РЕШЕНИЕ
№ 15153
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110168374 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. М. С., М. А. И. и А. А. И. сумата
от 2 226,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от дата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 359,37
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата от 41,99 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9,32 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., в условията на разделна отговорност, при квоти, както следва:
Д. М. С. – 2/4, а именно: сумата от 1 113,08 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 179,68 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата
от 21,00 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 4,66 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.;
М. А. И. – 1/4, а именно: сумата от 556,54 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането,
1
мораторна лихва в размер на 89,84 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата от
10,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 2,33 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.;
А. А. И. - 1/4, а именно: сумата от 556,54 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 89,84 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата от
10,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 2,33 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството си на
собственици на процесния топлоснабден имот. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и
спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно общите условия ОУ от 2014 г.
купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на дружеството, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба. Такъв е
постъпил от ответницата Д. М. С. извън срока, с който същата излага, че е сключено
споразумение с ищеца, както и че са платени 30 % от претендираните суми. Моли съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С молба от 20.04.2023г. третото лице – помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение на топлинната енергия е
извършено законосъобразно.
В проведеното на 20.06.2023г. открито съдебно заседание ответникът А. А. И. е
представил доказателство за извършване на окончателно плащане на процесните вземания, а
процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД е заявил, че е получил
плащането. Моли съдът да вземе предвид, че плащането е извършено в хода на процеса,
поради което ответниците са дали повод за завеждане на делото. Моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
2
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
на спорната сума. В тежест на ответниците е да докажат плащане на процесните вземания.
В конкретния случай така посочените обстоятелства са безспорни по делото. Освен
безспорния им характер, от приетите нотариални актове за договорна ипотека от
18.04.1991г. се установява, че процесният топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър“ № 189, вх. А, ет. 1, ап. 2, е бил собственост на Миле Владимиров Савов и
Цанка Митева С., чиито наследници се явяват ответниците по делото. С оглед на това и на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, наличието на облигационно правоотношение между страните по
неформален договор за доставка на топлинна енергия при общи условия се явява
установено. От приетите и неоспорени фактури и съобщения към фактури, както и от
представените от третото лице – помагач изравнителни сметки пък се установява, че имотът
е топлоснабден, като размерът на задълженията за процесния период съответства на
претендирания.
От приетото споразумение се установява че на 13.12.2022г. /в хода на процеса/
ответницата Д. М. С. е сключила споразумение с ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, по
силата на което е поела задължение да заплати всички процесни по настоящото дело суми,
дължими общо от тримата ответници, а именно сумата от 2268,15 лева, представляваща сбор
от главницата за топлинна енергия /2226,16 лева/ и главницата за дялово разпределение
/41,99 лева/; сумата от 368,69 лева, представляваща сбор от лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия /359,37 лева/ и лихвата за забава върху дяловото
разпределение /9,32 лева/; сумата от 241,21 лева, представляваща законните лихви върху
двете главници за периода от датата на исковата молба /30.11.2021г./ до датата на
споразумението /13.12.2022г./ и сумата от 158,42 лева, представляваща разноски за държавна
такса /съответства напълно на сбора от платената от ищеца такса по исковете и платената от
него такса за снабдяване с удостоверение за наследници/.
От представените платежни документи се установява и в проведеното на 20.06.2023г.
открито съдебно заседание ищецът е потвърдил, че всички суми по споразумението са
платени.
С оглед на това исковите претенции на ищеца срещу тримата ответници се явяват
удовлетворени изцяло чрез плащане по сключеното на 13.12.2022г. споразумение,
независимо от това кой от ответниците ги е платил. Вътрешните отношения между
ответниците не са предмет на настоящото производство, а единствено вземанията на ищеца,
които са удовлетворени изцяло към датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо
съобразно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло поради плащане в хода на процеса.
По разноските.
Доколкото вземанията са платени в хода на процеса, ответниците са дали повод за
3
завеждане на исковете, поради което дължат сторените от ищеца разноски в производството.
Видно от представеното споразумение, разноските на ищеца за държавни такси /в общ
размер на 158,42 лева/ вече са платени. Не е платено единствено юрисконсултското
възнаграждение, чийто размер съдът определи в съответствие с чл. 25, ал. 1 НЗПП на 100
лева. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо
100 лева – юрисконсултско възнаграждение в производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ Б, срещу
Д. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Х Д“, бл. , вх. , ет. , ап. , М. А. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ул. „Ч“ № , вх. , ет. , ап. , и А. А. И., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ул. „Ч“ № , вх., ет. , ап. , осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 2226,16 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2018
г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Х Д“, бл. , вх. , ет. , ап. , аб.
№ 217934, ведно със законната лихва считано от 30.11.2021г. до изплащане на вземането,
сумата от 359,37 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата от 41,99 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната
лихва считано от 30.11.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 9,32 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 09.11.2021 г., в условията на разделна отговорност, при квоти, както следва:
2/4 части за Д. М. С., 1/4 част за М. А. И. и 1/4 част за А. А. И..
ОСЪЖДА Д. М. С., М. А. И. и А. А. И. да заплатят на „Топлофикация “ ЕАД, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от общо 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Бруната“ ООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4