МОТИВИ
към Присъда № 114/27.04.2017 г. по
НОХД № 414/2014 г. на Районен съд – гр.
Тутракан
гр. Тутракан, 01.06.2017 г.
Районен съд – гр. Тутракан (ТнРС) на основание чл.
308, ал. 1 от НПК излага мотивите си към Присъда № 114/27.04.2017 г. по НОХД № 414/2014 г., постановена в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
Г.Г. (р. с.)
|
|
ЧЛЕНОВЕ:
|
1. М.К. (с. з.)
|
|
|
2. Д.К. (с. з.)
|
Производството е проведено
по реда на Глава XX от НПК.
1.1. Привличането подсъдимия като обвиняеми е извършено с Постановление от 16.02.2011 г. на П. Калинов,
следовател в Окръжен следствен отдел
(ОСО) към Окръжна Прокуратура – гр. Силистра (СсОП).
1.2. Мерки за неотклонение: По отношение на подсъдимия с привличането му е
взета мярка за неотклонение „Подписка”.
2. С обвинителният акт, са повдигнати обвинения срещу Ю.К.С.,
с ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, с полувисше
образование, женен, безработен, осъждан с адрес: *******, за това, че през периода м. септември - м. октомври 2008 г. в с.
Бащино, обл. Силистра, гр. София, гр. Свищов, гр. Тутракан и гр. Русе, в
качеството си на упълномощен представител на ЕТ „Е. Т. - А.М.”, гр. С., в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение относно възможностите си и намерението
си да заплати получената селскостопанска продукция - 149 340 кг. пшеница и 93
180 кг. слънчоглед у Ш.Н.А. - Председател на К. „Зк „П””- в л., с ЕИК ********
и седалище: ******** и у Б.А.М. - счетоводител на същата кооперация и с това
причинил имотна вреда на кооперацията в размер на 94 551,30 лв. без ДДС (113
461,56 лв. с ДДС), като измамата е в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай и е извършена повторно, поради което на е извършил
престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4 от НК, във вр
с чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 26 от НК.
3. Граждански иск в наказателното производство е предявен от с Молба вх.
№ 876/19.02.2016 г. от пострадалият – К. „Зк „П””- В Л. (л. 153 и сл.) чрез адв. Е Г от ***(л. 156). С протоколно определение от 17.03.2016 г. искът на
основание чл. 88, ал. 2 от НПК не е приет за съвместно разглеждане.
4. Защитата на подсъдимият и самият подсъдим пледират, че същият е невинен.
4.1. Като защитници са
упълномощени:
4.1.1. адв. В. В. от ***;
4.1.2. адв. В. В. от ***(отказал
се от защитата);
4.1.3. адв. М. от ***
(упълномощаването е оттеглено);
4.2. Съдът е назначил като
резервен защитник адв. П.Й. от ***(л.
134).
От фактическа страна
Съдът, като прецени
събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
5. Изслушани
са показанията на следните свидетели:
5.1. Ш.Н.А. (***) - разпитан лично (л. 250 и
сл.);
5.2. Б.А.М. (***) - разпитан лично (л. 252 и
сл.);
5.3. Е.Ш.Н. (***) - разпитан лично (л. 250 и
сл.) - показанията му са неотносими към предмета на доказване;
5.4. Н. Д.Н. - разпитан лично (л.
404 и сл.), като са прочетени и показанията му на осн. чл. чл. 281, ал. 1,
т. 2 от НПК (протокол от 12.02.2014 г. на
л. 203 и сл. от НОХД № 19/2013 г);
5.5. А.А.Д. - показанията му са прочетени на осн. чл. 281, ал. 1,
т. 4 от НПК (протокол от 16.04.2014 г. на
л. 312 и сл. от НОХД № 19/2013 г.);
5.6. В.Б.К. (приятел на подсъдимия) - разпитана по делегация от Районен съд - гр.
София (л. 523, 524), като са
прочетени и показанията й на осн. чл. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК (протокол от 16.04.2014 г. на л. 313 и сл.
от НОХД № 19/2013 г.) и на осн. чл. 281, ал. 4, във вр. с чл. 281, ал. 1,
т. 2 от НПК (л. 266, т. 2, от ДП №
13/2009 г.).
5.7. М.М.Ч. (*** на подсъдимия, прекупвач на продукцията) -
разпитан лично (л. 407 и сл.), като
са прочетени и показанията му на осн. чл. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК (протокол от 12.02.2014 г. на л. 198 и сл.
от НОХД № 19/2013 г.);
5.8. А.М.Ч. - разпитан лично (л. 407 и сл.),
като са прочетени и показанията му на осн. чл. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК (протокол от 04.03.2014 г. на л. 226 от НОХД
№ 19/2013 г.);
5.9. А.И.М. (** на подсъдимия, регистрирал - ЕТ „Е. Т.”) - разпитан лично (л. 529 и сл.), като са прочетени и
показанията му на осн. чл. чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК (протокол от 04.03.2014 г. на л. 335 от НОХД № 19/2013 г.);
5.10. Д.В. М. (изкупвач на слънчогледово
семе) - разпитан лично (л. 477 и сл.);
5.11. А.Ш.А. (член на УС) - разпитан лично (л.
247 и сл.);
5.12. И.Р.А. (член на УС) - разпитан лично (л.
248 и сл.);
5.13. Б.С.Е. (член на УС) - разпитан лично (л.
252 и сл.);
5.14. А.А.Б. (член на УС, КС, л. на к.) - разпитан лично (л. 248 и сл.);
5.15. И.Т.Б. (шофьор) - разпитан лично (л.
247 и сл.);
5.16. Б.А.Б. (шофьор) - разпитан лично (л.
477 и сл.);
5.17. Б.Р.Р. (шофьор) - разпитан лично (л. 528), като са прочетени и показанията му на осн. чл. 281, ал.
1, т. 2 от НПК (протокол от 14.05.2014 г.
на л. 324 и сл. от НОХД № 19/2013 г.);
5.18. С.И.Т. (шофьор) - показанията му са прочетени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК (протокол от 12.02.2014 г. на л. 196 и сл.
от НОХД № 19/2013 г.);
5.19. Т.В.Т. (шофьор) - показанията му са прочетени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК (протокол от 12.02.2014 г. на л. 197
и сл. от НОХД № 19/2013 г. на ТнРС);
5.20. В.Д.И. (шофьор) - показанията му са прочетени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК (протокол от 12.02.2014 г. на л. 197
и следващите от НОХД № 19/2013 г.);
5.21. К.Т.К. (управител на „Т. - 1” ЕООД) - показанията му са прочетени на осн. чл.
281, ал. 1, т. 4 от НПК (от протокол
14.05.2014 г. на л. 324 и сл. от НОХД №
19/2013 г.);
5.22. И.С.М. (служител на ОББ) - разпитан лично (л.
406 и сл.) - показанията му са
неотносими към предмета на доказване;
5.23. М.Л.З. (служител на ОББ) - разпитана лично (л. 407 и сл.) - показанията
й са неотносими към предмета на доказване;
5.24. М.П.Н. (служител на ОББ) - разпитана лично (л. 407 и сл.) - показанията
й са неотносими към предмета на доказване;
5.25. К.А.К. (служител на ОББ) - разпитан лично (л.
478 и сл.) - показанията й са
неотносими към предмета на доказване;
5.26. К.А.П. (служител на ОББ) - разпитан лично (л.
478 и сл.) - показанията й са неотносими
към предмета на доказване;
5.27. К.А.П. (служител на ОББ) - разпитана лично (л. 478 и сл.) - показанията
й са неотносими към предмета на доказване.
5.28. Б. Ф.К. (служител на ОББ) - допуснатият служебно от съда
разпит е заличен;
5.29. Д.В.Д. (служител на ОББ) - допуснатият служебно от съда разпит е заличен.
6. На 27.03.2005
г. подсъдимият е упълномощен от ЕТ „Е. Т. - А.М.” да сключва от името на последния договори, както и да подписва актове,
протоколи и да подписва всякакви други документи. Свид. А. М., (регистрирал
ЕТ „Е. Т. - А.М.”) твърди, че е упълномощил подсъдимия да действа от негово име
и да „изкарва, каквото може”. Същият не е участвал пряко в отношенията,
свързани със закупуването на процесната селскостопанската продукция от
кооперацията и по - нататъшната й реализация, но бил осведомяван от подсъдимия
за тях.
7. На 16.08.2007
г. ЕТ
„Е. Т. - А.М.” е дерегистрирана
съгласно разпоредбите на ЗДДС (л. 411, т.
3 от ДП № 13/2009 г.).
8. През
м.
август 2008 г. подсъдимият, свид. Н. Н. и А. Д. потърсили председателя
на кооперацията относно закупуването на произведената от кооперацията през
същата година пшеница според показанията на свид. Ш. А., свид. А. Д., свид. Н. Н..
9. На 02.09.2008
г. между свид. Ш. А., в качеството му на законен представител на кооперацията и
подсъдимия, в качеството му на пълномощник на ЕТ „Е. Т. - А.М.”, е постигната договорка за
продажбата на произведена от кооперацията пшеница реколта 2008 г. Подсъдимият
предложил по - висока цена от останалите купувачи според свид. Б. М. и Б. Е. Според
свид. Н. Н. подсъдимият дори предложил да предостави на кооперацията един
автомобил втора употреба, защото техния бил счупен по него време, за да го
ползва кооперацията. Това бил „бонус” към сделката.
9.1. Свид. Б. М. не бил съгласен стоката да се предаде,
без да бъде авансово заплатена. Независимо от това свид. Ш. А. разпоредил
същата да се натовари, след уверенията на подсъдимия, че сумата ще бъде
заплатена от сметка в ОББ. Стоката била натоварена в склада на кооперацията в
с. С.
9.2. Съставени
са ППР № 61 - 65 и 68 относно натоварването на 149 380 кг. от стоката.
9.3. Кооперацията
е издала Фактура № 100/02.09.2008 г. за продадени 125 600 кг. пшеница реколта
2008 г. х 0,256 лв./кг на обща стойност 33 284,00 лв. без ДДС
(39 948,80 лв. с ДДС).
9.4. Натоварени
са 23 780 кг в повече, отколкото са фактурирани. Свид. Ш. А. пояснява, че
разликата представлява продукция на „частници”, която кооперацията им е
заплатила.
9.5. Според
представените по делото товарителници и пътни листи стоката е пътувала до гр.
Стражица, гр. Горна Оряховица, гр. Велико Търново, гр. Долна Митрополия и е
разтоварена в гр. Кнежа (л. 400 - 409, т.
3 от ДП 13/2009 г.). Същото се установява и от показанията на разпитаните
шофьори, които твърдят, че стоката била разтоварена на някакъв път от уличната
мрежа на града, който се използвал за „сушене”.
9.6. По
отношение на качествата на пшеницата не са запазени документи от извършена
анализ на същата. Според част от разпитаните шофьори стоката била претеглена
при разтоварването, но същите не си спомнят да е извършен анализ качествата й.
Според свид. С. Т. и В. И. били взети проби от мелницата в гр. Стражица.
Според. свид. А. А. пшеницата била с добро качество. По данни на „С.к” ЕООД
(гр. В. Т.) пшеницата не била изкупена това дружество, тъй като не отговаряла
на показателите, необходими за производство на висококачествено брашно.
9.7. Свид.
Ш. А. твърди, че последвал камионите с натоварената стока, но не се отбил за
гр. Плевен, а продължил за гр. София, където очаквал да му бъде преведена
цената на стоката. Подсъдимият от гр. Свищов няколкократно го увещавал, че
парите ще постъпят по сметката на кооперацията, което не се случило. В същият
смисъл са и показанията на свид. Б. М..
10. През
следващата седмица (08.09. - 11.09.2008 г.) според свид. Ш. А. подсъдимия той се
срещнал с подсъдимия в с. Сокол, като последния предложил да закупи и
продукцията на кооперацията от слънчоглед, като гарантира изплащането на цената
с издаването на запис на заповед. Подсъдимия казал на свид., че ако не му
продаде и слънчогледа ще „чака” парите за пшеницата.
11. В
този период свид. Ш. А. говори и за среща между него и подсъдимия в гр. Р.,
хотел „Р.”, на която отново подсъдимия го увещавал, че ще заплати дължимите
суми. Според свид. Н. Н. подсъдимият
споменал на тази среща, че трябва да изтегли кредит от банка и ще плати
едновременно цената на пшеницата и слънчогледа.
За такава среща споменават и свид. А. Д. и свид. Б. М., само като
уточнява, че тя се състояла не по - късно от две седмици след натоварването на
пшеницата. Тези свидетели споменават и за събиране в ресторант „Ч., но не може
да се установи точния момент на събирането и
кои лица са присъствали на него. Подсъдимият сочи също, че срещата се е
състояла в по - късен момент - на 15.09.2008 г. (вж. т. 15), на която всички отпразнували успешната сделка (л. 88, т. 1 от ДП 19/2013 г.).
12. На 11.09.2008
г. от подсъдимия в качеството му на пълномощник на ЕТ „Е. Т. - А.М.” е издадена запис на заповед в полза на
кооперацията за сумата от 117 862 лв. Като падеж на записа е посочена
датата 12.09.2008 г.
12.1. Според
свид. Ш. А. в записа било включено прогнозно количество на произведен
слънчоглед, като уговорката е бил след натоварването да се установят
действителните количества. Ако те са по – малко, на подсъдимия ще бъдат върнати
парите, ако е повече, той щял да доплати.
12.2. Ръкописният
текст в записа е попълнен от свид. В. К., а самият запис е подписан от
подсъдимия като пълномощник. Подписът е заверен от Нотариус № *** от РНК – А.
Н. - Р..
13. На същата
дата може да се приеме, че между подсъдимия и свид. Ш. А. е постигната
договорка за продажбата на произведеното от кооперацията слънчогледово семе
реколта 2008 г.
13.1. Съставени
са ППР № 69 - 72 относно натоварването на 93 180 кг. от стоката.
13.2. Кооперацията
е издала Фактура № 101/11.09.2008 г. за продадени 88 040 кг. х 0,59 лв./кг
слънчоглед реколта 2008 г. на обща стойност 51 943,60 лв. без ДДС (62
332,32 лв. с ДДС).
13.3. И
в тази случай са натоварени са 5 140 кг в повече, отколкото са фактурирани.
13.4. Според
представените по делото товарителници и пътни листи стоката е разтоварена в гр.
Плевен. (л. 395, т. 3 от ДП 13/2009 г.).
Същото се установява и от показанията на разпитаните шофьори.
13.5. По
отношение на качествата на слънчогледовото семе също не са съхранени
удостоверителни документи. Според свид. И. Б. слънчогледа бил маслодаен. Според
свид. М. Ч. слънчогледа бил „хубав”, но имало „бонификация”. Стоката била
претеглена при разтоварването но няма данни да е извършен анализ качествата й.
13.6. Слънчогледа
бил разтоварен в база, в близост до гр. Плевен.
13.7. Според
свид. К. К. извършването на транспортната услуга не му е заплатено защото
нямало „фирма или човек” на когото да фактурира.
13.8. Свид.
Д. М. твърди, че познава свид. М. Ч., като последният му предавал слънчогледово
семе, което „минавало” през определени фирми. В представеното от същият
свидетел счетоводно извлечение (като представител на „ХМ” ООД, гр. Плевен) не
може да се установи закупуването на слънчогледово семе от свид. М. Ч. или от ЕТ „Е. Т. - А.М.” (л. 574 - 576).
14. На 12.09.2008
г. съгласно представен договор за покупко - продажба на
селскостопанска продукция ЕТ „Е. Т. - А.М.” е продал на свид. М. Ч. 88 040 кг слънчогледово семе (на ед. цена 064 лв./кг) и 148 600 кг. пшеница
(на ед. цена 0,32 лв./кг) на обща стойност 103 896,60 лв. без ДДС или
124 677,12 лв. с ДДС.
14.1. На
същата
дата от е издаден ПКО № 21/12.09.2008 г., удостоверяващ изплащането на
сумата от 124 677,12 лв. от свид. М. Ч.. Ордерът е оформен единствено с подписа
на подсъдимия.
14.2. Свид.
М. Ч. пояснява обстоятелствата относно продажбата: „Ю. ми се обади по телефона и поиска да ги откарам, да ги посрещна и да
му дам парите. Житото посрещнах в Кнежа, слънчогледа - в Плевен. До шосето в
Кнежа на една площадка разтовариха житото. Ю. не дойде там. Дойде само за
парите. Каза ми на каква цена и дойде само за парите […] Продадохме зърното. Не
мога да се сетя колко пари изкарахме от зърното. Тези пари отидоха при Ю.. На
куп му ги дадох. Какво е правил с парите не знам. Слънчогледа направо в Плевен,
в маслената с моя племенник А., понеже аз не виждам и не мога да правя сметки,
го откарахме и го дадохме. Ходихме с
камионите. Аз лично ходих с камион да ги посрещна, защото не знаеха къде да
отидат. Посрещнах ги на базата. Базата е на М.. Сигурен съм. С А. бяхме
двамата. „А.” се казва фирмата на племенника ми А.М.Ч. ***. Плащането става на
следващия ден. Ю. дойде и си взема парите. На нас ни плати М.. Племенникът ми
се занимава и не знам дали по банков път или на ръка плати. Договор за покупко
- продажба на селскостопанска продукция от 12.09.20108 г., където съм купувач
направихме с Ю. с цел да му платим сигурно. За това сигурно го е направил.
Направил е договора, за да е сигурен, че аз и А. ще му платим, като гаранция.
Аз съм направил една услуга, той ме е почерпил, дал ми е 200 лв. и това е
цялата работа.”.
14.3. В
подобен смисъл са и показанията на свид. А. Ч.: „Ю. направи с М. договор да се подсигури, че това ще се плати. След
като се реализира продукцията, парите му се дадоха на Ю. и това беше. Пшеницата
дойде в Кнежа, разтовари се на един плац и се продаде от място. Слънчогледа в
Плевен, в маслената на М. *** слънчогледа М. го закара и аз бях с него. […] М.
купува зърно от Ю.. Зърното продадохме за 2 - 3 дни на различни хора, кой
минава с камиони товари, мери се, плаща се и заминава. Писмени договори не сме
сключвали с купувачите на това зърно. Нищо не е правено. Анализни свидетелства
не сме правили. В маслобойната бях с М. като продадохме слънчогледа. За това,
че М. получава семето, а ние му го продаваме никакви документи нямаше. Може да
е минало през някаква фирма, но нямам спомен. Знам, че се плати, парите се
занесоха на Ю. и това беше.”.
15. 15.09.2008 г. е датата, отразена в издаден от кооперацията ПКО № 36/15.09.2016 г.,
удостоверяващ заплащането от страна на ЕТ „Е. Т. - А.М.” на сумата от
112 426,92 лв.
15.1. Според ССЕ (вж.
т. 26)
ордерът не е вписан в касовата книга кооперацията, а издадените касови ордери
за периода: 01.01.2008 г. - 05.11.2008 г. са с номера 53 - 62 (л. 242 и сл. от НОХД № 19/2013 г.).
15.2. Според свид. В. К. на същият ден тя и подсъдимия
отишли при Нотариус № *** от РНК – А. Н. - Р. и попитали как следва да се
оформи плащането на сумата от страна на кооперацията. Било им отговорено, че
следва да им бъде върнат записа на заповед и следва да бъде издаден ПКО. След
това двамата отишли в с. Бащино. Подсъдимият взел чантата с приготвената сума
за плащане и влязъл в кооперацията. Свид. В. К. останала да чака в автомобила.
След 40 - 50 мин излезли подсъдимият и свид. Ш. А. и си стиснали ръцете. След
като влязъл в автомобила, подсъдимият показал на свид. В. К. ПКО №
36/15.09.2016 г. и записа на заповед. Обяснил, че се е разплатил с
кооперацията.
16. На същата
дата (според свид. Ш. А. между него и подсъдимия се осъществила среща в
гр. София, на която подсъдимия отново го увещавал, че ще заплати цената
на пшеницата и слънчогледа. На тази среща свид. Ш. А. изгубил фактическата
власт върху записа на заповед, като твърди, че записа останал в колата на подсъдимия.
Този факт свид. Ш. А. споделил със свид.
Н. Н. и Б. М..
17. В
периода 19.09. - 20.10.2008 г. според свид. Ш. А.,
свид. Б. М. между тях и подсъдимия се осъществила среща в кафене в гр.
Свищов, на която подсъдимия помолил председателя на кооперацията да издаде
ПКО, с който да удостовери заплащането на продажната цена на продукцията, за да
може подсъдимият да извърши плащането към кооперацията. Ордерът щял да бъде
използван само за да бъде предоставен пред банката за отпускането на кредит, с
който подсъдимият щял да заплати на кооперацията цената на закупената
селскостопанска продукция. След плащането ПКО щял да бъде върнат на свид. Ш. А..
Именно тогава бил съставен ПКО № 36/15.09.2016 г. (според свид.
Ш. А., свид. Б. М.). Бланката била закупена от свид. В. К. ***, ордера бил съставен от
свид. Б. М. и подписан от свид. Ш. А.. Била попълнена само основната част от
ордера, но не и квитанцията към него. След като ордера бил издаден, подсъдимия
уверил председателя и счетоводителя на кооперацията, че всичко е наред, взел индигираното копие от него и се упътил се към банковият
клон на ОББ, а свид. Ш. А. и Б. М. останали в кафенето. След малко се върнал,
като помолил председател да му предостави оригинала от ордера, защото така му
казали от банката. Председателя изпълнил молбата му, след което подсъдимият не
се върнал при тях в кафенето.
17.1. Показанията на свид. Ш. А. и Б. М. в частта относно
съставянето на ордера съвпадат с тези на свид. Н. Н..
17.2. Според свид. В. К. действително се е състояла среща
в гр. Свищов, на която обаче подсъдимият и свид. Ш. А. и Б. М. само са вечеряли.
18. През
м. ноември 2008 г. контактите
между свид. Ш. А. и подсъдимия били преустановени, както и тези между свид. Н. Н.
и подсъдимия.
19. Свид.
А Д. споменава, че след този момент свид. Ш. А. го заплашвал с цел да го
принуди да заплати парите, които подсъдимия му дължал.
20. На 04.11.2008
г. подсъдимият е подал до РУ на МВР - гр. Силистра сигнал срещу свид.
Ш. А., в който се твърди, че последният го заплашвал със саморазправа.
21. Цената за продадената стока е предварително
съгласувана само с част от членовете на
УС на кооперацията според техните показания. Например свид. Б. Е. твърди, че УС
е бил предварително уведомен за сделката със пшеницата - „Той ни събра, че дошъл човек да изкупува, че ще изкупува слънчогледа и
житото и щял да даде с 2 ст. повече. Ние се съгласихме и след два - три дни
дойдоха колите”. Останалите твърдят, че не били предварително уведомени.
22. В последствие председателя е уведомил УС, че цената
за продадената стока не е заплатена. Свид. А. Б. е разбрал за проблема през м.
октомври 2008 г., когато кооператорите са потърсили съдействието му във връзка
с неизплатени ренти. На същият от свид. Б. М. била обяснена фактологията
относно продажбата на пшеницата и слънчогледа, но не му било посочено, че е
издаден и ПКО № 36/15.09.2016 г., удостоверяващ заплащането на цената.
23. По делото е изслушано
заключение назначената в ДС съдебна графическа експертиза (СГЕ - л. 353 и сл., т. 3 от ДП 13/2009 г.,), в което е посочено, че
ръкописните текстове в Запис на заповед от 11.09.2008 г., ПКО № 21/12.09.2008,
Договор за покупко - продажба на селскостопанска продукция от 12.09.2008 г. са
изпълнени от свид. В. К..
24. По делото е изслушано заключение назначената
в ДС съдебна графическа експертиза (СГЕ - л. 165 и сл., т. 1 от ДП 13/2009 г.), според което:
24.1. подписът срещу получил
сумата в ПКО № 36/15.09.2008 г. е положен от свид. Ш. А.;
24.2. ръкописният текст в същият
ПКО е изпълнен от свид. Б. М.;
24.3. отпечатъкът от печат,
положен върху ПКО е положен от печата на кооперацията.
25. По делото е изслушано
заключение назначената в ДС съдебна техническа експертиза (СТЕ - л. 360 и сл., т. 3 от ДП 13/2009 г.), според което ПКО №
36/15.09.2008 г. не е идентичен с бланките на ПКО, издадени от кооперацията
през 2008 г.
26. По делото е изслушано
заключение назначената в ДС съдебна счетоводна експертиза (ССЕ - л. 156 и сл., т. 1 от ДП
13/2009 г.), която е обследвала размера на натоварената и фактурираната от
кооперацията стока.
27. По
делото е изслушана заключение назначената от
съда допълнителна съдебна счетоводна
експертиза (л. 123 и сл.), която е установила, че:
27.1.1. Продажната цена по Договор за покупко - продажба на
селскостопанска продукция от 12.09.2008 г. не е постъпила по разплащателната
сметка на ЕТ „Е. Т. - А.М.” или по банковите сметки на подсъдимия или на свид.
А. М..
27.1.2. Сделката не е осчетоводена нито от продавача, нито
от купувача, съответно не е декларирана и пред НАП.
28. По делото са изслушани
заключения назначени в ДС съдебна ценова експертиза (СЦЕ - л. 368 и сл. от ДП 13/2009
г., т. 3), заедно с две допълнителни такива (л. 456 и сл. и л. 628 и сл.), което е установило, че:
28.1. пшеница реколта 2008 г. е
изкупувана в регион Силистра, Плевен Велико Търново на цена 200 - 270 лв./т без
ДДС, а слънчогледовото семе - 300 - 450
лв./т без ДДС;
28.2. договорената цена в
процесните сделки между ЕТ „Е. Т. - А.М.” и кооперацията е изгодна за продавача
(Цената кореспондира с представената от „****” АД, гр. С. справка, съгласно
която дружеството е изкупило пшеница от същата реколта за 230 лв./т - л.
425 от ДП 13/2009 г. и с представената справка от „А.” ООД, гр. Г. О. - л. 492 от ДП 13/2009 г.);
28.3. всяка една от стойностите
на продадените пшеница и слънчогледово семе надхвърлят 140 минимални работни
заплати;
28.4. Изкупната цена за пшеница
реколта с понижено или влошено качество е 202 лв./т.
28.5. Слънчогледово семе с
масленост 38 - 39 % следва да се реализира по договорната цена като качествена
продукция.
От правна страна
Съдът достигна до следните
правни изводи въз снова на установената фактическа обстановка:
I. Наличие на престъпление
I.I. Основен
състав
29. Действия по въвеждане на
пострадалото лице в заблуждение и лица, спрямо които са извършени (обективна
страна)
30. От всички ангажирани
доказателства по делото, а и от обясненията на подсъдимия е безспорно
установено, че:
30.1. Подсъдимият е предложил на
кооперацията да закупи като представител на ЕТ „Е. Т. - А.М.” пшеница и
слънчогледово семе и то на изгодна за кооперацията цена. Подсъдимият е
организирал транспорта, като на посочените от него превозни средства са
натоварени 149 380 кг пшеница и 93 180
кг слънчогледово семе. От страна кооперацията са издадени фактури, в които е
посочена стойност на пшеницата от 0,265 ст./кг (265 лв./т) и за слънчогледово
семе - 0,590 ст./кг (590 лв./т). В тази връзка съдът приема, че между
кооперацията и ЕТ
„Е. Т. - А.М.” са сключени два неформални
договора за покупко - продажба на селскостопанска продукция.
30.2. Постигането на договорката е формирало у
представляващият кооперацията убеждението, че цената на стоката ще бъде
заплатена, поради което свид. Ш. А. е разпоредил стоката да бъде предадена на
купувача, представляван от подсъдимия.
30.3. Убеждението на председателя на кооперацията е засилено
допълнително чрез издаването от подсъдимия в качеството му на представител на
купувача на запис на заповед за сумата от 117 862 лв., с която същият е
гарантирал изпълнението на задълженията на купувача по двата договора за
покупко - продажба.
31. Намерение на подсъдимия да
заблуди представителя на пострадалото лице (субективна страна)
31.1. В конкретният случай
намерението за въвеждане в заблуждение се извежда от намерението на подсъдимия
да заплати продажната цена. Ако той е нямал такова намерение, то действията му
неминуемо ще са свързани с мотивирането на пострадалото лице (чрез неговия
представител) да извърши имущественото разпореждане, срещу което няма да получи
насрещна престация.
31.2. Събраните по делото
доказателства навеждат на две основни тези, базирани на факта, че от страна на
свид. Ш. А. е издаден документ, удостоверяващ заплащането на продажната цена.
31.2.1. Защитата твърди, че ЕТ „Е.
Т. - А.М.” е изпълнил задълженията си по договорите на 15.09.2008 г., за което
е издадена ПКО.
31.2.2. Обвинението излага доводи,
че продажната цена не е заплатена и платежните документи са издадени, в резултат
на последващо въвеждане в заблуждение на председателя и счетоводителя на
кооперацията относно намерението на подсъдимия като представител на ЕТ „Е. Т. -
А.М.” да заплати цената продукцията.
31.3. Версията на защитата се
подкрепя:
31.3.1. пряко от обясненията на
подсъдимия;
31.3.2. пряко от издаденият ПКО
№ 36/15.09.2008 г.;
31.3.3. косвено от факта, че
записът на заповед е върнат на подсъдимия;
31.3.4. косвено от показанията на
свид. В. К. - Същата твърди, че не е присъствала на плащането, но подсъдимият
носел чанта, в която твърдял, че носи сумата от 112 426,92 лв., с която е
платил на председателя на кооперацията.
31.4. Версията на обвинението се
подкрепя:
31.4.1. пряко от показанията на
свид. Ш. А. и Б. М.;
31.4.2. косвено от показанията на
свид. Н. Н., който твърди, че е присъствал на срещата в гр. Свищов, на която
подсъдимият увещавал свид. Ш. А. и Б. М. да подпишат документ, с който да
удостоверят получаването на цената на продадената селскостопанска продукция.
31.5. Последното налага двете
версии да бъдат разгледани в контекста на установената фактическа обстановка по
сключването и изпълнението на задълженията по сделките.
31.5.1. На първо място следва да се
отбележи, че подсъдимият е действал в качеството си на пълномощник, т. е.
всички негови правни и фактически действия не са породили правно действие в
неговия патримониум, а в този на свид. А. М..
Същевременно обаче на подсъдимия е предоставена пълна свобода на
действие, като същият разполага с общо търговско пълномощно по чл. 26, ал. 1 от ТЗ. Отношенията между подсъдимия и свид. А. М. са били дотолкова близки, че
пълномощникът не е трябвало да иска разрешение за извършването на определени
сделки, а единствено да информира принципала за вече сключените такива. Нещо
повече, по думите на свид. А. М. печалбата от това, което „изкара” е получавана от пълномощника. Т. е. подсъдимият е
разполагал с пълна свобода на действие, без обаче да носи отговорност за
последиците от евентуално неизпълнение.
31.5.2. От събраният по делото
доказателствен материал не се установява ЕТ „Е. Т. - А.М.” да е реализирал в
периода 2005 - 2008 г. търговски оборот на стойност, отговарящ на закупената от
кооперацията продукция. Установява се обаче, че едноличният търговец е дерегистриран съгласно разпоредбите на ЗДДС преди повече от
година преди сключването на договорите с кооперацията.
31.5.3. При закупуването на стоката
кооперацията е начислила по двете сделки ДДС. Следователно при надлежно
изпълнение на задълженията на купувача ЕТ „Е. Т. - А.М.” би следвало да заплати
на кооперацията стойността на ДДС, но няма да може да възстанови впоследствие
данъка, тъй като едноличният търговец не е регистриран съгласно разпоредбите ЗДДС,
т. е. стойността на ДДС ще остане за сметка на купувача. При това положение, за
да може да реализира едноличният търговец печалба, селскостопанската продукция
е следвало да бъде реализирана в последствие на цена, компенсираща стойността
на ДДС, т. е. 265 + 20% = 318 лв./т (за пшеницата) и 590 + 20 % = 708 лв./т (за
слънчогледовото семе). Към тази значително завишена цена следва да се прибавят
и транспортните разходи, които също са за сметка на купувача.
31.5.4. Последното налага извода,
че купувачът следва да има осигурен предварително пазар, на който да успее да
реализира селскостопанската продукция и то на цена, значително надвишаваща
пазарната изкупна цена (вж. т. 28).
31.5.5. Предварителното
подсигуряване на пазар е било необходимо и с оглед факта, че подсъдимият е
убедил председателя на кооперацията да предаде продукцията, без да е налице
авансово плащане с уговорката, че ще му плати до дни.
31.5.6. Налице са противоречиви свидетелски показания относно
качеството на продукцията, както и писмо от „С.” ЕООД, гр. В. Т. сочещо на
влошено качество на пшеницата. По делото не са представени обаче лабораторни
анализи, който да подкрепят тези твърдения и които да позволят резултатите да
бъдат проверени от вещо лице, във връзка с което съдът не може да кредитира
същите. Още повече, че не може да се установи по никакъв начин, доколко следва
да е влошено качеството на продукцията за да се намали изкупната цена (вж. 28.5). Поради тази причина съдът приема, че продадената от
кооперацията селскостопанска продукция е била със стандартно качество (което в
крайна сметка е мотивирало подсъдимия да сключи сделката).
31.5.7. Закупената пшеница е
транспортирана до гр. Стражица, гр. Горна
Оряховица, гр. Велико Търново, гр. Долна Митрополия и е разтоварена в гр.
Кнежа, което обуславя извода, че подсъдимият не е имал предварително уговорка
за препродаването й.
31.5.8. Аргумент в тази
насока е и факта, че в карай сметка пшеницата е била разтоварена върху площадка,
представляваща част от уличната мрежа, която била използвана за сушене.
31.5.9. Събраните по делото
доказателства позволяват единствено догадки относно това на каква цена е
реализирал подсъдимия закупената от кооперацията продукция
31.5.9.1. Свид. М. Ч. изрично
посочва, че е продал продукцията, срещу което получил от подсъдимия комисионна.
Следователно между него и ЕТ „Е. Т. - А.М.” е постигната договорка, пораждаща
мандатно правоотношение, а не договор за покупко – продажба, което обуславя
извода, че последният е привиден и не поражда правни последици.
31.5.9.2. Това становище на свидетеля
се подкрепя и от факта, че в договора освен слънчогледовото семе са включени и
процесните количества пшеница. Те са доставени в гр. Кнежа (според
представените пътни листи) на 04.09.2008
г. и по думите на свид. М. Ч. и А. Ч. са
продадени на случайни купувачи. Договорът за покупко – продажба е съставен едва
на 12.09.2008 г. (когато пшеницата е била вероятно вече продадена на трети лица,
доколкото по делото не се установява същата да е била, складирана).
31.5.9.3. Аргумент в тази насока е и
факта, че свид. М. Ч. като купувач закупува стоката като физическо лице. Същият
не е регистриран като търговец и от доказателствата по делото не са установени
доходи на свидетеля, позволяващи да се закупи продукцията.
31.5.9.4. Сделката не е осчетоводена
от продавача ЕТ „Е. Т. - А.М.”.
31.5.9.5. По сделката е начислен ДДС,
което е абсурдно, както от законодателна, така и от търговска гледна точка, тъй
като нито продавача, нито купувача към този момент са регистрирани по ДДС. Т.
е. ЕТ „Е. Т. - А.М.” се задължава да внесе данък, който няма право да начисли.
31.5.9.6. Не на последно място следва
да се отбележи, че извършеното плащане на сумата от 124 677,12 лв. по ПКО
№ 21/12.09.2008 г. е удостоверено единствено с подписа на подсъдимия.
Впоследствие тази сума не е постъпила по банкова сметка *** „Е. Т. - А.М.”.
31.5.9.7. В тази връзка съдът приема, че договора от Договор за
покупко - продажба на селскостопанска продукция е нищожен по смисъла на чл. 26,
ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, като договора и ПКО № 21/12.09.2008 г. са създадени
единствено с цел да се удостовери фиктивно реализацията на продукцията.
31.5.9.8. Последното е било необходимо, тъй като свид. М. Ч. е
продал продукцията, без продажбите на третите лица да бъдат документирани.
Според неговите думи пшеницата била продадена на случайни купувачи, а
слънчогледовото семе било предадено на представляваното от свид. Д. М.
юридическо лице, без обаче тази продукция да фигурира в представените от
последното документи. Именно поради тази причина се е наложило продажбата на
продукцията от ЕТ
„Е. Т. - А.М.” да бъде удостоверена,
макар и фиктивно чрез договор за покупко - продажба, съставен между едноличният
търговец и свид. М. Ч..
31.5.10. По делото е безспорно установено, че от страна на
подсъдимия като пълномощник на ЕТ „Е. Т. - А.М.” е издаден запис
на заповед, за да бъде обезпечено задължението на едноличният търговец за
заплащането на цената на закупената селскостопанска продукция. Както вече бе
отбелязано по - горе, подсъдимият е разполагал с общо търговско
пълномощно. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ТЗ
обаче за поемане на менителнични задължения (каквото безспорно е издаването на
запис на заповед) пълномощникът следва да е упълномощен изрично. Токова изрично
упълномощаване липсва в представеното пълномощно, което навежда на извода, че издаденият
запис на заповед не би могъл да ангажира отговорността на едноличният търговец.
31.5.11. Прави впечатление също така, че бланката на издаденият
ПКО № 36/15.09.2016 г. не съвпада с тези, налични в кооперацията и ползвани при
съставянето на издадените през 2008 г. ордери. При съставянето на ПКО
оригиналът е предназначен да остане при издаващия, а квитанцията - да бъде
предадена на платилото лице. В конкретният случай оригиналът ПКО №
36/15.09.2016 г. останал у подсъдимия, като квитанция към него въобще не е
съставена, което сочи на ненадлежно осчетоводяване на стопанската операция.
31.6. Така установената фактическа обстановка, свързана със
сключването и изпълнението на сделките влиза
в противоречие с версията на защитата.
31.6.1. На първо място сключването
на договорите за покупко - продажба с кооперацията чрез търговец, дерегистриран съгласно разпоредбите на ЗДДС при положение,
че и транспорта на стоката е за сметка на купувача, поставя подсъдимия
практически в невъзможност да реализира печалба, тъй като цената, на която
стоката следва да бъде препродадена надвишава значително изкупната цена в
регионите на реализация.
31.6.1.1. Такава изключително
завишена цена може да бъде постигната, ако подсъдимият е осигурил предварително
пазар за продукцията. Оказва се не само, че такъв пазар не е осигурен, но по
делото не може да се установи по никакъв начин на каква цена е препродадена
реално стоката от подсъдимия (доколкото договора от 12.09.2008 г. със свид. М. Ч.
няма как да бъде взет под внимание).
31.6.1.2. В тази връзка, след като
бъде съобразени имущественото състояние на подсъдимия и на ЕТ „Е. Т. - А.М.” не може да се стигне до заключението, че към
15.09.2008 г. подсъдимият или представляваният от него едноличен търговец са
разполагали със сумата от 112 426,92 лв.
31.6.2. На следващо място, не може
да бъде намерен отговор на въпроса поради каква причина подсъдимият е убеждавал
свид. Ш. А., че ще заплати цената на пшеницата в деня на товаренето (02.09.2008
г.) и последващите дни при положение, че същият е разполагал с парите за
заплащането на сумата (според неговата версия) едва на 12.09.2008 г.
31.6.3. Според подсъдимия плащането
е извършено на 15.09.2008 г. в кооперацията. При това положение би следвало за
съставянето на приходният касов ордер да се ползва кочанът с бланки, наличен в
кооперацията, като оригиналът от ПКО да остане в кооперацията, а на подсъдимият
да бъде предадена квитанцията към ордера. Обратно на счетоводната логика на
подсъдимия е предаден оригиналът от платежния документ, като в ПКО не е
осчетоводен от кооперацията и в счетоводството й не е оставен никакъв документ,
удостоверяващ извършеното плащане.
31.6.4. Ако се приеме тезата, че
свид. Ш. А. е имал намерение да присвои сумата с помощта на свид. Б. М. и
затова не са съставени и осчетоводени никакви документи, липсва каквато и да е
логика на подсъдимия да се предоставя (и то в оригинал) документ, удостоверяващ
получаването на сумата от председателя на кооперацията.
31.6.5. Също така това присвояване
трудно би могло да бъде осъществено, тъй като за сделките са издадени Фактури № 100/02.09.2008 г. и № 101/11.09.2008 г. за
извършените продажби. Освен това част от членовете на УС твърдят, че са били
уведомени предварително за сделките, а останалите са уведомени впоследствие. В
случая обстоятелството дали е било взето предварително решение на УС би имало
значение за реализирането на отговорността на председателя за нанесени вреди на
кооперацията, но не влияе върху действителността на сделките и не би могло да
бъде разгледано, като доказателство за намерение на председателя да присвои
продажната цена на селскостопанската продукция.
31.6.5.1. Версията на защитата не дава отговор на въпроса защо
сумата по ПКО - 112 426,92
лв. не равни нито на сумата от двете
фактури (102 273,12 лв. с ДДС), нито на реално натоварените количества (113 461,56 лв. с ДДС).
31.6.6. Освен това остава
открит и въпроса защо след 15.09.2008 г. са проведени последващи срещи между
подсъдимия и свид. Ш. А. в гр. С. и гр. С.
31.7. Така установената фактическа обстановка, свързана със
сключването и изпълнението на сделките
обаче напълно се вписва във версията на обвинението.
31.7.1. На първо място, ако се приеме, че подсъдимият още към
момента на постигането на договорките не е имал намерение да заплати продажната
цена от името на едноличният търговец, то отпада необходимостта продукцията да
бъде реализирана впоследствие на цена, компенсираща начисленият ДДС и
стойността на транспорта. В този случай няма пречка подсъдимия да продаде
стоката дори на цена, по - ниска от тази договорена с кооперацията, тъй като
прихода от препродажбата ще го облагодетелства пряко и то без всякакви разходи
(с изключение евентуално на „комисионната” на свид. М. Ч. и част от транспортните
разходи, които се установява, че подсъдимият така или иначе не е изплатил
изцяло - вж. т. 13.7).
31.7.2. На следващо място обвинителната версия кореспондира с
многобройните обещания на подсъдимия да заплати цената на пшеницата. Незаплащането
на цената впоследствие изключително умело е използвано като инструмент за
убеждаването на председателя на кооперацията за сключването на договор за
продажба и на слънчогледовото семе, като на свид. Ш. А. е подхвърлено, че ако
не продаде на подсъдимия и слънчогледовото семе ще „чака” парите за пшеницата.
31.7.3. Като допълнителен инструмент за убеждаването на
председателя за продажбата на слънчогледовото семе е използвано издаването на
записа на заповед, който обаче не би могъл да задължи едноличния търговец, тъй
като подсъдимият не е изрично упълномощен да поема менителнични задължения.
31.7.4. От друга страна
задълженията по облигационните взаимоотношения са възникнали за свид. А. М., в
качеството му на едноличен търговец. Т. е. дори да се е стигне до реализиране
на отговорността на купувача, то изпълнението ще бъде насочено срещу
имуществото на свид. А. М., а не срещу това на подсъдимия. От друга страна дори
да се стигне до такова изпълнение, по делото не могат да се установят
достатъчно големи активи на ЕТ „Е. Т. - А.М.” (или на
подсъдимия), достатъчни за покриване на задълженията. Следователно дори да се
пристъпи към принудително изпълнение, сумата, с която се е облагодетелствал
подсъдимия не би могла да бъде събрана от кооперацията, тъй тази сума не е
преобразувана в официално установен годен обект за принудително изпълнение
актив (движими, недвижими вещи, наличности по банкови сметки и др.).
31.7.5. Версията на обвинението
дава и отговор на въпроса защо бланката на ПКО № 36/15.09.2008 г. се различава
от бланките на кооперацията и защо оригиналът е предадена на подсъдимия.
Действително, ако председателят е издал документа извън административната
сграда на кооперацията, без да има намерение същият документ да се ползва в
отношенията между кооперацията и ЕТ „Е. Т. - А.М.”, то не е била налице и нужда
от осчетоводяването на документа и реално за председателя е нямало значение
дали ще използва кочана с ордери на кооперацията и какъв ще бъде поредният
номер на ПКО. Също така за свид. Ш. А. и Б. М. не е било толкова важно да запазят
оригинала, тъй като и без това не са имали намерение да осчетоводяват документа.
31.7.6. Не следва да бъде
подценяван и факта, че към този момент между подсъдимия и свид. Ш. А. вече са
проведени редица срещи, на които последният е увещаван, че цената на
продукцията ще се заплати. Разбираемо е при това положение, че у председателя
са съществували сериозни съмнения относно това дали въобще ще получи плащане,
при което е бил поставен пред избора да извърши закононарушение съставяйки
документа или да се лиши от плащането.
31.8. Съобразявайки се с
гореизложеното у настоящият състав на съда не съществува никакво съмнение
относно липсата на намерение у подсъдимия да заплати в качеството си на
пълномощник на ЕТ „Е. Т. - А.М.” цената на закупената от кооперацията
селскостопанска продукция. Посредством множеството срещи, предложената на
кооперацията изгодна изкупна цена, постигнатата с председателя на кооперацията
уговорка и издаването на запис на заповед подсъдимия е мотивирал свид. Ш. А. да
разпореди предаването на продукцията.
31.9. Подсъдимият е продължавал да поддържа заблуждението у
председателя на кооперацията и при последвалата среща в гр. София (състояла се
след товаренето на слънчогледовото семе). На тази среща подсъдимия е успял да
установи фактическата власт върху записа на заповед, без същият да му е върната
доброволно от свид. Ш. А.. В конкретният случай е без значение дали свид. Ш. А.
е забравил записа в автомобила на подсъдимия или последният го е „откраднал”.
31.10. От съществено значение
обаче е последващото действие на подсъдимия - убеждаването на свид. Б. М. да
състави, а свид. Ш. А. да подпише ПКО, с който се удостоверява заплащането на
сумата, без такова да е извършено. По този начин се прегражда възможността
кооперацията да търси продажната цена от ЕТ „Е. Т. - А.М.”, което по безспорен
начин установява, че не се касае за импровизирани действия на подсъдимия, а за
цялостен престъпен механизъм за въвеждане на председателя в заблуждение,
поддържането му и преграждането на възможността кооперацията да събере по
принудителен ред продажната цена. Т. е. налице е замисъл, формиран от
подсъдимия още преди започването на преговорите със свид. Ш. А..
32. Намерение за
облагодетелстване (субективна страна)
32.1. От показанията на свид. А. М.
може да се заключи, че между него и подсъдимия не е съществувала практика
печалбата от сключените от подсъдимия сделки да бъде отчитана от подсъдимия. В
тази връзка свид. А. М. заявява, че му ме е предоставил пълномощно да „изкарва, каквото може”.
32.2. В същият смисъл са и
показанията на свид. М. Ч., който сочи, че е препродал селскостопанската
продукция от името на подсъдимия, като последния му е заплатил комисионна.
32.3. В тази връзка съдът приема,
че подсъдимият се е облагодетелствал от цената на препродадената от свид. М. Ч.
продукция, каквато е била и целта на въвеждането и поддържането на заблуждение у
свид. Ш. А..
33. Настъпването на имотна
вреда (обективна страна)
34. Извършеното разпореждане
със селскостопанската продукция е нанесло на кооперацията имотна вреда състояща
се в:
34.1. Реално заплатената стойност
на начисления ДДС - същият е внесен от кооперацията, без да е последвало реално
плащане от страна на купувача на стоката (с което стойността на данъка да й
бъде възстановен). По този начин тежестта на косвения данък е понесена от
продавача.
34.2. Пропуснатите ползи, които
кооперацията е могла да реализира посредством продажбата на продукцията. СЦЕ е
установила, че цената по сделката съответства на пазарната такава (вж. т. 28).
34.3. В тази връзка съдът приема,
че вредата се състои в стойността на реално натоварената продукция, умножена по
продажната цена, към което произведение следва да се прибави стойността на ДДС,
като крайната стойност на вредата е правилно изчислена от обвинението на 94
551,30 лв. без ДДС (113 461,56 лв. с ДДС).
34.4. Както вече бе отбелязано по
- горе, твърденията на защитата, че селскостопанската продукция е била с
влошени качества не се подкрепят с надлежни доказателства (анализни
свидетелства, сертификати или др.), поради което не могат да бъдат взети под
внимание.
I.II.Квалифициращи
признаци
34.5. Особено големи размери - Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на
ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК този
квалифициращ признак обуславя стойност 140 пъти установената в страната
минимална работна заплата. В конкретният случай. С Постановление № 1/11.01.2008
г. на МС минималната работна заплата е определена на 220 лв., с оглед на което
квалифициращият признак ще е налице, ако
нанесената вреда надвишава 30 800 лв. В конкретният случай вредата по
всяка една от сделките надвишава този размер, което е установила и СЦЕ.
34.6. Особено тежък случай - Гореописаният механизъм
на въвеждане на председателя на кооперацията в заблуждение, както и
последващите действия на подсъдимия, целящи осуетяване на възможността за
реализиране на отговорността на купувача показват изключителна находчивост и
умения за манипулация. Прави впечатление, че подсъдимият борави с разнообразен
инструментариум за убеждаване - почерпки, преговори, заплахи, менителнични
ефекти. Не на последно място заключението, че измамата представлява особено
тежък случай се обуславя и от факта, че размера на вредата надвишава почти
четири пъти, прагът който законодателят е поставил, за да бъде квалифицирана
измамата като такава в особено големи размери.
34.7. Повторност - Със Споразумение №
49/10.04.2008 г. по НОХД № 156/2007 г. на ТнРС подсъдимият се е признал за
виновен за друго извършено престъпление по чл. 211 от НК. От наложеното му
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 м. е приспаднато отчасти
наказанието, наложено с отменената Присъда № 78/23.10.1996 г. по НОХД №29/1996
г. на ТнРС и времето, през което по отношение на подсъдимия е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 05.09.1995 г. - 20.10.1995
г. (т. е. наказанието следва се счита за изтърпяно към момента на
споразумението). Процесното престъпление е извършено през м. септември 2008 г.,
т. е. пет месеца след влизането в сила на споразумението и изтърпяването на
наказанието, поради което чл. 30 от НК не намира приложение.
II. Определяне на наказанието
35. Отегчаващи вината обстоятелства
35.1. Като такива съдът отчита
многобройните осъждания на лицето, от които:
35.1.1. две за престъпления по чл.
211 (Присъда № 78/23.10.1996 г. по НОХД №29/1996 г. на ТнРС; Споразумение №
49/10.04.2008 г. по НОХД № 156/2007 г. на ТнРС);
35.1.2. едно за подбуждане към
престъпление по чл. 220 от НК (Присъда № 297/12.04.2010 г. по НОХД № 4368/2007
г. на ПлРС).
36. Последното свидетелства за
засилена обществена опасност на подсъдимия, който, не само че показва една
трайна престъпна нагласа за незачитане на установения правов ред, гарантиращ
собствеността на гражданите, но и усъвършенства уменията си, свързани с
манипулиране на законни представители на юридически лица да извършат
разпореждане с имуществени активи на значителна стойност в негова полза.
37. Смекчаващи вината обстоятелства не са
налице.
38. Размер на наказанието.
38.1. Съдът намира, че следва да
бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" към минимума, предвиден в
чл. 211 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
38.2. За постигането на целите на
наказанието същото следва да бъде да бъде изтърпяно ефективно, като отлагането
на изтърпяването на наказанието не може бъде приложено и с оглед разпоредбата
на чл. 66 от НК.
39. Режим на изтърпяване на
наказанието.
39.1. На основание на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален
ОБЩ режим.
40. Съдът произнесе присъдата въз
основа на изложените съображения.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
______________________
|
|
|
/р. с. Г. Г./
|