Решение по дело №647/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 28
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20191800600647
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 02. 03. 2020 година

 

С. О. СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                   Председател: П. П.

                                                                                 Членове: 1.А. И.

                                                                                                 2.м.с.Б. Г.

                                                                                                 

при участието на секретаря В. Д. и прокурора Й. П., като разгледа докладваното от съдията П. в.н.о.х.д. № 647 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от адв. З.Н. - повереник на частните обвинители В.П.П., А.П.П. и К.П.П., действащи чрез законния си представител - тяхната майка Д.Ц.В.,***, против присъда № 2 от 17. 06. 2019 год., постановена по н.о.х.д. № 146 /2018 год. по описа на Районен съд – С..

С посочената присъда, първи състав на първоинстанционният съд признал подсъдимият П.Т.П. с установена по делото самоличност, за виновен в това, че за периода от 01. 12. 2016 год. до 31. 12. 2017 год. в с. Т., обл. С.а, след като е осъден с решение № 53 от 26. 05.2014 год. по гр. дело № 508/2013 год., по описа на PC – С., влязло в сила на 11. 06. 2014 год., изменено с решение № 110 от 09. 11. 2017 год. по гр. дело № 571/2017 год., по описа на PC –С., влязло в сила на 24. 11. 2017 год., да издържа свои низходящи - В.П.П. с ЕГН **********, А.П.П. с ЕГН ********** и К.П.П. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д.Ц.В. *** А, с ЕГН **********, заплащайки месечна издръжка в размер на 120. 00 лв., считано от II. 06. 2014 год. изменени считано от 24. 11. 2017 год. в размер на 160. 00 лв. за В.П.П., в размер на 150. 00 лв. на А.П.П. и в размер на 150. 00 лв. за К.П.П., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски както следва : за А.П.П. - 12 броя месечни вноски по 120. 00 лв. и 1 брой месечна вноска в размер на 150. 00 лева или общо 1 590. 00 лв. /хиляда петстотин и деветдесет лева/, за периода от 01. 12. 2016 год. до 31. 12. 2017 год.; за К.П.П. - 12 броя месечни вноски по 120. 00 лв. и 1 брой месечна вноска в размер на 150. 00     лева или общо 1 590.00   лв. /хиляда петстотин и деветдесет лева/ за периода от 01. 12. 2016 год. до 31. 12.2017 год.; за В.П.П. - 12 броя месечни вноски по 120. 00лева и 1 брой месечна вноска в размер на 160. 00 лева или общо 1600. 00 лв./хиляда и шестстотин лева/ за периода от 01. 12. 2016 год. до 31. 12. 2017 год., или всички в размер на 4780. 00 лв. /четири хиляди седемстотин и осемдесет лева/, като деянието е извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл. 183, ал.1            от НК по НОХД № 392/2016 год. по описа на PC – С., влязло в сила на 30. 06. 2017 год., поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр. с чл. 54, вр. е чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 3, т. I и чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от НК го осъдил на наказание „пробация" при следните пробационни мерки : 1 /. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично и 2 /. задължителни периодични срещи е пробационен служител за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила, както и на наказание „обществено порицание", което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред съответния колектив по местоработата на П.Т.П. към момента на изпълнение на наказанието.

В жалбата на повереника на частните обвинители се твърди, че наложеното с присъдата на подсъдимия наказание се явява явно несправедливо. Развиват се съображения за изявена от страна на поде. П. изключителна упоритост и нежелание да заплаща издръжка на своите низходящи поради и което, неговите деца живеят в недоимък. Поддържа се становище, че предходно наложено на подсъдимото лице наказание „пробация" не е изиграло своят поправителен и превъзпитателен ефект. Към въззивната инстанция е отправено искане за упражняване правомощието по чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 2, т. I от НПК. Липсва искане за ангажиране на доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция частните обвинители се представляват от повереника си. Адв. З.Н. от САК пледира, жалбата и допълнението към нея да бъдат уважени.

Районна прокуратура – С. не е депозирала становище по жалбата.

Представителят на С.о.п. счита, че въззивната жалба се явява основателна и моли същата да бъде уважена като споделя изцяло изложените от страна на частното обвинение доводи и искания.

Подс. П.Т.П. е депозирал възражение по жалбата. В съдебно заседание пред окръжия съд моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

С. О. СЪД, след като обсъди депозираната жалба и допълнението към нея, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА на повереника на частните обвинители е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.

Това е така поради следните съображения : При постановяване на присъдата си, първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, и след като се е убедил, че направеното от страна на подсъдимия П. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно, от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, обосновано е възвел и приетото по делото като установено, от фактическа страна.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, защото те почиват на вярна и точна преценка на установената по делото доказателствена съвкупност. Направеното от подсъдимият П. признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е изолирано, а съответства на заявеното от всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели и се подкрепя и от приобщените писмени доказателства, както и, от заключението по назначената в рамките на проведеното досъдебно производство експертиза.

Иначе казано, доказателствата относно авторството на деянието и механизма на осъществяването му са еднозначни, обсъдени са от състава на районния съд, поради и което, не е необходимо да бъдат излагани допълнителни съображения в тази насока, нито пък, да се преповтаря установеното от фактическа страна, особено с оглед процесуалния развой на делото.

При законосъобразно установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението за което му е било повдигнато обвинение. Иначе казано, липсва допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - приетите за установени от районния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние именно по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.

Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че поде. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искал, настъпването на последните.

Принципно, наложеното на подсъдимият П. наказание с оглед конкретиката на повдигнатото срещу му обвинение, се явява справедливо и същото законосъобразно е определено, при условията на чл. 54 от НК.

С оглед наведените оплаквания за явна несправедливост на определеното наказание следва да се посочи, че състава на първоинстанционният съд съвсем коректно е изложил релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, и воден само и единствено от засегнатия интерес на малолетните частни обвинители, е наложил на подс. П. наказание - „пробация" при следните пробационни мерки : 1 /. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години, която да се изпълни чрез явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично и 2 /. задължителни периодични срещи е пробационен служител за срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила, както и на наказание „обществено порицание", което да се изпълни чрез обявяване на присъдата пред съответния колектив по местоработата на П.Т.П. към момента на изпълнение на наказанието.

Решаващият съд е счел, че именно с така определеното наказание като размер и начин на изпълнение, целите на генералната и специалната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по - пълно и адекватно.

Въззивната инстанция се солидаризира с това становище на първи състав на С. районен съд, като следва да отбележи, че определеното на подсъдимия наказание, като вид, размер и начин на изпълнение, същностно и с оглед обективното предпоставяне на реална възможност на подсъдимото лице да обезпечава нуждите от парични средства на своите низходящи, съответно, частните обвинители, не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Междувпрочем тук може да се посочи, че подс. П. в съдебно заседание пред настоящата инстанция в хода на съдебните прения желаеше да представи като писмени доказателства по делото, препис-извлечения на сторени след постановяване на пръвоинстанционната присъда преводи, по отношение на дължимите издръжки спрямо частните обвинители в процеса.

Поради изложеното в горните абзаци на решението, настоящата инстанция счита доводите, изложени в жалбата на поверените на частните обвинители и допълнението към нея за неоснователни, поради и което, същите следва да бъдат оставени без уважение.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе, обуславя извода на съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло обжалваната присъда на първи състав на С. районен съд, постановена по н.о.х.д. № 146 / 2018 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.

Воден от горното и на основание чл. 338 от НПК. С. О. СЪД

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 2 от 17. 06. 2019 год., постановена по н.о.х.д. № 146 / 2018 год. по описа на Районен съд - гр. С..

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

Председател:

 

                                       Членове: 1.                            2.