М О Т И В И:
Съдебното производство по НОХД № 401/2020
г. по описа на РС-Плевен е образувано по внесен обвинителен акт на РП - Плевен,
с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия ***, с ЕГН: ********** ***, за
извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 144, ал. 3, във във вр. с ал. 1 от НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, следното обвинение срещу подсъдимия цитат :
„На 17.08.2019 година в град ***, област Плевен се
заканил с убийство на ******, чрез отправянето на следните реплики : "Ще
те убия! Ще те унищожа !", което заканване е възбудило основателен
страх от осъществяването му.”
Представителят на
Районна прокуратура гр. Плевен, в съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие и в хода на съдебните прения излага становище, че поддържа изцяло обвинението срещу
подсъдимия ***, така както е повдигнато то с обвинителния акт.
Излага доводи, че повдигнатото
спрямо подсъдимия ***обвинение се
доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, поради което моли съда да го признае за виновен и да постанови
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия ***. Счита, че следва да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ около минимума, което да бъде отложено
с подходящ изпитателен сро**
В хода на съдебното
следствие съдът на осн. чл. 76 от НПК е конституирал
като частен обвинител пострадалия ***, с повереник адв. *** ***.
В съдебно заседание
частния обвинител ***и повереникът му адв. *** молят съда да признае подсъдимия ***за виновен,
като се присъединяват към становището на прокурора относно вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия ***В съдебното заседание
защитникът на подсъдимия ***– адв. ****** моли съда да
бъде постановена оправдателна присъда, тъй като по делото не са събрани никакви
доказателства, които да сочат, че подзащитният му е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт.
Навежда доводи, че липсва състав на престъплението чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1.
Подсъдимият ***заявява,
че не се признава за виновен
и не е извършил престъплението, в
което е обвинен от РП - Плевен.
В дадената му последна дума
той моли да бъде оправдан!
В обвинителният си акт внесен в съда, прокурорът е
изнесъл следната фактическа обстановка и е приел за установено,че:
Лицето *** съвместно със своите
родственици обитавал жилищен имот, находящ се в
град *** на улица ***. На същата
улица, под **бил ситуиран дома на семейство **и ***,
познанството между които лица датирало
от дълъг период назад във времето. От
определен период от време между двете семейства взаимоотношенията били
обтегнати, вследствие на претендираното от страна на
семейство ***неколкократното нарушаване
спокойствието им от страна на ***, изразяващо се в слушането
на музика на високи децибел**
На 17.08.2019 година около 18:30 часа между *** и ***, които реализирали случайна среща пред домовете
си се оформила конфликтна ситуация, вследствие
на отправените от страна на първата отново претенции за силната музика от дома им предходната вечер, която
ги обезпокоила отново. Към визираните лица се приближил и ***, който също се
намесил вербално в конфликта, в подкрепа на съпругата си .
По същото време към дома си от
централната част на селището се прибирал
***, който възприел скандалната
ситуация, която поради високия тон на ** и ** достигнала и до
живущата на същата улица ****. След като
последната излязла от дома си се
приближила към оформилата се група от познати лица, които продължили да
разменят различни реплики помежду
си, в подкрепа на позицията им за
правотата на всяка една от участващите
в конфликта страна. При отправеното от ***запитване за
причината по възникналата свада, ** му отвърнала, че сега ще разбере какво става.
Преди преустановяването на конфликта
пред дома на родителите си, с бял
лекотоварен автомобил се отзовал своевременно на телефонното им обаждане
обвиняемият *** ** ***.
Непосредствено след като слязъл
от управляваното от негова страна моторно превозно средство обвиняемият ***взел една вила с метални рогове, намираща се в моторното му превозно
средство и се насочил застрашително към ***.
Това си действие обвиняемият подкрепил неколкократно
със следното изявление :"Ще те убия! Ще те унищожа !". Изключително
изплашен от поведението на обвиняемият ****, без наличието на каквото и да било провокативно поведение от
страна на ** спрямо обвиняемият, същият на бърз ход се отправил от улицата към вътрешността на дома си, придружен от
майка си и ****. От своя страна обвиняемият ****, достъпа на който до жилищния имот на ***бил
възпрепятстван се покачил на изградената пред дома на засегнатото от деянието
лице пейка. С държаното от негова страна
земеделско сечиво обвиняемият ** се
опитал да засегне телесната цялост на ** **, който продължил да се предвижва от двора
към къщата си, в изпълнение на желанието си
за запазване на живота и здравето с**
Намиращата се по същото време
вече в двора **** хванала от другата страна вилата, която държал обвиняемият **,
като изискала от същия да преустанови неправомерните си действия спрямо
личността на ****. Независимо от отправените от нейна страна успокоителни за обостреното
емоционално състояние на обвиняемият ** реплики, същият продължил със заканителните си за убийството на ***
изявления.
Междувременно, оформилото се в ***притеснение, което
прераснало в осъзнато чувство на основателен страх от осъществяването на
отправените му от страна на обвиняемият
** заканителни за лишаването му от живот реплики мотивирало
същия незабавно да сигнализира органите
на полицията.
Независимо от своевременното
отзоваване на служители при РУ-Пордим при ОДМВР-Плевен на сигнала възникналата
инцидента ситуация била преустановена, които вследствие на изявленията на намиращите
на местоизвършването лица обусловило съставянето на съответната
докладна записка, въз основа на която се предприели допълнителни действия по
извършването на проверка по
случая.
Обективното състояние в което ***се
намирал, вследствие на преживяването от неблагоприятното житейско събитие по отправянето му на закана от страна обвиняемият ****, свързана с лишаването му от живот мотивирало същият да
депозира сигнал пред надлежната прокуратура, което инициирало предприемането на съответните действия по установяване механизма на деянието.
Съгласно заключението от назначената съдебно-психиатрична
експертиза по отношение на освидетелстваното лице ****** е видно, че същият вследствие на
преживяното на инкриминираната дата е изпитал психологичен
страх в отговор на конкретен стимул, който е възприел като риск за здравето и живота
му, като и понастоящем се разкриват данни за изразени травматични психични преживявания във връзка
с насилието в минало време, които да повлияват
общото му функциониране .
Мотивиран от
гореизложеното и при направения разбор на доказателствата съдът намира, че по
време на съдебното следствие не се потвърди фактическата обстановка, твърдяна в
обстоятелствената част на обвинителният акт по един категоричен и небудещ
съмнение начин, а именно:
Че на 17.08.2019 година
в град ***, област Плевен се заканил с убийство на ******, чрез отправянето на
следните реплики : "Ще те убия!
Ще те унищожа!", което заканване е възбудило основателен страх от
осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 във в**с ал. 1 от НК.
Безспорно в хода на
съдебното следствие разпитаните свидетели депозират показания диаметрално
противоположни на тези които са дали в досъдебната фаза на процеса.
При констатираното
драстично противоречие в тези основни доказателствени източници, обосновано и
правилно след прочитане на показанията на разпитаните свидетели ** ** – майка
на частния обвинител ***и *** и приобщаването им, съда направи обстоен анализ и
съпоставка с другите гласни и писмени доказателства, за да изведе правен извод досежно достоверността на казаното от тези две свидетелки.
Не се намери свидетел,
който непосредствено и устно пред съда и страните по делото да потвърди
фактическата обстановка изложена по горе от представителя на обвинението. Нито
беше потвърдена отправената заплаха към частният обвинител, нито бяха
потвърдени думите подробно описани в обстоятелствената част на обвинителният
акт, нито беше потвърдено твърдяното обстоятелство, че видите ли от отправената
заплаха към ****, в последният е
възбуден основателен страх. Всичко това навежда на основателният извод, че
внесеното обвинение не е доказано по безспорен начин и че на практика липсва
престъпно деяние извършено от подсъдимия.
За да
бъдат евентуално отправените думи в случая възприети като една закана за
убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, е необходимо те да са могли да
възбудят основателен страх у заплашения за осъществяването й, **е. да е
съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана.
С оглед
събраните гласни доказателства в тази насока, съдът приема, че процесните думи описани подробно в ОА изказани от подсъдимия не са споменавани а и никой не ги
потвърди в съдебната зала ,като казани и
чути и следователно не би следвало като неизказани да са били в състояние да
възбудят основателен страх у заплашения, че ще реализира заканата за убийство в
случая .
Освен
това от нито едни от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
не се установява за възникнал страх у пострадалия, нито за действия от негова
страна, които да насочват към извода, че у него е съществувало убеждение, че
подсъдимият ще реализира заканата посочена в ОА.
Макар
доказаните влошени взаимоотношения между семействата на подсъдимия и на пострадалия,
по делото не са събрани доказателства, сочещи на други отправяни думи или
действия от единия или другия, **е. на системност на заканителни действия или
осъществяване на практика на такива, което да е индиция
за съда за действително извършени прояви на принуда или закана за саморазправа.
Ето защо КАТЕГОРИЧНО
не може да се формира извода, че подсъдимият е отправил към *** думите “Ще те
убия! Ще те унищожа!”,
Съдът
кредитира като краен извод и съдебнопсихиатричната експретиза
на в.л. Д-р *****, а именно:
„…Освидетелтваният/***/ е примитивно структурирана личност с
интелектуално функциониране на долната граница на ниската норма. Паметта му е в
широката норма на възрастта…
И по настоящем при освидетелствания ***се разкриват данни за
изразени травматични психотични преживявания във
връзка с насилието в минало време, които да повлияват общото му функциониране.“
Видно от
СПЕ е, че същата е извършена едва през **12.2019г. /**е. четири месеца след
инцидента/ и приоритетно по обяснения на пострадалия, не може да се направи
изводът, че пострадалият ***е изпитвал нормалпсихологичен
страх в отговор на конкретен стимул, който е възприет като риск за здравето и
живота му.
Съдът има
предвид и обсъжда експертизата с оглед установената трайна съдебна практика, че
заканата по чл.144, ал.3 от НК следва да се преценява като такава към момента
на извършване на деянието, а не след време, както и с оглед възприятието на
конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на ОСНК, р.№49/1987г., р.№339/1997г./.
Ето защо
съдът не кредитира изцяло експертизата, тъй като същата е изготвена през месец
декември 2019г. и се базира единствено и само на възприятията на лице, намиращо
се в непрекъснат конфликт със семейството на подсъдимия.
При
запознаване със становището на частния обвинител, със становището на
свидетелите по делото, вещото лице не е категорично относно възприятията на
частния обвинител, че е заплашван и че спрямо него са отправени думите подробно
посочени В ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ.
По тези
съображения съдът приема, че поради недоказаност на особения елемент от
обективна страна – възбуден основателен страх у заплашения за осъществяване на
заканата за убийство, деянието по чл.144, ал. 3 от НК е несъставомерно.
Съдът счита, че не са налице
доказателства, които да сочат за осъществени признаците на престъпното деяние и
от обективна страна - няма доказателства в подкрепа на обвинителната теза за
отправени към частния обвинител *** закани и заплахи чрез думи и действия, както
и доказателства тези закани да са предизвикали основателен страх у частния
обвинител.
За осъществяване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето и би могла да
възбуди основателен страх от
осъществяването.
От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
изплашения, като действителна заплаха.
При това не е
необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Престъплението по
чл. 144, ал. 3 от НК - закана с убийство, е квалифициран състав на
престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК - закана с престъпление.
То се намира в
раздел V – “Принуда”, а не в раздел I –“Убийство”, от глава II от Наказателния
кодекс – “Престъпления против личността”.
Затова с чл. 144,
ал. 3 от НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода.
С извършване на престъплението се цели промяна
на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока.
За осъществяване на
това престъпление от обективната страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се
е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществ**
Тези обстоятелства
следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а
не след минаването на определено време.
Изложеното налага
извода, че инкриминираното деяние не е осъществено от обективна и от субективна
страна от подсъдимия ***.
Влошените съседски
отношения между семействата на подсъдимия и частния обвинител датират от много
години, като дори и свидетелката *** – майка на частния обвинител, свидетелят ***
– баща на подсъдимия и свидетелката *** – майка на подсъдимия, не отрича
обстоятелството, че многократно в техните взаимоотношения се е налагало да се
месят служителите на полицията.
Ето защо съдът
намира, че заканата против личността на частния обвинител *** с думите “Ще те
убия! Ще те унищожа!“\които думи никой нито потвръди,
нито изказа в съдебната зала/ не е могла да предизвика и не е предизвикала в
същия основателен страх за осъществяването й, дори да са казани, а в случая не
са и затова съдът счита, не е налице съставомерно
деяние по чл. 144 ал. 3 от Н**
Именно в тази насока е и постоянната съдебна
практика - арг. Решение №37 от 31.1.1991 г. по н. д. №
876/90 г., 1 н. о., докладчик член-съдията **, Тълкувателно решение № 53 от
18.IX. 1989 г.
по н. д. № 47/89, ОСНК, Решение № 539 / 4.Х1.1986г. по н. д. № 576/86г, II н.
о. Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 6/1987
г., ст**10.
От субективна
страна- липсват доказателства, които да сочат на общ престъпен замисъл в
осъществяване на признаците на престъпното деяние по чл. 144, ал. 3 в**с ал.1
от НК- нито едно доказателство не сочи за искани и целени от подсъдимия
вредоносни общественоопасни последици по този текст
от Н**
От гореизложеното следва извода, че съставът на
престъплението по чл. 144, ал. 3 във в**с ал. 1 от НК не е доказан и деецът не
може да носи отговорност по предвидените за този престъпен състав признаци за
субективна и обективна страна.
При така
установената фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата съдът
намира, че не са налице основания за постановяване на осъдителна присъда.
Не се установи по
един несъмнен начин с предвидените от закона средства подсъдимият ***да е
извършил деянието, за което е обвинен, което може да обоснове от обективна
страна наличието на елементите на престъплението по чл. 144 ал. 3 във в**с ал.
1 от Н**
По силата на чл. 102,
** 1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, като по силата на чл. 103, ал. 1,
** 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи
върху прокурора и разследващите орган**
В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия ***не
е доказано по несъмнен начин.
В хода на настоящето
съдебно производство се установи по един категоричен и небудещ съмнение начин,
че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление, поради което и на
основание чл. 304 п**последно НПК, съдът призна подсъдимия ***за НЕВИНЕН, в това че на 17.08.2019 година
в град ***, област Плевен се заканил с убийство на ******, чрез отправянето на
следните реплики : "Ще те убия! Ще те унищожа !", което заканване е
възбудило основателен страх от осъществяването му, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено
престъпление по чл. 144 ал. 3 във в**с ал. 1 от Н**
Всички разпитани по
делото свидетели изнесоха разнородна фактическа обстановка и показанията на
нито един от тях не могат да доведат до фактите посочени в обвинителния акт, а
именно – отправена заплаха с изказани конкретни думи от страна на подсъдимия и
с възбуждане на основателен страх от страна на пострадалия /частния обвинител
по делото/
С оглед изхода на
делото и на основание чл.190 ал.1 НПК, направените по делото разноски остават
за сметка на държавата.
При така направените подробни
и обосновани фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното си
убеждение, морал, дългата юридическа и житейска практика, съдът постанови
своята оправдателна присъда в този и вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: