№ 517
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000503150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №4584 от 21.08.2023 г. по гр. д. №11263/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е признато за установено по предявения от А. А. М., с
ЕГН **********, срещу "Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********,
иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, че А. А. М., не дължи сума в
размер на 6709.23 евро - главница, законна лихва начислена до 08.09.2022 г.,
сума в размер на 971.45 евро - лихва и 1387,49лв. - разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 16.09.2013 г. по гр.д. № 37342/2013 г. на СРС,
62 състав и е образувано изпълнително дело № 20148440402420 по описа на
ЧСИ С. Я., с район на действие СГС, рег. № *** на КЧСИ поради плащане,
като е отхвърлена исковата претенция за разликата над сумата от 6709.23
евро - главница до 15019,05 евро, ведно със законна лихва от 09.09.2022 г.,
като неоснователна.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - "Първа инвестиционна банка“ АД, действащ чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част – в
частта му, с която е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
поради плащане сума в размер на 6709.23 евро - главница, законна лихва
начислена до 08.09.2022 г., сума в размер на 971.45 евро - лихва и 1387,49лв. -
разноски, Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
1
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа се, че
изводите на първоинстанционния съд за недължимост на съответните суми не
кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Посочва се,
дългът е в еврова валута и плащанията по дълга следва да се изчисляват по
курс на банката в деня на плащането от длъжника, съответно всяка вноска в
лева от длъжника се превалутира в евро съгласно курса на банката за деня, в
който постъпва плащането, а не по фиксинг от евро в лева, както неправилно
е приел СГС. Твърди се, че в сключените между страните споразумения от
2014 г. и 2016 г. е посочено, че задълженията се погасяват по реда на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД - разноски, лихви и главница. Въпреки това СГС неправилно е
приел и изчислил дължимата законната лихва без да съобрази периода на
доказаните споразумения, като е приел целият период за едно цяло, което не
кореспондира със законовите разпоредби. Моли се решението да бъде
отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищца в
първоинстанционното производство – А. А. М., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба и съответно
насрещна въззивна жалва. Ето защо предмет на настоящото въззивно
производство е и депозираната по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК и насрещна
въззивна жалба срещу отхвърлителната част от решение №4584 от 21.08.2023
г., с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над сумата от
6709.23 евро - главница до 15019,05 евро, ведно със законна лихва от
09.09.2022 г. В насрещната въззивна жалба се развират подробни
съображения, че погрешно СГС е приел, че процесното вземане за главница
не е погасено по давност. Изтъкват се доводи, че не следва да се приемат за
прекъсващи давността действия по изпълнително дело, което е перемтирано.
Моли се да бъде уважен предявеният иск в пълния му претендиран размер.
С отговора на въззивната жалба на "Първа инвестиционна банка“ АД,
депозиран от А. А. М., действащ чрез процесуалния си представител, тя се
оспорва като неоснователна. Изтъкват се подробни съображения за
законосъобразност на уважителната част от съдебното решение. Оспорва се
като преклудирано съгласно чл. 266 ГПК доказателствено искане за
назначаване на нова съдебно-счетоводна експертиза. Моли се да се остави без
уважение въззивната жалба на "Първа инвестиционна банка“ АД.
Въззивните жалби – първоначалната такава и насрещната, са подадени в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът Ф. Д. В. не дължи на ответника "Първа инвестиционна
банка“ АД сумите по издаден изпълнителен лист от 16.09.2013 г. по гр.д. №
37342/2013 г. на СРС, 62 състав, които суми са предмет на изпълнително дело
№ 20148440402420 по описа на ЧСИ С. Я., с район на действие СГС, рег. №
*** на КЧСИ поради погасяването им по давност, респективно поради
плащане на част от тях.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато
неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното и въззивното производство
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че съгласно изпълнителен лист, издаден
на 16.09.2013 г. по ч. гр. д. № 37342/2013г. на СРС, 62 с-в., издаден въз основа
на заповед за изпълнение по същото дело, А. А. М. е осъден да заплати на
„МКБ Юнионбанк ЕАД следните суми: 15019,05 евро, ведно със законна
лихва за периода от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, лихва в размер
на 763,66 евро, за периода от 15.12.2012 г. до 14.08.2013 г., лихва в размер на
207,79 евро, за периода от 15.12.2012 г. до 04.09.2013 г. и 1387,49 лв. -
разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист, "Първа
инвестиционна банка“ АД е инициирала с молба от 28.07.2014 г.
изпълнително дело №20148440402420 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № *** на
КЧСИ. Към молбата освен посочения изпълнителен лист е приложен и
изпълнителен лист от 14.11.2013 г., за който няма спор между страните
Към първоинстанционното дело е приложено копие от изп. дело №
20148440402420 на ЧСИ С. Я.. От книжата по него се установява, че ЧСИ е
оформил и изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, с
отбелязване че е връчен, подлежащия на изпълнение акт (л. 29 от изп. дело)
на 05.08.2014 г. На 29.07.2014 г. е наложена възбрана на собствен на
длъжника А. А. М. недвижим имот, вписана в Агенция по Вписванията на
30.07.2014 г. С молба от 29.09.2014 г. взискателят е поискал да не се
предприемат принудителни действия срещу длъжника. С молба от 16.06.2016
г. (л. 81 от изп. дело), взискателят е поискал извършване на изпълнителни
действия чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Наложен
е запор с разпореждане от 21.06.2016 г. Запорното съобщение е получено на
01.07.2016 г. С молба от 22.03.2017 г. взискателят е заявил поискал вдигане на
запор на банкови сметки, открити и водени на името на длъжника А. М. в
3
„ПИБ“ АД. Впоследствие с разпореждане от 19.02.2018 г. е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк
България“ АД. Запорните съобщения са връчи на 30.03.2018 г. (стр.106 от изп.
дело). С молба от 14.02.2020 г. (л. 115 от изп. Дело), взискателят е поискал
налагане на запор на всички банкови сметки на длъжника. С молба на
взискателя от 11.07.2022 г. е поискано извършване на справка и налагане на
запори и възбрани върху имущество на длъжника. Със запорно съобщение от
09.11.2022 г., връчено на 02.12.2022 г. е наложен запор на МПС, собственост
на длъжника. Въз основа на постановление от 20.02.2023 г. изпълнителното
дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Между страните по делото е подписано споразумение от 12.09.2014 г.
Съгласно чл. 1 от споразумението, същото е сключено за срок от 12 месеца до
30.09.2015 г., като длъжникът А. А. М. се е задължил да заплати сума в
размер на 3000 лв., с която изцяло погасява задълженията по договор за
потребителски кредит от 13.12.2011 г. и частично по договор от 29.08.2007 г.
С член 3 от споразумението ищецът е поел задължение всеки месец да внася
сумата от 600 лв. за погасяване на задълженията по договора от 07.12.2005 г.,
считано от месец октомври 2014 г. С чл. 4 страните са договорили погасяване
на задълженията в поредност по чл.76, ал. 2 ЗЗД -разноски, лихва, главница, а
месечните вноски да са дължими до 30-то число на месеца. В чл. 10 е
посочено, че при неплащане, на която и да е вноска и неспазване на
съответните условия или насочване на друг взискател срещу длъжника, или
обезпечението, банката ще възобнови принудителните действия свързани с
насрочване на опис и публична продан на обезпечението имущество по
договора от 07.12.2005 г. В раздел 4 от споразумението е посочено, че за
задълженията по договор №328-0132/07.12.2005 г. за предоставяне на
ипотечен банков кредит за рефинансиране на текущи нужди от банката е
депозирано заявление по чл. 417 ГПК и са издадени заповед за изпълнение от
13.09.2013 г. и изпълнителен лист издаден на 16.09.2013 г. от СРС, 62 състав,
по ч. гр. д. №37342/2013 г.
Между страните по делото е подписано и второ споразумение от
08.04.2016 г. , представено от процесуалния представител на самия ищец,
намиращо се на лист 64 и сл. от първоинстанционното дело. С него страните
са се споразумели, че задължението по договора от 07.12.2005 г. е в размер на
14481.28 евро - главница и 479.30 евро - договорна лихва, присъдената
наказателна лихва и законна лихва, начислена до 29.03.2016 г. Задължението
по договора № 328-0132/07.12.2005 г. към датата на подписване на
извънсъдебното споразумение, ведно с всички допълнително начислените
лихви и разноски да бъде заплатено на части в срок до 30.09.2017 г., както
следва: 17 месечни вноски, всяка от които в размер на 450 лева, считано от
30.04.2016 г. до 30.08.2017 г. включително; последна изравнителна вноска,
дължима най-късно в срок до 30.09.2017 г. , в размер на целия остатък от
задълженията по кредита, ведно с начислените лихви и разноски към датата
на плащането. Месечните вноски следва да се заплащат не по-късно от 30-то
4
число на месеца, за който се дължат. Задължението може да се погасява чрез
вноски на каса или чрез банкови преводи по сметка с IBAN: **********, BIC:
FINVBGSF в “Първа инвестиционна банка” АД. В случай на неизпълнение и
закъснение на повече от 10 календарни дни за заплащане на вноските Банката
ще продължи изпълнителните действия по изпълнително дело №
20148440402420 по описа на ЧСИ С. Я.. След пълно погасяване на всички
задължения към Банката, длъжника следва да заплати всички дължими такси
и разноски към ЧСИ С. Я., във връзка с прекратяването на изпълнително дело
№ 20148440402420. Задълженията се погасяват по реда, предвиден в чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, а именно в поредност - разноски, лихви, главница. За периода на
споразумението, главницата ще се олихвява с лихвен процент – ОЛП + 10
пункта надбавка годишно.
В първоинстанционното производство е приета съдебно-счетоводна
експертиза, а във въззивното допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изготвени
заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводни
експертизи. От тях се установява, че след издаване на изпълнителен лист от
16.09.2013 г. длъжникът А. А. М. е извършвал в полза на "Първа
инвестиционна банка“ АД плащания на дълга с вносни бележки в периода от
30.10.2014 г. до 19.05.2022 г. Общо платената сума е в размер на 29 271.47
лв., като евровата равностойност по курс „продава“ на банката (1.9585 лв.), по
който са превалутирани всички плащания на длъжника е 14 945.86 евро.
Задължението по изпълнителен лист към момента на неговото издаване е
32704.89 лв., от които 15019.05 евро - главница, ведно със законна лихва,
763.66 евро - лихва за периода от 15.12.2012 г. до 14,08,2013 г., лихва 207.79
евро за периода от 15.12.2012 г. до 04.09.2013 г. и 1387.49 лв. - разноски. До
момента на подписването на споразумението от 08.04.2016 г. длъжникът е
заплатил в полза на банката доброволно на съответни вноски – 11 770 лева,
които се равняват на 6009,70 евро. След сключването на споразумението от
08.04.2016 г. до 19.05.2022 г. включително длъжникът е заплатил доброволно
още 17 501.47 лв., чиято еврова равностойност е 8 936.16. Каква част от
задълженията по изпълнителния лист са погасени чрез доброволните
плащания ще бъде обосновано при обсъждането на основателността на
исковата претенция.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба на А. А. М. доводи за изцяло
неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което доводите за
погасяване по давност на процесните вземания по иска с правно основание чл.
439 ГПК са приети за неоснователни, първоинстанционният съд е заключил,
че перемпцията по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК - прекратяването на изпълнителното
5
производство спрямо длължиника, не води до погасяване на материалното
право на взискателя спрямо този длъжник и е без правно значение за
давността на вземането на кредитора. В случая по образуваното изпълнително
дело валидно изпълнително действие по отношение на длъжника е налагане
на запор по банковата му сметка в „ПИБ“ АД на 21.02.2020 г. (получено
запорно съобщение) прекъсват давността като от този момент до датата на
исковата молба – 08.09.2022 г. приложимата пет годишна давност не е
изтекла.
Така изложените правни аргументи на първоинстанционния съд
относно прекъсването на погасителната давност са законосъобразни и са
обосновани.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, син(дик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. В Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г.
по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ето защо всяко насочване на изпълнението върху
отделен имуществен обект на длъжника прекъсва давността, тъй като с него
започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
6
С разпореждане на председателя на ВКС от 09.03.2023 г. е образувано т.
д. № 2/2023 г. на ОСГТК, като точка 3 от тълкувателното дело следва да
отговори на въпроса - Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция?. Тъй като въззивният съд няма основание да спре производството
пред себе си до постановяването на тълкувателно решение по този – т. 1 от
Тълкувателно решение №8 от 07.05.2014 г. по тълк. дело №8/2013 г. на
ОСГТК на ВКС , следва да разреши спора съобразно своите разбирания
относно разрешението на въпроса.
Според настоящият съдебен състав настъпването на т. н. перемпция на
изпълнителното дело на ЧСИ С. Я. съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, няма
пряка относимост към погасяването по давност на процесното вземане,
предмет на принудителното изпълнение и настоящия иск по чл. 439 ГПК. В
тази насока, че перемпция не се отразява на погасяването по давност на
принудително изпълняваното право е актуалната практика на ВКС - например
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о., решение
№127/12.07.2022г. по г. д. №2884/2021г. на ІІІ г.о., решение №3 от
04.02.2022г. по гр.д. №1722/2021 г., IV г. о., решение № 188 от 10.08.2022 г.
по гр. д. № 562/2022 г. на III г. о. и др. Настоящият съдебен състав не споделя
становището застъпено в цитираната във въззивната жалба съдебна практика
на ВКС - решение № 371/29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г.о.,
решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д.№ 1812/2015 г., IV г. о., решение №
10/16.02.2016 г. по гр. д.№ 3231/2014 г., III г.о. и определение №
290/25.04.2018 г. по гр. д. № 3217/2017 г., III г. о. Възприетото в тези съдебни
актове разбиране, че предприети по перемптирано изпълнително дело
изпълнителни способи са негодни да прекъснат давността, обосновано е
изоставено. Кредиторът няма как да търпи неблагоприятни последици в
резултат на неизпълнение на задължения на съдебния изпълнител.
Противното означава да се обвърже прекъсването на погасителната давност в
изпълнителния процес изцяло с изпълнението на служебните задължения на
съдебния изпълнител, което явно нелогично и недопустима засяга правната
сфера на кредитора.
Въззивният съд намира, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Общото между двата правни института на перемпцията и давността е, че
едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя
7
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане. Ако по искане за
изпълнително действие след настъпването на перемпцията съдебният
изпълнител не образува ново изпълнително дело, а извърши поисканото
изпълнително действие в рамките на същото изпълнително дело, това е
нарушение на органа по изпълнението, но то не се отразява на валидността на
искането, нито на валидността на извършеното изпълнително действие.
Въззивният съд счита, че предвид специалния характер на иска с правно
основание чл. 439 ГПК е изключено приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК
относно настъпването на крайния срок на погасителна давност в хода на
съдебното производство. Правният интерес за предявяването на иска по чл.
439 ГПК, когато се твърди погасяване по давност на вземането, предмет на
принудително изпълнение, предполага давностният срок да е вече изтекъл
към момента на предявяване на иска. В разглеждания случай обаче, дори и да
приложим чл. 235, ал. 3 ГПК, то към момента на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция на 11.04.2024 г., петгодишната давност не е
изтекла. Последното известно и осъществено изпълнително действие по
делото, което е прекъснало погасителната давност, е наложения запор на
21.02.2020 г.
В разглеждания случай е приложимо и поведение на длъжника –
доброволното признаване на задължения по процесния изпълнителен лист по
смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, осъществено на 08.04.2016 г. и довело до
разсрочване на задълженията по изпълнителния лист. Само за яснота
следва да бъде посочено, че процесуалният представител на ищеца е
представил сключеното споразумение с банката от 08.04.2016 г. и по негово
искане същото е прието като доказателство по делото от първоинстанционния
съд. С това споразумение също са признати задълженията към този момент по
изпълнителния лист и съответно е прекъсната погасителната давност, считано
8
до 30.09.2017 г. – това е кР.та дата, до която длъжникът е приел да изпълни
всички вземания. Ето защо към момента на предявяване на процесния иск –
08.09.2022 г. и поради тези причини петгодишната давност за погасяване на
задълженията за главницата не е била изтекла. Още повече, че до 19.05.2022 г.
има доброволни и периодични частични плащания.
Напълно неотносими към предмета на съдебното производство са
останалите, обективирани във въззивната жалба на А. А. М. общи
възражения, поради което не е необходимо да се обсъждат в детайли.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба на "Първа инвестиционна банка“
АД доводи за частично основателни.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства става
ясно, че със споразумението между страните, подписано на 08.04.2016 г.,
непогасените задължения към този момент по изпълнителния лист са в размер
на 14 481.28 евро – главница и 479.30 евро – лихви. От това следва, че
дължимите разноски по изпълнителния лист - 1387.49 лв. и всички лихви до
08.04.2016 г. над 479.30 евро са приети за изплатени от страните. Съгласно
същото е уговорено посочените задължения в споразумението следва да
бъдат заплатени от длъжника на части в срок до 30.09.2017 г., както следва:
17 месечни вноски, всяка от които в размер на 450 лева, считано от 30.04.2016
г. до 30.08.2017 г. включително; последна изравнителна вноска, дължима най-
късно в срок до 30.09.2017 г., в размер на целия остатък от задълженията по
кредита, ведно с начислените лихви и разноски към датата на плащането.
Несъстоятелни са твърденията на процесуалния представител на А. А. М., че
последният е започнал да изпълнява стриктно своите задължения по това
споразумение. Видно от представените от самия него вноски бележки е, че е
заплатена в срок само една вноска на 30.04.2016 г. в размер на 450 лева, след
което със закъснения са внасяни значително по-малки по размер суми. Не е
посочено обаче каква част от месечната вноска от 450 лева представлява
главница и каква част лихва, с оглед на което и предвид препращането в
споразумението към чл. 76, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд намира че с първите
няколко вноски са погасени посочения в споразумението размер на лихвата -
479.30 евро с левова равностойност 938.70 лева. Този размер на лихвата е
погасен чрез плащания на 30.04.2016, 07.06.2016 г., 08.06.2016 г. и 06.07.2016
г. Установява се, че след 08.04.2016 г. до 19.05.2022 г. от длъжника са
заплатени общо 11 770 лева, които се равняват на 6009.70 евро по курс
продава на банката за евро. Остатък от тази сума след изваждането на
заплатена лихва на стойност 938.70 лева е 10 831,30 лева. Въззивният съд
намира, че с тази сума от 10 831,30 лева е погасена съответната част от
дължимата съгласно споразумението главница (14 481.28 евро с левова
равностойност от 28 361.58 лева), доколкото тя се явява най-обременителното
задължение по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. В тази насока следва да се
приеме, че чл. 76, ал. 2 ЗЗД касае единствено договорна лихва за задължение
на длъжника, а не мораторна такава по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
9
забавено плащане на главница, освен ако страните не са договорили
специална поредност, като посочили че и законната лихва за забава се
погасява преди главницата. Такава изрична уговорка липсва в
споразумението от 08.04.2016 г. Препращането към чл. 76, ал. 2 ЗЗД не е
достатъчно, без изрично да е посочено, че в поредността на тази разпоредба и
лихвата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се погасява преди главница. В този
смисъл е практиката на ВКС – например решение №111/27.10.2009 г. по т.
дело №296/2009 г. на I т. о., която се споделя от настоящия съдебен състав.
Ето защо към 20.05.2022 г. е останала непогасена чрез плащане главница в
размер на 17 530.29 лева или евровата й равностойност от 8 950.87 евро. Тъй
като длъжникът не е изпълнил задължението си до крайния срок на
споразумението – 30.09.2017 г. да изплати всичките си задължение, то той
дължи законна лихва върху незаплатената част от главницата - 8 950.87 евро,
считано от 30.09.2017 г. Това означава, че към момента е дължим размера от
8 950.87 евро, като част от признатата със споразумението от 30.04.2016 г.
главница, ведно със законна лихва върху тази част от главница, считано
30.09.2017 г. Относно какви части от процесни задължения са заплатени
доброволно изводите на първоинстанционния съд са частично необосновани.
Не става ясно защо същият не е съобразил двете подписани между страните
споразумения след издаването на изпълнителния лист, с които страните са
посочили наличните към момента на съответното споразумение задължение и
начина, по които следва да се заплащат дължимите задължения след тяхното
сключване. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока биха били
частично правилни, ако не се зачитат представените и приети по делото като
доказателства споразумения. Дори и същите обаче да не са бъдат зачетени, не
става ясно защо първоинстанционният съд е приел, че е безспорен размерът
на дължимата законна лихва върху главницата по изпълнителния лист, след
като размерът на самата главница (погасената част чрез плащане част и
непогасения остатък от нея след плащане) е спорен, както във
първоинстанционното, така и във въззивното производство. Освен това е
неясно и защо е прието, че законна лихва се дължи върху непогасената част
от главницата според СГС в размер на 8309,82 евро, считано от 08.09.2022 г.,
положение че длъжникът е в задава след 30.09.2017 г.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада частично с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, въззивната жалба на А. А. М. следва да бъде
оставена без уважение, съответно въззивната жалба на "Първа инвестиционна
банка“ АД да бъде частично уважена – като искът по чл. 439, ал. 1 ГПК бъде
отхвърлен по отношение на главното задължение по изпълнителния лист в
размер на общо 8 950.87 евро, ведно със законна лихва считано от 30.09.2017
г. до окончателното плащане, а обжалваното решение да бъде отменено в
уважителната част за недължимост на главницата над 6068.18 евро до 6709.23
евро - главница, ведно със законна лихва начислена до 08.09.2022 г.
По разноските:
10
Предвид неоснователността на въззивната жалба на А. А. М. на същият
не се дължат разноски. На другия въззивен жалбоподател се дължат разноски
за въззивното производство – платена държавна такса и депозит за
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от неговата
въззивна жалба. Разноските за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата
страна има право на такива съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на "Първа
инвестиционна банка“ АД сумата 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4584 от 21.08.2023 г. по гр. д. №11263/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, с която е признато за установено
по предявения от А. А. М., с ЕГН **********, срещу "Първа инвестиционна
банка“ АД, с ЕИК *********, иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК,
че А. А. М. не дължи сума над 6068.18 евро до 6709.23 евро - главница, ведно
със законна лихва начислена до 08.09.2022 г., дължими по изпълнителен лист,
издаден на 16.09.2013 г. по гр. д. № 37342/2013 г. на СРС, 62 състав, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от
А. А. М. срещу "Първа инвестиционна банка“ АД за признаване на
установено, че А. А. М. не дължи главница в размер на 8 950.87 евро, ведно
със законна лихва върху нея, считано от 30.09.2017 г. до окончателно й
заплащане, за която сума включително е издаден изпълнителен лист от
16.09.2013 г. по гр. д. № 37342/2013 г. на СРС, 62 състав.
ПОТВЪРЖДАВА в останалите обжалвани части решение №4584 от
21.08.2023 г. по гр. д. №11263/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с
които е признато, че А. А. М. не дължи на "Първа инвестиционна банка“ АД
главница в размер на 6068.18 евро, лихви в размер общо на 971.45 евро,
разноски в размер на 1387.49 лева, за които е издаден изпълнителен лист от
16.09.2013 г. по гр.д. № 37342/2013 г. на СРС, 62 състав, както и в частта, с
която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 6709.23 евро до 15019.05
евро – главница съгласно изпълнителния лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК А. А. М., с
ЕГН **********, да заплати на "Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК
*********, сумата от 150 лева, сторени разноски във въззивното
производство съобразно уважената част от въззивната жалба на тази страна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
11
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12