О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5561/4.5.2015г.
Варненски районен
съд, ХХV- ти граждански състав в закрито съдебно заседание на 04 май
2015 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16405 по описа за 2014 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Делото е образувано по искова молба от С.К.Ж. с ЕГН **********
и Д.Д.Ж. с ЕГН **********, срещу С.Д.Л. с ЕГН **********, К.Д. ТОНЕВА с ЕГН **********, НИВЕЛИНА Д.Ж. и ДОРБИН Д.Н., за разпределение
ползването на съсобствен поземлен имот, съобразно правото на собственост и
изградените в него сгради и постройки допълващи основното застрояване в имот
930, парцел XIII по плана на гр.Белослав, утвърден със заповед 159/27.4.1990 г.
с площ на УПИ 761.65 кв.м.
В исковата молба ищцовата страна излага, че правото на
собственост за УПИ 930-XIII е в три дяла при две сгради на основното
застрояване. Първи дял е в обем от 475/775ид.ч. от УПИ и жилищна сграда 1 от
ЧСТЕ за наследниците на Добри Станчев Петров: Керанка Д.Д., Д.Д.Ж., С.Д.Л..
Втори дял в обем от 150/775 ид.ч. и първи етаж от двуетажна сграда изградена
през 1970 г. за Керанка Д.Д. и наследниците на съпруга й Донко Н. Донев:
преживялата съпруга и децата Нивилина Д.Ж. и Д.Д.Н.. Трети дял в обем от
150/775 ид.ч. и втори етаж от двуетажна сграда изградена през 1970г. Д.Д.Ж. и С.К.Ж..
Твърди ищцовата страна, че стопанската постройка в дъното на имота е
разпределена на две части като северната се ползва от собствениците на първи
етаж от новата сграда, а южната от собствениците на втори етаж от новата сграда
- двуетажна построена през 1970 г. Същите собственици ползват като гаражи и
двете стопански постройки посочени с „Г” на скиците по ЧСТЕ, за постройката в
северната част на границата с имот 929 от собствениците на първи етаж от новата
сграда, а за постройката в южната част на граница със имот 911 от собствениците
на втория етаж от новата сграда, като постройките са изградени от тези който ги
ползват със съгласието и без противопоставянето на съсобствениците към
1979-1980 г., когато са изградени постройките на допълващото основно
застрояване.
Искът е предявен от семейство Д.Д.Ж. и С.К.Ж. като
СИО, срещу Керанка Д.Д. и наследниците на съпруга й Донко Н. Донев: преживялата
съпруга и децата Нивилина Д.Ж. и Д.Д.Н. и наследниците на Добри Станчев Петров:
Керанка Д.Д., Д.Д.Ж., С.Д.Л. за разпределяне ползването на съсобствения им
недвижим имот, находящ се в гр.Белослав представляващ имот 930, парцел XIII по
действащият план на града, при граници: имоти 929, улица; 911, страните са
съсобственици при квоти 150/775 ид.част за ищците, 150/775 ид.част за
собствениците на първи етаж по договор от 11.05.1970 г. и Керанка Д.Д., Д.Д.Ж.,
С.Д.Л. като наследници на Добри Станчев Петров, като съсобствеността е
възникнала по силата на правни сделки. Излага ищцовата страна, че страните не
могат доброволно да разпределят ползването на общата вещ съобразно правата си
на собственост, основанието на което е възникнало, изградените сгради и
постройки, с оглед на което молим съдът да извърши разпределението на
ползването на съсобствения имот между страните, на осн. чл. 32, ал.2 СК.
В законоустановения срок по реда на чл. 131 от ГПК
ответниците, представлявани от адв. Н. Ташев от ВАК са подали писмен отговор на
исковата молба. В същия, считат предявения иск за разпределение на ползването
на недвижимия имот за недопустим, тъй като има валидно взето и влязло в законна
сила решение на общото събрание на собствениците, като при вземане на това
решение част от тях, с дял, представляващ повече от половината от общата вещ,
са взели решение за начина на разпределение на ползването, ПОРАДИ КОЕТО СЪДЕБНА
НАМЕСА В ТОВА ПРАВООТНОШЕНИЕ МЕЖДУ СОБСТВЕНИЦИТЕ НЕ Е ДОПУСТИМА, защото не сме
изправени пред хипотезата на чл.32 ал.2 от ЗС, а е налице изпълнена хипотеза на
чл.32 ал.1 от ЗС. Твърдят, че това е така, тъй като след взетото по-рано
решение за разпределение на ползването, което не е вредно за общата вещ, нито
са налице новонастъпили обстоятелства, които да налагат промяна в начина на
разпределение на ползването. Тъй като последното обстоятелство се приема от
съдебната практика като елемент от съществото на спора, а не за принципната
допустимост на претенцията.
He оспорват обстоятелството, че страните по делото са
единствените и всички съсобственици на дворното място, чието разпределение се
претендира.
Не се противопоставят да бъдат приети представените от
ищците писмени доказателства, от които ние също ще се ползуваме, включително и
представеният протокол от 18.07.2013 година за проведено общо събрание на
етажните собственици с участието на всички съсобственици на имота, на което
валидно е взето решение за начина на разпределение на ползването на двора, съобразно
квотите на страните.
Твърдят, че неточно са посочени
квотите, при които се твърди, че имотът е съсобствен между страните по делото.
Видно от представената скица действителната площ на имота е 752 кв.метра, като квотите
са - по 150 кв.метра идеални части по наследство за трите сестри и по 151
кв.метра идеални части в СИО за съпрузите ищци и за ответниците К., Добирин и
Нивелина Донкови.
Оспорват факта, че след приключване на
производството за делба производството за разпределение на ползването на двора
между същите страни е прекратено само по тяхно искане.
Съдът
като се запозна с представените писмени доказателства по делото и след като
изиска и служебно направи справка по гр. дело № 16571/2012г. констатира
следното:
Страните в настоящото производство са съсобственици на
процесния имот, представляващ имот 930, парцел XIII по плана на гр.Белослав,
утвърден със заповед 159/27.4.1990 г. с площ на УПИ 761.65 кв.м.
Съдът констатира, че
с участието на всички
съсобствениците на общо събрание проведено на 18.07.2013г. е взето
решение за начина на разпределение ползването на двора, съобразно квотите на
всеки един от съсобствениците- л. 217 от изисканото и приобщено към настоящото
дело гр.дело № 16571/2012г. VІІІсъстав. В същия протокол от общо събрание
страните са приели за установено помежду си, че са съсобственици на имота при
квоти: - по 150кв.метра ид.части –за трите сестри в качеството им на наследници
на своите родители- праводаталетите им Добри Станчев Петров починал на
26.06.1994г. и Гергина Георгиева Петрова починала на 07.07.1998г.; - 151кв.м.
ид.части в СИО за Д. и С. Желеви и 151кв.м. в СИО и след прекратена СИО за К., Д.
и Нивелина Донкови. Страните доброволно са приели, че свободната незастроена
част от дворното место е в размер на 502кв.м.
След
така депозирания протокол от общо събрание на всички съсобственици гр.дело №
16571/2012г. е било прекратено.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Ищците са предявили срещу
ответниците иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС с искане съдът да извърши
разпределение на ползването на съсобственото на страните дворно място съобразно
съответните идеални части притежавани от страните.
Съгласно приложеният по
делото Протокол от общо събрание на съсобствениците от 18.07.2013г. страните са
постигнали съгласие към тази дата как да се ползва общата вещ - дворното място
по между си . Не е спорно между
страните, че същите са съсобственици на процесния недвижим имот.
На осн.чл.32 ал.2 от
ЗС е в
тежест на ищците да докажат, че
са настъпили промени в обстоятелствата, при които е било разпределено
ползването на недвижимият имот съобразно договореното вече между страните с Протокол
от общо събрание от 18.07.2013г. и че не може да бъде постигнато съгласие за
ползването на веща или взетото решение накърнява техните права.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, предявеният по чл.32 ал.2 от ЗС иск за недопустим .
Предпоставка за съдебна
намеса за определяне режима на служене с общата вещ е липса на възможност за
образуване на мнозинство на съсобствениците, определено от дяловото им участие
в съсобствеността или наличието на решение на това мнозинство, което е вредно
за общата вещ / не е съобразено, както с
естеството на веща, а така също и с правата на съсобствениците в имота/ . настоящата
искова молба с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС е подадена от
съсобственици ,притежаващи 151/ 752 ид.част от съсобственият парцел и по делото
е налице решение на всички
съсобствениците по Протокол от 18.07.2013г., което не е вредно за общата
вещ и според което никой от съсобственици не е лишен от ползването на терена , като
разпределението отразява действителното фактическо ползване на парцела и
правата на съсобствениците , поради което и съдебната намеса по чл.32 ал.2 от
ЗС в случая е недопустима/ в този смисъл опр.№65 от 7.02.2002г. на ВКС по
д.№1/2002г. ІVг.о. както и Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013г. по т.д. №
12/2012г. на ВКС /.
При това положение ползването на съсобствената
вещ може да бъде изменено или по решение на съсобствениците,притежаващи повече
от половината собственост или по решение на съда ,когато настъпят нови
обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на
съсобствениците ,като новото разпределение ще бъде законосъобразно ,ако
настъпят нови обстоятелства .
В случая както се посочи по-горе
не сочат от ищците да са настъпили такива нови обстоятелства обуславящи
необходимостта от извършването на ново разпределение на ползването на
процесното дворно место и поради това съдебната намеса е недопустима.
Предвид гореизложеното, предявеният
иск по чл.32 ал.2 от ЗС е недопустим и следва да се остави без разглеждане , а производството
по този иск да се прекрати.
На основание чл. 77 от ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 50лева-
представляваща ДТ за неоценяем иск.
Предвид изхода от спора на ответниците следва да им се присъдят разноски
по делото за първата съдебна инстанции, но доказателства в тази насока не
са представени, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното,съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от С.К.Ж. с ЕГН ********** и Д.Д.Ж. с ЕГН **********,
срещу С.Д.Л. с ЕГН **********, К.Д. ТОНЕВА с ЕГН **********, НИВЕЛИНА Д.Ж. и ДОРБИН Д.Н., за разпределение
ползването на съсобствен поземлен
имот, съобразно правото на собственост и изградените в него сгради и постройки
допълващи основното застрояване в имот 930, парцел XIII по плана на
гр.Белослав, утвърден със заповед 159/27.4.1990 г. с площ на УПИ 761.65 кв.м. като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС по гр.д.№ 16405 по описа за 2014г. на ВРС
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК С.К.Ж.
с ЕГН ********** и Д.Д.Ж. с ЕГН ********** да заплатят по сметка на ВРС сумата
от 50 лева- представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на делото
пред настоящата инстанция
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Варненския окръжен съд с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: