно със законна лихва, считано от
08.07.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 631,87 лв., представляваща договорна
лихва, за периода 30.09.2010г. до 22.06.2011г., , сумата от 63,83 лв., представляваща
наказателна лихва, за периода 30.11.2010г. до 22.06.2011г., сумата от 552,84 лв.
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 302,84 лв. разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 19.07.2011г. по гр.д.№29627/2011г. по описа на СРС, 74 състав, поради
погасяването им по давност.
Предявен е и иск от В. В. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/, за признаване за
установено по отношение на ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /адрес/, че ищеца, като наследник на починалия В.В. М., не дължи на
ответника следните суми: сумата от 4815,45 лв.- главница, ведно със законна лихва, считано
от 08.07.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 210,60 лв., представляваща договорна
лихва, за периода 30.09.2010г. до 22.06.2011г., , сумата от 21,28 лв., представляваща
наказателна лихва, за периода 30.11.2010г. до 22.06.2011г., сумата от 184,28 лв.
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 100,95 лв. разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 19.07.2011г. по гр.д.№29627/2011г. по описа на СРС, 74 състав, поради
погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 19.07.2011г., издаден по гр.д.
№29627/2011г. на СРС, Н. К. М. и В.В. М., били осъдени да заплатят на „Ю.Е.Д.Б.“ АД
процесните суми, като вземането било прехвърлено на ответника с Договор за цесия от
1
18.01.2016г. Въз основа на издадения изп. лист било образувано изп.д. №7043/2011г. по
описа на ЧСИ М. Б., което било прекратено, поради перепция, а впоследсвтие било
образувано и изп. №1855/2020г. На 16.01.2024г. В.В. М. починал, като ищците били негови
законни наследници. Излагат се подробни съображения за недължимост на сумите, поради
настъпила погасителна давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище за частична недопустимост на сумите за разноски по издадения изпълнителен
лист, както и съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че вземанията
не са погасени по давност, тъй като ответника многократно е прекъсвал с действията си
течащата погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание ищците се представляват адв. Г., която поддържа исковата молба
и моли съда да уважи исковете. Претендира разноски, за което представя списък. По делото
са постъпила писмена защита.
Ответника, редовно призован, не изпраща предствител. По делото е депозирана
молба, с която същия поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отвхърли
исковете.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 19.07.2011г., издаден по гр.д.
№29627/2011г. по описа на СРС, 74 състав, е видно, че в полза на ответното дружество са
присъдени вземания, в условията на солидарна отговорност, от длъжниците Н. К. М. и В.В.
М..
Въз основа на молба от 05.11.2015г. до ЧСИ М. Б. и издадения по ч.гр.д.№ 29627/201
г. по описа на СРС изпълнителен лист, е образувано изп.д.№7043/2011г. по описа на ЧСИ М.
Б. (стр.137).
Със запорни съобщения от 13.10.2011г. (стр.149-155), са наложени запори върху
банковите сметки на Н. К. М. и В.В. М..
Със запорно съобщение изх. №82326/25.10.2012г. е наложен запор върху МПС на В.В.
М..
Със запорни съобщения изх. №65762/28.8.2012г. и изх. №10970/19.02.2012г. са
наложени запори върху банкови сметки на Н. К. М..
На 25.02.2016г. „Е.М.” ЕООД е подало молба до ЧСИ за конституирането му като
взискател по делото, поради сключен Договор за цесия от 18.01.2016г.
Представени са 3бр. Споразумения за разсрочване на парично задължение от
16.01.2018г., от 27.04.2016г. и от 04.06.2016г., сключени между „Е.М.” ЕООД и Н. К. М.
Въз основа на молба от 21.05.2020г. до ЧСИ М. Б. и издадения по ч.гр.д.№ 29627/201
г. по описа на СРС изпълнителен лист, е образувано изп.д.№1855/2020г. по описа на ЧСИ М.
Б. (стр.135).
С молба от 22.02.2022г., молба от 27.04.2023г., молба от 06.12.2023г., молба от
20.12.2023г., молба от 04.10.2024. до ЧСИ (стр.158-168), ответника е поискал налагане на
запора върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на Н. К. М. и В.В. М..
Видно от удостоверение за наследници №442/25.01.2024г. В.В. М., е починал на
16.01.2024г., като е оставил за свои законни наследници – Н. К. М.- съпруга, М. В. М.- син и
В. В. М.-син.
Въз основа на молба от 29.04.2025г. до ЧСИ М. Б. и издадения по ч.гр.д.№ 29627/201
г. по описа на СРС изпълнителен лист, е образувано изп.д.№3103/2025г. по описа на ЧСИ М.
Б. (стр.156).
На ищеца В. В. М. е връчена покана за доброволно изпълнение изх.
№34421/03.06.2025г.(стр.144).
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК. Със същите се цели
установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително
изпълнение, поради факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищците се
2
позовават на настъпила погасителна давност.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че първото
изпълнително дело №7043/2011г., е образувано непосредствено след издаването на
изпълнителния лист.
Съгласно представените запорни съобщения от 13.10.2011г. (стр.149-155) и запорни
съобщения изх. №65762/28.8.2012г. и изх. №10970/19.02.2012г. са наложени запори върху
банкови сметки на Н. К. М., с което давността е прекъсната. Неоснователно е твърдението
на ищеца, че със сключване на споразуменията за разсрочване на паричното задължение
давността не е прекъсната. Видно от съдържанието на самите споразумения, със същите
длъжника реално признава дълга към ответника, поради което давността е прекъсната
последно на 16.01.2018г., от която дата е започнала да тече нова давност. По делото обаче не
бяха ангажирани доказателства за прекъсване или спиране на давността за периода след
16.01.2018г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. ВКС
приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая от представените по делото писмени доказатеслтва, е видно че ответника е
подал молби и са образувани две изпълнителни дела- изп. д. №1855/2020г. и изп. д.
№3103/2025г. на ЧСИ М.Б., като по нито едно от двете няма доказатеслтва да са извършени
каквито и да е изпълнителни действия спрямо длъжниците. Както беше посочено по-горе
образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се
прекъсва с предприемането на действието за принудително изпълнение. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно - с предприемането на действието, но се счита настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла (в този см. Решение № 132/08.01.2024 г. на СГС по в.г.д.№
12398/2022г., Решение № 896/15.02.2024 г. на СГС по в.г.д.№ 10622/2022г.). Същинско
изпълнително действие би съставлявало налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ и т.н. По делото не се установява да са извършвани
изпълнителни действия в периода от 25.02.2016г. до 03.06.2025г., когато е връчена покана за
доброволно изпълнение на ищеца В. М. (стр.144), като не са ангажирани и доказателства, че
подадените от страна на ответника молби от 21.05.2020г., 22.02.2022г., 27.04.2023г.,
06.12.2023г., 20.12.2023г., 04.10.2024. по изп. д. № 1855/2020г до ЧСИ, с които е поискано
налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците, са били удовлетворени и съответно
е бил наложен запор. С оглед на това, следва да се приеме, че след прекъсването на
давността, с наложения запор от 25.10.2012г., върху МПС на В. М. и със сключеното на
16.01.2018г. с ищеца Н. М. споразумение, е започнала да тече нова давност, която е изтекла
на 25.10.2017г. по отношение на В. М. и на 16.01.2023г. по отношение на Н. М.. Т.е. към
датата на подаване на исковата молба, вземането на ответника е погасено по давност.
3
Предвид гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищците имат право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът им, като е представил списък на разноските. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените по делото разноски в размер на 2800 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС сумата 853,21 лв. за
държавна такса
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, че Н. К. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/, не
му дължи присъдените с изпълнителен лист от 19.07.2011г., издаден по гр.д.№29627/2011г.
по описа на СРС, 74 състав суми, както следва: сумата от 14446,34 лв.- главница, ведно със
законна лихва, считано от 08.07.2011г. до изплащане на вземането, сумата от 631,87 лв.,
представляваща договорна лихва, за периода 30.09.2010г. до 22.06.2011г., , сумата от 63,83
лв., представляваща наказателна лихва, за периода 30.11.2010г. до 22.06.2011г., сумата от
552,84 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 302,84 лв. разноски, поради изтекла
погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление /адрес/, че В. В. М., ЕГН **********, с адрес /адрес/,
като наследник на починалия В.В. М., не му дължи присъдените с изпълнителен лист от
19.07.2011г., издаден по гр.д.№29627/2011г. по описа на СРС, 74 състав суми, както следва:
сумата от 4815,45 лв.- главница, ведно със законна лихва, считано от 08.07.2011г. до
изплащане на вземането, сумата от 210,60 лв., представляваща договорна лихва, за периода
30.09.2010г. до 22.06.2011г., , сумата от 21,28 лв., представляваща наказателна лихва, за
периода 30.11.2010г. до 22.06.2011г., сумата от 184,28 лв. юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 100,95 лв. разноски, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати Н. К. М., ЕГН ********** и В. В. М., ЕГН **********, двамата с адрес
/адрес/, сумата от 2800,00 лева (две хиляди и осемстотин лева), представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 853,21 лв.
(осемстотин петдесет и три лева и 21 стотинки), представляваща дължима държавна такса,
както и сумата от 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4