№ 2100
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г.Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г.Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330205413 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003195/27.05.2022г. на
Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на И. С. С., ЕГН: **********, от с. ***, ул. **** на
основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250 /двеста и
петдесет/ лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят, в жалбата си, моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно, неправилно и в
противоречие с материалния закон. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователността на жалбата.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.04.2022 г., около 16:57 часа в гр.Пловдив, жалбоподателят И. С. С.
1
управлявал личния си мотоциклет „Кавазаки Нинджа ЗХ 6 Р“ с рег.№ *****,
когато на кръстовището с ул. „Победа” и ул. „Полк. Сава Муткуров“, бил
спрян за проверка от св. С. С. Д. – ****р при сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Пловдив. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят,
като лице, което е собственик на управляваното от него МПС, регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение, няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Това било определено като нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № 651204/22.04.2022г. Актът бил подписан без
възражения от жалбоподателя, а въз основа на него било издадено и
атакуваното НП.
В хода на съдебното производство в качеството му на свидетел бе разпитан
актосъставителят С. С. Д.. От неговите показанията се установява, че по
време на извършване на проверката той е направил справка в Гаранционен
фонд и е констатирал, че мотоциклет „Кавазаки Нинджа ЗХ 6 Р“ с рег.№
***** е бил регистриран, но е нямал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, за което съставил процесния акт. Валидна застраховка не била
представена и впоследствие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като обективни и
безпристрастни, кореспондиращи с приложените в административната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
От доказателствения материал по делото Съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушение от страна на И. С. С. на разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, която вменява на всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, регистрирано на територията на Република България и не
е спряно от движение, задължението да сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорен е фактът, че към
момента на установяване на нарушението за процесния мотоциклет не е
имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, който
факт се доказва от приложената по делото справка и не се оспорва и от самия
жалбоподателя, поради което съдът намира, че съставът на нарушението е
2
реализиран, а извършването му именно от И. С. е установено по несъмнен
начин. В случая са без значение причините, поради които санкционираното
лице не е изпълнило задължението си по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че той не е
трябвало да бъде санкциониран, въпреки че е бил в нарушение, доколкото
мотоциклет „Кавазаки Нинджа ЗХ 6 Р“ с рег.№ ***** е бил с прекратена
регистрация на 10.12.2021г, за което е бил съставен и още един АУАН.
Подобно тълкуване не би могло да бъде споделено, доколкото не намира
опора в текстовете от кодекса и чрез него санкционираното лице прави опит
да извлече благоприятни за себе си последици, черпени от собственото си
неправомерно поведение. Възприемането на подобно тълкуване би довело до
поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните собственици,
изпълнили законовите изисквания за регистрация на притежаваните от тях
превозни средства, съответно лицата, които управляват такива, спрямо
собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от движение МПС.
В случая не е спорно, че И. С. е управлявал моторът на процесната дата и
място, а чл. 638 КЗ въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме
управление на МПС, да се убеди, че за него има сключена задължителна
застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е налице. Така
изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив. В тази насока и дължимото
поведение от нарушителя преди поемането на управлението на МПС е най-
малкото да установи валидността на застраховката чрез проверка на
удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от който може да извърши преценка
за срока, за който е платена застрахователната премия, респ. дали
застраховката е действаща.
Член 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са
спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани
по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от
ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства). Мотоциклетът е имал регистрационни табели, като
регистрацията му е била служебно прекратена, но същественото е, че въпреки
3
това жалбоподателят го е управлявал. След като водачът е управлявал МПС,
то е следвало последното да има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", като обстоятелството, че то е било неизрядно категорично не
може да го освобождава от това задължение. Това е така, тъй като и чл. 481,
ал. 3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма
сключена и действаща застраховка ГО за водача: "не се допуска движение на
моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е
застрахован по реда на този кодекс", поради което и е без значение дали
управляването МПС е било с прекратена регистрация. Предвид на тази
абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка
"Гражданска отговорност " от жалбоподателя С. е бил осъществен съставът
на административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.1, т.1,
вр. чл.461, т.1 от КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно
управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Случаят не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на чл. 28
ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-лека степен на
обществена опасност от други подобни случаи.
Липсват основания и за ревизиране на размера на наложената санкция,
доколкото същата е законово определена във фиксиран размер.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Ето защо съдът намира, че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-
4
003195/27.05.2022г. на Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. С. С., ЕГН: **********, от с. ***, ул.
**** на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5