Решение по дело №1042/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 250
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20197170701042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 250

гр.Плевен, 10.04.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 СЪДИЯ: Снежина Иванова

 

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното  от съдия Иванова адм.дело №1042 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК)  във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗдр).

         Административното дело е образувано по жалба на Затвора Плевен, чрез ст. комисар И.Х.П. – началник на Затвора Плевен, гр. Плевен , парк „Кайлъка“ – Затвора, чрез юрк П., срещу експертно решение № 1109 от зас № 130 на 12.08.2019 година  на НЕЛК Специализиран състав по нервни и очни болести.

В жалбата се сочи, че ЕР е незаконосъобразно като издадено при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материално правните разпоредби. Излага твърдения, че Н.А.Г. е бил служител на Затвора-Плевен. На 27.06.2018 г. е следвало да се яви в 08.00 часа за застъпване в наряд. Същият не се е явил, но е уведомил, че ще закъснее, тъй като следва да се яви в съдебно заседание по дело в Административен съд Плевен. В 09.30 часа се е явил на заседание по дело 340/2018 по описа на този съд, и след приключване на делото в 10.10 часа се е явил в затвора, като е заявил, че иска да ползва платен отпуск за вече отминал период, за да оправдае своето отсъствие. Получил е разяснение от служител в администрацията, че не би спазил изискването на т.4.1 от Заповед № ЧР-05-217/18.11.2016 г. на министъра на правосъдието. След това, без да уведоми прекия си ръководител, е напуснал района на затвора с личния си автомобил. По-късно, когато е бил потърсен по телефона, е заявил, че от 27.06.2018 г. е в отпуск по болест. До този моманнт не е имал никакви оплаквания от здравословен характер. Като доказателства представя възражения и обяснения от страна на Г., като въз основа на тях сочи, че изложеното от него, че се е почувствал зле и разстроен, няма никаква връзка с диагностицираните заболявания. Тези доказателства са представни и пред НЕЛК, но тя не се е произнесла по тях, като така не е изпълнила разпоредбата па чл.45, ал.1 от ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, като не се е произнесла по всички поводи, които са посочени в жалбата и са предвидени в наредбата по чл.101, ал.7 от ЗЗдр. В следобедните часове на същия ден Г. лично е представил болничния лист /БЛ/. Същият е оспорен, като е потвърден от неврологична ЛКК при ДКЦ Плевен на заседание 1115/27.7.2018 г., а след това с ЕР на ТЕЛК №3246/17.10.2018 г., като същите се позовават на медицинска документация – ЛАК №674 с отбелязани анамнеза, статус, изследвания и лечение. ЕР на ТЕЛК №3246/17.10.2018 г. е отменено от НЕЛК с ЕР № 0267/05.03.2019 г., като е върнато със задължителни указания за ново освидетелстване след осигуряване на медицинска документация, доказваща заболяването и необходимостта от временна неработоспособност. Тези препоръки не са изпълнени в постановеното ЕР №1477 от заседание 077 от 25.04.2019 г. на ТЕЛК. ТЕЛК си е позволил да ревизира и анализира разпореденото му с ЕР на НЕЛК. При новото обжалване е постановено процесното ЕР на НЕЛК, като без никакви мотиви и в пълно противоречие с предходния си акт е потвърдено ЕР на ТЕЛК. Сочи, че освен описаното в ЛАК от д-р Б.П. НЕЛК се е произнесла без никаква медицинска документация. Твърди, че извършени изследвания са задължителни за поставяне на диагнозата и назначаване на лечение. Не са изпълнени изискванията на чл.23, ал.1, т.1 и 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, като цитира последните. Твърди, че неправилно е посочено в ЕР №1477 от заседание 077 от 25.04.2019 г. на ТЕЛК, че са отбелязани изследвания в ЛАК, каквито не са налице. НЕЛК също не е събрала документи, в които са налице изследвания. НЕЛК е следвало да отмени ЕР на ТЕЛК, а оттам да отмени обжалвания БЛ като незаконосъобразен Твърди, че за диагностициране на заболяването ***освен снемане на анамнеза и физикален преглед е следвало да бъдат извършени образни изследвания /рентгенография, МР или компютърна томография/. Прави се доказателствано искане – ответникът да представи изследванията, които са взети предвид при поставяне на диагнозата и издаването на БЛ, въз основа на които е прието, че е изпълнена хипотезата на чл.23, ал.1, т.1 и 2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Моли да се отмени ЕР на НЕЛК.

Ответникът НЕЛК не представя писмен отговор по жалбата, въпреки дадена му с определение № 2149/28.11.2019 г. /л.244/ възможност. В съпроводителното писмо към МЕД е приобщена „молба“ от НЕЛК чрез юрк. Г. /л.112/, в която се сочи, че МЕД съдържа доказателства във връзка с жалбата.

         В съдебно заседание оспорващият - ЗАТВОРА – ПЛЕВЕН, редовно призован, се представлява от ЮРК.П.с пълномощно по делото и ново от датата на съдебно заседание, с оглед обстоятелството, че е налице нов началник на затвора. Поддържа изложеното в жалбата против ЕР на НЕЛК № 1109 от 2019 г. Видно от събраните по делото доказателства е, че така взетото заключение не е подкрепено с изискуемата съгласно закона и правилника документация, а именно – направени изследвания, назначено лечение, а само е преписано това, което е описал личният лекар при извършения преглед. В правилника изискването е след осигуряване на медицинска документация да бъде поставена диагноза, а тази, която е поставена първоначално в болничния лист „Р.“ се поставя не само след анамнеза, а и след образни изследвания като рентгенография, магнитен резонанс,  компютърна томография. На първо място болничният лист е обжалван и потвърден с ЕР на ТЕЛК – Плевен, след което това ЕР е отменено от НЕЛК именно поради обстоятелството, че ТЕЛК не е приложил и не се е съобразил с така сочени за извършени изследвания. Първото решение на НЕЛК, с което се отменя ЕР на ТЕЛК е поради това основание. Изискано е с изрично разпореждане от ТЕЛК да представи тази документация за извършени изследвания, след което ТЕЛК в последващо свое второ решение не само, че не е я представил, а си е позволил и да ревизира и коментира така дадените му задължителни указания. По закон тези задължителни указания на НЕЛК следва да бъдат спазени от ТЕЛК. В настоящото обжалвано решение на НЕЛК само е преписано от ТЕЛК и пак, както е видно в медико-експертното досие няма никаква документация за извършени изследвания на лицето. Р.та е заболяване, което се диагностицира с някакъв вид рентгеново изследване – дали било образно изследване, дали било рентгенография, било компютърна томография, а и ТЕЛК в ЕР, на което след това се позовава НЕЛК е описал, че са взети предвид такива изследвания. До настоящия момент ответната  страна, както и никоя от заинтересованите страни не представила доказателства за извършване на изследвания, които да обосноват поставената диагноза. Това е задължение на ответната страна. Това е разяснено на ответната страна в определение от 2019 г. № 2149 от 28.10.2019 г. и до настоящия момент ответната страна не е направила труда си да представи каквито и да е документи в тази  насока. Тя единствено е представила копия на болничния лист и последващи ЕР. Няма нито един документ за извършено изследване на лицето, както и за последващо лечение, което също е изискване, което е поставила самата НЕЛК на ТЕЛК. Затова моли да се отмени ЕР на НЕЛК, с което е потвърден болничен лист, да се осъдит  НЕЛК да плати всички  разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН в размер на 100 лева, в случай, че се уважи жалбата. Поддържа всичко изложено до този момент и моли да се вземат предвид доказателствата, които са приложени.

         Ответникът - НЕЛК Специализиран състав по нервни и очни болести, гр. София , бул. „Акад. Ив. Е. Гешов” № 15  , редовно призован, не изпраща представител.

Заинтересованите страни- ТП на НОИ –Плевен, гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8, Дирекция „Социално подпомагане” Плевен, гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8, Агенция за хората с увреждания, гр. София 1233, ул. „С. Врачански” 104-106 и ТЕЛК  Трети състав  към УМБОАЛ „Д-р Г-. Странски“ ЕАД – гр Плевен, ДКЦ II –Плевен ЕООД, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 1, Н.А.Г.,***. редовно призовани, не се представляват и не ангажират становище по делото.

Заинтересованата страна Н.А.Г., редовно призован, не се явява, като се явява А. Й. Г. с пълномощно, но с оглед представеното в съдебно заседание пълномощно, съгласно което подписаният Н.А.Г. упълномощава А. Й. Г. като мой баща и на основание чл. 32, т. 2  от ГПК да ме представлява пред всички съдебни инстанции във връзка с оспорване на издадените против мен от началника на Затвора – Плевен заповеди, с които са ми наложени дисциплинарни наказания в качеството ми на надзирател 2-ра степен, с правото от мое име да участва в съдебните производства и да защитава моите права и законни интереси като извършва всички процесуални действия, съдът приема, че  е налице надлежно упълномощаване. В настоящото производство предмет на оспорване е експертно решение на НЕЛК, а не заповед за налагане на дисциплинарно наказание и съдът намира, че с оглед представеното пълномощно, същият не може да бъде представител, тъй като в пълномощното изрично е посочено за какво се отнася.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Н.А.Г. е бил надзирател в Затвора-Плевен, като осигурител на лицето е Затвора Плевен, видно от писмото на л.107. На 27.06.2018 г. на Г. е бил издаден БЛ №Е20180531384 от д-р Б.П. /л.67/. Със същия на лицето е поставена диагноза „Р.”, даден е отпуск от 6 календарни дни – от 27.06.2018 г. до 02.07.2018 г. включително, с домашно-амбулаторен режим. Видно от писмо, изпратено от РЗИ Плевен на 07.08.2018 г. до Затвора Плевен /л.20/, срещу БЛ е подадена жалба от Затвора Плевен на 02.07.2018 г., като по същата е налице произнасяне с Протокол на медицинска комисия /л.21/. В същия се сочи, че пациентът се е явил с наличната документация, и БЛ се узаконява, тъй като е спазен чл.23, ал.1 от Правилника. Пациентът е бил нетрудоспособен в този период.

Срещу протокола е подадена жалба от осигурителя на 20.08.2018 г. /л.л.22,23/. По така подадената жалба е налице произнасяне с ЕР на ТЕЛК №3246 от 17.10.2018 г. /л.18/, като със същото е прието, че са спазени всички изисквания за издаване на БЛ съгласно НМЕ чл.23, ал.1, т.2, и БЛ се узаконява. Посочено е, че е извършено запознаване с жалбата, протокола на ЛКК, ЛАК на лицето №674, в която са отбелязани анамнеза, статус, изследвания и лечение. ЕР на ТЕЛК е изпратено на Затвора Плевен на 30.10.2018 г. и е получено на 31.10.2018 г., видно от вх.№ на писмото на л.17.

Подадена е жалба срещу ЕР на 12.11.2018 г. /л.л.15,16/ до НЕЛК. По същата е постановено ЕР на НЕЛК №0267 от 05.03.2019 г. /л.13/. Със същото ЕР на ТЕЛК е било отменено, като е посочено, че ЕР на ТЕЛК се позовава на медицинска документация -  ЛАК на лицето №674, в която са отбелязани анамнеза, статус, изследвания и лечение, но в МЕД не е приложена тази документация, поради което ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване след осигуряване на мед. документация, доказваща заболяването и необходимостта от временна неработоспособност.

При новото освидетелстване ТЕЛК се е произнесла с ЕР №1477 от 25.04.2019 г. /л.12/, като отново е потвърдила БЛ. В мотивите е изложено, че допълнително е изискана от ТЕЛК документация, пациентът е представил ЛАК, с отбелязан преглед на 27.06.2018 г. от д-р П.. Описана анамнеза: внезапна силна болка в кръста при натоварване. Обективен статус: пулмо ет кор – за възрастта. Болка при палпация в областта на 2-3 прешлени, ограничени движения. Изписана терапия – флостерон и.м. и покой. Изхождайки от гореописаното, ТЕЛК приема, че лицето действително е било в състояние на временна неработоспособност и узаконява БЛ. ЕР на ТЕЛК е изпратено с писмо от 21.05.2019 г. и е получено от Затвора Плевен на 28.05.2019 г., видно от вх.№ /л.11/. Срещу това ЕР е подадена жалба на 31.05.2019 г. /л.л.7-10/, в която са изложени твърдения, аналогични на тези, изложени в жалбата до съда.

По оспорването е постановено процесното ЕР на НЕЛК № 1109 от заседание №130 на 12.08.2019 г. на специализиран състав по нервни и очни болести /л.5/, като е посочено, че с БЛ е поставена диагноза ”Р.”. В МЕД е приложено ксерокопие на личната амбулаторна карта /ЛАК/ на лицето № 674. В ЛАК на 27.06.2018 г. – денят на започване на болничния отпуск, е описан клиничен преглед от лекуващ лекар с описание в анамнеза на болки в кръста, а в обективно състояние – болка при палпация в областта на Л2, Л3 прешлени. Ограничени движения. Вписана е диагнозата, назначено е адекватно лечение. Отбелязан е номерът и продължителността на болничния лист. Поставен е подпис и печат на лекаря. НЕЛК е заключила, че има описано състояние на временна неработоспособност. Изпълнени са изискванията на чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от ПУОРОМЕ. ЕР на ТЕЛК по БЛ е потвърдено.

Видно от възражението на л.л.24-26 от делото, Н.А.Г. на 27.06.2018 г. е следвало да се яви в 08.00 часа на работа. Същият е уведомил непосредствено преди това ДКО А.С., че е на съдебно заседение по дело в Административен съд Плевен. В 09.30 часа се е явил на заседание по дело 340/2018 по описа на този съд, което е видно от приобщения протокол от съдебно заседание – л.215. В същия смисъл е и докладната записка на л.218. Видно от докладната записка на л.219, след това същия ден - в 10.15 часа е бил при инспектор Г. и е поискал да ползва отпуск за деня. Г. му е обяснил, че на основание на т.4.1 от Заповед № ЧР-05-217/18.11.2016 г. на министъра на правосъдието не може да подаде заявление за отпуск за същия ден. Съгласно същата точка, заявление за отпуск се подава не по-късно от 7 работни дни преди началната дата на заявения отпуск. Видно от докладната записка на л.221, скоро след като е излязъл от административната сграда, е отишъл на паркинга, качил се е на автомобила си и е отишъл към града. Около 11,30 часа е бил търсен от друг служител, като е заявил на последния, че от днес е в болнични /л.223/. Видно от собствените му признания във възражението на л.л.24-26, „от поредната умишлено създадена ситуация се почувствах зле и отидох на преглед при личния си лекар” .

По делото е приобщена ЛАК №674 на Г. /л.198/. На дата 27.06.2018 г. е отбелязан преглед със следните констатации: внезапна силна болка в кръста при натоварване. Обективен статус: пулмо ет кор – за възрастта. Болка при палпация в областта на 2-3 прешлени, ограничени движения. Изписана терапия – флостерон и.м. и покой. Поставен е подпис и печат на лекаря д-р П..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Съгласно чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр обжалването от страна на заинтересована страна срещу ЕР на НЕЛК е пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административно-процесуалния кодекс. Следователно приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. ЕР на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 03.09.2019 г. /обратна разписка на л.97/, а жалбата е подадена на 12.09.2019 г. директно в съда, видно от вх.№ на съда на л.1, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от осигурител - лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Експертно решение № 1109 от заседание №130 на 12.08.2019 г. на специализиран състав по нервни и очни болести на Национална експертна лекарска комисия е постановено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 103, ал. 4 ЗЗдр.

По отношение съответствието на ЕР с установената от закона форма, административно-производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Потвърденото ЕР на ТЕЛК е постановено по време на действието на НМЕ, като същото е писмено в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.2 и ал.3 АПК, и е мотивирано. Видно от ЕР на НЕЛК, с БЛ на Г. е поставена диагноза ”Р.”. За да приеме, че тази диагноза се потвърждава, НЕЛК се е позовала на приложеното копие на ЛАК с описан в нея преглед, установеното при прегледа и предписаното лечение. НЕЛК е посочила, че са посочени БЛ с неговата продължителност и номер, поставянето на подпис и печат на лекаря. Направила е извод, че са спазени изискванията на чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от ПУОРОМЕ /има се предвид ПУОРОМЕРКМЕ/.

 Следва да се посочи, че изложените от оспорващия твърдения, макар и подкрепени от приобщените писмени доказателства, не могат сами по себе си да опровергаят изложеното в медицинската документация. За да постанови своето ЕР, НЕЛК се позовава на съответна медицинска документация, която и е представена по делото.  

С изменението на чл.50 от ПУОРОМЕРКМЕ, и по-специално след отмяната на т.2 и т.3 от същия - ДВ, бр.62/2018, в сила от 27.07.2018 г., НЕЛК се произнася само по документи. Едновременно е изменена и разпоредбата на чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като е предвидено, че лекарите в ТЕЛК:1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и "б", както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания; След тези промени, НЕЛК се произнася само по правото, а установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата е в правомощията само на органи на медицинската експертиза.

Съгласно чл.43, т.1 от НМЕ, Специализираните състави на НЕЛК: 1. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение т.е. НЕЛК има правомощие да се произнася само по медицинската документация, като няма право и не може да се произнася по твърдения, които не са доказани с медицинска документация. По тази причина НЕЛК не може да съобразява представените от осигурителя докладни записки, протоколи от съдебни заседания и пр., доколкото същите не са създадени от дейността на лекари и други медицински специалисти и не представляват медицинска документация. Тези представени доказателства от оспорващия са само индиция, че Г. не е бил болен, както твърди осигурителят, и че по тази причина ЕР на НЕЛК и БЛ следва да се отменят.

ЕР на НЕЛК е основано изключително на представеното на л.198 от делото извлечение от ЛАК с отразения на него преглед за заболяването „Р.”, установено при Г.. В случай, че оспорва изложените там факти относно наличието на заболяването, оспорващият е следвало да оспори по реда на чл.193 ГПК вр.чл.144 АПК така представеното доказателство. В случай, че проведе успешно оспорването /в този случай доказателствената тежест е върху него/, същото доказателство ще бъде изключено от доказателствата по делото и доколкото ЕР на НЕЛК е основано изключително на него, съдът при такова успешно проведено оспорване ще следва да отмени ЕР и БЛ. Доколкото такова оспорване не само не е успешно проведено, но и въобще не е поискано, то не се доказват факти, различни от тези м представените медицински документи. С оглед на описаното в ЛАК № 674 на 27.06.2018 г. – денят на започване на болничния отпуск, следва да бъде взето предвид от съда. Там е описан клиничен преглед от лекуващ лекар с описание в анамнеза на болки в кръста, а в обективно състояние – болка при палпация в областта на Л2, Л3 прешлени. Ограничени движения. Вписана е диагнозата, назначено е лечение. Отбелязан е номерът и продължителността на болничния лист. Поставен е подпис и печат на лекаря. С оглед на това описание в ЛАК НЕЛК е отхвърлила жалбата на осигурителя и е потвърдила ЕР на ТЕЛК, което е в същия смисъл.

Когато в медицинската документация са налице противоречия дали е налице или не определено заболяване, съответният орган на медицинската експертиза следва да обсъди противоречията, като изложи мотиви какво приема за установено и защо, като изложи съображения към доказаните фактически обстоятелства кои правни норми са приложими. При съдебното оспорване същата дейност се извършва от съда, като при противиречия във фактите относно медицински въпроси същият може да използва експертиза. Когато обаче в медицинските документи липсват противоречия, и тези документи не са оспорени, съдът следва да се приеме, че същите отразяват здравословното състояние на лицето. Това е направила и НЕЛК, като е съобразила, че описаното заболяване води до временна неработоспособност.

С определение № 2149/28.11.2019 г. /л.244/ на ответника е указана доказателствената тежест – по отношение на съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Изложените в ЕР на НЕЛК факти относно здравословното състояние на лицето се доказват с приложеното копие на ЛАК. Въз основа на фактите НЕЛК е направила съответните правни изводи.

По отношение на твърденията, че не е спазен чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като НЕЛК не се е произнесла по всички поводи, които са посочени в жалбата и са предвидени в наредбата по чл.101, ал.7 от ЗЗдр, съдът съобразява следното: посочената в тази разпоредба наредба е НМЕ. В същата терминът „повод” е използван във връзка с определен социален риск – трудова злополука, професионална болест, ползване на отпуск по чл. 167 от Кодекса на труда КТ), общо заболяване. В чл.64 от НМЕ е посочено, че критериите за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) са еднакви независимо от повода, за който се освидетелства лицето (пенсиониране, социално подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др.). Следователно повод не е определено твърдение в жалбата до НЕЛК, както счита оспорващият. По отношение на твърдения, които не съдържат информация относно здравословното състояние, на състоянието от медицинска гледна точка на освидетелсваното лице, НЕЛК не може да се произнася, тя не е компетентна по въпроси извън тези на медицинската експертиза. По същите твърдения съдът дължи произнасяне , като се основава на приетите по делото доказателства. Както е посочено по-горе, изложените в ЕР на НЕЛК факти не са оспорени по предвидения в закона ред, и основаното на тях ЕР е правилно. Съдебното решение не може да се гради на предположения, а изложените от оспорващия твърдения не доказват, че Г. не е боледувал в посочения в БЛ период.

Твърдението, че ТЕЛК при повторното си произнасяне не се е съобразил с отменителното ЕР на НЕЛК са неоснователни. Видно от същото, първоначалното ЕР на ТЕЛК е било отменено във връзка с това, че в МЕД не е била приложена медицинска документация, а именно ЛАК №674 на лицето, която да докаже заболяването и необходимостта от временна неработоспособност. След връщането на ТЕЛК тази документация е била събрана, и въз основа на същата ТЕЛК отново се е произнесъл. ТЕЛК не си е позволил да ревизира и анализира разпореденото му с ЕР на НЕЛК, а го е изпълнил. Новото ЕР на ТЕЛК е потвърдено с процесното ЕР на НЕЛК, като липсва каквото и да е противоречие с предходното, отменително ЕР на НЕЛК. Съдът съобразява, че не при всяко заболяване следва да се правят изследвания – в случая според оспорващия образни такива, и твърдението, че изследвания са задължителни за поставяне на диагнозата и назначаване на лечение не намират основание в НМЕ. Изпълнени са изискванията на чл.23, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като съдът съобразява, че при извършване на експертизата на временната неработоспособност лекуващият лекар (лекар по дентална медицина): 1. прави преценка на здравословното състояние на болния и на неговата работоспособност въз основа на клиничен преглед, резултатите от направените изследвания, заключенията на консултантите, характера на работата и условията на труд на болния; В случая са задължителни клиничния преглед и преценката относно характера на работата и условията на труд на болния. Не при всяко лице се налагат и извършват изследвания, не при всяко лице се изисква заключение на консултант. Ако такива са необходими, следва да се извършат и съобразят, но ако не са необходими, експертизата на временната неработоспособност се извършва без тях. Оспорващият не е представил доказателства, че в случая е следвало да бъдат извършени образни изследвания /рентгенография, магнитен резонанс или компютърна томография/, както твърди. Изпълнени са и изискванията на чл.23, ал.1, т.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, доколкото установеното е надлежно вписано.

С оглед на изложеното, ЕР на НЕЛК е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и материалния закон, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

         Водим от изложените мотиви и на основание  чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, VІ-ти състав

 

                                               РЕШИ:

 

         Отхвърля жалба на Затвора Плевен, чрез началник на Затвора Плевен, гр. Плевен , парк „Кайлъка“ – Затвора, чрез юрк П., срещу експертно решение № 1109 от зас № 130 на 12.08.2019 година  на НЕЛК Специализиран състав по нервни и очни болести.

         Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

        

                                               СЪДИЯ: /п/