№ 19
гр. Габрово , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Галина Косева
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600090 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Д.Н. от АК – Габрово
– служебен защитник на подсъдимия К. И. Х. от с. Д., общ. Севлиево, срещу присъда
№ 2 от 02.03.2021 г. по НОХД № 13/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Севлиево е признал
подсъдимия К. И. Х. за виновен в това, че на 04.03.2020 г., в с. Д., общ. Севлиево, от
къща, находяща се на ул. „О.“ № 3, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот – разбиване на входна врата и счупване на бравата, отнел чужди
движими вещи – моторен трион „Щил 181“ с фабр. № ***, оборудван с 35 см. шина,
моторен храсторез „Гардения ВС 520“ с фабр. № BG*** и ъглошлайф „Sparky МА
2002“ с фабр. № ***, всичко на обща стойност 520 лева, собственост на В. Т. Н. от с.
Д., общ. Севлиево, от владението на Н., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, при което като непълнолетен разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи били върнати, с
което е извършил престъпление, за което на основание чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил
на три месеца лишаване от свобода.
1
На основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като е определил на
подсъдимия К.Х. двегодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в
сила.
По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия К.Х. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в
размер на 565,75 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай, че сумата не бъде внесена доброволно, както и да заплати в полза на държавата
и по сметка на Районен съд – Севлиево направените по делото разноски в размер на 60
лева.
Във въззивната жалба, изготвена от адв. Н., се развива оплакване против
постановената присъда в частта за вида и размера на наказанието. Защитникът счита,
че видът и размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е завишен и не
кореспондира с конкретните обстоятелства по делото, превеса на смекчаващите
обстоятелства, целите на наказанието и оказаното съдействие от страна на подсъдимия
в досъдебното и съдебното производство. Счита, че неправилно районният съд не е
приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Искането в жалбата е
въззиният съд да измени присъдата, като приложи чл. 55 от НК и замени наложеното
наказание лишаване от свобода с наказание пробация, включващо задължителните
пробационни мерки за срок, близък до минималния.
Производството пред въззивния съд е проведено в отсъствие на подсъдимия,
при наличие на основанието по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. Подсъдимото лице не
е намерено на посочения по делото адрес, който е и негов постоянен и настоящ такъв.
Приложени са съответни справки от МВР и ОЗ „Охрана“ – Габрово за това, че същият
е напуснал страната през месец октомври 2020 г. и няма данни да се върнал обратно.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от адв.
Н. по изложените в нея съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване
на присъдата. Намира, че същата е обоснована и наложеното на подсъдимия наказание
съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Въззивният съд разгледа жалбата с изложените в нея доводи, взе предвид
становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл. 314 от НПК, като приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
2
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Съдебното производство пред Районен съд – Севлиево е образувано по
обвинителен акт против подсъдимия К. И. Х. от с. Д., общ. Севлиево по обвинение за
престъпление по чл. 197, т.3, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК. Законосъобразно производството пред първата инстанция е проведено в
отсъствие на подсъдимото лице, след като са положени дължимите усилия за неговото
призоваване и извеждане на констатация, че лицето е напуснало страна и няма данни за
обратното му завръщане. Правото на защита на подсъдимия е било гарантира, чрез
участието на назначения служебен защитник. Разглеждането на делото в отсъствие на
подсъдимия не е довело до доказателствен дефицит и не е затруднило разкриването на
обективната истина.
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал относимите към предмета на делото доказателства,
като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност показанията на
свидетеля В. Н., писмените доказателства и доказателствени средства и заключенията
на съдебно-оценъчната и на комплексната съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза. В проведеното заседание пред въззивният съд, чрез
прочитането им по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, бяха приобщени
обясненията на подсъдимия К.Х., депозирани от него в досъдебната фаза на процеса в
присъствието на назначения му защитник. След собствен комплексен анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд намира че установената от районния съд
фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация
на доказателствата, като без да я променя съществено по всички основни моменти от
предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият К. И. Х. е роден на **** г. в гр. Дряново и към инкриминираната
дата не бил навършил пълнолетие.
В началото на 2020 г. подсъдимият Х. живеел в семейството на своя баща в с.
Д., общ. Севлиево. Учел в училището в същото село. В периода 2014 – 2019 г. бил
регистриран в Детска педагогическа стая при РУ на МВР - Севлиево за извършени от
него престъпления против собствеността на гражданите.
В двуетажна къща, намираща се на ул. „О.“ № 3 в с. Д., заедно със своята майка
живеел свидетелят В. Т. Н.. Дворното място на къщата имало ограда само откъм пътя,
а от другите три страни имотът граничел с дворовете на съседни къщи, като от тези
страни не бил ограден. В стая на втория етаж на къщата пострадалият съхранявал
3
различни свои вещи, сред които и инструменти, градинска и битова техника,
включително моторен трион „Щил 181“ с фабр. № ***, оборудван с 35 см. шина,
моторен храсторез „Гардения ВС 520“ с фабр. № BG*** и ъглошлайф „Sparky МА
2002“ с фабр. № ***.
На 04.03.2020 г. свидетелят Н. излязъл от дома си. Малко след това излязла и
неговата майка, която заключила входната врата на къщата. Междувременно, на
същата дата, подсъдимият Х. решил да проникне в посочения по-горе имот, обитаван
от пострадалия, и извърши кражба на вещи. В изпълнение на взетото от него решение,
същият проникнал в дворното място. Тъй като вратата, водеща към първия етаж на
къщата била заключена, подсъдимият се качил по стълбите до терасата, намираща се
на втория етаж на къщата. Опитал да проникне през двете врати, водещи от терасата
към помещенията на втория етаж, но те също били заключени. Поради това упражнил
силен натиск в областта на бравата на едната от двете врати, вследствие на което
бравата се счупила и той я захвърлил зад къщата. След като взломил входната врата, Х.
проникнал в помещението, в което свидетелят Н. съхранявал различни вещи, в това
число и посочените по-горе. От там взел със себе си следните вещи: моторен трион
„Щил 181“, оборудван с 35 см. шина, моторен храсторез „Гардения ВС 520“ и
ъглошлайф „Sparky МА 2002“, всичко собственост на пострадалия. След това напуснал
по обратният път къщата, а вещите отнесъл в необитаема къща в същото село, където
ги скрил.
На 05.03.2020 г. свидетелят Н. установил, че бравата на входната врата, водеща
към помещението, където съхранява вещите липсва. Влязъл в помещението и
констатирал, че от него е извършена кражба на различни вещи. Сигнализирал РУ на
МВР - Севлиево. На същата дата бил извършен оглед на местопроизшествието, за което
е съставен съставил съответен протокол с фотоалбум.
С Протокол за доброволно предаване от 05.03.2020 г. подсъдимият К.Х. предал
на служител на РУ на МВР – Севлиево отнетите от него вещи, собственост на
пострадалия Н.. Срещу надлежно оформена разписка от 13.04.2020 г. вещите били
върнати на собственика им – свидетелят Н..
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице
Д.Г.Д., което не е оспорено от страните и е прието от съда за мотивирано и
законосъобразно, се установява, че стойността на отнетите вещи е в размер на 520 лева.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза се установява, че при актуално проведеното изследване на К.Х. не се
разкрива психопатологична продукция от какъвто и да било характер; същият е
правилно ориентиран, в ясно съзнание, психомоторно спокоен, емоционално
4
съответен; притежава посредствени интелектуално-паметови възможности;
мисловният процес е структурно правилен, без патологични идеи в съдържанието.
Подсъдимият не страда от психическо заболяване и при извършване на деянието на
04.03.2020 г. е разбирал неговото свойство и значение и е можел да ръководи
постъпките си.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал
до обоснован и законосъобразен правен извод, че подсъдимият К. И. Х., след като на
04.03.2020 г., в с. Д., общ. Севлиево, от къща, находяща се на ул. „О.“ № 3, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – разбиване на входна
врата и счупване на бравата, отнел чужди движими вещи – моторен трион „Щил 181“ с
фабр. № ***, оборудван с 35 см. шина, моторен храсторез „Гардения ВС 520“ с фабр.
№ BG*** и ъглошлайф „Sparky МА 2002“ с фабр. № ***, всичко на обща стойност 520
лева, собственост на В. Т. Н. от с. Д., общ. Севлиево, от владението на Н., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, при което като непълнолетен
разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите
вещи били върнати, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
признаците от състава на престъплението кражба, квалифицирано по чл. 197, т. 3, във
вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл на вината, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Настоящият състав на въззивния съд намира жалбата против присъдата в
частта на вида и размера на наказанието за изцяло неоснователна.
За престъпление по чл. 197, т. 3, вр. с чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК,
след редукция по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години.
С атакуваната присъда съставът на районния съд е наложил наказание от три
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил по реда на чл. 69, ал. 1,
вр. с чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от две години, считано от влизане на
присъдата в сила. За да определи наказанието, първоинстанционният съд е отчел
5
завишената обществена опасност на деянието, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпления; невисоката степен на обществена опасност
на дееца, което следва от чистото му съдебно минало. Като отегчаващи обстоятелства
са взети предвид противообществените прояви на подсъдимия, за които същият бил
регистриран в ДПС при МВР, а като смекчаващи - чистото съдебно минало и
направените самопризнания в досъдебното производство.
Въззивният съд намира, че районният съд правилно е отчел обстоятелствата,
имащи значение за индивидуализация на наказанието. Настоящият състав се
солидаризира с крайния извод за липса на предпоставките за приложение на чл. 55 от
НК, като изразява несъгласие с един от изложените аргументи – а именно, че пробация
не следва да се налага, тъй като подсъдимият е в чужбина и наказанието не може да се
изпълни.
В отговор на оплакванията, развити във въззивната жалба, следва да се посочи,
че искането за облекчаване на отговорността на подсъдимия неминуемо означава
предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода да се замени с
пробация, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на
хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното проявление на две условия –
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна
констатация, че най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко за подсъдимото лице. В разглеждания не е налице кумулативност на двете
условия, като липсва и основание, за да се приеме изпълнението на което и да е от тях.
Очертаните смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало и самопризнания от
досъдебното производство, не са нито многобройни, нито се отличават с
изключителност. На следващо място, деянието е извършено по-малко от два месеца
преди подсъдимия да навърши пълнолетие. Това обстоятелство, съпоставено и със
заключението на психиатричната и психологична експертиза, навежда на извод, че К.Х.
не е имал интелектуален или волеви дефицит, които да налаган облекчаване на
отговорността му.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че по отношение на
подсъдимия Х. са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, като прилагайки
нормата на чл. 69, ал. 1 от НК е определил по-кратък изпитателен срок – две години,
считано от влизане на присъдата в сила.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
6
първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за
нейната отмяна или изменение.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 02.03.2021 г. по НОХД № 13/2021 г. по
описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7