О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___260098/2020
гр.Варна, …23.10.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д №528 по описа за 2020 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от „АГРИВА“ АД, гр.Добрич, чрез адв.С., срещу постановеното
определение №260036/10.09.2020г. по т.д.№43/2020г. на ОС – Добрич, с което
производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до
приключване с влязъл в сила акт на производствата по т.д.№186/2019г. и
т.д.№196/2019г. по описа на ОС – Добрич.
В жалбата се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че решенията по
посочените дела нямат преюдициален характер спрямо настоящото производство, тъй
като за да се обоснове материално-правната легитимация на молителя да иска
откриване на производство по несъстоятелност, е необходимо същия да установи,
че притежава изискуемо парично вземане по търговска сделка. Достатъчно е да се
установи вземане дори на едно от посочените в молбата основания, за да е налице
легитимация на молителя да инициира производството. Решението на съда по чл.630
от ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването и размера
на вземането на кредитора, поради което и не са налице основание за спирането
му. Основните въпроси, които са предмет на разглеждане е състоянието на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост, а не съществуването на вземането
на молителя, в какъвто смисъл е и трайно установената съдебна практика.
Наличието на висящи спорове относно вземанията на кредиторите не може да
обоснове извод за наличие на основание за спиране на производството.
Действителността на вземанията не е елемент от фактическия състав, предмет на
разглеждане.
По същество моли съда
да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по молбата
„АГРИВА РАДЕВ“ ЕООД, гр.Добрич с писмен отговор, чрез адв. Пачева, оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди, че определението е правилно,
законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно нормата
на чл.607а от ТЗ е неплатежоспособността на длъжника, която предполага наличие
на действително, ликвидно, парично и с точно определен произход вземане.
Безспорно на съда е служебно известен факта на образуваните в ОС –Добрич
търговски дела №196/2019г. и №186/2019г., които имат за предмет спорове между
страните по делото относно действителността и изискуемостта на процесните
вземания. Решенията по тези дела имат преюдициално значение за настоящото
производство, тъй като със сила на пресъдено нещо ще бъде разрешен спора
относно един от елементите на неплатежоспособността на длъжника. Наличието или
липсата на процесните вземания ще бъде от значение и за определяне коефицентите
за обща, бърза и незабавна ликвидност на дружеството.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди определението за спиране на производството.
Препис от жалбата е
връчен на присъединения кредитор „АГРИВА БГ“ ООД, който не е депозирал
становище по нея.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът, след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №43/2020г.
на ОС Добрич, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
ОС - Добрич е образувано по молба от „АГРИВА“ АД, гр.Добрич за откриване на
прозиводство по несъстоятелност на „АГРИВА РАДЕВ“ ЕООД, гр.Добрич.
С разпореждане
№184/14.05.2020г. производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С протоколно
определение от 04.08.2020г. като съищец в производството по делото е
конституиран кредиторът “АГРИВА БГ“ ООД, гр.Добрич, въз основа на молба
вх.№3520/17.06.20г. В проведеното съдебно заседание производството по делото е
отложено за събиране на доказателства.
С определение №260036/10.09.2020г. производството по делото
е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила
акт на производствата по т.д.№186/2019г. и т.д.№196/2019г. на ОС – Добрич. В
определението е направен извод за наличие на преюдициалност на споровете по
посочените дела, в които със сила на пресъдено нещо ще бъде разрешен спорът за
съществуване на вземанията на молителя – кредитор, които са един от елементите
на фактическия състав на състоянието на неплатежоспособност, предмет на
разглеждане в производството по несъстоятелност.
Разгледана по
същество частната жалба е основателна.
Съгласно константната
практика на ВКС, за да бъде спряно производството по гражданско/търговско дело
поради наличие на преюдициален спор е необходимо споровете по т.д.№186/2019г. и
т.д.№196/2019г. на ОС – Добрич да са обуславящи за въпросите предмет на
разглеждане в производството по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, т.е. със същите да се разрешава спор, който е от значение за
предмета на разглеждане на делото.
Съдът намира, че
предмет на производството по чл.608 и сл. ТЗ не е размерът на конкретното вземане
на кредитора, а неплатежоспособността на длъжника като обективно състояние. Към
момента на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ е необходимо само установяване
на качеството на молителя като кредитор по търговска сделка, с оглед неговата
материално-правна легитимация. Вземането на молителя, както и на останалите
кредитори, подлежи на предявяване, приемане, оспорване и съдебно установяване,
вкл. досежно неговия размер, едва след откриване на производство по
несъстоятелност по специалните правила, предвидени в ТЗ. Създаденият нарочен
ред е именно поради това, че решението на съда по откриване на производство по
несъстоятелност не формира сила на присъдено нещо по отношение вземанията на
кредитора, който го е инициирал /в този смисъл са и решения по т. д. №1053/2006
г. на II т. о. на ВКС; т. д. № 41/06 г. на I т. о. на ВКС; т. д. № 613/04г. на
I т. о. на ВКС/. Решението формира сила на пресъдено нещо единствено по
отношение състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на
длъжника и началния им момент /мотивите на т. 1 на ТР №1/2017 г. на ОСТК на ВКС/.
Предвид изложеното и
доколкото вземанията на молителя като размер и основание не са предмет на
съдебно установяване в производството по несъстоятелност, то не са налице основанията
на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по т.д.№43/2020г. на
ОС – Добрич до приключване с влязъл в сила акт на делата, имащи за предмет
установяването им.
Предвид несъвпадане
изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№260036/10.09.2020г. по т.д.№43/2020г. на ОС – Добрич, с което производството
по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ОС – Добрич за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: