Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
Гр.София, 21.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д”
въззивен състав, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр.дело 11800 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 422391 от 05.06.2018 г. по
гр.д.№ 71639/2017 г., СРС, ІІ ГО, 76 състав е НАМАЛИЛ на основание чл.30 от ЗН
по предявения от М.Н.М., ЕГН **********,***, оф. 17,чрез адв. Р.С., извършеното
от Н.Д.М., ЕГН
**********, починал на 15.05.2017 г., дарение от 18.11.2015 г. в
полза на Д.Н.М., ЕГН **********,***,
на сумата
от 40
925,48 €, със
10 231,37 € (десет
хиляди двеста тридесет и едно евро и тридесет и седем евроцента), необходима за възстановяване на запазената част на М.Н.М., ЕГН **********, от наследството на Н.Д.М., ЕГН **********, като е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част
М.Н.М. от
наследството на Н.Д.М. с 10 231,37 € (десет хиляди двеста тридесет и едно евро и тридесет и
седем евроцента). С решението на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът Д.Н.М. е осъден да заплати на М.Н.М. сумата от 1 908,05 лева, сторени деловодни
разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът
Д.Н.М., който в
срока по чл. 259 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени
процесуални правила и необоснованост. Във въззивната жалба за първи път
ответникът оспорва представения от ищеца електронен документ за движението по
сметката на наследодателя на страните Н.Д.М., съгласно който на 18.11.2015 г.
наследодателят Н. М. прехвърля на ответника Д.Н.М. получената от продажбата на
апартамент № 23, находящ се в гр.София, ж.к.Х.Д., бл.*** като продажна цена
сума в размер на 40 924.25 лв. при твърденията, че същият не представлява
годно доказателство, а частен документ и като такъв следва да бъде преценяван
ведно с всички доказателства по делото. Излага доводи, че от посоченият
документ не се установява, че прехвърлените от общия на страните наследодател
средства на ответника представляват дарение. В противоречие на разпоредбата на
чл.154 от ГПК съдът с доклада по делото е задължил ответника при твърдение от
негова страна в отговора на исковата молба, че сделката не е дарение, да докаже
различно правно основание. Искането към въззивната инстанция е да отмени
обжалваното решение и отхвърли иска с правно основание чл.30 от ЗН.
Въззиваемата страна Д.Н.М.
оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия, по доводите във въззивната жалба съдът намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН и с предмет намаляване
на основание чл.30 от ЗН на извършеното
от Н.Д.М. дарение от 18.11.2015
г. в полза на Д.Н.М. на сумата
от 40
924,25 €, и възстановяване на запазената част М.Н.М., от
наследството на Н.Д.М. до размера на ¼, необходима
за допълването му.
По делото няма
спор относно фактите, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че страните са наследници на починалия на 15.05.2017 г. Н.Д.М., който е оставил като законни
наследници ищеца М.Н.М. (син),
ответника Д.Н.М. (син) и Т.Н.Б.(съпруга).
По делото се установява, че на 08.09.1962
година Т.Н.Б.и Н.Д.М. са сключили граждански брак, видно от удостоверение за
граждански брак № 585 от 08.09.1982 г.
Със Заповед № РД 41-2152 от 20.10.1986 г. въз основа
на влязла в сила Заповед по чл.98 от ЗТСУ за отчуждения от Н.Д.М. ***
за държавно жилищно строителство - бл.*** а и на основание чл.100 от ЗТСУ му е
определено в обезщетение Апартамент № ********А за 20 564 лв.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 159 от 25.04.2002 г. Н.Д.М. и съпругата му Т.Н.Б.са продали
апартамента № ********А в ж.к.Стрелбище на ул.Дедеагач за сумата 42 500
лв.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 159 на 06.06.2002 г. Т.Н.Б.и Н.Д.М. са закупили апартамент №
23, находящ се в гр.София, ж.к.Х.Д., бл.***, заедно с избено помещение № 23 за
сумата от 14 800 лв.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 42 от 23.10.2015 г. Т.Н.Б.и Н.Д.М. са продали на К.М.и Б.М.придобития
по врема на брака им и представляващ СИО апартамент № 23, находящ се в
гр.София, ж.к.Х.Д., бл.***, заедно с избено помещение № 23 за сумата от
43 000 евро, платима както следва: 4300 евро преди подписването на
нотариалния акт, 8700 евро - в деня на сключването му, а остатъкът от 30 000
евро - чрез кредитиране от "С.Ж.Е." АД.
По делото е представено извлечение от
сметката на наследодателя на страните Н.Д.М. в
същата С.Ж.Е., неоспорено от ответника в първоинстанционното производство, от
което се установява, че на 09.10.2015 г. са преведени 4300 евро с посочено
основание - предварителен договор за покупка на апартамент № 23 в ж.к. Х. Д.,
бл. ***, ет.*; на 23.10.2015 г. са преведени още 8700 евро с основание -
частично плащане за покупката на същия имот, а на 10.11.2015 г. сметката е
заверена с още 30 000 евро, за която операция като основание е записано
окончателно плащане за ап. 23 Х. Д. бл.***. От същото извелечение се установява
и че на 18.11.2015 г. титулярът Н. М. е превел по сметката на ответника Д.М.
сума в размер на 40 924.25 евро. На същата дата, сметката е била закрита.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. Искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН по съществото си е конститутивен
и поражда в полза на наследника, чиято запазена част е накърнена, субективното
преобразуващо право да иска намаляване на даренията и завещателните
разпореждания, направени приживе от наследодателя до размера, необходим за
допълване на запазената му част. Определянето размера на запазената част на наследника, предпоставя
образуване на наследствена маса, включваща всички имоти, принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му и изваждане на неговите задължения,
както и на увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. Към общата
маса се прибавят и даренията, според тяхното състояние по време на подаряването
и според стойността им към момента на откриване на наследството, с изключение на
обичайните такива.
Според задължителната съдебна практика,
формирана с Решение № 34/12.05.2014 г. по гр. д.
№ 3542/2013 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 38 от 09.05.2016 г. по
гр.д. № 3559/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., за да се прецени, дали е налице
накърняване на запазената част по чл. 29 от ЗН с извършено
дарение/в случая на парична сума/, е необходимо най-напред да се определи
масата по чл. 31 от ЗН, като
имущество и в стойностно изражение, и съответно стойността на запазените и
разполагаемите части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет
на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, следва да
се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената
част и така да се определи дали е накърнена. На първо място в масата по чл. 31 ЗН влиза
наследството, която маса, в случаите когато наследодателят не е направил
дарения- се състои само от него, като наследството влиза в масата изцяло, без
да се извади от него това, което наследодателят е завещал някому. Следователно,
тук влизат всички имущества-т.е.оценими в пари права, които наследодателят е
притежавал при смъртта си. Ако наследодателят е извършил дарения, без значение
дали е оставил завещание или не, за да се определи накърнена ли е запазената
част, според чл. 31 ЗН към чистата
стойност на наследството се прибавят даренията, с изключение на обичайните
такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността
им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряването за движимостите, като под "прибавяне на даренията" се
разбира прибавяне на стойността на подареното към стойността на наследството.
След като по този ред се определи каква стойността на масата по член 31 ЗН и от нея се
определя и каква е стойността, която наследникът трябва да получи като запазена
част от наследството-паричната стойност на запазената му част и едва когато тя
бъде определена да се види дали запазената част е накърнена.
В настоящия случай няма данни наследодателят на страните Н. М.
да е оставил каквото и да е имущество след смъртта си, поради което следва да
се приеме, че стойността на наследството е равна на нула. Към тази стойност
следва да бъде прибавено дарението на сумата от 40924.25 евро. Това е така, защото
дарението по смисъла на чл. 30 от ЗН е всяко придобиване на имуществено право
без насрещна престация - в този смисъл Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. д.
№ 937/2011 г. на ВКС, І г.о., а в случая сумата е била преведена по сметка на
ответника Д.М. без данни за насрещна престация. Предвид последвалото
отчуждаване на имота в ж.к. "Стрелбище" с разпоредителната сделка във
формата на нотариален акт № 159/2002 г. за покупко-продажба, която е сделка възмездна,
нито така продадения апартамент, нито получената за него продажна цена могат да
бъдат включени в наследствената маса, доколкото не се установява сумата,
представляваща покупната цена за имота, да е била запазена и оставена в
наследството на наследодателя М.. По този начин, цялата маса се изчерпва със
сумата, дарена на въззивника Д. М.. Запазената част от наследството на ищеца М.
М. е 1/4 (колкото е и разполагаемата част), тъй като наследодателят е оставил
двама низходящи от първа степен и съпруга, и възлиза на стойност 10 231.06
евро. Тази сума, представляваща стойността на запазената му част, той не е
получил от наследството на починалия Н. М.. С извършения превод ответникът Д.М.
е облагодетелстван безвъзмездно от наследодателя Н. М., като същевременно с
този акт запазената част на ищеца М.М. е била накърнена до посочената стойност.
Именно срещу волата на наследодателя посредством безвъзмездни сделки (завети и
дарения) да облагодетелства едни от наследниците си за сметка на други над
размера на разполагаемата му част, е насочен правния институт на възстановяване
на запазената част от наследството, чийто фактически състав в случая е
осъществен, поради което и искът се явява основателен.
Макар, че дарената от наследодателя Н. М. сума в размер на
40 924.25 евро е била получена от него като цена за продаден имот, който се е
намирал под режим на съпружеската имуществена общност, същата не следва да бъде
редуцирана наполовина с оглед зачитане правата на съпругата Т.Б..
Разпоредителната сделка, по която е получена цената по банков път, е сключена
през 2015 г. - при действието на новия Семеен кодекс обнародван в ДВ бр.
47/23.06.2009 година. За заварените от него
бракове, се прилага установения със същия режим на съпружеска имуществена
общност (СИО), щом съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или
не са избрали режим на разделност, както е в настоящият случай. Съгласно чл. 21, ал. 1 от действащия СК обаче, режимът на
съпружеската имуществена общност обхваща само придобитите от тях по време на
брака в резултат на съвместен принос вещни права. Тази разпоредба не съдържа
правило, което да е аналогично на това по чл. 19, ал. 1 от отменения СК,
с което съпружеската имуществена общност да обхваща и паричните
влогове, които са били придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, а такова липсва и в останалите разпоредби,
уреждащи законовия режим на общност в отношенията между съпрузите. От това
следва, че по сега действащия СК паричните
влогове са изключени от режима на съпружеска
имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са
придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат
на съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗР на СК
правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. В
случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на
наличните по него средства той разполага с възможността да защити правата си по
реда на чл. 30 от СК (така изрично
Решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 2060/2016 г. на ВКС, ІV г.о.). Това в
случая означава, че получавайки продажната цена по личната си банкова сметка, ***.
М. е могъл да се разпореди с цялата сума (а не само до размер на половината от
нея), което той е и направил, дарявайки сина си Д. М. и накърнявайки по този
начин запазената част на другия си син М. М.. Поради това и запазената част на
последния до размера на накърняването от 10 231 евро, следва
да бъде възстановена, на основание чл. 30 от ЗН, както е приел и районния съд.
Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвъредно.
С оглед изхода на делото на въззиваемия
М.М. следва да бъдат присъдени сторените в
производство пред настоящата инстанция разноски на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, в размер на ***0 лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
422391 от 05.06.2018 г. по гр.д.№ 71639/2017 г., СРС, ІІ ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА Д.Н.М., с ЕГН-**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. К. В., да заплати
на М.Н.М., с ЕГН-**********,***,
със съдебен адрес:***, на основание чл 78, ал. 3 от ГПК
сумата ***0 лв., направени разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.