Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
12.03.2019 година Град
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.02. 2019 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1014 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 946/25.08.2018 г., постановено
по гр. д. № 3952/2017 г. по
описа на Районен съд – С.З., с което е обявен за недействителен спрямо „П.-И.”
ООД договор за дарение, сключен с нотариален акт № 198, том V, рег. № 9034,
дело № 657/09.11.2016г. на нотариус Бойко Георгиев, рег. № 394 на НК, с район
на действие РС – С.З., в частта му, с която покойният Н.Ж. Р., починал
на 09.10.2017 г. е дарил на сина си Л.Н.Р., собствените си 4/6/четири
шести/идеални части от следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 40
/четиридесет/, находящ се в град С.З., кв.”Три чучура” №49/четиридесет и
девет/, на ХІV-тия/четиринадесетия/етаж от Жилищната сграда, построена с
отстъпено право на строеж върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 77,57кв.метра/седемдесет и
седем цяло и петдесет и седем стотни кв.метра/, при граници на същия – от
север-стълбище и ап.41, от изток, от юг и от запад-двор, заедно с прилежащото
избено помещение № 35.І/тридесет и пет точка римско едно/, с полезна площ от
5,19кв.метра/пет цяло и деветнадесет стотни/ кв.метра, заедно с 1,509%/едно
цяло и петстотин и девет хилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, в което същата е построена,
който апартамент съгласно схема № 15-529481-28.10.2016г. представлява
самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище-апартамент с номер
68850.502.254.6.40/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка
петстотин и две точка двеста петдесет и четири точка шест точка четиридесет/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК1 който обект се намира
в сграда 6/шест/ разположена в поземлен имот 68850.502.254/шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и две точка двеста петдесет и
четири/ при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68850.502.254.6.41,
под обекта 68850.502.254.6.37 и над обекта 68850.502.254.6.43. с площ от
77,57кв.метра/седемдесет и седем цяло и петдесет и седем стотни кв.метра/,
заедно с прилежащото избено помещение № 35.І/тридесет и пет точка римско едно/ и
е осъден ответникът да заплати на ищеца разноски в размер на 1831 лева.
Въззивникът Л.Н.Р. излага подробни съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Навежда доводи за недупостимост на
исковия процес. Счита, че решението е постановено в противоречие с материалния
закон. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение и да се
постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира
присъждане на разноски пред двете инстанции.
В законоустановеният срок не е постъпил
отговор от „П.-И.” ООД. В становище оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. Моли съда, да потвърди обжалваното решение. претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
От Споразумението с нотариална заверка на подписите от
21.07.2016 г. се установява, че Н.Ж. Р. встъпва в дълга на „Е.**ООД и отговаря
солидарно към „П.-И.” ООД за дължимата сума в размер на 154749,03 лева.
С договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 27, том. 34,
рег. № 12972, дело № 7055/09.11.2016г., Н.Ж. Р. и И.Н.Р. са дарили на Л.Н.Р. собствените
си 5/6ид.ч./ответникът Н.Ж. Р. дарил на сина си Л.Н.Р. собствените си
4/6ид.части от имота/, от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 40
находящ се в гр.С.З., кв.”Три чучура” бл.49, ет.14, с площ от 77,570 кв.м, самостоятелен
обект с идентификатор по кадастрална схема № 68850.502.254.6.40.
Издадена е заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2169/2017г. по описа на РС – С.З.,
с който „Е.**”ООД, представлявано от Н.Ж. Р. и Н.Ж. Р. са осъдени да заплатят
на „П.-И.” ООД сумата от 154 749,03 лева за главница, произтичаща от
неизпълнено задължение по споразумение от 21.07.2016 г. с нотариална заверка на
подписите рег.№ 10664/21.07.2016 г. на Нотариус Денчо Недялков и законната
лихва върху тази главница от 19.04.2017 г. до изплащането й, както и 5 995 лева
разноски по делото.
От препис –извлечение от акт за
смърт се установява, че Н.Ж. Р. е починал на 09.10.2017 г. след предявяване
на исковата молба.
По делото е установено, че
наследници на починалия Н.Ж. Р. са Л.Н.Р. и И.Н.Я., видно от Удостоверение за
наследници от № 6384/24.10.2017 г.
От Удостоверение № 6212/07.11.2017
г. на РС – С.З., вписан в специалния регистър по д № 195/07.11.2017 г. се установява, че е налице отказ от
наследство по отношение на Л.Н.Р..
От Удостоверение №
6213/07.11.2017 г. на РС – С.З., вписан в специалния регистър по д №
196/07.11.2017 г. се установява, че е
налице отказ от наследство по отношение на
И.Н.Я..
С определение от 17.04.2018 г. по
гр.д. № 3952/2017 г. по описа на РС – С.З. по делото е конституирана като
ответник Т.Ж.С./сестра на Н.Ж. Р., видно от удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки № 25/23.03.2019 г./.
От Удостоверение №
2371/10.05.2018 г. на РС – С.З., вписан в специалния регистър по д №
105/11.05.2018 г. се установява, че е
налице отказ от наследство по отношение на Тонка Желязкова Стоянова.
С определение от 12.06.2018 г. по
гр.д. № 3952/2017 г. по описа на РС – С.З. е прекратено производството по делото по отношение на Т. Ж. С., като
производствто е продължено по отношение на страни – ищец „П.-И.” ООД и ответник
Л.Н.Р., като преобретател на имота.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
За допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, следва да бъдат конституирани
страните по сделката, чиято относителна недействителност се иска, които се
явяват задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и тяхното участие в
производството е условие за допустимостта на процеса - решение № 151 от
27.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 785/2010 г., III г. о., решение от 14.02.2008 г. по т. д. №
676/2007 г. на ТК на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Пасивната
легитимация е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за която
съдът следи служебно.
Първоинстанционният съд е
следвало да изследва кръга от наследници на починалия, с оглед разпоредбата на чл. 8, респ. чл. 11 от Закона за наследството, които
лица следва да бъдат конституирани като ответници в процеса, за което при нужда
на ищците да им бъде издадено и съдебно удостоверение.
Следва да бъде съобразено и
евентуалното приложение на чл. 11 от Закона за наследството, а именно, когато
няма лица, които могат да наследяват, съгласно предходните членове, или когато
всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат,
наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято
територия се намират.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство,
при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата
допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието
участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна
процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е
недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е
нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да
упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК.
Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е
нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие,
порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във
въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията
на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното
производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният необходим
другар е ищец /активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото
участие. Ако задължителният другар е ответник /пасивно другарство/,
производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от
исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК,
за да реализира правото си на защита. Когато въззивният съд констатира, че
първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар,
следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.
Постановките на т. 17 от ТР №
1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС в
частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008
г./.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде
върнато за ново разглеждане на РС – С.З. от друг състав.
При този изход на въззивното производство, съдът не
следва да се произнася по искането на въззивника за присъждане на деловодни
разноски, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при
новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 946/25.08.2018 г., постановено по гр. д. № 3952/2017 г. по описа на
Районен съд – С.З., като НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА гр. д. № 3952/2017 г. по описа на Районен съд – С.З.
за ново разглеждане от друг състав на РС – С.З..
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.