Решение по дело №2948/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262762
Дата: 19 август 2022 г. (в сила от 25 юни 2024 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20181100102948
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 19.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

 

и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2948 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

              

 

 

Предявeни са от Д.Ц.С. и К.Ц.С.  против  „З. “Б.и.“ АД  искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищците твърдят, че на 01.12.2017 г. на обходен път гр.Враца – при язовирната стена – настъпило ПТП по вина на водача на л.а „БМВ 318 И“ с рег. № ******РС – Н.П.Н., чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на дъщерята на ищците – М.К.С.. Те претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, поради което претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 300 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата, на която изтича тримесечният срок за отговор на застрахователя до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва ищците да са претърпели неимуществени вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и смъртта на дъщерята на ищците; поддържа възражения за съпричиняване на вредите от пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан и се качила в моторно превозно средство, управляно от неправоспособен водач под въздействие на наркотични вещества; оспорва размера на исковете. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

                        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По предявените искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

            За да бъдат уважени исковете, ищците трябва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.

            Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „БМВ 318 И“ с рег. № ******РС е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното дружество, което се потвърждава и при служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.

            Видно от писмо от 31.01.2018 г. от застрахователя до упълномощения от ищците адвокат, същите са отправили извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но от писмото не става ясно на коя дата са били подадеи застрахователните претенции./л.16/.

            Видно от удостоверение за наследници от 14.12.2017 г. ищците са родители на М.К.С., поч. на 01.12.2017 г., бивш жител ***.   

            Видно от присъда от 04.06.2019г. по НОХД № 65/2019г. на Врачанския окръжен съд Н.П.Н. е признат за виновен в това, че на  01.12.2017г., около 17.05 часа, на северен обходен път на гр.
Враца, в района на язовирната стена, с посока на движение гр.
София - гр. Монтана, при управление на лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ******РС, собственост на С.Н.С. ***, в нарушение на правилата за движение – разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, отклонявайки вниманието си от органите на управление на автомобила и навлизайки в лентата за насрещно движение; и разпоредбата на чл.150 от Закона за движение по пътищата, като е управлявал пътното превозно средство, без да е правоспособен водач, и след употреба на наркотични вещества - амфетамин, по непредпазливост е причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в управлявания от него автомобил
М.К.С., поради което и на
основание чл. 343, ал. 3, пр.1, ал. 2 и пр. 4, б „б", ал. 1 от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл. 373, л.2 от НПК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален „общ режим“ на изтърпяване на наказанието. 

            Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.                               С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Врачанския окръжен съд, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача – Н.П.Н., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на М.К.С./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото е изслушана психиатрична експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.

От заключението на психиатричната експертиза, което съдът приема, се установява, че преди катастрофата липсват данни за емоционални разстройства при ищците. След катастрофата те са преживели остра реакция на стрес при узнаване на факта за смъртта на дъщеря им. Тежкият психичен стрес е последван от вегетативни разстростйва, афективни и поведенчески помени, представляващи протрахирана реакция на траур, която е нормална психологична реакция след тежка загуба, каквато е  смъртта на наследник. При ищците не се установяват психопатологични/болестни/ симптоми, но травматичните преживявания и при двамата персистират, намират израз в психологични последици – постоянно чувство на тъга, анхедония/намалена възможност за преживяване на радост и удоволствие/, отчужденост, социално оттегляне, ситуативна емоционална лабилност, преживявания на празнота и песимизъм. С времето постепенно тези негативни изживявания при ищците ще намалеят по интензивност, но загубата на дъщеря им  представлява тежка психотравма с трайни последици за живота и на двамата. 

От показанията на св. С. – син на ищците, се установява, че на първи декември 2017 г. позвънил по телефона на сестра си, но от другата страна се обадил пътен полицай, който му казал, че тя е претърпяла катастрофа. Същият ден научил, че сестра му е починала към 5 часа следобяд. Свидетелят уведомил майка си за трагичната загуба. Тя получила гърч, припаднала, след което извикали „Бърза помощ“. Били й инжекция, тя започнала да крещи, искала баща му да дойде. Той пристигнал от с. Медковец, започнал да плаче, вдигнал кръвно, трудно приел трагичната новина. Родителите на свидетеля били съкрушени, те не били на себе си, имали нужда от физически и психически грижи. Цялото семейство се събрали, приятелите им също дошли, за да ги успокояват. Личният доктор им биел успокоителни. Преди катастрофата живеели заедно в с.Медковец. Сестра му живеела с тях в една къща. Тя била човек на изкуството. Двамата с брат й от малки пеели естрадни и народни песни, ходели по конкурси.
Били близнаци, заедно учили до 12 клас. След това през 2016 г. тя се записала в Софийския университет да учи за медицинска сестра. През това време живеела в
Студентски град на общежитие. Родителите им живеели на село, а свидетелят - в Монтана. Сестра му си идвала всяка седмица, помагала финансово на родителите им. Работела като сервитьорка, за да им помага. Родителите им били много
близки със сестра му, те много се радвали, че са отгледали такова умно и
красиво дете. През изминалите три години от катастрофата ищците не могли да преживят загубата на дъщеря си. Те се променили след произшествието. Станали по-скромни, по-тихи. Свидетелят вече живеел в Монтана, но често ходел да ги види. Св.С. дава колебливи показания относно обстоятелството дали сестра му е употребявала приживе наркотици – едновременно заявява, че не е сигурен дали е употребявала наркотици и същевременно твърди, че знаел, че не употребява наркотици. Двамата бегло познавали  Н.Н. /водачът на автомобила/. Сестра му първо се запознала с него, а след това й свидетелят. Твърди, че не бил виждал Н.Н. и сестра му да употребяват наркотици, амфетамини. Свидетелят знаел, че преди инцидента сестра му отишла с Н. в София.                                                                                                                                                      Съдът кредитира показанията на св.С. в частта относно преживените от родителите му болки и страдания, тъй като показанията в тази част са житейски правдиви и непротиворечиви и се подкрепят от психиатричната експертиза.

Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което предявените искове са доказани по основание.

            При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на родителите на М.К.С. към датата на нейната  46 г. за Д.Ц.С. и 64 г. за К.Ц.С.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това във възраст, в която дъщерята на ищците е била едва на 20 години, предстояло е реализирането й в живота и създаване на семейство Отношенията между тях са били основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Ищците са страдали дълбоко след трагичната загуба на дъщеря  си – двамата са били съкрушени, не са били на събе си, имали са нужда от физически и психически грижи; личният доктор им е биел успокоителни медикаменти./св.С./. Според психиатричната експертиза, ищците са преживели остра реакция на стрес, последвана от протрахирана реакция на траур. Към датата на прегледа им от вещото лице не се установяват психопатологични /болестни/ симптоми, но травматичните преживявания и при двамата персистират – те изпитват постоянно чувство на тъга, анхедония/намалена възможност за преживяване на радост и удоволствие/, отчужденост, социално оттегляне, ситуативна емоционална лабилност, преживявания на празнота и песимизъм.

            При определяне на обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на родителите от смъртта на детето им остава до края на живота им, за тях загубата е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.

Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2017 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът  определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на по 130 000 лв. за всеки от ищците.

По възражението за съпричиняване на вредите:

Ответникът поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан и се качила в моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач под въздействие на наркотични вещества.

В подкрепа на възраженията за съпричиняване на вредите ответникът ангажира комплексна автотехническа и медицинска експертиза, токсикологическа експертиза и гласни доказателствени средства.

                        От заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: Лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ******РС се е движел в дясната лента на пътното платно на околовръстен път на гр. Враца /част от главен път Е 79/ в посока от гр. Враца към гр. Монтана със скорост около 90 км/ч. По същия път в срещуположната лента за движение е пътувал седлови влекач марка „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“ с полуремарке със скорост от около 67 км/ч. Когато седловият влекач е наближил десен завой от насрещната лента на платното за движение, лекият автомобил „БМВ 318 И“ е навлязъл от дясната в лявата лента на платното за движение. Водачът на седловия влекач, за да избегне удара с лекия автомобил „БМВ 318 И“, е отклонил автомобила надясно и е предприел аварийно спиране, навлязъл е в десния банкет и достигайки до мястото на удара е блъснал челно лекия автомобил „БМВ 318 И“. След удара лекият автомобил, заедно със седловия влекач, се е върнал назад и завъртайки се на около 180° в посока, обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка, се е установил в лявата лента на платното за движение с предната си част, насочена към гр.Мездра. След удара седловият влекач е продължил движението си напред в процес на спиране, като е напуснал с предната си част платното за движение и се е установил до оградата на крайпътен частен имот. Скоростта на движение на седловия влекач преди катастрофата е била около 67 км/ч, а в момента на удара е била около 45 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил преди произшествието и в момента на удара е била около 90 км/ч. Разрешената скорост за движение в района на настъпване на процесното произшествие е била 70 км/ч. Според вещите лица, с оглед на  получените увреждания по тялото на пострадалата, към момента на инцидента, същата е била с поставен предпазен колан. Механизмът на получаване на увредите не може да бъде променен, тъй като се определя от механизма на самото произшествие. Може да се намали тежестта на получените увреди, чрез поставяне на предпазен колан и движение на автомобила със съобразена скорост. От техническа гледна точка предпазните колани са най-ефективни при скорости до 50-60 км/ч. Тогава предпазват в най-висока степен пътника и водача. Сумарната скорост на удара е била около 135 км/час. При тази скорост, вследствие на възпиращото действие на колана, могат да се получат тежки увреди на гръдни и коремни органи и счупвания на ребра.

          От заключението на токсикологическата експертиза, което съдът приема, се установява, че при изследванията на водача на лекия автомобил е доказано наличието на метаболити на тетрахидроканабинола/съдържа се в марихуаната и хашиша/ и амфетамин. Метаболитът на тетрахидроканабинола, който е открит в кръвта на водача, доказва употреба, но не може да потвърди тетрахидроканабинолово въздействие. Според експерта, острата интоксикация с психостимуланти отзвучава за 2-3 дни, което означава, че при Н. по време на катастрофата може да е проявен амфетаминовия ефект. Амфетамините въздействат върху централната нервна система - предизвикват повишена работоспособност и активност, водят до понижена уморяемост, повишена концентрация и внимание, но също така – предизвикват безсъние, гърчове, тремор, психоза със зрителни, слухови, обонятелни и тактилни халюцинации, като ориентацията и паметта се съхраняват. Тетрахидроканабинолите имат умерен седативен ефект, повишават настроението. Могат да имат халюциногенен ефект (особено при предозиране), водят до атаксш (нарушена двигателна координация). При хроничен прием на ТНС/тетрахидроканабиноли/ се наблюдават общи и психични нарушения: общите се изразяват в хронична умора и сънливост, раздразнителност, хронично главоболие; психичните – в нарушения на настроението (депресия, личностови изменения, нарушения на кратковременната памет и абстрактното миослене). При прием и на двете субстанции заедно някои от ефектите са противоположни - предимно седиращ ефект на ТНС и възбуждащ на амфетамини, но по отношение на способността да отключват психози ТНС и амфетамините действат еднопосочно. В случая изследванията на водача не доказват активната субстанция - тетрхидроканабинол, а само негов метаболит - карфокси делта - 9 тетрахидроканабинол. Поради това вещото лице счита, че с изследванията се обсервира повлияване само от амфетамини. Според данните от дежурния лекар, който е взел кръв за изследването, водачът е бил с адекватно поведение, ясно съзнание, без абстинентни прояви, с него е установен активен словесен контакт. Според вещото лице, щом лекарят, извършващ насочени изследвания, не е забелязал промени в поведението на шофьора, едва ли непредубеден наблюдател би забелязал такива промени, които да се свържат с употреба на наркотични вещества.                                                                                                                                      От показанията на св.Н./ водач на  л.а „БМВ 318 И“ с рег. № ******РС/ се установява, че няколко дни преди катастрофата заедно с пострадалата са ходили по  купони, на които нямало алкохол, но имало наркотици. Той имал работа в Монтана, а тя искала да пътува с него. Познавал М.и брат й още от Монтана, тъй като били от един град. В София се видяли в един бар и оттам три, четири, пет дни били неразделни. М.употребявала наркотици отпреди да започне да излиза със свидетеля. Вечерта преди катастрофата свидетелят бил заедно с пострадалата и нейния брат. М.употребявала наркотици, но брат й – не. Тя знаела, че свидетелят е употребил наркотици непосредствено преди да се качи в колата. Всички били заедно на една маса. Пострадалата знаела, че Н. няма свидетелство за управление на моторно превозно средство. Тя го била питала дали притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство или за мотор и той й бил отговорил, че няма такова свидетелство. Обяснил й, че има кола, но няма книжка.                                                                                  Относно обстоятелството дали пострадалата е употребявала наркотици са зададени въпроси и на св.С. – нейн брат. Неговите показания са колебливи относно това обстоятелство - едновременно заявява, че не е сигурен дали тя е употребявала наркотици и същевременно твърди, че знаел, че не употребява наркотици. Твърди, че двамата бегло познавали  Н.Н. /водачът на автомобила/. Сестра му първо се запознала с него, а след това и свидетелят. Заявява, че не бил виждал Н.Н. и сестра му да употребяват наркотици, амфетамини.                                                                                    При така събраните доказателства първото от възраженията за съпричиняване на вредите остана недоказано. От комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установи, че пострадалата по време на катастрофата е пътувала с поставен обезопасителен колан.

            Недоказано е и възражението, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като приела да пътува с автомобил, управляван от водач, който е употребил наркотични вещества.                                                                                                                       От представената по делото присъда и от заключението на токсикологическата експертиза се установи, че водачът е управлявал моторното превозно средство след употреба на амфетамин. Според токсикологическата експертиза, при изследванията на водача е установено наличието на метаболити на тетрахидроканабинола и амфетамин. Тъй като не е установена активната субстанция - тетрхидроканабинол, а само негов метаболит - карфокси делта - 9 тетрахидроканабинол, вещото  лице е направило извод, че водачът не е бил повлиян от тетрахидроканабинол, а само от амфетамина. Амфетамините въздействат върху централната нервна система - предизвикват повишена работоспособност и активност, водят до понижена уморяемост, повишена концентрация и внимание, но също така – предизвикват безсъние, гърчове, тремор, психоза със зрителни, слухови, обонятелни и тактилни халюцинации, като ориентацията и паметта се съхраняват. В конкретния случай катастрофата е настъпила поради навлизане на процесния лек автомобил в насрещната лента за движение. По делото не е установена причината, поради която водачът е изгубил контрол върху автомобила и е навлязъл в насрещната лента за движение, поради което няма основание съдът да приеме, че това се дължи на приетия амфетамин.  Съгласно трайно установената практика на ВКС, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.                                                                   Съдът намира за доказано третото от възраженията за съпричиняване на вредите, а именно, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като се е съгласила да пътува с автомобил, управляван от водач, който няма свидетелство за управление на моторно превозно средство.                                                                                                          От показанията на св.Н. се установи, че пострадалата е знаела, че той не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като преди това го е питала дали е правоспособен водач на автомобил или на мотор. От заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установи, че по време на катастрофата пострадалата е била с предпазен колан, като тежестта на получените увреди е могла да бъде намалена, ако автомобилът се е движел със съобразена скорост. В района на катастрофата разрешената скорост е била 70 км/час, а автомобилът се е движел с 90 км/час. Не е изяснено по каква причина водачът е изгубил контрол върху управляваното моторно превозно средство и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Свидетелството за управление на МПС удостоверява, че водачът умее да управлява моторно превозно средство и познава правилата за движение. В конкретния случай, неправоспособният водач е управлявал лекия автомобил в нарушение за правилата за движение – с по-висока от разрешената скорост и е изгубил управление над моторното превозно средство, като е навлязъл в лентата за насрещно движение. Съдът приема, че като се е съгласила да пътува с водач, който не е правоспособен, пострадалата сама е поставила в риск своето здраве.                                                                                                                                  При съпоставяне на поведението на водача на автомобила с поведението на пострадалата, съдът определи съпричиняване на вредите от пострадалата в размер на 25 %. При  прилагане на процент на съпричиняване от 25 %, стойността на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от ищците възлиза на по 97 500 лв., до който размер исковете са основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от 300 000 лв. за всеки от тях, следва да бъдат отхвърлени.                                                                                      По претенцията за законна лихва:                                                                                    Ищците претендират законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата, на която изтича тримесечният срок за отговор на застрахователя до окончателното изплащане. В тежест на ищците е да докажат, че са предявили извънсъдебни претенции пред ответника. Към исковата молба е приложено писмо от застрахователя от 31.01.2018 г., от което е видно, че са подали застрахователни претенции, но от него не става ясно на коя дата това е станало. При липсата на други доказателства, тъй като отговорът на застрахователя е от 31.01.2018 г., съдът приема, че към тази дата вече са били подадени застрахователните претенции. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. При липсата на други доказателства, съдът приема, че ищците са отправили застрахователна претенция до отетника на 31.01.2018 г./л.16/, а тримесечният срок за произнасяне на застрахователя е изтекъл на 30.04.2018 г., поради което законна лихва се дължи, считано от 02.05.2018г./първият работен ден след изтичане на срока/ до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.                                                                                                                          По разноските:

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 162.50 лв., съразмерно на уважената част от исковете.                                                                                                                            Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокат и вещи лица в размер на 14328.22 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.                                                                             При определяне размера на разноските съдът уважи възражението на ищците за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника. Минималният размер на адвокатско възнаграждение, съобразно цената на предявените искове, е общо за двата иска 15 060 лв. без ДДС /7530 лв. х 2/, а ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 20 000 лв. без ДДС или 24 000 лв. с ДДС. Делото не представлява правна сложност, но е усложнено от фактическа страна, с оглед на направените от ответника възражения за съпричиняване на вредите от пострадалата  и събраните в тази насока доказателства – назначени са комплексна автотехническа и медицинска експертиза, както и токсикологическа експертизи, събрни са гласни доказателствени средства. С оглед на множеството съдебни експертизи и защитата на ответника, съдът определи размера на разноските за адвокатско възнаграждение общо на 17 060 лв. без ДДС /8530 лв. х 2/, които с ДДС възлизат на 20 472 лв./ 10236 лв. х 2/ и при този размер изчисли общия размер на разноските.                                                                                           Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. Н. Д.,  ЕГН **********, от АК-Шумен с адрес за призоваване: гр.София, ул.”********четвърти полуетаж, офис №4, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2936.70 лв. с ДДС за защита по иска, предявен от ищцата, съобразно уважената част от иска, и в размер на 2936.70 лв. с ДДС  за защита по иска, предявен от ищеца, съобразно уважената част от иска.                                                Ответникът по настоящото дело следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер 7 800 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 81.25 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

            Мотивирна така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Ц.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл.432,  ал.1 от КЗ, сумата от 97 500 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря М.К.С., настъпила на 01.12.2017 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Н.П.Н., при управление на л л.а „БМВ 318 И“ с рег. № ******РС, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 300 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Ц.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл.432,  ал.1 от КЗ, сумата от 97 500 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря М.К.С., настъпила на 01.12.2017 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Н.П.Н., при управление на л.а „БМВ 318 И“ с рег. № ******РС, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2018 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 300 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на Д.Ц.С. и  К.Ц.С., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размера на 162.50 лв., съразмерно на уважената част от исковете.                                                                     

ОСЪЖДА Д.Ц.С. и  К.Ц.С. да заплатят на „З. „Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размера на 14328.22 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.  

ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д.,  ЕГН **********, от АК-Шумен с адрес за призоваване: гр.София, ул.”********четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2936.70 лв. с ДДС за защита по иска, предявен от Д.Ц.С., съобразно уважената част от иска, и в размер на 2936.70 лв. с ДДС  за защита по иска, предявен от К.Ц.С., съобразно уважената част от иска.

           

ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна таксавърху уважените искове в размер на 7 800 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 81.25 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: