Решение по дело №2033/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 222
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 3 юли 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20194310102033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                          

                                             гр.Ловеч, 03.07.2020г.      

                 

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

   

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…….ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА……………………...и в присъствието на

прокурора………………….…………………………………...като разгледа докладваното от

съдията  ………….……гр.дело №2033 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:  

             

            Производството е образувано въз основа на искова молба за развод, подадена от   Д.А.  К., с адрес:г***, чрез пълномощника адв.Ирена С.К., ЛАК, съд.адрес: *** против С. А. К., с пост.адрес: *** и наст.адрес: Кралство Белгия, Гент.

             В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което:

             1.) Да прекрати сключения граждански брак между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника;

             2.) Местоживеенето на детето А. С.К., ЕГН ********** да бъде при майката Д.А.К.,***;

             3.) Упражняването на родителските права по отношение на детето А. С.К., ЕГН ********** да се предостави на майката Д.А.К.;

             4.) Да се определи режим на лични контакти на бащата С.А.К. с детето А. С.К., ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа до 13 часа, без преспиване, както и да го взема при себе си по 15 дни през летния сезон, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

             5.) Моли да се определи 250 лв. размер на издръжка в полза на детето А. С.К., които бащата С.А.К. ще заплаща месечно, чрез майката и законен представител Д.А.К.;

             6.) След прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М..

             Претендирани са и сторените по делото разноски.

             Препис от разпореждането по чл.131 от ГПК, исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на Регламент ( ЕО ) № 1393 / 2007 г. на  Европейския парламент и на Съвета относно връчване на държавите – членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дело, на посочения в адресната част на исковата молба адрес за призоваване в Кралство Белгия, гр.Гент. Съгласно съставеното съгласно чл.10 от Регламент ( ЕО ) № 1393 / 2007 г. удостоверение за връчване на книжа, книжата са връчени чрез компетентния орган в Кралство Белгия,  на 31.01.2020 г.

             В срока по чл.131 от ГПК  ответникът не е депозирал писмен отговор.

 

 

            С определение от 39.06.2020 г., на основание чл.321, ал.5 от ГПК съдът е преминал към развод по взаимно съгласие, с оглед постигнатото и депозирано от страните споразумение по чл.51 от СК.

             След преценка  поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Страните са сключили граждански брак в гр.Ловеч на 04.10.2012 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0101 от същата датА. При сключването на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга, като е отразено, че занапред ще носи  фамилното име К. .

             От брака си страните имат родено едно дете – А. С.К., роден на *** г.

              Установява се, че като семейство страните са живели в Кралство Белгия, където през 2018 г. се родил и техният син. Поради настъпило неразбирателство и необратимо влошаване на отношенията, през август 2019 г. съпругата заедно с малолетното дете А. се прибрала в България. От този момент молителите не живеят заедно и са във фактическа раздялА. Всеки от тях живее свой самостоятелен живот, двамата напълно са се дезинтересирали един от друг и не поддържат контакти.

             С оглед данните по делото и след изслушването на съпрузите, решаващият съд намира,  че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, каквото е тяхното желание . Двамата съпрузи са достигнали до извода, че бракът им съществува само формално и е лишен от съдържание, поради което запазването му е неоправдано.

             Между двамата е постигнато споразумение по всички въпроси, визирани в чл.51 от СК.

              Съдът извърши служебна проверка на постигнатото споразумение и констатира,че същото е изчерпателно и законосъобразно, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на морала и нормите на СК и охранява интересите на роденото от брака дете, поради което счита, че същото следва да бъде  утвърдено в смисъла и със съдържанието, уговорено между страните.

             На основание чл.329, ал.1,изр.2 от СК, във вр.чл.6,т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40.00/четиридесет лв./ и като съобрази, че 25.00лв.са внесени при завеждане на молбата, то с оглед представеното споразумение  всяка от страните следва да внесе допълнителна държавна такса по сметка на Ловешки РС в размер от 7.50 лв.

             С оглед определената месечна издръжка, молителят С.А.К. ще следва да заплати държавна такса по бюджета на съда в размер на 2% върху тригодишните платежи, която в случая се изчислява на 180.00 лв/сто и осемдесет лева/.

             На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                  Р    Е    Ш    И :

 

             ПРЕКРАТЯВА сключения между Д.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** и  С.А.К., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** и наст.адрес в Кралство Белгия, гр.Гент с акт №0101 от 04.10.2012 г. на Община - гр.Ловеч граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, по силата на което са постигнали съгласие в следния смисъл:

            1.) Да се прекрати сключения граждански брак на 04.10.2012г. между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по взаимно съгласие;

             2.) Местоживеенето на детето А. С.К., ЕГН:********** да бъде при майката Д.А.К.,***;

             3.) Упражняването на родителските права по отношение на детето А. С.К., ЕГН:********** да се предостави на майката Д.А.К.;

             4.) Да се определи режим на лични контакти на бащата С.А.К. с детето А. С.К., ЕГН:**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа, без преспиване, както и да го взема при себе си по 30 дни през летния сезон, когато бащата пребивава в България и се е прибрал от Кралство Белгия;

             5.) Бащата се задължава да заплаща по 250лв. ежемесечна издръжка в полза на детето А. С.К., които заплаща чрез майката и законен представител Д.А.К., като майката се задължава да предостави банкова сметка, ***, считано от 01.01.2020г.;

             6.) След прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М..

7) Сторените по делото разноски остават за страните така, както са направени.

            ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  по бюджета на Ловешки РС  допълнителна държавна такса  в размер на  7.50 лв /седем лв.и 50ст/.

             ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** и наст.адрес в Кралство Белгия, гр.Гент ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешки РС допълнителна държавна такса  в размер на  7.50 лв/седем лв.и 50ст./, а така също и държавна такса върху определената издръжка в размер на 180.00 лв/сто и осемдесет лева/, съставляваща 2% върху тригодишните платежи .

              Съгласно чл.330, ал.5 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: