Определение по дело №53/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 33
Дата: 6 февруари 2020 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Боряна Бончева
Дело: 20205600600053
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    33                                 06.02.2020 г.                      гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковски окръжен съд, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ                                        

                                                   ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                                         МИЛУШ ЦВЕТАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА

ВЧНД № 53 от 2020 год., по описа на Окръжен съд - Хасково,

за да се произнесе, взе предвид следното:

          

 

Производството е по реда на 345, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.

            Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Харманли против протоколно определение, постановено от Районен съд – Харманли по НОХД № 511/2019г. в открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2020г., с което съдът, на основание чл. 249, ал. 1 от НПК, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в обстоятелствената и в диспозитивната част на обвинителния акт били посочени две отделни деяния на престъплението по чл. 354а, ал.5 вр.ал.3 т.1 НК и същевременно същите са били отразени като едно единствено престъпление, като не ставало ясно дали описаните деяния са били извършени в условията на реална съвкупност или в условията на продължавано престъпление.

В своя протест прокурорът излага доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Нито в словесното описание на престъпното деяние, нито в дадената правна квалификация или в обстоятелствената част на обвинителния акт  се твърдяло, че деянията са повече от едно, като навсякъде думата „деяние„  била използвана в единствено число. Според прокурора изпълнителното деяние по чл. 354а, ал.5 вр.ал.3 т.1 НК се изразява в  „ държане“ на наркотични вещества, което константно се приемало като упражняване на фактическа власт по отношение на наркотичните вещества и след като деецът държал на различни места наркотични вещества, то деянието било едно, а не няколко, извършени при условията на съвкупност или продължавано престъпление. Предвид изложеното, прокурорът предлага въззивният съд да отмени обжалваното определение и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалвания акт, по посочените в протеста оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено следното:

            Протестът е подаден в законоустановения срок по чл. 342, ал.1 от НПК, от процесуално легитимирана страна, но разгледан по същество е неоснователен.

            НОХД № 511/2019г. по описа на Районен съд – Харманли е образувано по внесен от Районна прокуратура – Харманли обвинителен акт срещу Г. Ф. А. за престъпление по чл. 345, ал.2вр.ал.1 НК , както и за престъпление по чл. 354а, ал.5 вр.ал.3 т.1 НК, като последното е за това, че в периода 29.04.2019год.-30.04.2019год. в землището на с.Р., общ. М., и в дома си в с. Р., общ. М., без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества по смисъла на пар. 1 т.11 от ДР на ЗКНВП съгласно Приложение № 1от наредба за реда за класифициране на растенията и веществата  като наркотични , вкл. В Списък 1 по чл.3 т.1 от Наредбата, както следва :

 - на 29.04.2019год. в землището на с. Р. , община М. в МПС – мотопед СРI Popcorn, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на пар. 1 т.11 от ДР на ЗКНВП съгласно Приложение № 1от наредба за реда за класифициране на растенията и веществата  като наркотични, вкл. В Списък 1 по чл.3 т.1 от Наредбата „ марихуана“ с нетно тегло 0,46г със съдържание на активно действащ компонент „ тетрахидроканабинол“ 14,1%/ тегловни процента / на стойност 2,76лв.

- на 30.04.2019год. в дома си в с. Р., общ. М. държал високорискови наркотични вещества по смисъла на пар. 1 т.11 от ДР на ЗКНВП съгласно Приложение № 1от наредба за реда за класифициране на растенията и веществата  като наркотични, вкл. В Списък 1 по чл.3 т.1 от Наредбата „ марихуана“ с нетно тегло 0,70г със съдържание на активно действащ компонент „ тетрахидроканабинол“ 16,2%/ тегловни процента / на стойност 4,20лв. или всичко на обща стойност 6,26лв, като деянието представлява маловажен случай.

            За да постанови протестираното определение, съставът на районния съд, в разпоредителното заседание, при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, е  приел, че в хода на досъдебното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, тъй като в обстоятелствената и в диспозитивната части на обвинителния акт били посочени две отделни деяния на престъплението по чл. 354а, ал.5 вр.ал.3 т.1 НК и същевременно същите са били отразени като едно единствено престъпление, като не ставало ясно дали описаните деяния са били извършени в условията на реална съвкупност или в тези на продължавано престъпление

Настоящият въззивен състав приема, че с атакуваното определение първоинстанционният съд правилно е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора.

В разпоредбата на чл.246, ал.3 НПК законодателят е посочил задължителните реквизити на заключителната част (диспозитива) на обвинителния акт, един от които е правната квалификация на деянието. В разглеждания случай със заключителната част на внесения в първоинстанционния съд обвинителен акт е повдигнато обвинение с правна квалификация по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 НК, като са посочени две отделни деяния, извършени по различно време, на различни места и с различен обект на държане. Принципно, когато фактите обуславят изводи за извършване на отделни деяния през непродължителен период от време, при едни и същи обективни условия, с оглед на трайното отношение на дееца към предмета на деянието, при еднородност на вината, се касае за единно, продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК. В случая е посочено, че подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнителните деяния по чл. 354а ал.3,  а именно „държане“ на наркотично вещество, като същностна характеристика от обективна страна е единството на две или повече прояви, всяка от които осъществява състава на едно и също престъпление, а поради обективната и субективна връзка помежду им съставляват продължавано престъпление по чл. 26,ал.1 НК.  

В практиката е застъпено и друго становище с оглед засягането на един и същи обект на престъплението, а именно защитените обществени отношения. Формалните престъпления, наречени още такива на просто извършване, чиито често срещани в практиката представители са неправомерното държане на забранени от закона вещи, имат за своя характерна особеност непрекъснатото осъществяване състава на престъплението през определен период от време. Приема се, че незаконното държане на наркотични вещества по чл.354а НК може да е продължено престъпление и като такова то се изразява в съчетание от действия и/или бездействия, чрез които деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време, като по този начин създава едно трайно престъпно състояние, продължаващо определено време до неговото прекратяване. Периодът на извършване на престъплението по чл.354 а НК започва с нарушаване от страна на дееца на забраната да държи наркотично вещество или вещества, но се има предвид едни и същи по вид, тегло и стойност, и продължава и трае до момента, в който характерното престъпно състояние се прекрати поради независещи от дееца обстоятелства. Вярно е, че без правно значение за квалификацията на подобна престъпна деятелност, представляваща продължено престъпление по чл.354а НК, е пренасянето на част от наркотичното вещество или вещества от едно място на друго, включително от едно жилище в друго или от едно населено място в друго такова и тогава налице е само едно престъпление по чл.354а НК  - незаконно държане на наркотично вещество, но само и когато се отнася за един и същи предмет на държане.

 

 

 

 

Вярно е, че в правомощията на прокурора, който е “Dominus Litis” /господар на досъдебното производство/ е да прецени дали изобщо да повдига обвинение и респективно неговите предмет и обхват, да посочи извършеното от обвиняемия престъпление и неговата правна квалификация. От посочената от прокурора цифрова  и словесна квалификация на обвинението не става ясно кое обстоятелство се приема, че е налице. Действително във фактическото обвинение и в диспозитива са посочени две отделни деяния /виж Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г., ОСНК на ВС на РБ по въпросите на продължаваното престъпление/, извършени на различни места и касаещи държането на различен наркотик, а в обвинителния акт е необходимо да бъде отразено прецизно и цифровото обвинение, като трябва да бъде направено безпротиворечиво обосноваване защо прокурорът приема продължено или продължавано престъпление, така както се извлича последното обстоятелство от дипсозитивната част на обвинението. Непълното посочване и на правната квалификация на инкриминираното деяние също безспорно представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия. Всъщност именно ролята на прокурора е фактически да обоснове правния си извод дали се касае за едно единствено деяние или за две отделни такива, изпълващи изискванията на чл. 26, ал.1 НК.

            Изложените обстоятелства обуславят извършено от прокурора при изготвянето на обвинителния акт нарушение, изразяващо се в неясноти и противоречия в обстоятелствената му част и неговата заключителна част (диспозитив).

            В конкретния случай въззивният съд споделя виждането на състава на районния съд, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на подсъдимия и неговия защитник, предвид констатираната неяснота на обвинението.

            Предвид гореизложеното и поради неоснователността на постъпилия протест, протестираното определение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.. Посоченото съществено процесуално нарушение е наложило прекратяването на наказателното производство и връщането на делото на прокурора за отстраняването на допуснатите нарушения, които са отстраними.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248,

ал.1, т.3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено от Районен съд – Харманли по НОХД № 511/2019г. в открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2020г., с което съдът, на основание чл. 249, ал. 1 от НПК, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

            Определението е окончателно.

 

 

 

         Председател:                                        Членове: 1.    

 

 

 

                                                                                         2.