РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. В., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. П. Й.
при участието на секретаря В.В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Гражданско дело № 20231300100143
по описа за 2023 година
Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на
увреденото лице ).
Делото е образувано по исковата молба на М. Ц. П., ЕГН **********,
М. Ц. М., ЕГН **********, М. В. М., ЕГН ********** и А. С. Н., ЕГН.. чрез
пълномощника им Адвокатско дружество „Д. и партньори", съдебен адрес гр.
С. чрез адвокат Й. Д. от САК против ЗК „Л. И." АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. С.
Ищците твърдят ,че на 07.06.2022 г., около 13:27 часа, по 7-ма ЖП
линия, между с. Д. и с. О. П. И. М. управлявал локомотив „Шкода", с рег. №
44158, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ редовен ЖП маршрут по
линията В.-С. Заедно с него, в кабината на локомотива се намирал и
помощник-машинистът Ц. М.
По същото време, в близост до ЖП линията, Г. П. Г. управлявал т.а.
„Ивеко АД 410Т45", с рег. № ВН 1602 АМ, натоварен с инертни материали за
строителен обект.
Малко преди с. Г. О., при км. 127 + 123, водачът на т.а. „Ивеко АД
410Т45", движейки се по нерегулиран земен път, трябвало да пресече
неохраняем, но регулиран ЖП прелез, но поради невнимание и
1
несъобразяване с наближаващата влакова композиция, започнал да пресича
прелеза в момент, в който влаковата композиция го приближавала.
Машинистът се опитал да спре композицията, но нямал техническа въз‐
можност и необходимото време да го направи, следствие на което ло‐
комотивът блъснал с челната си част товарния автомобил. Следствие на удара
се получили тежки деформации по купето на локомотива, а на място загинали
двамата машинисти - П. М. и Ц. М., а мнозина от пътниците във влака са
пострадали. Загинал и водачът на т.а. „Ивеко АД 410Т45".
За така настъпилото произшествие били уведомени органите на реда,
като на местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - В. и екип на
Спешна Медицинска Помощ, който констатирал настъпилата смърт на
двамата машинисти и водача на автомобила.
Полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 8/09.06.2022 г., като на основание чл. 212, ал. 2 от НПК
било образувано Досъдебно производство № 38/2022 г. по описа на
Национална Следствена Служба, пр.пр. № 1433/2022 г. по описа на Окръжна
Прокуратура В. което е висящо към настоящия момент.
Независимо от това, от събраните до момента доказателства, се
установява, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на товарния
автомобил „Ивеко".
Починалият помощник-машинист Ц. М. бил съпруг на ищцата М. П.,
баща на М. М., син на М. М. и брат на А. Н..
Твърди се ,че М. П. била силно привързана към съпруга си, както и той
към нея. Повече от 30 години, Ц. бил нейната опора в живота, взаимно се
грижили един за друг. Със смъртта му, М. е изгубила не само своя съпруг, но
и част от себе си. Ц. и М. изградили едно щастливо семейство, като от
любовта им се родила дъщеря им - М. М.. Сега М. била лишена безвъзвратно
от обичта и грижите на своя баща и не минавал и ден, в който тя да не страда
за него. Тя бела шокирана от факта, че животът на собствения й баща е така
внезапно отнет по един особено нелеп начин. М. и М. все още не можели да
осъзнаят факта, че Ц. вече го няма, че завинаги ще остане само спомена за
него и никога няма да имат възможността да го прегърнат отново.
М. М. загубила своя обичан син. Тя и сина й били силно привързан един
към друг, Ц. споделял всичко със своята майка, а двамата взаимно се
2
подкрепяли, Ц. се грижил за майка си, в залеза на нейния живот. За М. Ц. бил
опора в живота, грижил се за нея и винаги й помагал, когато имало нужда.
Сега ищцата М. М. била шокирана от факта, че животът на сина й е така
внезапно угаснал и то преди нейния собствен. Загубата на дете е болка, която
не можела да се опише с думи. Нямало нищо по-тежко за един родител от
това да надживее и погребе собственото си дете. Житейски прието е децата да
погребват родителите си, но ищцата с огромна мъка на сърцето била
изпратила своя син по последния му път. Тя все още не можела да дойде на
себе си и да осъзнае факта, че Ц. вече го няма, че завинаги е лишена от
неговото присъствие, че животът на собственото й дете е така насилствено
отнет и то по този нелеп на чин.
Не по-малко страдала и А. Н. от загубата на своя брат. А. и Ц. изградили
помежду си силна и специална връзка, характеризираща се с чувство на
привързаност и емоционалност. Те прекарвали голяма част от времето си
заедно, споделяли както хубавите моменти от живота, така и лошите. Като
по-голям брат, Ц. бил винаги до нея и я окуражавал в трудните моменти,
давайки й нужната сила и подкрепа. Той бил нейн съветник, опора и най-
добър приятел в живота. Със смъртта му А. изгубила не само своя брат, но и
част от себе си. Тя все още не можела да осъзнае, че никога повече няма да
има възможността да види и прегърне своя брат.
Загубата на един толкова скъп човек по такъв безсмислен и жесток
начин, без да има каквато и да е вина, сложила отпечатъка върху ищците ,
като този спомен щял ги преследва завинаги. Датата на трагичното събитие се
превърнала в най-тежкия и най-черния ден за тях, като не бил изминал и ден,
в който те да не тъгуват по Ц.
Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия т.а. „Ивеко
АД 410Т45", с рег. № ВН 1602 АМ е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица №
ВG/22/121003066240, валидна от 27.10.2021 г. до 26.10.2022 г., сключена със
ЗК „Л. .И." АД, то ответното дружество се явявало пасивно легитимирано да
отговаря по така предявената претенция.
Ищците считат ,че сума в размер на по 200 000,00 лв., платима на М.,
М. и М., както и сума в размер на 60 000,00 лв. платима на А. Н., биха успели
до някаква степен да притъпят непоносимата мъка, която изпитват от
3
загубата на Ц. М.
С оглед разпоредбите на Кодекса за Застраховането ищците предявили
пред ответника доброволна претенция за заплащане на застрахователни
обезщетения. При ответника била образувана щета № 0000-1000-01-227554.
С писмо, изх. № 6487/30.08.2022 г. от Дружеството поискали да се
представят документи, с които не ищците не разполагат. Към настоящия мо ‐
мент ответникът нито бил определил и изплатил обезщетения, нито пък бил
постановил изричен отказ за заплащането им. С оглед на това, за ищците бил
налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
Иска се да бъде постановено , с което да се осъди ЗК „Л. И." АД, ЕИК.,
със седалище и адрес на управление гр. С. да заплати след ните суми:
- На М. Ц. П., ЕГН **********, сума в размер на 200 000,00 (двеста
хиляди лева) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на съпруга й Ц. М.
настъпила при ПТП от 07.06.2022 г., ведно със законната лихва считано от
датата на изтичане на тримесечния срок -23.11.2022 г. до окончателното
изплащане на обезщетението;
-На М. Ц. М., ЕГН **********, сума в размер на 200 000,00 (двеста
хиляди лева) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на баща й Ц. М., нас‐
тъпила при ПТП от 07.06.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата
на изтичане на тримесечния срок -23.11.2022 г. до окончателното изплащане
на обезщетението;
- На М. В. М., ЕГН **********, сума в размер на 200 000,00 (двеста
хиляди лева) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на сина й Ц. М., нас‐
тъпила при ПТП от 07.06.2022 г. , ведно със законната лихва считано от
датата на изтичане на тримесечния срок -23.11.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението;
- На А. С. Н., ЕГН. сума в размер на 60 000,00 (шестдесет хиляди
лева) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат й Ц. М.,
настъпила при ПТП от 07.06.2022 г., ведно със законната лихва считано от
датата на изтичане на тримесечния срок -23.11.2022 г.
4
до окончателното изплащане на обезщетението
Претендират се и направените по делото разноски в цялост.
Към исковата молба са приложени :
1. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/09.06.2022 г.
2. Удостоверение за наследници, изх. № АО-01-АУ-06-
2432/13.06.2022 г. ;
3. Удостоверение за съпруг/съпруга и родствени връзки, Изх. № А0-
01-АУ-12-71/08.07.2022 г.;
4. Доброволна претенция;
5. Известие за доставяне;
6. Писмо с изх. № 6486/30.08.2022 г.;
7. Писмо с изх. № 6487/30.08.2022 г.;
8. Окончателен доклад на НБРПВВЖТ на Република Б.
Постъпил е писмен отговор от „З. К. Л. И.АД със седалище и адрес на
управление: гр. С. вписано в Търговския регистър на Агенцията по
вписвания,с ЕИК. представлявано от С. А. и В. И.- Изпълнителни директори,
чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А., тел.
02/4049494, **********.
С писмения отговор се оспорват предявените искове за неимуществени
вреди по основание и по размер, като се поддържа,че същите са недължими
и прекомерно завишени.
Оспорва се направеното с исковата молба твърдение, че доколкото
ищците М. Ц. П., М. Ц. М. и М. В. М. са съпруга, дъщеря и майка на
починалия Ц. С. М. то на тях следва да им бъдат присъдени претендираните
парични суми за репариране на неимуществени вреди. Законът не бил въвел
презумпция, по смисъла на която с факта на настъпване на летален изход за
дадено лице да настъпват неимуществени вреди за неговите близки.
Оспорва се твърдението, че за ищците М. Ц. П., М. Ц. М. и М. В. М. са
настъпили неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от загуба на
близък.
Оспорва се твърдението, че между ищците М. Ц. П., М. Ц. М., М. В. М.
и починалия са съществували отношения на общност, привързаност, обич и
5
доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
Оспорва се активната материалноправна легитимация на ищцата А. С.
Н. за предявяване на настоящата искова претенция, като се оспорва
твърдението, че тя има качеството на трето увредено лице с право на
обезвреда, както и че има материално притезание, основано на собствени
права.
От направените с исковата молба фактически твърдения не се
установявало, че ищцата А. С. Н. следва да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат й вместо най-близките му роднини,
доколкото не се твърди починалият да е бил в обтегнати отношения с най-
близките си родственици.
От направените с исковата молба фактически твърдения не се
установявало и това, че ищцата А. С. Н. следва да получи парична сума за
обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с
починалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с близките на
пострадалия. Не се твърди ищцата А. С. Н. поради житейски обстоятелства да
е имала отношения на особена близост с починалия, които да обосновават
житейска връзка, различна от обичайната между брат и сестра, или да са
довели до проявление на неимуществени вреди различни от обичайните,
присъщи на добри отношения между брат и сестра.
Формулираните в исковата молба фактически твърдения относно
основанието на исковата претенция на ищцата А. С. Н. обосновавали
претенция за парична сума, а не накърнени права на ищцата, нуждаещи се от
съдебна защита.
Ищцата А. С. Н. не била наследник на пострадалия, доколкото
пострадалият бил оставил наследници от първи ред, легитимирани като лица
с право на претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
Сочи се ,че ищцата А. С. Н. не била сред най-близкия кръг на
пострадалия, като не били налице и конкретни житейски обстоятелства,
поради които привързаността между брата и сестрата да е станала толкова
силна, че смъртта на починалия да е довела у ищцата А. С. Н. до значителни
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка и характерните за съдържанието
6
й отношения между брат и сестра.
Не били налице твърдения за юридически факти, определящи връзката
между ищцата А. С. Н. и починалия, които в достатъчна степен да
обосновават да се направи изключение от общото правило, че се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките
на починалия. Както било посочено в Тълкувателно решение № 1/2016г.,
постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани
да получат обезщетение за неимущестени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24.Х1.1969г на Пленума на Върховния съд. По
изключение (каквото не се твърдяло и не установявало от доказателствата)
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е
справедливо да бъде обезщетено при наличие на особени житейски
обстоятелства.
Алтернативно се оспорва твърдението за настъпили при ищците
неимуществени вреди, обосноваващи размера на исковите претенции.
Поддържа се ,че размерът на предявените искове за неимуществени вреди е
неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва се твърдението за изключителна вина на водача на товарен
автомобил „Ивеко“ с рег. № ВН 1602 АМ- Г. П. Г., за настъпване смъртта на
Ц. С. М. съответно за настъпване на претендираните от ищците
неимуществени вреди.
Навежда се довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Ц. С. М., който като помощник- машинист в локомотив „Шкода” с рег. №
44158 с прикачени пътнически вагони, пътуващ по линията В.- С. се е движил
със скорост над разрешената за съответния участък и въпреки намалената
видимост в района на произшествието, не е подал звуков сигнал преди
приближаването на прелеза.
Оспорва се по основание и размер предявеният акцесорен иск за
присъждане на лихва за забава, както и началната дата, от която същата се
претендира.
Не се оспорва ,че във връзка с постъпила на 22.08.2022 г. в „З. к. Л. И."
7
АД претенция от М. Ц. П., М. Ц. М., М. В. М. и А. С. Н., за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
на пътнотранспортно произшествие от 07.06.2022г., била образувана
преписка по щета № 0000-1000-01-22-7554 от 22.08.2022 г. Видно от
приложени към исковата молба писмо с Изх. № 6486/30.08.2022 г. и писмо с
Изх. № 6487/30.08.2022 г. по преписката не били представени документи,
необходими за установяване на основанието на предявените претенции,
поради което било отказано изплащане на застрахователни обезщетения.
Исканите документи не били представени и впоследствие. Поради това, на
основание чл. 497, ал.1, т.2, хипотеза 2, се оспорва твърдението за дължимост
на законна лихва от дата, предхождаща датата на подаване на исковата молба
по настоящото дело.
Иска се на основание чл. 219 ГПК да се допусне конституирането в
процеса на наследниците на водача Г. П. Г., ЕГН **********, от гр. В.. като
трето лице- помагач на страната на ответника. Към датата на
пътнотранспортното произшествие водачът на товарен автомобил „Ивеко“ с
рег. № ВН 1602 АМ- Г. П. Г., бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”. Правният интерес от привличане на посочените
лица бил обусловен от възможността да се предяви срещу тях иск по чл. 500,
ал.1, т. 1, пр. 1 и пр.2 от Кодекса за застраховането, в случай че в изготвената
по досъдебното производство съдебна медицинска експертиза на починалия
Г. бъде установено наличие на алкохол над установената норма, на наркотици
или на други упойващи вещества, ако „З. к. Л. И. АД бъде осъдена да заплати
застрахователно обезщетение на ищците.
Не се възразява да бъде отделено за безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение между „З. к. Л. И." АД и водача на товарен
автомобил „Ивеко“ с рег. № ВН 1602 АМ- Г. П. Г., по застраховка
„Гражданска отговорност” към дата 07.06.2022г.
Не се възразява срещу искането за изискване на посочените в исковата
молба преписи от документи от досъдебното производство.
Не се възразява да бъде допуснато изготвянето на комплексна съдебна
железопътна и автотехническа експертиза, която да отговори на поставените
в исковата молба и в отговора на исковата молба въпроси.
Не се възразява срещу искането за изготвяне на съдебна медицинска
8
експертиза.
Не се възразява срещу искането за допускане на двама свидетели за
установяване на неимуществени вреди.
Възразява се срещу искането за изготвяне на съдебна психологична
експертиза на ищцата А. С. Н.. По делото липсват обективни данни за
психологичното състояние на ищцата преди датата на железопътното
произшествие, съответно преди датата на смъртта на Ц. С. М., въз основа на
които да бъдат направени изводи за настъпили след това събитие промени.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
На 07.06.2022 година около 12,25 часа в светлата част на денонощието
при ясно време и нормална видимост от гара В. е заминал за гара С. подвижен
железопътен състав - бърз пътнически влак №7623 в състав: четири вагона,
обслужван от локомотив №44-158 с локомотивен машинист П. И. М. и
помощник машинист Ц. С. М.
При навлизането на влака в междугарието Д. - О. се задействал
далечния датчик на км 128+430 КЕРВ, при което се задействала
Автоматичната прелезна сигнализация (АПС) на жп прелез на км 127+123 и
двата светофара (СПШ) започнали да светят с редуваща се червена мигаща
светлина, придружена със звуков сигнал.
В същото време се задействал предпрелезния светофор, започвайки да
свети с мигаща лунно бяла светлина, което е указание за локомотивните
машинисти, че АПУ е задействана и работи нормално.
Излизайки от дясна крива влакът и навлязъл в права при движение със
скорост около 69 км/ч, приближавайки към жп прелез на км 127+123 в
междугарието Д. - О., локомотивният машинист е подал сигнал „Внимание“.
По автомобилния път, успореден на железния път ,отдясно от кариерата
към жп прелеза приближавал успоредно на влака товарният автомобил -
самосвал „Ивеко” с рег. №ВН1602АМ, натоварен с каменна фракция.
В продължението между железния и шосейния път е имало висока гъста
9
растителност, която нарушавала видимостта на движещите се успоредно едно
на друго превозни средства (влак и автомобил).
Водачът на товарният автомобил „Ивеко” не спрял пред редовно
задействания светофар (СПШ) и навлязъл със скорост от около 32 км/ч в
опасната зона на прелеза и достигайки мястото на удара в 13,30 часа ,е
блъснат с предната част на локомотив №44158 в лявата странична част в
областта на каросерията.
В резултат на удара на локомотива на влака, под действието на
инерционните сили товарният автомобил „Ивеко” се завъртял на около 90° в
посока на въртенето на часовниковата стрелка, при което водачът на товарния
автомобил паднал от кабината в канавката на около 11 метра от жп прелеза, а
товарният автомобил е изхвърлен на около 20 метра от жп прелеза вдясно в
канавката, успоредно на железния път, легнал на лявата си страна с предната
си част ,насочена по посока на извършения в хода на досъдебното
производство оглед.
След удара с товарния автомобил „Ивеко” пътническият влак №7623
продължил движението напред около 186 метра, след което се установил на
жп линията, като първият вагон след локомотива дерайлирал.
Следствие на станалото жп произшествие на място загинали водачът на
товарния автомобил „Ивеко” от Георги П. Г. и машинистите на локомотив
№44-158 П. И. М. и Ц. С. М.
В резултат на станалото жп произшествие товарният автомобил „Ивеко”
и локомотив № 44-158 получили големи повреди и деформации, описани в
протокола за оглед на местопроизшествие.
Произшествието е предизвикано следствие на неправомерно
преминаване на товарния автомобил „Ивеко” с рег.№ВН1602АМ през жп
прелез на км 127+123 в междугарието Д. - О. пред приближаващият се бърз
влак №7623 при задействана автоматичната прелезна сигнализация (АСП),
забранително показание на светофар прелезен шосеен (СПШ), (светофарът
подава светлинен сигнал , състоящ се от две последователно мигащи една
след друга червени светлини и звуков сигнал, които означават
„Преминаването е забранено“) и неспазване на пътен знак Б2 - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство! “.
От техническа гледна точка вероятната причина за настъпилото жп
10
произшествие са субективни действия на водача на товарния автомобил
„Ивеко” с рег.№ВН1602АМ с органите за управление на автомобила, който е
довело предприемане на пресичане на жп прелез на км 127+123 в
междугарието Д. - О. без да спре на 2 метра преди първата жп линия в
непосредствена близост пред приближаващия се бърз влак №7623 при
включена светлинна и звуково сигнализация на автоматичната прелезна
сигнализация, с което сам е поставил себе си и машинистите на влака в
невъзможност да предотвратят жп произшествието.
При движение с определената скорост от 32 км/ч водачът на товарния
автомобил „Ивеко“ е могъл да предотврати произшествието чрез аварийно
спиране в момента, в който се е намирал на около 23 метра преди жп прелеза
на км 127+123 на жп линията в междугарието Д. - О. , при което е могъл от
техническа гледна точка да спре на два метра преди първата релса на жп
линията.
Водачът на товарния автомобил „Ивеко“ е познавал пътнотранспортната
обстановка, като многократно е преминавал през жп прелеза на км 127+123 на
жп линията в междугарието Д. - О. поради което е трябвало да прояви
внимание при приближаване на жп прелез и да се движи с такава скорост на
движение за да може да спре пред жп прелеза при работеща автоматична
прелезна сигнализация с включена звукова и светлинна сигнализация на
забранителен сигнал.
Товарният автомобил е започнал да навлиза с предната си част на
релсите, когато локомотива е бил на около 150 м. от прелеза. Опасната зона за
спиране на влака при скоростта му на движение е била около 600 метра. За да
е в състояние влакът да спре преди мястото на удара, е необходимо опасната
му за спиране зона да е по-малка от отстоянието му от мястото на удар в
момента на възникване на опасност, т. е. 608 да е по-малко от 150, което не е
изпълнено , следователно, машинистите на влака не са имали техническа
възможност да предотвратят произшествието съгласно заключението на
вещото лице.
Максимално разрешената скорост по трасето на ж.п. линия № 7 (В. - М.)
и в участъка на станалото произшествие 70 км/час.
Влакът се установява на спирка Белщица в 13:21 часа и след престой от
1 минута потегля , като след 850 метра ускорява до 65 км/ч. Следва
11
намаляване на скоростта до 34 км/ч в продължение- на 300 метра за около 1
минута. По-нататък влакът ускорява до 65 км/ч и продължава движението си,
като скоростта се изменя в диапазона от 60 до 68 км/ч, изминавайки по този
начин 3,5 км. Около 2000 метра преди жп прелеза на км 127+123 (мястото на
произшествието) скоростта намалява до 54 км/ч, след което следва
ускоряване до 67 км/ч в продължение на 800 метра и ново ускоряване до 70
км/ч.С оглед на горното са неоснователни възраженията на ответната страна
за наличие на съпричиняване поради управляване на влака с по-висока от
допустимата скорост.
При установената скорост на движение, която е съизмерима с
максималната, опасната за спиране зона на влака е около 608 метра.
Съгласно извадка от Протокола за оглед „ ...Обзорът погледнат при
движение по асфалтовия път при подхода към прелеза, който е с ширина 5,40
метра в ляво и в дясно е ограничен от високи дървета и храсти... “
Съгласно извадка от извършеното разследване от НБРПВВЖТ
(Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и
железопътния транспорт (независим специализиран държавен орган за
разследване) „...Излизайки от дясната крива (по посока на движение),
локомотивният машинист, чието работно място е в дясно на командната
кабина, вижда прелеза едва когато се намира на около 150 метра пред него.
„ ...На около 200 м. шосейният път е почти успореден на жп линията, с
разстояние между тях от 20 до 30 м. В тази зона има много буйна
растителност, ограничаваща видимостта към двата пътя... “
Според техническите параметри на железопътен прелез на км 127+123
между гарите Д. и О. релефната видимост на машиниста към жп прелеза е
220 метра.
Машинистът е задействал автоматичната спирачна система на влака,
когато е бил на около 150 м. от прелеза, т.е. със закъснение от около 70 метра,
която може да се обясни с ограничената от високата растителност видимост.
Влакът се е движил над два пъти по - бързо от товарния автомобил и
когато последния е започнал навлизане в района на прелеза, влакът е бил на
около 200 м. от него, а надлъжните оси на двете ППТ-та са сключвали ъгъл от
около 90° по между си.
Следователно съгласно заключението на вещото лице водачът на
12
товарния автомобил, в случай, че е гледал от кабината си наляво, при липса
на висока растителност е имал техническа възможност да възприеме
приближаващия влак и евентуално да спре.
Освен това, географско разположение на прелеза е такова, че двете
червени мигащи светлини от прелезния светофор са точно срещу слънцето,
който точно в този час и сезон грее с най-голям интензитет, което е
затруднило до някаква степен зрителните възприятията на водача.
Произшествието е настъпило в 13:30 часа на 07.06.2022 г. на
железопътен прелез на км 127+123 между гарите на О. и Д. и пътя от с. Г. О.
към каменоломна кариера дневна светлина при ясно, слънчево, е добра
видимост време. Температура на въздуха: +29°С.
Процесният железопътен прелез е със следните характеристики :
Железопътният на км. 127+123 прелез е в електрифициран участък,
ограден от двете страни с габаритни рамки от лека метална конструкция на 90
см. от нивото на шосейния път и е сигнализиран. Намира в прав участък на
железния път с наклон 1,5 %о по посока на километража на основна
железопътна линия №7. Железопътната линия е със стандартно междурелсие
1435 мм. Категория - IV без прелезопазач, съгласно Наредба №4/27.03.1997 г.
и се намира между предупредителен и входен сигнал на гара О. Той е
оборудван с автоматична прелезна сигнализация (АПУ) тип: 73М с релейно
управление с ключова зависимост (РКЗУ) на гара Орешец.
- брой на коловозите - 1.
- разположение на прелеза - открит път;
- електрифицирана линия;
- височина на контактната мрежа 5,85 метра;
- настилка на прелеза - еластична тип „8ТКА1Г“ ;
- ширина 6 метра и височина над релса - 5 мм;
- профил на железния път права 73 метра при 1,5%0;
- ъгъл на пресичане (път/жп линия) - 90°;
- видимост на машиниста към жп прелеза - 220 метра.
Автомобилният път, пресичащ прелеза е със следните характеристики :
- настилка на 20 метра от крайната релса - вляво бетон/асфалт, вдясно -
13
бетон/чакъл
- ширина на пътя - 5,40 метра;
- широчина на банкета - 0,50 метра;
- вид на настилката към подходите на жп прелеза - асфалт/бетон;
- разстояние на светофар прелезен шосеен (СПШ) от близката релса ляв -
5 метра, десен - 5 метра;
- разстояние на светофар прелезен шосеен (СПШ) от оста на шосейния
път ляв - 5,50 метра, десен -4,50 метра;
- сигнализация е пътни знаци и отстоянието им от прелеза - 2x6,00 метра
Б2 „Стоп“, В16 „Забранено е влизането на ППС с височина, включително и
товара, по голяма от означената“ и АЗ4.1 „Железопътен прелез с един
коловоз“.
Втората кабина на локомотива (първа по посока на движението) е
напълно унищожена. Първата кабина на локомотива, която е към вагоните на
влака, е напълно запазена, в нея се намира записващото устройство на
локомотива (скоростомер) тип „ Hasler RT9“.
Разшифровката е направена на база данните, записани на
скоростомерната лента на локомотив № 91520044158-1, начело на БВ № 7623
на 07.06.2022 г.
Регистрирането на основните и най-важни параметри на движението на
локомотива, респективно на влака, при скоростомерни инсталации система „
Hasler RT9“ се прави чрез запис върху скоростомерна контролна лента на:
• Пътна скорост (V-8);
• Астрономическо време чрез графика и печат върху лентата, както и
времето за пътуване и престой (диаграма Т);
• Изминат път за отделните пътни участъци (чрез перфорации върху
лентата - 2,5 mm = 0,5 km);
Върху скоростомерна лента при апарати тип R.Т (каквито са на
локомотив № 91520044158- 1) могат да се регистрират и следните
допълнителни параметри:
• Налягане в главния въздухопровод;
• Посока на движение;
14
• Включване на реостатната спирачка;
• Задействане на автоматичната спирачка (пневматично регистриране);
Скоростомерната лента се проверява за установяване:
• Спазена ли е предписаната максимална скорост на движение на влака;
• Ограничена ли е скоростта до предписаната такава при преминаване на
участък, който изисква ограничение на скоростта;
• Спазвана ли е продължителността на движение с намалена скорост, т.е.
да се измине разстояние, равно на дължината на намалението плюс
дължината на целия влак;
• Има ли непредвидени спирания на междугарието;
• Има ли отбелязани буксувания на локомотива;
• Регистрирано ли е намаляване на налягането в главния въздухопровод
на въздушната спирачка при извършване на различните проби;
• Как е употребявана автоматичната въздушна спирачка на влака и как е
използвана реостатната спирачка;
• Наличност на допълнителни регистрирания в съответствие с
предвидените за всяка серия ТПС (тягов подвижен състав);
• Наличие на всички записи за съответния ТПС.
Скоростомерните контролни ленти могат да се използват и за други
уточнения в движението на влаковете, а именно:
• Закъснения в тръгване и пристигане;
• Спиране пред затворени сигнали и в гарите;
• При изчисляване на енергийния разход и др.
Скоростомерните контролни ленти се разглеждат като ценен обективен
документ при разследването на произшествия по безопасността.
От записващото устройство на локомотив № 91520044158-1, обслужвал
БВ № 7623 ,е свалена скоростомерната лента, от която е установено, че
скоростта на влака към момента на удара е около 69 км/ч.
Допустимата скорост за участъка е 70 км/ч.
Скоростта на движение на товарния автомобил „Ивеко” преди ПТП и в
момента на удара с влака е била около 32 км/ч.
15
Бързият влак №7623 се движил със скорост около 69 км/ч, която е била
съобразена с разрешената максимална скорост в района на жп прелез на км
127+123, който се намира в междугарието Д. - О.
Мястото на удара се определя от пресечната точка на траекторията на
движение на предната част локомотив №44-158, обслужващ влак №7623,
определена от железния път и траекторията на движение на лявата странична
част на товарния автомобил „Ивеко” с рег. №ВН1602АМ в областта на
каросерията.
За определяне на мястото на удара от съществено значение са:
- Разположението и габаритните размери на жп прелез на км 127+123 в
междугарието Д.- О., означен с №9 на скицата на станалото жп произшествие;
- Разположението и габаритните размери на пътя, по който се е движел
товарният автомобил „Ивеко” с рег. №ВН1602АМ означен с №10 на скицата
на станалото жп произшествие;
- Габаритните размери на товарния автомобил „Ивеко” с рег.
№ВН1602АМ, означен с №1 на скицата на станалото жп произшествие;
- Габаритните размери на локомотив №44-158, означен с №2 на скицата
на станалото жп произшествие;
- Габаритните размери на пътнически влак №7623, означен с №3 на
скицата на станалото жп произшествие;
- Посоката на движение на товарния автомобил „Ивеко” с рег.
№ВН1602АМ и влак №7623 преди ПТП;
- Място на установяване на товарния автомобил „Ивеко” с рег.
№ВН1602АМ след удара с локомотива на пътнически влак №44-158;
- Място на установяване на пътнически влак №7623 след удара с
товарния автомобил „Ивеко” с рег. №ВН1602АМ;
- Обясненията на свидетеля в констативната част.
Анализът на посочените данни обуславят от техническа гледна точка
мястото на удара на между товарния автомобил „Ивеко” с рег. №ВН1602АМ
и влак №7623 да е в района на жп прелеза при работеща светлинна и звукова
сигнализация.
Мястото на удара между товарния автомобил „Ивеко” с рег.
№ВН1602АМ и локомотив № 44-158 на влак №7623 се намира на жп прелез
16
на км 127+123 на разстояние около 3,50 метра преди линията на ориентира
(краят на прелезната настилка по посока на огледа) по посока на огледа и от 0
до 2,60 метра в ляво от ориентира в посока на движение на влака.
При извършеното разследване от НБРПВВЖТ (Национален борд за
разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния
транспорт (независим специализиран държавен орган за разследване), който е
оторизиран за разследване на такъв вид произшествия ,се установява, че
дежурният ръководител движение в гара О. е манипулирал правилно с ТДИ
(Табло за далечна информация) и че ОТ (Осигурителна техника) в гарата е
работила нормално към момента на произшествието.
До момента на произшествието подвижният състава на БВ № 7623
(локомотив и четири вагона), са били технически изправни.
Локомотив № 91520044158-1 е изправен и е редовна регистрация в
европейския регистър на жп возила (ЕРВ).
Вагони №№ 51522563027-3, 51521563011-9, **********-1 и
51522563029-9 са изправни и с редовна регистрация в европейския регистър
на жп возила (ЕРВ).
АПС (Автоматична прелезна сигнализация (без бариери) на жп прелеза
на км 127+123 е била изправна и действала нормално, СПШ (Светофар
прелезен шосеен) е светел с две червени последователно мигащи светлини,
придружени със звуков сигнал, видно от представения Констативен протокол
на оперативната група.
Предпрелезен светофор (НППС) е бил задействан - на км 128+130 (1007
метра от оста на прелеза, посока гара Д. - пред сигнално спирачно разстояние
от прелеза). Служи за уведомяване на машиниста на железопътното возило,
че прелезът е затворен и автоматичната прелезна сигнализация е изправна.
Наближавайки прелеза ,машинистът е подал сигнал „Внимание“ от
локомотивната свирка.
Двамата машинисти са били в почивка 11:00 часа преди наряда.
Устройство за бдителност по време на дежурството не се е активирало,
което е показател, че машинистите са били в добра кондиция.
Комисията ,разследваща произшествието, не е открила никакви
пропуски в работата на двамата машинисти.
17
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза ,изпълнена от д-
р А.П. И.,началник отделение „Съдебна медицина при МБАЛ „Св.П.“АД .
Вещото лице дава заключение,че на Ц. С. М. е причинено: ожулвания и
кръвонасядания по лицето, гръдния кош,корема,разкъсване на кожа и
мускули на дясна мишница,лява предмишница,счупване на дясно бедро в
горната трета,счупване на всички ребра в дясно и 2-ро -6- то ребра в
ляво,проникващи наранявания на белите дробове с остър кръвоизлив в
гръдната кухина,травматично разкъсване на слезката и черния
дроб,кръвоизлив в коремната кухина.
Смъртта се дължи на травматично -хеморагичен шок,резултат от
разкъсване на белите дробове,черния дроб и слезката с остра
кръвозагуба,разкъсване на десния бъбрек,двустранно счупване на ребра.
Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху
тъпи,твърди и неравни предмети и по местоположение,многообразие и
характер отговарят да са причинени при ЖП катастрофа-блъскане на влак в
товарен автомобил.
Смъртта е била бърза и неминуема.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените травми
при ЖП катастрофата / ПТП / и смъртта на пострадалия.
По делото е назначена съдебнопсихологическа експертиза ,изготвена от
в.л.В. В. Д.
Вещото лице констатира ,че емоционалното и психическото състояние
на ищцата А. Н. са нестабилни. Отчита се постоянно депресивно състояние.
Липсата на мотивация за живот и ниската адаптивност към ситуацията могат
да доведат до емоционален срив, който да окаже трайни последствия и върху
психиката и върху физическото здраве на ищцата.
Според вещото лице емоционалната връзка между ищцата и брат й е
била силна. Липсата му, като фигура в живота на ищцата А. Н. я кара да се
чувства не цяла и е оставила празнина, която тя не успява да запълни.
Поведенчески е изразено търсене и чакане нещо да се помени, с ясното
съзнание, че това е невъзможно. Такова поведение може да има
разрушителни последици, включително и пристрастяване към успокоителни
медикаменти, което е пагубно състояние и много трудно лечимо. Суицидните
18
мисли са често подценявани, когато липсва планиране и предприети действия,
но в действителност такива мисли са именно началото на следващите фази и е
редно да се приемат с не по-малка тежест за обстоятелствата.
При А. Н. са отчетени силно изразени емоционални последици от
липсата на брат й.
В.л.дава заключение ,че ищцата А. Н. се чувства безпомощна, няма
интерес от социални контакти, освен за разговори за състоялото се ПТП и
липсата, която усеща. Самата тя забелязва, че този тип комуникация я отделя
от хората и е затворила кръга си до тези, с които може да споделя. В
професионален план ицщата А. Н. споделя, че по-скоро работата я разсейва
временно, отколкото състоянието да й пречи на работата, но когато напусне
работното място, фокусът отново пада върху загубата й. Не желае да се среща
с хора, затворила се е и за пълноценно време със семейството. Отделя се чрез
музика и в мислите си, не е активна в реалната ситуация. Трудно се определя
за нужна, въпреки че осъзнато признава, че това едва ли е така. Изолацията в
такъв психически период е деструктивна, като последиците могат да се
изразят по всяко време.
Не са налице страхове и усещане за опасност. Налице са чувство за
безпомощност, безсилие, ненужност, непълноценност, липса на желание за
живот. Това състояние е по-рисково от усещането за опасност. При
изпитването на страх е налично желанието да продължиш, да не ти се случи
отново преживяното и др. при нейното състояние е налице безразличие към
последващи събития. Съзнателно се опива да се адаптира, заради внуците си,
но лична мотивация не се отчита в цялостното изразяване на ищцата.
Подобен постоянен емоционален задух дава отражение на физическото
състояние, като при всеки човек то се отразява индвидуално и предвид
редица фактори. До момента според вещото лице безсънието и
нездравословното хранене (липса на апетит), както и употребата на
психоактивни медикаменти, към които може да се развие зависимост, са
открояващите се физически последствия.
Налице е причинно-следствена връзка между загубата на значима
фигура в живота на ищцата А. Н. и нейното сегашно психическо и
емоционално състояние.
За запазване на психичното и физическото здраве на ищцата А. Н. и за
19
излизане от тежкото депресивно състояние е необходимо адаптиране към
новите обстоятелства, по възможност с професионална помощ - групи за
самопомощ, терапевтични сесии и др., предвид личните предпочитания и
нужди. За всеки човек този процес преминава с различни темп и
интензивност, но при ищцата според вещото лице процесът не е претърпял
необходимия прогрес от травматичното събитие до момента, което я поставя
в риск от задълбочаване и развиване на допълнителни неблагопритни
последици, както за нея - пряко, така и за членовете на нейното семейство,
като отражение.
От показанията на свидетелите С. Ц. П. и П. Р. П. се установява ,че
ищците преживели много тежко смъртта на Ц. М..Допреди няколко години
всички живеели заедно ,след което Ц. М. се преместил в друго жилище със
съпругата си и с дъщеря си.Ц. М. се грижел за ищците ,подпомагал ги
финансово ,всички разчитали на него ,била налице много силна връзка между
него и ищците.Непосредствено след катастрофата ищцата М. П. отишла на
местопроизшествието и започнала да пищи,не вярвала ,че съпругът и е
починал.
Дъщерята М. М. била най-скъпият човек на Ц. М.,той преживявал с нея
всяка една житейска стъпка.Споделяла ,че мечтае баща и да отгледа и възпита
и нейните деца,защото е прекрасен баща.
Съществувала голяма любов между Ц. М. и съпругата му,двамата си
купили къща в с.Я.,планирали да я ремонтират и да отглеждат
зеленчуци.Ищцата М. П. станала като сянка.
Ищцата М. В. М. преживяла много тежко загубата на сина си,не можела
да се примири с мисълта ,че вече го няма.Продължава да търси виновен за
смъртта на сина си.Загубила опората в живота си.Допреди няколко години
живеела в едно жилище със семейството на сина си.
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд прие за установено следното от правна страна :
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
20
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищците са
отправили писмена претенция по реда на чл. 380 КЗ към застрахователя.
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищците се е открила възможността да предявят всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че т. а.
ДК №ВН 1602 АМ , е бил застрахован при ответното дружество по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в
21
полица №BG /22/121003066240 , както и валидността към датата на
произшествието също не са предмет на спор между страните по делото,
поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по
прекия иск.
Доколкото не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и
определяне на лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези
въпроси са и спорни между страните.
Въз основа на събраните в хода на производството специални знания и
свидетелски показания, съдът приема за установен механизъма на
ПТП,изложен по-горе.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищците неимуществени вреди, свързани с
претърпените от тях болки , страдания и негативни изживявания, последица
от причинената смърт на техния близък.Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма,
при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП
водач при ответника - застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на
застрахователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищците М. Ц. П.,
ЕГН **********, М. Ц. М., ЕГН **********, М. В. М., ЕГН **********
значителни морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от
ЗЗД Видинският окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от
тях неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е по 200
000 лв.,като този размер на обезщетение е от естество да репарира
негативните емоционални преживявания на ищците .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
22
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС,
формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г.
на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012
г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове, съдът
намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в
размер на по 200 000 лв.за всеки един от ищците М. Ц. П., ЕГН **********,
М. Ц. М., ЕГН ********** и М. В. М., ЕГН **********.
Окръжен съд-Видин при определяне на размерите на обезщетението се
съобрази и с практиката на ВКС.
Така например в Решение № 15 от 15.08.2023 г. на ВКС по т. д. №
2389/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията А. Н. съдът е приел за справедливо
23
обезщетение в размер на 150 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на
съпруга,загинал при ПТП ,станало на 25.07.2019 г. Съдът е счел,че приетото
по настоящото дело като справедливо обезщетение не е в отклонение от
практиката на ВКС по сходни случаи и е обобщил,че в практиката на ВКС за
случаи на преживели съпрузи, при дългогодишни бракове, за събития от 2016
г. са присъждани обезщетения между 130 000 лева и 160 000 лева (напр.
решение № 53 от 03.07.2020 г. по т. д. № 1311/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 28 от 13.04.2021 г. по т. д. № 249/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о.), а за
събитие от 2019 г. на преживяла съпруга на възраст от 54 години и 20-
годишен брак, от състав на апелативен съд е присъдено обезщетение от 200
000 лева, като решението не е допуснато до касация съгласно определение №
50654 от 30.11.2022 г. по т. д. № 205/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
В константната си практика ВКС ,при отчитане на конкретните
обстоятелства по всеки един казус,определя приблизително равни
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на близък на
родители,съпрузи и деца .
Окръжен съд-В. при определяне на размера на дължимото обезщетение
отчете и факта ,че починалият Ц. М. е бил в трудоспособна възраст , в
разцвета на силите си ,опора за семейството .Смъртта му е била крайно
неочаквана и е предизвикала психически срив у близките му.Съдът отчете
също така ,че към момента на смъртта на Ц. М. е налице проявление на силни
инфлационни процеси ,предизвикани от рязкото влошаване на
международната обстановка ,провеждането на военни действия недалеч от
границите на страната и свързаните с това поскъпване в световен мащаб на
цените на нефта,природния газ и др.ресурси .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА НА А. С. Н., ЕГН ********** СЪС
съдебен адрес гр. С. против ЗК „Л. И." АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр. С. в размер на 60 000 лв.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р. се приема ,че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
24
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Съдът намира ,че от събраните по делото доказателства не се доказа
сочената от ВКС особена близост,която да е годна да причини душевни болки
и страдания извън традиционно присъщите за родствената връзка между брат
и сестра.
В практиката на ВКС /напр.Определение № 701 от 9.12.2019 г. на ВКС
по т. д. № 681/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Б./ се приема ,че
изключение е налице не само когато е налице близка родствена връзка ,но и
др.обстоятелства като напр.особена емоционална връзка през целия
съзнателен живот,обусловено от малката разлика във възрастта ,
обстоятелството, че сестрите живеели заедно, а след омъжването им – близко
една до друга,че са се виждали ежедневно и са отглеждали заедно децата си в
атмосфера на разбирателство и взаимопомощ. В Определение № 435 от
19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г.
И.,се приема ,че връзката между ищеца и неговия дядо, загинал при
процесното ПТП, е била изключителна, че между двамата имало трайни
отношения на обич и близост,обусловени от това ,че дядото е бил като баща
за внука си поради развода на родителите.
В Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2108/2019 г., II
т. о., ТК, докладчик председателят В. А. се приема ,че в резултат на редица
житейски обстоятелства като незначителна разлика във възрастта, рано
настъпил развод между родителите, последвала го необходимост двамата
сина, упражняването на родителските права по отношение на които са
предоставени на майката, не само да преодолеят ноторно стресовия за децата
разпад в семейството, но да й станат морална, а впоследствие и материална
опора, общо да продължат посещенията на напусналия дома им баща, между
двамата братя, приживе на починалия, е създадена такава особена близост и
силна обич, че внезапната смърт на единия от тях е довела до необичайно
интензивен и продължителен емоционален шок у преживелия, който не само
видимо е променил характера си, но без конкретна друга причина е напуснал
професията си на военен, професионалната си реализация до момента и
25
обезпеченост, изменяйки изцяло начина си на живот и подчинявайки го на
дейността, осъществявана от загиналия му брат. Загърбил е също и любимото
си дългогодишно хоби, което двамата са споделяли и силно е ограничил
социалните си контакти.С оглед на гореизложеното ВКС приема ,че е налице
изключението ,предвидено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК .
В Решение №372/14.01.2019 по дело №1199/2015 на ВКС, ТК, II т.о.се
приема ,че е налице особено близка връзка между брат и сестра поради
следните обстоятелства :
-братът и сестра му живеели при възрастната си баба, защото
родителите им били на работа в друга държава;
-сестрата на била на 12 - 13 години, когато родителите заминали за
чужбина, и оттогава братът поел изцяло грижите за нея, поради което
двамата били много близки;
-смъртта на сестрата, която била само на 18 години, предизвикала
трагедия за всички, най-вече за нейния брат;
-поради отсъствието на родителите им от Б. ищецът трябвало да понесе
изцяло първоначалната тежест от случилото се, като особено зле му се
отразило разпознаването на починалата (чието тяло е било силно овъглено
според протокола за оглед на ПТП);
-от внезапната загуба на сестра си ищецът получил нервно
разстройство, изискващо лечение, през „първите години” бил много зле,
постепенно се затворил в себе си, трудно контактувал и станал „друг човек”;
-по становище на свидетел братът едва ли ще преодолее загубата на
сестра си като се има предвид и обстоятелството, че няма собствено
семейство.
В решение №92 / 17.11.2020 г.по т. д. № 1275/2019г. на ВКС , Търговска
колегия, Второ отделение , т. д. № 1275/2019г. се приема ,че не е налице
особено близка емоционална връзка между баба и внучка в случай ,че бабата
се е грижила за внучката си в детските й години; че последната е прекарвала
летните ваканции на село при баба си; че и след като е създала свое семейство
починалата внучка е продължила да поддържа контакт с баба си – обаждала й
се е по телефона и я е посещавала често; че бабата е помагала понякога за
децата на внучката си и че е изживяла много тежко загубата й .ВКС прави
26
извода ,че не е налице изключителност в близостта между бабата и внучката
по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а
сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост
между бабите/дядовците и внуците, характеризираща се с взаимна обич и
морална подкрепа. Приел е ,че доказателствата не установяват и понасянето
на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които
биха изпитали всяка баба и дядо – силна и непреодолима скръб от загубата на
внуче.
От гореизложеното може да се направи извод ,че липсват доказателства
за наличието на особено силна емоционална връзка в смисъла на изложената
по-горе съдебна практика на ВКС между ищцата и брат и Ц. М. ,която да
послужи като основание за присъждане на обезщетение.От разпита на
свидетелите С. Ц. П. и П. Р. П. се установява ,че ищцата и починалият и брат
са били в близки отношения,често взаимно си гостували и се чували по
телефона. Съгласно установените от ВКС критерии е налице нормална за
българската традиция духовна и емоционална близост между брат и по-малка
сестра , характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.Не е налице
изключителност на случая ,налагаща да се приеме наличието на особено
близка връзка с починалия .
По делото се събраха убедителни доказателства ,че ищцата А. С. Н. е
преживяла особено мъчително загубата на брат си ,но както се посочи по-
горе, съгласно установените от ВКС критерии не са налице житейски
обстоятелства ,налагащи извода за наличие на особена емоционална и
духовна близост като напр.малка разлика във възрастта , продължително
съвместно живеене,заедно отглеждане на децата ,фактическо изпълняване на
родителски функции от по-голямото дете по отношение на по-малкото поради
ранен развод на родителите или загуба на родител и пр.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на дължимото
обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в
т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по
27
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т.
2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика-
решение по т. д. № 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т.
д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема
,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно
дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде намалено обезщетението
за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам
по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила,
участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за
допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за
настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава
автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане.
Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с
оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а
не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение.
28
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
се установява по най-категоричен начин,че Ц. С. М. е изпълнявал най-
стриктно служебните си задължения като помощник –машинист и че по
никакъв начин не е съпричинил вредоносния резултат. Наведеният в отговора
на исковата молба довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Ц. С. М. който като помощник- машинист в локомотив „Шкода” с рег. №
44158 с прикачени пътнически вагони, пътуващ по линията В.- С., се е
движил със скорост над разрешената за съответния участък и въпреки
намалената видимост в района на произшествието, не е подал звуков сигнал
преди приближаването на прелеза ,се явява неоснователен и неподкрепен с
никакви доказателства.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг от три
месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред
застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай застрахователната претенция е предявена
изпратена по „Б. п.“ЕАД на 19.08.2022 г. и е получена от ответното
дружество на 22.08.2022 г.(лист 12 от делото),а тримесечният срок е изтекъл
на 22.11.2022 г., следователно законната лихва върху главницата започва да
тече от 23.11.2022 г. ( три месеца от предявяването на претенцията по реда
на чл. 380 пред застрахователя).
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
Ищците са освободени от заплащането на държавни такси и разноски и
не са направили разноски по делото ,поради което такива не следва да им
бъдат присъждани.
29
Всеки един от ищците М. Ц. П., ЕГН **********, М. Ц. М., ЕГН
**********, М. В. М. е представляван по адв.Й. Д. от САК със съдебен адрес
гр.С. ,като адв.Д. претендира присъждане на адв.възнаграждение на
основание Чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата .Цената на всеки един от
уважените искове е 200 000 лв.,а минималният размер на адвокатското
възнаграждение ,определено по реда на Чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,е 5530 лв. С оглед на
горното и на основание Чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата ответникът „Л. И."
АД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление гр. С. следва да бъде осъден
да заплати на адв.Й. Д. от САК със съдебен адрес гр.С.–процесуален
представител на ищците М. Ц. П., ЕГН **********, М. Ц. М. с ЕГН
********** и М. В. М. по 5530 лв.за процесуално представителство на всеки
един от ищците М. Ц. П., ЕГН **********, М. Ц. М. с ЕГН ********** и М.
В. М. по 5530 лв.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза ,изпълнена
от в.л.Р. И. при възнаграждение 400 лв.,от които 200 лв.платими от бюджета
на съдебната власт и 200 лв.,платими от ответника .Вещото лице е отговорило
на поставените от ответника в отговора на исковата молба въпроси ,но
ответникът не е внесъл определеният му депозит,поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на в.л.Р. И. 200 лв.депозит .
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът
„Л. И." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С. следва да бъде
осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-В. 4% държавна такса върху
уважения размер на предявените искове в размер на 24 000 лв.
На основание Чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска .Направените разноски от ответника са
в размер на 645 лв.(5 лв.държавна такса за съдебно удостоверение ,100 лв.за
депозит на свидетел и 540 лв.юрисконсултско възнаграждение ).Поради
горното ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 58,05
лв.(направените разноски са в размер на 645 лв.,а са отхвърлени 9% от
предявените искове. ).
Внесени са и 100 лв.депозит за разпит на свидетел ,които не са
използвани по предназначение поради заличаване на свидетеля ,поради което
30
следва да се върнат на ответната страна.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. И. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. П., ЕГН **********, съдебен адрес гр. С., чрез
адвокат Й. Д. от САК сума в размер на 200 000 ,00 (двеста хиляди ) лв. -
главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, търпени вследствие смъртта на съпруга й Ц. М., настъпила при
ПТП от 07.06.2022 г. между локомотив „Шкода", с рег. № 44158, с прикачени
пътнически вагони, изпълняващ редовен ЖП маршрут по линията В.-С. и т.а.
„Ивеко АД 410Т45", с рег. № ВН 1602 АМ,управляван от Г. П. Г., ведно със
законната лихва ,считано от датата на изтичане на тримесечния срок -
23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „Л. И." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на адв.Й. Д. от САК със съдебен адрес гр.С. –процесуален
представител на ищцата М. Ц. П. на основание Чл.38 ал.2 Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв.
ОСЪЖДА „Л. И." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. М., ЕГН **********, сума в размер на 200 000 ,00
(двеста хиляди ) лв.- главница, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на баща й
Ц. М. настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. между локомотив „Шкода", с рег.
№ 44158, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ редовен ЖП маршрут
по линията В.-С. и т.а. „Ивеко АД 410Т45", с рег. № ВН 1602 АМ,управляван
от Г. П. Г., ведно със законната лихва считано от датата на изтичане на
тримесечния срок -23.11.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА „Л. И." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на адв.Й. Д. от САК със съдебен адрес гр.С. –процесуален
представител на ищцата М. Ц. М., ЕГН ********** на основание Чл.38 ал.2
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв.
31
ОСЪЖДА „Л. И." АД, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на М. В. М., ЕГН **********, сума в размер на 200 000 ,00
(двеста хиляди ) лв.- главница, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на сина й
Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. между локомотив „Шкода", с рег.
№ 44158, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ редовен ЖП маршрут
по линията В.-С. и т.а. „Ивеко АД 410Т45", с рег. № ВН 1602 АМ,управляван
от Г. П. Г. , ведно със законната лихва считано от датата на изтичане
на тримесечния срок -23.11.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА „Л. И." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на адв.Й. Д. от САК със съдебен адрес гр.С. –процесуален
представител на ищцата М. В. М., ЕГН ********** на основание Чл.38 ал.2
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 5530 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. Н., ЕГН. със съдебен адрес гр. С., чрез
адвокат Й. Д. от САК против ЗК „Л. И." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
60 000 лв.за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на брат й Ц.
М. настъпила при ПТП от 07.06.2022 г. между локомотив „Шкода", с рег. №
44158, с прикачени пътнически вагони, изпълняващ редовен ЖП маршрут по
линията В.-С. и т.а. „Ивеко АД 410Т45", с рег. № ВН 1602 АМ,управляван от
Г. П. Г., ведно със законната лихва ,считано от датата на изтичане на
тримесечния срок -23.11.2022 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА „Л. И." АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице Р. П. И. от гр.В. ,те 200 лв. депозит за
изготвеното експертно заключение.
ОСЪЖДА „Л. И." АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-В. 4% държавна такса върху
уважения размер на предявените искове в размер на 24 000 лв.
На „Л. И." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА СЕ
ВЪРНЕ сумата от 100 лв.депозит за разпит на свидетел .
ОСЪЖДА М. Ц. П., ЕГН **********, М. Ц. М., ЕГН **********, М. В.
М., ЕГН ********** и А. С. Н., ЕГН . СЪС съдебен адрес гр. С., чрез адвокат
32
Й. Д. от САК да заплатят на ЗК „Л. И." АД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление гр. С. направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 58,05 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
33