№ 2205
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330204911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4695434 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Ж.
Д. Х., ЕГН **********, от -------, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ж. Д. Х. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение
на материалния и процесуалния закони. Редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по спора.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира разноски.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу Ж. Д. Х., за това, че на
30.03.2021г. в 18:29 часа в Републикански път ІІ-64, км. 49+800, в посока
с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч. и
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на водача,
установено с АТСС „CORDON-M“2 MD1196, с МПС Шевролет Каптива, вид
лек автомобил с рег. № ****, е извършено нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № MD1196, като при
разрешена скорост 60 км/ч е установена скорост 91 км/ч и превишаване на
разрешената скорост с 31 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано
МПС-то бил вписан Ж. Д. Х., ЕГН **********, и на същия била наложена
глоба 300лв за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от
страните. По делото е приложено писмо от ОПУ Пловдив, от което се
установява, че километър 49+800 на път ІІ-64 „Карлово-Пловдив“, посока
Пловдив-Труд, попада в отсечка с две платна за движение, в района на
забавителен шлюз преди крайпътен обект „Рефан България“ ЕООД. Пътен
знак В26 (60км/ч.) „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ е разположен преди забавителния шлюз и кръстовището за
„Рефан“ и съседните обекти и важи за тяхната пътна връзка, като видно от
приложената схема пътният знак В26 е разположен на км.49+860, а
кръстовището за „Рефан“ е на км.49+736. Тоест, съотнасяйки писмото и
схемата от ОПУ към протокола за използване на АТСС и снимката, също
приложени по делото, безсъмнено се установява, че процесният автомобил се
е движел в зоната на действие на забранителния знак със скорост далеч
надвишаваща разрешената.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак.”. В конкретния случай скоростта е била ограничена с
пътен знак “В 26” – до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача.
2
Описаната противоправна деятелност правилно и законосъобразно е
била санкционирана по реда на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, според който се
наказва с глоба 300 лв. водач, който превиши разрешената максимална
скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч., какъвто е настоящия казус. В
случая размерът на глобата е императивно определен, поради което и за съда,
а също и за наказващият орган липсва възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от твърдените пороци, за
което са налице и доказателства по делото.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 4695434 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Ж.
Д. Х., ЕГН **********, от -------, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП,
следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на
писмено становище по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4695434 за налагане на
3
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП на Ж. Д. Х., ЕГН **********, от -------, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Ж. Д. Х., ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР –
Пловдив сума в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред
РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4