Р Е Ш Е Н И Е № 310
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 29.10.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от
единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Нели Богданова,
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №371 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се решение №52 от 25.01.2019
г., постановено по търг.дело №181/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара
Загора, с предмет иск с правно основание по чл. 74 от ТЗ.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният
иск от П.,р. и о. ЕАД, ЕИК …, против Б.-… АД, ЕИК …, за отмяна на решението по т.6 на Редовното общо събрание
на акционерите за 2018 г. на Б.-… АД, като неоснователен, както и ищецът е
осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 880 лв.
Обжалва се и определение №549 от
25.04.2019 г., постановено по търг.дело №181/2018 г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора, за изменение на решението в частта му за разноските.
С обжалваното определение е изменено
решението в частта му за разноските, като ищецът е осъден да заплати на
ответника направените разноски в размер на
360 лв.
Посочените два съдебни акта са
предмет на настоящото въззивно производство.
Жалбоподателят П.,р. и о. ЕАД, представлявано
дружество от прокуриста Х. Г. Р., чрез гл.юрисконсулт М.Т., е останал недоволен
от постановеното решение и го обжалва с въззивната жалба, както и е
останал недоволен от определението за изменение на решението в частта му за
разноските и го обжалва с частна жалба.
Във въззивната жалба е
изложил съображения за недопустимост на решението в частта му, с която са
присъдени разноски в размер на 880 лв., както и за неправилност и
необоснованост на решението в останалата му част, с която е отхвърлен
предявеният иск.
Счита, че при постановяване на
решението по същество са допуснати
нарушения на процесуално-правните норми, като съдът не е извършил правна квалификация на спора,
както и не е изложил мотиви по всички
съществени доводи на страните по делото. Допуснати са и нарушения на
материално-правните норми, като излага правната си аргументация, основаваща се
на чл.321,ал.1 от ТЗ, чл.24 от устава на дружеството, както и на чл.223 и
чл.223а от ТЗ.
По отношение на разноските в
решението, те са формирани, както следва: 80 лв. ДТ и 800 лв.юрисконсултско
възнаграждение, без ответникът да е внасял и поискал за възстановяване ДТ,
както и без участие на юрисконсулт, тъй като ответникът е бил представляван от
адвокат.
Моли да се отмени решението в
частта му, с която е отхвърлен предявяния иск и се уважи исковата молба, както
и се обезсили решението в частта му за разноските , като недопустимо. Претендира разноски за всички
инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Б.-… АД,
представлявано дружество от изпълнителния директор И. В. Д., чрез адвокат М. С.,
е подал отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна в частта и, с
която се иска отмяна на решението, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.74 от ТЗ. Моли
решението в тази част да бъде потвърдено.
В частта му за разноските моли да бъде изменено. Изложил е подробни
съображения за това, че не са налице оплакванията във въззивната жалба. Претендира
разноски.
В частната жалба жалбоподателят
е изложил съображения за нищожност и недопустимост на определението за изменение на решението в
частта му за разноските. Моли то да се
обяви за нищожно или да се обезсили. При условие на евентуалност моли да се отмени.
Ответникът е подал отговор, в който
счита частната жалба за неоснователна и
моли същата да не се уважава.
Съдът, след
като се запозна с актовете, предмет на обжалване, наведените оплаквания,
както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателя на 04.02.2019 г., а въззивната жалба е постъпила
по пощата на 18.02.2019 г. в двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК. Ето защо,
следва да се приеме, че въззивната жалба не е просрочена, както и че е подадена
от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Същият
извод се отнася и до частната жалба – определението по чл.248 от ГПК е връчено
на жалбоподателя на 16.05.2019 г., частната жалба е подадена по пощата на
21.05.2019 г.
Видно
от данните по делото, предявен е иск по
чл.74 от ТЗ от ищеца П.,р. и о. ЕАД срещу ответника Б.-… АД.
Ищецът моли да се отмени решението по т.6 на Редовното общо събрание на
акционерите за 2018 г. на Б.-… АД, проведено на 21.06.2018 г., с което е прието
да бъде назначен контрольор С. ООД, който на основание чл.251а от ТЗ да провери
ГФО, ведно с цялата необходима
счетоводна документация, като разходите бъдат за сметка на Б.– … АД.
Твърди, че с ответника са акционери в
Б.-… АД, като притежава 23,29% от
капитала на дружеството, както и че
Съветът на директорите на Б.-… АД
е свикал Редовно общо събрание на акционерите за 2018 г. с покана, обявена
в Търговския регистър на 08.05.2018 г.
Твърди, че по реда и при условията на чл.223а от ТЗ е включил нова точка
в дневния ред - т.6 , обявена в Търговския регистър на 31.05.2018 г., а именно:
приемане на решение за назначаване на А.Т.А. К. ООД за контрольор по чл.251а от ТЗ, който да провери ГФО, ведно с цялата необходима счетоводна документация,
разходите по назначаването на А.Т.А. К. ООД на основание чл.251а от ТЗ са за
сметка на Б.-… АД, за което да се сключи необходимия договор.
Твърди, че на проведеното на 21.06.2018 г.
редовно общо събрание на акционерите е прието по т.6 за контрольор да
бъде назначено дружеството С. ООД. Това решение по т.6 е незаконосъобразно, поради
противоречие с чл.231,ал.1 от ТЗ и с
чл.24 от устава на дружеството.
Въпросът за назначаването на С. ООД
за контрольор не е бил обявен в дневния ред на редовното общо събрание
на акционерите за 2018 г., за което той
изрично е възразил на разглеждането и гласуването на събранието на
предложението на акционера Х. З. ООД. Освен това чл.24 от устава определя, че общото
събрание не може да разглежда въпроси, които не са били включени в поканата за
заседанието, освен ако е представен целият капитал и всички присъстващи изразят
съгласието си за това. В случая въпросът по решение т.6 не е бил включен в
поканата на заседанието и той е възразил на разглеждането и гласуването на това
предложение.
В подкрепа на тези твърдения е
представил писмени доказателства: покана за свикване на събранието,
списък с въпроси за включване в дневния ред на
свиканото общо събрание на акционерите на 21.06.2018 г., протокол за
проведеното общо събрание на акционерите на 21.06.2018 г.
Ответникът е представил отговор.
Не оспорва фактите, като твърди, че по въпроса по т.6 е проведено
обсъждане, постъпило е и друго предложение за конкретен контрольор, който е избран
с мнозинството на гласовете, а предложението на ищеца е останало неприето.
Възразява, че са допуснати при провеждане на събранието посочените
нарушения, като излага аргументите си за това.
При така изложените становища на страните и събрани доказателства е постановено
обжалваното решение, с което е разгледан и отхвърлен конститутивният иск с
правно основание чл.74 от ТЗ.
Въз основа на събраните доказателства и
съгласно служебна справка в Търговския регистър се установява, че ищецът е акционер
в ответното дружество към датата на провеждане
на Общото събрание - 21.06.2018 г. и в съответствие с чл.74, ал.1 от ТЗ се явява
надлежно легитимирана страна в настоящото производство. Притежава
46 580 бр.акции или гласа и
упражнява 23,29% от общо 200 000 гласа в общото събрание. Останалите
153 420 бр.акции или гласа се притежават от Х. З. ООД. Спазен е и срокът
съгласно чл.74, ал.2 от ТЗ, искът за отмяна на решения на Общо събрание на
съдружниците да се предяви в 14 – дневен срок, който тече от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно
поканен, какъвто е настоящият случай. Не се спори по изложените факти и
обстоятелства. Следва да се прецени дали са налице посочените нарушения на ТЗ и
устава на дружеството, както е посочил ищецът.
В чл.251а от ТЗ е уредена т.нар. проверка по
искане на акционери. Съгласно
разпоредбата, акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на
дружеството, могат да поискат от общото
събрание назначаване на контрольор, който да провери ГФО. Настоящият случай се
отнася именно до назначаването на
контрольор, което решение е взето на общото събрание от 21.06.2018 г., т.6.
В ТЗ са уредени правилата за
свикване и провеждане на общо събрание на акционерите. Съгласно чл.231,ал.1 от ТЗ, общото събрание не може да
приема решения, засягащи въпроси, които не са били обявени съобразно разпоредбите на чл.223 и чл.223а от ТЗ, освен когато всички акционери присъстват или са представени на
събранието и никой не възразява
повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани.
В устава на дружеството
също са уредени правила за свикване и провеждане на общо събрание на
акционерите. В чл.24 са предвидени
ограниченията при провеждането на събранието. Общото събрание не може да разглежда въпроси, които не са били включени
в поканата за събранието, освен ако е представен целият капитал и всички
присъстващи изразят съгласието си за това. Това правило на чл.24 от устава
съответства на правилото в чл.231,ал.1 от ТЗ.
В случая се твърдят нарушения по
провеждане на общото събрание от 21.06.2018 г. за т.6, а именно, че е налице
възражение от акционера-ищец относно включването, обсъждането и гласуването за
контрольор на С. ООД при положение, че назначаването на този контрольор не е
било включено в дневния ред на общото
събрание и няма съгласие за разглеждането му от всички акционери.
Правото на проверка и назначаване
на контрольор е за защита на малцинствените акционери, каквото качество има
ищецът по делото на база притежаваните от него акции и уреждането на правата на
акциите и гласуването в чл.12 и чл.23 от устава на дружеството. Това е едно от
правата за защита на малцинството, уредени в ТЗ. Чрез него се контролира
дейността на акционерното дружество и е във връзка с отговорността на органите
на управление на дружеството.
В случая ищецът се е възползвал
от това си право, като е поискал назначаването на контрольор и е посочил
конкретен контрольор в предложението си до общото събрание. При обсъждане на
предложението акционерът Х. З. ООД е посочил друг контрольор, като събранието е
приело да бъде назначен този друг контрольор. Така акционерите са посочили два
конкретни контрольора и е избран един от тях, като е постигната проверка по
чл.251а от ТЗ. Назначен е контрольор. При обсъждането не са допуснати
твърдените нарушения на закона и устава на дружеството. Посочването на
конкретен контрольор не е задължителна част от фактическия състав на уреденото
право в чл.251а от ТЗ. Несъмнено това право е контролно по своя характер, тъй
като е свързано с отговорността на органите на управление на дружеството, наред
с правото на иск на акционерите по чл.240а от ТЗ. То се различава от правата на
малцинствените акционери относно свикване на общо събрание и включване на
въпроси в дневния ред, които са управителни по своя характер. Включва искане за
назначаване на контрольор и вземане на решение за това от общото събрание,
което е задължително съгласно ал.2 на
чл.251а от ТЗ – при неназначаване на контрольор от общото събрание се назначава
такъв от А. по в.
С оглед гореизложеното, спрямо
правото по чл.251а от ТЗ не са налице посочените нарушения от ищеца в исковата молба. Затова и
предявеният иск по чл.74 от ТЗ се явява неоснователен и недоказан. Следва да се
отхвърли. До този извод за отхвърляне е достигнал и окръжният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено. В тази част въззивната жалба се
явява неоснователна и недоказана.
По отношение на разноските:
Първо, жалбоподателят е
възразил за присъдените разноски в размер на 880 лв. във въззивната жалба. Това
е станало в срока за обжалване. При искане за изменение на решението в частта
му за разноските и когато това искане е постъпило в законно определения срок,
компетентен съд, който да се произнесе по искането е съдът, постановил
решението в съответствие с чл.248 от ГПК. Поради това възражението за
присъдените разноски е изпратено за разглеждане от окръжния съд. Така се е
стигнало до определение №549 от 25.04.2019 г.,
с което е допуснато изменение на
решението в частта му за разноските, като на ответника са присъдени 360
лв. разноски, вместо първоначално определение 880 лв.
Определението по чл.248 от ГПК
не е нищожно. То е постановено от компетентен орган и в съответствие с чл.248
от ГПК. При възражение за присъдените разноски винаги първо се произнася съдът,
който е определил разноските. Не е
необходимо да има изрична молба в този смисъл. Също така ответникът е изразил
становище относно присъдените разноски,
като е посочил, че следва да бъде изменено решението в тази му част. Не е
налице нарушение на процесуалните правила, посочени в чл.248 от ГПК.
Определението не е недопустимо. Следва да се разгледа по същество.
С оглед резултата на
делото-отхвърляне на предявения иск, ищецът дължи на ответника направените
разноски по делото на основание правилото на чл.78 от ГПК.
Пред първата инстанция
ответникът е поискал присъждане на направените разноски, като е представил
списък на разноските, в който е посочена сумата 360 лв. възнаграждение за
процесуално представителство и защита по делото, както фактура и трансакция по сметка-л.40,41 и 42,
удостоверяващи разхода. По рано, с отговора на исковата молба е приложен и
договор за правна помощ, от който се установява договореното възнаграждение за
процесуално представителство и защита в размер на 360 лв. Ето защо, следва да
се приеме, че ответникът е направил разходи за
производството пред първата инстанция в размер на 360 лв., поискал ги е
и му се дължат. Това е установено и в определението по чл.248 от ГПК. Ето защо,
то се явява правилно и законосъобразно. Следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция ответникът
също е поискал присъждане на разноските по приложен списък по чл.80 от ГПК в
размер на 360 лв. и аналогични доказателства, както по-горе посочените. Ето
защо, следва да му бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното,
апелативният съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №52 от 25.01.2019
г., постановено по търг.дело №181/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора,
с което е отхвърлен предявеният иск по чл.74 от ТЗ от П.,р. и о. ЕАД, ЕИК …,
против Б.-… АД, ЕИК …, за отмяна на
решението по т.6 на Редовното общо събрание на акционерите за 2018 г. на
Б.-… АД.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение
№549 от 25.04.2019 г., постановено по търг.дело №181/2018 г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора, за изменение на първоинстанционното решение в частта
му за разноските и за присъждане на сумата 360 лв. направени разноски пред първата инстанция.
Осъжда П.,р. и о. ЕАД да заплати
на Б.-… АД направените разноски за въззивното производство в размер на 360 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.