№ 355
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120200973 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Г. Г., ЕГН: **********, срещу
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.2
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш, като не се излагат доводи.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
основният му довод е за изтекла давност.
Административно - наказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Жалбата е подадена в законовия срок, тъй като видно от разписката на л. 7 фишът е
връчен на 05.03.2025 г., а жалбата е подадена на 07.03.2025 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.01.2022 г. в 11.51 часа в гр.Бургас, на ПП I-6, км. 494+910, до магазин „Егло“, в
посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, автоматизирано техническо средство с номер
TFR1-M 644, засякла и заснела автомобил „Шкода Карок” с рег. № *. Контролираният пътен
участък бил в населено място. Била отчетена скорост от 73 км/ч. Въпросното нарушение
било записано като клип № *. По-късно било установено, че заснетият автомобил е
собственост на жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 70 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание
1
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева
Техническото средство за контрол над скоростта към датата на заснемане на
нарушението била годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение и
Протокол за проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
За правилното решаване на делото следва да посочи, че легална дефиниция на
понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е
възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189,
ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове
– аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Следва да се посочи, че в производството по издаване на
електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН намира
приложение единствено за неуредените случаи – съгласно чл. 189, ал.14 от ЗДвП. При
издаването на електронния фиш липсват изисквания за съставяне на два отделни акта:
АУАН, служещ за слагане началото на производството и имащ характер на предявено
административно обвинение, както и на наказателно постановление, имащо характер на
правораздавателен акт, с който се налага предвиденото за конкретното нарушение
административно наказание. В този смисъл не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, тъй като при издаване на електронния фиш установяване на нарушението става с
автоматизирано техническо средство - т.е. в производството по издаването на електронен
фиш не се издава акт аналогичен на АУАН и не се връчва такъв, поради което и не се
изисква да се съобразяват сроковете, посочени в ЗАНН. В този смисъл е константната
практика на АдмС-Бургас, постановена след приемането на горепосоченото Тълкувателно
решение, например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. №
253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г.
Съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. постановено по т.д. № 1/2014г
на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен
от закона, с изтичането на който, титулярът на едно право губи предоставената от закона
възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи
материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му
наказание, като се погасява наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. С диспозитива на същото тълкувателно решение изрично е
прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания
2
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
С оглед изложеното, следва изводът, че макар при издаването на електронни фишове
да не се прилагат сроковете по чл. 34 ЗАНН, намират приложение разпоредбите на НК
относно погасяването на наказателното преследване по давност. Давностният срок се
изчислява от момента на извършване на деянието, който в случая е 27.01.2022 г., и зависи от
предвиденото за нарушението наказание. За извършване на визираното в електронния фиш
нарушение, както към момента на довършването му, така и към настоящия момент,
законодателят предвижда налагане на административно наказание "глоба". Съгласно
приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, наказателното
преследване се изключва по давност ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл.
81, ал.3 от същия нормативен акт, независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или
продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с
влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на
цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна
се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80,
ал. 1 от НК (т. нар. обикновена давност).
Макар това да не е изрично посочено в горецитираното тълкувателно постановление,
в административнонаказателното производство следва да се прилагат и правилата на
обикновената давност. В този смисъл е и Решение № 1664 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. №
1573 / 2018 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас.
Освен това, чл. 34 ЗАНН предвижда срокове, но те не могат да се приемат за
обикновена давност, тъй като давността за налагане на наказание тече до момента на
влизане в сила на акта, с който се налага наказание. Нито АУАН, нито НП (респ. ЕФ) са
окончателни актове, поради което следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 ЗАНН
предвиждат срокове за междинни етапи на производството, без да изключват приложението
на институтите на обикновената и абсолютната давност съгласно НК.
По делото не са налице доказателства, че давността е била прекъсвана след
установяването на нарушението с техническото средство, като след този момент започва да
тече тригодишна давност. След като липсват каквито и да е било данни тази давност да е
била прекъсната, съдът намира, че обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на
27.01.2025 г. Същевременно, обжалваният фиш е бил връчен на 05.03.2025 г., видно от
разписката на л. 7, т.е. след изтичането на повече от три години.
Изтичането на погасителната давност за преследване по НК в
административнонаказателния процес по принцип означава, че не следва да бъде издавано
наказателно постановление, а ако такова е издадено, същото следва да бъде отменено при
съдебния контрол. По аналогичен начин стои въпросът и при издаден електронен фиш, като
последният следва да бъде отменен. Изложеното обстоятелство прави безпредметно
обсъждане на доводите по същество, като само може да се спомене, че същите са по
принцип неоснователни.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал.1, т.2 ЗДвП на М. Г. Г., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба”
3
в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4