№ 459
гр. Пазарджик , 06.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100186 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск на СТ. Г. ИВ. от гр. Пазарджик срещу неговия баща Г.
М. ИВ. от гр. Пазарджик за осъждането на ответника да заплаща на ищеца месечна
издръжка в размер 250 лв., считано от предявяването на иска – 18.01.2021 г., до
завършването на обучението му във висше училище - м. май 2024 г., както и за минал
период - считано от 21.09.2020 г., когато е започнало обучението на ищеца във висше
училище, до предявяването на иска. В хода на делото размерът на исковете е намален от 250
на 150 лв. месечно и за двата периода, без изменение на периодите.
Правното основание на исковете е чл. 144 от СК - за иска за издръжка за в бъдеще и чл. 144
във връзка с чл. 149 от СК - за иска за издръжка за минал период.
В исковата молба се твърди, че ищецът, който е пълнолетен, е редовен студент първа година
в Бирмингамския университет в Англия в интегрирана магистърска програма по финанси и
бизнес финанси. Годишната такса за обучението му е в размер 9250 паунда, но му е отпуснат
безлихвен кредит за периода на обучението му и той ще започне погасяването му, след като
завърши. Освен това обаче той дължи заплащане на такса за общежитие в размер 6424
паунда годишно, на три вноски, и към момента майка му и баба му са погасили две от тях, а
третата се дължи до 10.07.2021 г., освен нея се дължи и такса за университетско настаняване
за следващата година от 146 паунда. Ищецът има и разходи за храна, транспорт, пералня,
учебни помагала и пр. в размер около 600 паунда на месец. Не получава стипендия, няма
имущество, от което да се издържа и няма право да работи към настоящия момент, под страх
1
от изключване от университета. Издържат го майка му и баба му, но майка му получава
нетно трудово възнаграждение в размер около 700 лева месечно, има и по-малък син на три
години, а баба му е с минимална пенсия от 300 лв. и страда от множество заболявания;
бабата му е дала средства за покриване на част от разходите по обучението му, които е
получила от продажба на наследствени земеделски земи. Другите разходи са непосилни за
майка му. Като пълнолетен, но учещ в средно училище, ищецът е постигнал съдебна
спогодба с баща си последният да му изплаща издръжка в размер 150 лв. месечно до м. май
2020 г., когато е приключило обучението му. Твърди, че бащата не се интересува от живота
на сина си (ищеца), откакто има ново семейство и друг син, на 5 години. В същото време
бащата получава доход в размер около 2000 лв., а жената, с която живее и която е майка на
сина му, също получава трудово възнаграждение, което не е минимално. Други задължения
към низходящи освен към малолетния си син бащата няма. Предвид това ищецът счита, че
за баща му не би представлявало особено затруднение да му изплаща претендираната
издръжка.
Ответникът е представил отговор, с който заявява, че искът е неоснователен, като оспорва,
че може да заплаща издръжка на сина си без особени затруднения. Счита, че фактите са
некоректно представени в исковата молба - неверни са твърденията за размера на дохода на
бащата и на настоящата му фактическа съпруга, както и за липсата на техни задължения.
Заявява, че брутното му трудово възнаграждение е в размер 721 лв. месечно. Малкият му
син Н. имал специални потребности, поради което посещавал редовно детски психолог и
това водело до големи финансови разходи. Ответникът имал да изплаща и банков кредит,
друг такъв изплащала и жената, с която той живее на съпружески начала, а общият сбор на
вноските им бил около 650 лв. месечно. Нейната заплата също била в размер, близък до
минималния. Невярно било и твърдението, че ответникът не търси сина си и не се
интересува от него. Напротив, той редовно през годините се е ангажирал с разходи за
обучението му извън присъдената издръжка, редовно му е правел и подаръци. Ищецът бил
този, който безпричинно не желае да поддържа контакт.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че ответникът е баща на ищеца. След развода на родителите му ищецът е
останал да живее с майка си. И двамата му родители съжителстват с нови партньори и имат
всеки по едно малолетно дете.
Ищецът е редовен студент във висше училище във В., гр.Б.. Отпуснат му е безлихвен заем в
размер таксата за обучението му, но той следва да заплаща наем за общежитието, където
живее, в размера, посочен в исковата молба - 6424 британски паунда годишно. Отделно
следва сам да поеме храната, учебните си помагала и т.н. за времето на обучението си.
Ищецът не работи. Неговата майка работи и тя заедно със семейството си го подпомага
финансово при обучението му.
2
Бащата работи и съобразно представените писмени доказателства получава трудово
възнаграждение в брутен размер 721 лв. месечно, което е равно на нетен размер от около
562 лв. Не се събраха доказателства за получавани от него доходи над тези - било от
работодателя му или от трето лице, официални данни за изплатени суми или косвени
доказателства за това, че бащата видимо разполага със съществени доходи.
Неговият 5-годишен син посещава общинска детска градина, подготвителна група, както и
веднъж седмично - психолог с цел развитие на речевите умения, тъй като проговарянето му
е било забавено. За детската градина не се заплаща такса, а за всяко посещение при
психолога се заплащат по 20 лв. Майката на момчето, която съжителства на съпружески
начала с ответника, няма други ненавършили пълнолетие деца и получава трудово
възнаграждение в размер през първите 4 месеца на 2021 г. в брутен размер между 1510 и
1944 лв.
Ищецът притежава жилище в гр. Пазарджик с площ 64 кв.м., върху което обаче неговата
баба при прехвърлянето на собствеността си е запазила право на ползване и живее в
жилището и към момента. Друго имущество на голяма стойност не се установява да има.
Неговият баща притежава жилище в гр. Пазарджик с площ 96 кв.м., в който живее с
фактическата си съпруга и малкия си син, както и два автомобила "****". Третият
автомобил, посочен в справката от Община Пазарджик, очевидно не се притежава от него,
щом като притежаван дял е посочено 0,0000/1 идеални части, макар да не става ясно защо
изобщо фигурира в справката (вероятно става дума за особености на начина, по който се
въвеждат данните). Той има задължение по получен банков кредит с месечна вноска около
135 лв. месечно, като не е ясно за какво е получен кредитът и докога ще бъде изплащан.
Жената, с която той живее, също изплаща заем при месечна вноска от 564 лв.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Макар да не се събраха данни, че бащата получава твърдяното в исковата молба високо
възнаграждение от около 2000 лв., а освен това има задължение за издръжка към малолетно
дете, той би могъл да отдели без прекалено голямо затруднение неголяма сума от дохода си,
за да подпомогне издръжката на сина си. Според съда тази сума не би следвало да бъде по-
голяма от 30 лв. месечно - всичко над тази сума при доказания размер на дохода му би
накърнило възможността му да издържа себе си и другото си, малолетно дете, т.е. би
създало за него особени затруднения, като в случая е без значение, че майката на детето
получава достатъчно за нуждите му възнаграждение - всеки от двамата родители, ако е
работоспособен, има безусловно задължение да издържа малолетното си дете и това
задължение има приоритет пред условното задължение за даване на издръжка на
пълнолетни учещи деца. Без решаващо значение е това, че малолетният син на ответника е
здраво дете и посещенията при психолог за по-добро развитие на говора всъщност не са
свързани със сериозни разходи, тъй като и обичайната издръжка на едно 5-годишно дете,
3
дължима от родител, както и на самия родител, трудно би могла да се покрие със сума, по-
малка от оставащия размер на трудовото му възнаграждение след приспадане на данъците и
осигурителните вноски и на минимална сума, която да се отдели за ищеца. Нуждите на
големия му син - ищеца, като студент са несъмнено установени, но с оглед изискването за
липса на особено затруднение техният размер не може да обоснове задължение за по-висока
издръжка. Наличието на два автомобила също не е причина да се направи извод, че един от
тях може да бъде използван за получаване на доход, например от наем, а една продажба на
единия притежаван автомобил може да създаде затруднения за семейството; още повече, че
самото изискване за възможност без особени затруднения да се дава издръжка на
пълнолетно дете по-скоро би следвало да насочва към преценка на реално получаваните
доходи, а не към евентуалната възможност родителят да направи усилие да получава по-
високи доходи.
Изплащаният банков кредит също би следвало да има значение за преценката на особените
затруднения, които родителят на пълнолетен син или дъщеря би изпитвал при даването на
издръжка, без значение за какво е получен кредитът, освен ако например не става дума за
някакъв вид злоупотреба с право, при която родителят е изтеглил кредита съзнателно с цел
да намали разполагаемия си доход и да не дава издръжка, каквито данни тук няма. Личният
доход на съжителстващото с ответника лице обаче е достатъчен за покриването на
задължението към другата банка по другия кредит.
Без значение за определянето на размера на издръжката е дали отношенията на бащата и
сина към момента са добри, дали двамата се срещат и дали, ако не се срещат достатъчно
често, бащата не търси сина си, или обратно. Без съществено значение с оглед прекия
предмет на спора е и това, дали в миналото бащата е правел допълнителни разходи за сина
си и дали му е купувал подаръци, като в тази насока така или иначе не се събраха конкретни
данни.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда Г. М. ИВ., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, бул. "Х.Б." 33, ет. 2, да заплаща на
сина си СТ. Г. ИВ., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. "Р.А.в" 10, ет. 8, ап. 31, издръжка
в размер 30 лв. месечно, считано от 18.01.2021 г. до завършване на обучението му във висше
учебно заведение - 24.05.2024 г., или до настъпване на друга причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
отхвърля иска за разликата над 30 лв. до 150 лв. месечно.
Осъжда Г. М. ИВ., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, бул. "Х.Б." 33, ет. 2, да заплати на
сина си СТ. Г. ИВ., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. "Р.А.в" 10, ет. 8, ап. 31, издръжка
в размер 30 лв. месечно за периода от 21.09.2020 г. до 18.01.2021 г., или общо 117,10 лв. за
4
целия период, като отхвърля иска за разликата над 30 лв. до 150 лв. месечно.
Осъжда Г. М. ИВ. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд 47,88 лв.,
представляващи държавна такса върху размера на издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5