Решение по дело №492/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 13 септември 2021 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20217260700492
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 193

13.09.2021 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:      

                                                                                                                                                        

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                 2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Петър Мидов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №492 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

Образувано е по жалба на „АС Авто Комерс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.***, представлявано от управителя С.А.Я., против Решение №260075/22.03.2021 г., постановено по АНД №99 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

       В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Излагат се съображения, че районният съд неправилно приел, че не била нарушена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН бил съставен в отсъствие на касатора, без да са били налице условията за това. Поканата за съставянето на АУАН следвало да се връчи по някой от способите, визирани в чл.180, или по реда на чл.178 от НПК, а в никоя от тези разпоредби не било предвидено връчване на съобщения по електронен път. Вместо това данъчният орган се насочил към връчване на книжа (покана) в производството по ЗАНН по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК, което било недопустимо, съгласно нормата на чл.33 от ДОПК и това налагало извода, че приложената по делото покана следвало да се третира като да не е била изпратена, респ.получавана. Нарушението на процедурата било съществено и получаването на препис от АУАН не го санирало. Твърди се също, че АУАН и НП не отговаряли на условията, предвидени в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изисквали описание на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. Доставките, за които от АНО се твърдяло, че са облагаеми, не били индивидуализирани по какъвто и да е начин и така било накърнено правото на защита на дружеството. Неописването на броя, датата на извършване и естеството на доставките, било съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на НП. Твърди се, че в хипотезите на чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС неправилно било приложено разбирането за няколко различни нарушения, за които да се наложат отделни наказания. Законовата норма изрично предвиждала наказание „в размера на неначисления данък“, а противно на предвиденото АНО издал няколко наказателни постановления, с които наложил отделни санкции, общият размер на които надвишавал размера на посочения като неначислен в наказателните постановления данък за периода 01.10.2019 г. – 31.05.2020 г. Предвид това наложеното наказание било незаконосъобразно. Навежда се и довод, че АУАН бил съставен след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, което било формално основание за отмяна на НП. Следвало да се приеме, че тримесечният срок за съставянето на АУАН тече от момента, в който дружеството е подало заявление за регистрация по ДДС на 29.05.2020 г., а АУАН бил издаден на 09.09.2020 г. Противно на приетото с обжалваното решение, административното нарушение не било установено и доказано. Претендира се отмяната на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на проверяваното решение.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

С процесното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №550997-F56909р/10.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – Пловдив, с което на основание чл.180, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, на „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр.Д., е наложена имуществена  санкция в размер на 500 лева, за нарушаване (осъществяване състава) на чл.180, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.102, ал.3, т.1, във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В конкретния случай размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството, бил правилно определен в минималния размер от 500 лева. Не били налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е правилно, като напълно споделя изложените в него изводи.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че в случая била нарушена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съображения в тази насока са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и законосъобразно ги е приел за неоснователни. Дори да се сподели извода, че в случая не са били налице условията за съставяне на акта по реда чл.40, ал.2 от ЗАНН, то това процесуално нарушение би било съществено, само ако е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, каквото настоящата съдебна инстанция не констатира. Освен това е видно от административнонаказателната преписка, че на 09.09.2020 г. на нарушителя, чрез упълномощено лице, е връчен препис от съставения АУАН, което е надлежно удостоверено срещу разписка, и с което правото му на защита в производството не е накърнено.

В касационната жалба се навеждат и доводи, че АУАН и НП не отговаряли на условията, предвидени в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изисквали описание на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. Настоящата инстанция намира за неоснователни тези възражения. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Не се споделя и оплакването, че АУАН бил съставен след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Трайно в практиката си касационната инстанция приема, че едва към датата на протокола, финализиращ извършената от контролния орган проверка, е възможна преценка дали от обективна страна е налице или не нарушение, а оттук и едва след тази дата е възможно да се направи обективен извод кой е извършителят на същото. В този смисъл, наличието на подадено от задълженото лице заявление за регистрация по ДДС не е достатъчно условие, за да се приеме, че е открит нарушителят. Необходимо е да бъде извършена проверка за установяване на всички относими по случая обстоятелства, при която се проверят и представените от задълженото лице документи и съдържащата се в тях информация. Съответно едва при осъществяване на такава би могла да се анализира събраната информация с цел да се установи осъществени ли са облагаеми доставки за всеки конкретен период, следвало ли е или не да бъде начислен ДДС за периода, и в какъв размер. В случая такъв анализ е направен с протокола от 18.08.2020 г. и именно от тази дата започва да тече 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който в случая към датата на съставяне на процесния АУАН не е изтекъл.

Настоящата инстанция намира за правилен извода на районния съд, че санкционираното нарушение е безспорно установено и доказано. Безспорно е установено, че данъчно задълженото лице „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр.Д., е получавало доставки на услуги от Amazon Services Europe. В случая дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС най-късно до 24.09.2019 г., докато то е сторило това едва на 29.05.2020 г. и е било регистрирано на 12.06.2020 г. с Акт за регистрация по ЗДДС. За данъчен период  от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. дружеството е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС на стойност 1131.06 лева и според АНО е следвало да начисли ДДС в размер на 188.51 лева, но не е сторило това. За съставомерността на деянието по чл.180, ал.2 от ЗДДС е от значение лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок. По делото безспорно е установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода 01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. и то не е изпълнило това свое задължение, именно защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС по чл.97а, ал.1 от ЗДДС и в срока по чл.97а, ал.4 от ЗДДС – не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие). С това свое бездействие, то е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС, както е приел и районният съд.

Не може да бъде споделено и възражението в касационната жалба, че неправилно с изброени наказателни постановления АНО е наложил отделни наказания за неначисляване на ДДС за всеки месец от периода 01.10.2019 г. – 31.05.2020 г. В тази връзка следва да се посочи, че начисляването на ДДС е задължение, което законът предвижда да бъде изпълнявано за всеки данъчен период по смисъла на чл.87, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, а неначисляването на данъка за всеки едномесечен данъчен период представлява отделно административно нарушение съгласно чл.18 от ЗАНН, за което на извършителя се налага отделно наказание. 

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си районният съд е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, за тази съдебна инстанция, пред която същият е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260075/22.03.2021 г., постановено по АНД №99 по описа на Хасковския районен съд за 2021 година.

ОСЪЖДА „АС Авто Комерс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.***, да заплати на Национална агенция за приходите, Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.                 

 

                                             

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.    

 

                         

                                                                                                   2.