РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. П.**, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в публично съдебно
заседание проведено на дванадесети октомври януари през две хиляди двадесети и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 86 /
2023 по описа на АС -П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 145 от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 53б, ал. 7, вр. с чл.53б, ал. 5, вр. чл. 51,
ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по жалба подадена
ОТ: Община К.**, представлявана
от Кмета на Общината - В.С.**
с адрес: с.К.**, п.к.2450,
общ. К.**. Област П.**,
ЧРЕЗ адв. М. ***
със съдебен адрес: с. К.**, пж.**,
общ. К.**, обл.П.**
телефон за контакт: ***
e-mail: ***
СРЕЩУ: Заповед № 18-3005-15.03.2023г. на Началника на СГКК гр. П.**.
С ИСКАНЕ: да се прогласи нищожността на обжалваната заповед, съответно при условия на
евентуалност да бъде отменена изцяло, като незаконосъобразна и бъде върната преписката на административния
орган със задължителни указания по прилагане на закона и
административно-производствените правила и постановяване на дължимия в случая
административен акт за прекратяване или отказ на исканото изменение на
кадастрална карта и кадастрални регистри за процесния имот, отговарящо на
изискванията на ЗКИР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и
възстановяване на предишното положение в КККР.
Претендира
и присъждане на направените разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
Към жалбата се представят писмени доказателства и не
се правят доказателствени искания.
Жалбоподателят твърди, че липсва материална компетентност за издаване
обжалвания административен акт, тъй като за извършване на промяна на
местоположение, предназначение и вид собственост на пътища, включая полски
пътища била предвидена строга процедура, извършвана от определени по закон
публични и административни органи, между които такава компетентност не е
предвидена за Началника на СГКК П.**. Частта от пътя, обект на атакуваната
заповед не можело да се прехвърля в собственост на трети лица, нито да се
отнема, нито да се възстановява по реституция или завзема по какъвто и де е
начин. Ограждането на такива пътища и въобще препятстване
ползването им по какъвто и да е начин било недопустимо и водело до прилагане на
чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Околовръстният полигон на с. Е.**, бил одобрен със
Заповед № РД-02- 14-150/21.08.1991 г. на Министъра на Министерство на
строителството, архитектурата и благоустройството е изработен, съгласуван,
обнародван, приет и влязъл в сила на основание Постановление на МС № 4, с
Решение на Междуведомствения съвет и становище на Министерство на **то и
хранителната промишленост, като границите на същия са отразени в КВС и решение
№ 16 от 20.10.1992 г. на ПК К.**. Тоест към момента на отразяване на пътя,
същият е съществувал и не е бил засегнат от строителни граници на населеното
място, строителния полигон или строителство. Община К.** била вписана в
кадастралния регистър на процесния поземлен имот с решение № 16 от 20.10.1992
г. на ПК К.** по чл. 17, ал.1 от ЗСПЗЗ /чл.27 от ППЗСПЗЗ/ .
Сочи, че В.В.В. подала заявление вх. рег. № 01-125756-02.03.2023 г. въз
основа на което е издаден обжалвания административен акт, не била собственик на
процесния имот, нито лице овластено да заявява изменения на урбанизирана
територия или околовръстен полигон. Тоест образуваното пред СГКК
административно производство, завършило с изменението с атакуваната заповед
било започнало от лице, което не било собственик на имота, нито е друго лице,
предвидено в закон. С оглед на което пред СГКК било образувано и процедирано
недопустимо производство по изменение на КККР .
Счита, че след като за урбанизираната територия на с. Е.** не изготвена и
одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, нямало как да съществува
явна фактическа грешка между урбанизирана и неурбанизирана територия за
процесния имот. Изменение на трасето и габаритите на пътя не можело да бъде
осъществено по реда за отстраняване на ЯФГ по реда на ЗКИР. Налице били данни,
че чрез изменението на КК като ЯФГ се цели запазване на новоизградени незаконни
строежи, построени без разрешение и проекти буквално върху общинския път.
Процесният път съществувал отпреди и бил
отразен още с одобряването на КВС. Ето защо нямало начин да съществува
несъответствие в границите на недвижимия имот, получено при обединяване на данните
по чл.41, ал.1 от ЗКИР, както и несъответствие в границите на съществуващите на
местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в
неурбанизирана територия, определени чрез геодезични измервания и границите им
от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, защото съгласно ЗКИР,
КВС се преобразува в КККР без промяна на граници и данни за имотите.
В заповедта не били изложени каквито и да е фактически основания, които да
съставляват елементи от фактическия състав на дадената в §1, т.9 от ДР на ЗКИР
дефиниция за явна фактическа грешка. Такива основания не се съдържали и в
скицата-проект за изменение на КККР. Липсата на мотиви, обосноваващи
постановения със заповедта краен резултат обуславяли незаконосъобразност на
същата, поради неспазване на изискването по чл.146 т.2 вр. чл.59, ал.2 т.4 от АПК и било достатъчно основание за отмяната й. Границата на урбанизираната
територия е строителната граница на населеното място, определена с устройствен
план съгласно ЗУТ. В случая строителната граница, определена с околовръстен
полигон и е съвместена с одобреното КВС, съответно КККР на неурбанизираната
територия, като при одобряване на КВС и преобразуването му в КККР не е
установена контактна по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредбата. Ето защо
атакуваната заповед и извършеното с нея изменение на КККР по отношение на
посочения ПИ е издадена в несъответствие с материалния закон и цели заобикаляне
на закона.
Сочи, че изрично в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри -
чл.81а, ал.5 е изключена хипотезата на явна фактическа грешка дори в случаите,
когато „ са променени или заличени на място полски пътища, чиито граници са
определени в плана за земеразделяне, одобрен по реда на ЗСПЗЗ. “
В съдебно заседание жалбоподателят – Кмета на община К.**, редовно
призован, чрез процесуалния представител подържа подадената жалба и при
подробно изложени съображения по съществото на спора, моли да бъде прогласена
нищожността на обжалваната заповед, съответно в условията на евентуалност, да
бъде отменена, като незаконосъобразна и върната преписката на административният
орган с указания за по – нататъшни действия.
Претендира разноски по
представен списък в размер на 1250 лв. – адвокатско възнаграждение, 50.0 лв. –
държавна такса за обжалване и 500 лв. –
депозит за вещо лице.
В съдебно заседание ответника по жалбата – Началника н СГКК гр. П.**,
редовно призован не се явява не изпраща представител, не изразява становище по
съществото на делото.
В съдебно заседание заинтересованата страна – ОД „***“ – П.**, редовно
уведомени, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по съществото на делото.
Заинтересованата страна - В.В.В., редовно уведомена се явява лично
и чрез процесуалния си представител оспорва подадена жалба и при подробно
изложени съображения по съществото на делото моли да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Претендира разноски по
представен списък в размер на 1250 лв. – адвокатско възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 157, ал.
1, изр. второ АПК служебна проверка, съдът установи, че жалбата е редовна и
допустима (по форма и съдържание отговоря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена против подлежащ на обжалване административен акт по смисъла на
чл. 145 от АПК, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК предвид разписката към
известието за доставяне следва да се приеме, че същата е връчена на
жалбоподателя на 16.03.2023 г. в 10:55:35ч. и депозирана пред административния
съд на 28.03.2023 г., (от името на лицето, което има правен интерес от
оспорването й с оглед направеното уточнение с молба вх. №1178/24.04.2023г.,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно приложеното към
жалбата).
Съдът, след като провери процесуалните
предпоставки за допустими и след като констатира, че жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в
предвидения от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен
съд съгласно чл. 53б, ал. 7 от ЗКИР по местонахождението на имота, а оспореният
с жалбата административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, счита същата за допустима поради което дължи разглеждането
ѝ по същество.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
препр. от чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе
взе предвид следното:
Административното
производство е започнало по повод на подадено заявление вх. № 01-7000788-30.11.2022
г. от В.В.В. със заявено извършване издаване на
удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастрална
карата и кадастроните регистри за обект поземлен имот **с. Е.**.
Със
заявлението с вх.№ 01-7000788-30.11.2022, е представен проект за изменени на
кадастрална карта и кадастрални регистри за обект : отстраняване на явна
фактическа грешка за поземлен имот идентификатор **по кадастралната карта и
кадастралните регистри с. Е.**, общ. К.**, обл. П.**.
Представеният
проект за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри е с обект: отстраняване
на явна фактическа грешка за поземлен имот с идентификатор **по кадастрална
карта и кадастрални регистри на с. Е.**, общ. К.**, обл. П.**, с възложител: В.В.В.,
ЕГН **********, наследник на Пламен Костадинов Врабчански. Посочено е че обхват
на проекта е: Изменение на границите на поземлен имот с идентификатор **по
кадастрална карта и кадастрални регистри на неурбанизираната територия на с. Е.**.
общ. К.**, обл. П.** с цел отстраняване на явна фактическа грешка. Засегнат
имот е: имот с идентификатор **. Посоченото основание за изменение е: Изменението
на границите на поземлен имот с идентификатор **по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. Е.**, общ. К.**, обл. П.** е с цел отстраняване на
явна фактическа грешка по възлагане на заинтересованото лице, съгласно чл.53б,
ал.2 от ЗКИР, отговарящ на нормите на Глава осма от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри, в съответствие с предоставените документи: 1.
Документ за собственост: Нотариален акт за продажба на недвижим имот с № **,
том **, дело № *** от 15.06.1982г., издаден от Радомирски районен съд. 2.
Геодезическо заснемане на трайно материализираните граници на поземлен имот и
съществуващите сгради в него, с. Е.**, общ. К.**, обл. П.**.
Като част от
проекта за изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри, освен
проекта, са представени: обяснителна записка; Скица - проект за отстраняване на
явна фактическа грешка за поземлен имот с идентификатор **по кадастрална карта
и кадастрални регистри на с. Е.**, общ. К.**. обл. П.**; Кадастрален регистър
на имота по проекта за изменение; Карта
на контактна зона; Списък на засегнатите имоти; Геодезическо заснемане на
трайно материализираните граници на поземлен имот и съществуващите сгради в
него, с. Е.**, общ. К.**, обл. П.**; Резултати от ъглово-дължинни и GNSS
измервания и изходни данни; Копие на документ за собственост - 1 бр.;
Удостоверение за наследници; Изходен кадастрален регистър; Копие на КК в цифров вид по заявление с вх.№
5431065-07.11.2022г.; Цифров модел в CAD 4.02 формат.
Видно от
Удостоверение за приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-61071-21.02.2023
г. за обект ПИ **по КККР на с. Е.**, общ. К.**, проектът и документите към него
ОТГОВАРЯТ на изискванията по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри и чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за
предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Проекта
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, внесен с вх.№
01-700788-30.11.2022 г. е ПРИЕТ.
За подаденото заявление, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, е изпратено
Уведомление изх. № 20-11319-06.03.2023 година до всички заинтересовани лица.
Видно от представените по делото писмени доказателства, жалбоподателят е
получила уведомлението по електронен път на 07.03.2023г. в 16.11.20ч.
Административното производство е приключило с издаване на Заповед № 18-3005-15.03.2023г., предмет на настоящото
производство. С която е одобрено Изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Е.**, ЕКАТТЕ **, общ. К.**, одобрена със заповед №
РД-18-484 / 19.07.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е със
Заповед 18-8409-10.08.2022 г. на Началник на СГКК - П.**, съгласно скица -
проект № 15-280111-15.03.2023 г., представляващо, отстраняване на явна
фактическа грешка за промяна на i раницата между урбанизираната и земеделската
територия, засягащо имот с идентификатор **по КККР на с. Е.**, състоящо се в:
Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот с
идентификатор **. данни преди промяната: площ: 1547 кв. м, начин на трайно
ползване: За селскостопански, горски, ведомствен път, собственост на Община К.**
въз основа на документ: Решение на ПК по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от
ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне №
16 от 20.10.1992г., издаден от ПК К.** данни след промяната: площ: 1497 кв. м,
начин на трайно ползване: За селскостопански, горски, ведомствен път,
собственост на Община К.** въз основа на документ: Решение на ПК по чл.17, ал.1
от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план
за земеразделяне № 16 от 20.10.1992г., издаден от ПК К.**.
От заключението на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза с вх. № 1730/19.06.2023г. се установява, че със заповед №
РД-02-14-150 от 21.08.1991 г. на Министъра на МСАБ се одобряват околовръстните
полигони на селищни образования на територията на община К.**, област С. в
т.ч.: т. 147. Околовръстния полигон на м. **- с. Е.** върху площ от 26,0 дка,
от които: 9,0 дка от IV категория и 17,0 дка некатегоризирана земя, т. 148.
Околовръстния полигон на м. В. - с. Е.** върху площ от 18,0 дка, от които: 6,0
дка от IV категория и 12,0 дка некатегоризирана земя, съгласно приложените
скици в мащаб М 1: 5000 по контура, нанесен с червен цвят. В графичната част
към заповедта двете махали са означени в един общ контур. Общата площ на двете
махали е 44 дка.
Изготвена е КВС на землището на с. Е.**, обнародвана в ДВ
бр.18/26.02.1999 г., преработена с обнародване в ДВ бр. 67/31.07.2001 г., която
е трансформирана в КККР на с. Е.**, одобрена със заповед № РД-18-
484/19.07.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КККР със Заповед № 18-8409-10.08.2022 г. на Началник СГКК П.**. Площта на двете
махали В. и **по КККР е 43 дка.
При съпоставяне на Кадастралната карта и Околовръстния полигон на двете
махали се установява известна разлика в конфигурацията и площта на двете махали.
Със Заповед №18-3005-15.03.2023 г. на Началника на СГКК гр. П.** се одобрява
изменението на КККР на с. Е.**, одобрена със заповед № Рд-18-484/19.07.2019 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица-проект № 15-280111-15.03.2023
г., представляващо, отстраняване на явна фактическа грешка за промяна на
границата между урбанизираната и земеделската територия, засягащо имот с
идентификатор **по КККР на с. Е.**, състоящо се в промяна в границите на
съществуващия в КККР поземлен имот с идентификатор **.
При направен оглед на място вещото лице установило: имотът на В.В.В. е
ограден и застроен. В частта на имота, попадащ в атакуваното изменение на КККР,
има изградени две стопански сгради, тоалетна и плътна ограда. Имотът югоизточно
от този на В.В.В. също е ограден и застроен, като оградата в североизточната му
част е поставена в процесния ПИ **и североизточно от него, в земеделски земи.
На около 10 метра от оградата на В.В.В. има коловози на полски път използван
към момента на огледа.
Въз основа на извършените констатации вещото лице дава заключение, че при
съпоставяне на Кадастралната карта и Околовръстния полигон на двете махали се
установява известна разлика в конфигурацията и площта на двете махали.
Няма изменение на одобрения със заповед № РД-02-14-150 от 21.08.1991 г.
на Министъра на МСАБ Околовръстен полигон за с. Е.** в частта, предмет на
процесното изменение на КККР, включително по отношение на имота на заявителката
и възложител В.В.В..*** и Общински съвет К.** няма проведена процедура за
промяна на вида собственост на процесния ПИ **в с. Е.** от публична общинска
собственост в частна общинска собственост, съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от
ЗОбС, както и съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ като цяло и по отношение на
частта от него, предмет на атакуваната заповед.
Няма одобрен и влязъл в сила ПУП или ЗРП по отношение на имота на
заявителката и възложител В.В.В. в с. Е.**.
Няма одобрена КККР за урбанизираната територия на с. Е.**, в частност и
за имота на заявителката и възложител В.В.В. в с.Е.**.
Няма установена контактна зона по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на
Наредбата РД-02-20-5/15.12.2016 г. при одобряване на КВС и преобразуването му в
КККР в частта относно имота на заявителката и възложител В.В.В. между
строителната граница, определена с околовръстен полигон и одобреното КВС,
преобразувано в КККР на неурбанизираната територия.
С изменението на КККР по проекта, приет от СГКК не се изменя трасето на
пътя, а само габаритите на пътя, представляващ ПИ 27143.33.94 в с. Е.** в
участъка граничещ с имота на В.В.В.. Няма проведена процедура по ЗСПЗЗ, ЗП или
ЗУТ за това.
В частта на атакуваното изменение на КККР има изградени строежи в имота
на В.В.В. - две стопански сгради, тоалетна и плътна ограда. Няма одобрена
проектна документация за тези строежи, удостоверяваща тяхната законност или търпимост.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че съгласно заповедта за
одобрение на околовръстен полигон от 1991 г. са над 170 местности и са нанесени
с цветове на хартия (паус). Разликата като площ била минимална, но
разликата в конфигурацията била значителна, видно на стр. 4 – отляво бил
околовръстния полигон, който бил одобрен; отдясно била кадастралната карта,
картата на възстановената собственост, които били в един мащаб. Имало изменение
на конфигурацията на процесната част, по-точно в северната част на процесния
имот имало промяна в конфигурацията. След направена съпоставка от кадастралната
карта и околовръстния полигон вещото лице установило значително разминаване.
Най-голямата разлика била в землищната граница – края на землището на село Е.**,
над землището на село Дебели лаг. Визуално се виждало, че и като разстояние и
като ъгъл (има една чупка в северния край), северната граница на махала В. и по
кадастрална карта и по околовръстния полигон била различна. КВС и кадастралната
карта принципно била една и съща. При осъвместяване на КВС, кадастралната карта
и картата на околовръстния полигон няма точност, доколкото околовръстния
полигон нямали координати. При направено геодезическо заснемане на имота на
заинтересованата страна и съвместяването му с кадастралната карта имало
навлизане в процесния път. Реално съществуващият полски път, който се виждал на
горните две снимки значително се разминавал с отразения в кадастралната карта
(на 10 метра, някъде и повече). Част от двете постройки и част от
оградата попадали върху част от пътя. Същите били отразени в скицата за проект
на изменения на кадастралната карта. Тази част от имота на заинтересованата
страна, посочена в проекта за изменение на кадастралната карта, попадала в
пътя, нанесен на кадастралната карта. На стр. 5, горната лява снимка била
заснета от ъгъла на бялата ограда. Крайната лява част на тази ограда, в
продължение в дъното, е тази част, която се засягала. На горната дясната снимка
реално път нямало. Пътят, който съществувал на място, се виждал на долната
дясна снимка, наляво от храстите. За община К.** този път си съществувал
съгласно кадастралната карта, т.е. за него не било необходимо да се прави
изменение. Контактната зона се установявала, когато има кадастрална карта на
урбанизирана територия и кадастрална карта на неурбанизирана територия.
Доколкото за махала В. нямало кадастрална карта за урбанизирана територия, няма
как да се установи контактна зона. Няма заснемане на махалата. Няма
регулационен план, имало начертан кадастрален план, който не и одобрен, просто
някакъв проект за плана. И вещото лице не го било коментирало, защото не бил одобрен.
Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза,
включително и с направените разяснения и уточнения в съдебно заседание, като
безпристрастно, компетентно и изясняваща всички поставените въпроси и формира
въз основа на него фактическите си изводи.
В хода на настоящото производство с
оглед оспорване от страна на процесуалните представители на страните на
представените в производството писмени документи, съдът е посочил че ще се
произнесе с оглед събрания по делото доказателствен материал с акта си по
същество, като е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК по отношение на
оспорения протокол от 20.02.2023 г. на Комисията по чл. 47, ал.1 от ЗКИР, във
връзка с чл.81б от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за приемане на проекта,
както и по отношение на скица № 112 от Кметство на с.Е.** издадена от Пламен
Врабчански.
Съгласно правната теория и съдебната
практика оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си
на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна
искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС,
дадени в ТР № 87-1954-ОСГК ВС РБ/ за произнасяне по оспорването в диспозитива
на съдебното решение. Целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ
процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда
при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде
изключено, като неистинско от доказателствения материал прилагано по аналогия и
в административният процес. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество
за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните
прения, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като
заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл.
236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него
не намират място определенията, свързани с изключването или не на
доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно
обжалване. По въпроса, спрямо кои документи и при какво оспорване съдът открива
производство по чл. 194 ГПК, следва да се посочи, че няма документи, които да
са с абсолютна, задължителна доказателствена сила. Законодателят е определил
кои писмени доказателства и в каква част се ползват с обвързваща съда формална
и материална доказателствена сила; тя може да бъде оборена при съблюдаване
процедурата по чл. 193 ГПК и успешно проведено доказване. Всички частни
документи се ползват с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството, щом са подписани, а в хипотезите на чл. 181 ГПК имат и достоверна
дата за трети лица. Свидетелстващите документи (частни и официални) разполагат
и с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие
единствено при официалните свидетелстващи документи. При оспорване истинността
на документа се цели отпадане на обвързващата му доказателствена сила,
следователно само тогава се открива производство по чл. 193 ГПК. Следователно
частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства /допустими
според процесуалния закон/, стига да няма забрана според действащия по време и
мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за
които свидетелстват; съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на
всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила
на ГПК – чл. 153,154 и 155, а не по тези за производството по чл. 193 ГПК.
С оглед разпределената доказателствена
тежест при условията на пълно и главно доказване не беше потвърдена истинността
на представените доказателства, поради което съдът не дължи обсъждането им по
същество.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспореният с жалбата административен акт
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл.
154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност.
При извършване на проверка съгласно чл. чл.
168, ал. 1 от АПК задължаваща съда да обсъди не само основанията, посочени от
оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден на правно основание чл. 53б, ал. 5,
т. 1 ЗКИР съгласно което - измененията в кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 се извършват със: 1.
заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, когато
изменението засяга до 50 поземлени имота.
От събраните по делото доказателства се
установява, че с обжалвания административен акт е одобрено изменението в
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е.**, ЕКАТТЕ **. общ. К.**,
одобрена със заповед № РД-18-484 / 19.07.2019 г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот Заповед 18-8409-10.08.2022 г. на Началник на СГКК - П.**,
съгласно скица - проект № 15-280111-15.03.2023 г., представляващо, отстраняване
на явна фактическа грешка за промяна на границата между урбанизираната и
земеделската територия, засягащо имот с идентификатор **по КККР на с. Е.**,
състоящо се в: Промяна в границите на съществуващи обекти в КККР: поземлен имот
с идентификатор **.33,94: данни преди промяната: площ: 1547 кв. м, начин на
трайно ползване: За селскостопански, горски, ведомствен път, собственост на
община К.** въз основа на документ: Решение на ПК по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ
(чл.27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за
земеразделяне № 16 от 20.10.1992г., издаден от ПК К.** данни след промяната:
площ: 1497 кв. м, начин на трайно ползване: За селскостопански, горски,
ведомствен път, собственост на община К.** въз основа на документ: Решение на
ПК по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост
с план за земеразделяне № 16 от 20.10.1992г., издаден от ПК К.**.
Обжалваната Заповед
№ 18-3005-15.03.2023г., чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР е издадена при нарушаване на
разписаната в закона процедура. Проектът за изменение на КККР макар и изработен и представен в предвидения от закона
вид и форма от правоспособно лице по кадастъра в съответствие с изискуемото от
закона съдържание, приет от началника на
СГКК, не е изпратен за съгласуване с Директорът на ОД "**" – П.**
проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти, засегнати от установената явна фактическа грешка с което не
е изпълнена процедурата по чл.53б ал. 4
от ЗКИР. Макар на осн. чл. 26, ал.1 от АПК, да му е изпратено уведомление, като
заинтересовано лице, и да му е осигурена възможността в хода на
административното производство, да подаде възражение, това действие не може да
санира процесуалния пропуск по съгласуване на оспорения индивидуален
административен акт.
Според чл.
54б, ал. 4 ЗКИР за административния орган е налице задължение да изпрати
проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "**" за
съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ. В случая ОД "**"
П.** не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, а е уведомена
за започнатото производство в изпълнение на предвидената в чл. 54б, ал. 4 ЗКИР
процедура, като дава становище за обезщетяване на собствениците на засегнатия
имот с идентификатор **по КККР на с. Е.** по реда на чл.10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Ето
защо, съдът констатира, че е допуснал опущение и неправилно конституира ОД
"**" П.** като заинтересована страна по делото, поради което производството
в тази му част следва да бъде прекратено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. / В този
смисъл и Решение № 9254 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2022 г./
Обжалваната
заповед е издадена и в нарушение на изискванията за форма на индивидуалния административен
акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като не съдържа задължителен реквизит съгласно
т. 4, тъй като не съдържа фактическите и правните основания за издаването му,
т. е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в
разпоредителната част на акта. Това изискване е изключително важно, защото само
при наличието на фактически и правни основания адресатът на акта може да
осъществи ефективно конституционното си право на защита – чл. 56 от Конституцията на Република България, а съдът може да изпълни конституционното
си задължение да осъществи контрол за законност – чл. 120, ал. 1 от Конституцията. С оглед на това значение на мотивите на акта трайно съдебната
практика приема, че липсата на фактически и правни основания е основание за отмяна
на оспорения акт. В обжалваната заповед извън посочване на заявлението,
подадено от В.В. скица - проект № 15-280111-15.03.2023 г., представляващо,
отстраняване на явна фактическа грешка за промяна на i раницата между
урбанизираната и земеделската територия, засягащо имот с идентификатор **по
КККР на с.Е.**, липсва изложение на
фактите, дали основание на административния орган да прецени, че е налице явна
фактическа грешка, и като резултат от това, че следва да нанесе нов обекти в
КККР, да промени границите на съществуващи обекти в КККР и да промени площта на
единия от тях. Само позоваването на горепосочените документи не може да се
приравни на изложени от административния орган фактически основания за
издаването на акта - съответните установени в административното производство
обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на
приложения материален закон. Непосочването на фактическите основания за
издаването на административния акт е особено съществено нарушение, тъй като
препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и
извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика
от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните
основания за издаване на индивидуалния административен акт, което е поправимо
при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти,
какъвто е разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява
достатъчно основание за отмяната на акта.
Следователно,
при липса на изложени фактически основания и при неприложимост на посочените в
акта правни такива, заповедта се явява издадена в нарушение на установената
форма и на материалния закон.
Съдът счита,
че производството по издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е
преценил всички събрани доказателства съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК и не се е
съобразил с наличните данни от значение за правилното решаване на казуса, а в
производството по глава VI от ЗКИР наред със задълженията на собствениците за
доказване правото им на собственост съществуват и задължения на
административния орган за установяване на правнорелевантните факти.
Следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 53б, ал. 1 от ЗКИР, явната фактическа
грешка се отстранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър по
заявление от заинтересовано лице или при установяването й от службата по
геодезия, картография и кадастър. Противно на приетото от административния
орган, съдът намира, че явна фактическа грешка няма. Това е така, защото според
§ 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКИР "явна фактическа
грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между
урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по
чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на
местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен
произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и
границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността
върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на
определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. В
случая не са налице несъответствия между съществуващите на местността трайни
топографски обекти, заснети съгласно изискванията на закона, и данните за тях в
картата или плана, тъй като според заключението на вещото лице нанесеният път
общинска собственост с изменението на картата не съществува по плана на
възстановената собственост и такъв път не съществува и на място с установени
топографски знаци.
В случая,
нанасянето на нов обект е свързано с изменение на основни кадастрални данни,
което може да се извърши само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР при
спазване на специалната процедура по ал. 3 и 2 на чл. 53 от ЗКИР /в т. см.
Решение № 12851/29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2014 г., Решение №
8330/19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2014 г., Решение № 8867/18.06.2013
г. на ВАС по адм. д. № 5205/2013 г. /.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да се отмени.
С оглед изхода на делото основание чл. 143, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл.
78, ал.8 от ГПК право на разноски има жалбоподателя. Същия претендира и доказва
разноски в размер на 1250 лв. –
адвокатско възнаграждение, 50.00 лв. – държавна такса за обжалване и 500
лв. – депозит за вещо лице. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Агенцията
по геодезия, картография и кадастър – юридическото лице, в чиято структура е
органът-ответник, следва да бъде осъдена да заплати на Община К.** сторен
разноски в общ размер на 1800.00 лв.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед № 18-3005-15.03.2023 г.,
издадена от Началника на СГКК - гр. П.**.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и
кадастър – гр. С.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОБЩИНА К.**, сторените по
делото разноски в размер на 1 800, 00 лв. /хиляда и осемстотин лева/.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 221, ал. 3 АПК производството
по отношение на ОС „**“ - П.**.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от връчването му
на страните пред Върховния административен съд с касационна жалба, в 14-дневен
срок, а в прекратителната му част в 7-дневен срок с частна жалба.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/П/