РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2689
гр. Пловдив, 14 декември 2018 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 785 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.от АПК във връзка с чл.73 ал.4
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове(ЗУСЕСИФ).
Образувано
е по жалба на К.Н.Г., управител на „“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, против
Решение № 52/3/1220423/3/01/04/01 с изх.№ 01-2600/2473 от 02.10.2017 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което се
налага финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № 52/1/1210423
от 24.02.2014 г.
В
жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение.
Твърди се, че неправилно административният орган е приел за първа година на
изпълнение на бизнес плана към проекта, както и, че изчисляването на приходите
не съответства на декларираните от дружеството данни в ГДД и пред НСИ. Счита
се, че единствено правилна е констатацията по отношение липсващите колове,
което е минимална грешка на проекта, заложил повече бройки. Иска се отмяна на
оспорения акт по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защит Претендират се разноски.
Ответникът
- Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез
процесуалния си представител юрк. Н., оспорва жалбата
и моли тя да бъде отхвърлен Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и
интерес от оспорването, доколкото процесното решение
е неблагоприятно за нея и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването.
Жалбата е срещу индивидуален
административен акт, който съгласно нормата на чл.73 ал.4 ЗУСЕСИФ може да се
оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустим
От
фактическа страна съдът намира за установено следното: Началото на административното производство е
сложено със Заповед № 33041/15.02.2017 г. (л.331) на началник отдел „Регионален
технически инспекторат“ /РТИ/ при Разплащателна агенция – Р България за
извършване на проверка на място на кандидат с УРН 558064 относно заявление с
УИН 16/180513/31725 с местоположение на проверката – с. Брестовица, общ. Родопи
с начална дата на проверката: 16.02.2017 г., крайна дата на извършване на
проверката: 10.03.2017 г. и крайна дата за предаване на контролния лист за
процедурната проверка: - 13.03.2017 г. Към заповедта е приложен протокол за
архивиране или предаване на отработено досие (л.330).
С писмо
изх. № 01-162-2600/20 от 13.03.2017 г. (л.454) на началник отдел „РТИ“
дружество „“ ООД е уведомено, че при извършената проверка са констатирани
несъответствия, отразени подробно в доклада /контролен лист/ (л.333 и следв.) Със същото писмо е дадена възможност на дружеството
да представи възражения в 14-дневен срок.
С писмо
изх. № 01-2600/2473 от 12.05.2017 г. (л.52) на изпълнителния директор на ДФЗ
дружеството е уведомено за несъответствията, констатирани при проверката и е
дадена възможност в 14-дневен срок да се направят възражения по констатациите и
размера на санкцият
На
05.06.2017 г. от страна на проверяваното дружество е подадено възражение вх. № 01-2600/2473, в
което се излагат аргументи относно несъгласието с констатациите.
Впоследствие
е издадено и обжалваното решение № 52/1/1210423/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция изх. № 01-2600/2473 от 02.10.2017 г. (л.30), като с него е
наложена корекция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора
– 3 635.54 лв.
От
материалите по преписката се установява, че „А.“ ООД има сключен с ДФЗ индивидуален
Договор /ИД/ № 52/1/1210423/24.02.2014 г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г, подкрепени от Европейския
земеделски фонда за развитие на селските райони (л.76). Към договора има
сключени още: Анекс I от 16.05.2014 г. (л.73); таблица да одобрените разходи по проект с ИД
№52/1/1210423 – Приложение № 1 (л.82); Приложение № 2 към ИД – (л.84);
Приложение № 3 (л.87) и Приложение № 4 (л.88).
Дружеството
притежава регистрация като земеделски производител с ЕКАТТЕ на регистрация
56784 от 12.10.2012 г. (л.89); заявка за плащане № 5211210423301 от 16.06.2014
г. (л.58), ведно с приложения; писмо за оторизация на
плащането РОТ № 8574/09.10.2014 г. (л.326); уведомително писмо за одобрение №
3344/121 изх. № 01-2600/7593 от 12.11.2014 г.; анкетна карта за регистрация на
земеделски производител (л.91); декларации (л.108 и следв.);
договор за механизирани услуги от 30.10.2012 г. (л.127); договор за възлагане
на строителство от 26.02.2014 г. (л.156); акт обр. 19
за установяване на извършени СМР (л.164); договор за доставка на посадъчен
материал от 23.10.2012 г. (л.182); анекс към него от 14.02.2014 г. (л.184); приемо-предавателен протокол (л.185); документ за качество
и автентичност на стандартен овощен посадъчен материал (л.186); други документи
– застрахователни полици и книжа и такива, удостоверяващи различни видове
дейности по обекта на проверкат
В
обжалваното решение за финансова корекция са установени две несъответствия, а
именно: - 1. За финансовите 2015 и 2016 г. ползвателят е реализирал приход под
20%, което се равнява на 34.8% от заложените в одобрения бизнес план приходи,
което по своята същност представлява нарушение на т.4.17 от ИД №
52/1/1210423/24.02.2014 г., т.11 и т.17 от Приложение № 2 към ИД и чл.51 ал.1
от Наредба № 8/03.04.2008 г., и 2. Нарушение на т.4.25 от ИД, както и чл.48
ал.1 от Наредба № 8/03.04.2008 г. Посочените две несъответствия съставляват
също нарушение на т. 8.1. от ИД, поради което фондът е приложил санкциите,
предвидени в чл.59 и чл.60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., заложени в
„Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013
г.“, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, и е определил финансова
корекция в размер на 10% от предоставената финансова помощ, и при това
положение дружеството следва да възстанови сума в размер на 3 635.54
лв.
В
решението са развити подробни мотиви за налагане на процесната
санкция, като е посочена нормативната уредба, уреждаща този вид отношения –
Наредба № 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по
мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и
постигане на обществена активност на съответната територия за местните
инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г., Наредба № 8/03.04.2008 г.
и ЗУСЕСИФ, както и, кои точно разпоредби от тях са нарушени. Крайният извод на
административния орган е, че установеното неизпълнение на финансовите
показатели на одобрения бизнес план по проекта не съответства на целите,
дейностите и изискванията на мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства от ПРСР 2007 – 2013 г., определени в наредба № 29/03.04.3008 г.,
което се явява и нарушение, както се каза по-горе в настоящото изложение – на
т.4.17 от ИД № 52/1/1210423/24.02.2014 г. На база на тези констатации и
съгласно т.30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти
от ПРСР 2007 – 2013 г. е определен и размерът на санкцият
В хода
на съдебното производство към делото са приобщени: - бизнес план на „А.“ ООД по
мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“; заявление за подпомагане;
методика за определяне на санкциите след плащане; работен лист – „Оценка на
бизнес план“.
В
съдебно заседание на 20.09.2018 г. е изслушана и приета без възражения
съдебно-счетоводна експертиза /ССч/ (л.558), за
изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи и е извършило проверка на място. В този смисъл вещото лице е
установило за всяка една година – 2014, 2015 и 2016 г. приходите от грозде и
череши, които е представило в табличен вид. Описани са и фактурите за 2015 и
2016 г. за закупен посадъчен материал – грозде и череши, като са изключени
продажбите на сорт череши „ърли лори“,
поради липсата на документи за такъв закупен посадъчен материал и е извършено
сравнение на коригираните стойности по бизнес план с реализираните приходи, при
което вещото лице е получило идентичен
резултат с този от извършената проверка на място от административния
орган – 34.8%. Експертът е изготвил и втори вариант, в който, по отношение на
реализираните приходи от череши, са включени приходите от реализацията на
всички сортове, при което резултатът е - средно аритметично изпълнение за двете
години реализирани приходи от продажби по бизнес план – 41.7 %. В този смисъл
изводът на вещото лице е, че и в двата варианта изчисленията на процентното
изпълнение на бизнес плана средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години са, под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно
одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период, което
съгласно методиката да определяне на санкциите след плащане по проектите по
ПРСР 2007 – 2013 г. се санкционира с 10% от оторизираната сума по проект Вещото
лице е потвърдило констатациите на административния орган по отношение на
металните колове – липсват 25 бр.
Експертът
е разработил и трети вариант на изчисленията на процента изпълнение във връзка
с възраженията на жалбоподателя относно годините по отношение на изпълнение на
бизнес плана, като за първа година се счита 2015 г. Резултатите са представени също в табличен
вид, при което средно аритметичното изпълнение за двете години реализирани
приходи е 81.69%.
Съдът кредитира изготвената ССЕ като компетентна и
безпристрастна, кореспондираща с всички събрани по делото доказателств
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от изпълнителния директор на
ДФЗ, който е акредитиран да изпълнява функциите на единствената за страната
разплащателна агенция, а съгласно чл.73 ЗУСЕСИФ е органът одобрил проекта,
поради което актът се явява издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия. Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката дали са налице установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване норма, респ. дали се следват разпоредените
правни последици.
Съдът намира, че в случая, актът е съставен в
противоречие с материалните разпоредби на ЗУСЕСИФ в частта, с която е
определена основата, върху която е начислена процесната
финансова корекция.
По аргумент от чл.71 от ЗУСЕСИФ, с извършването на
финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по
проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички
разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в
чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а в случая се касае за нарушения по т.9 от цитираната
норма, а именно: – за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото
право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез
действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Съгласно
чл.143 ал.1 от Регламент № 1303/2013 (чл.98 от Регламент № 1083/2016, с оглед
на чл.152 ал.1 от Регламент № 1303/2013, държавите-членки носят отговорност за
разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови
корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл.122 ал.2 от Регламент
№ 1303/2013 (чл.70 ал.1 от Регламент № 1083/2006), държавите-членки
предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно
платените суми. Дефиницията за нередност се съдържа в чл.2 (36) на Регламент №
1303/2013 (съответно чл.2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед на чл.152 (1) от
Регламент № 1303/2013), съгласно която "нередност" е всяко нарушение
на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически
субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюз
Следователно,
определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като
"нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна:
1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. това действие или
бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право,
свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход
в общия бюджет. Безспорно жалбоподателят има качеството на икономически субект
по смисъла на чл.2 (37) от Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението
на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Именно в това
свое качество, страна по договор за финансова помощ, е осъществило действия за
разходване на получено финансиране.
Доказването
на финансовото отражение на нарушението е съществен елемент от фактическия
състав за налагане на финансова корекция, с оглед разпоредбата на чл.72 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно посочената норма, при определяне размера на финансовите
корекции, се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и
финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, а когато констатираното
нарушение няма и не би имало финансово отражение, не се налага финансова
корекция.
Съгласно
чл.73 от с. з. пък, посочва начина по който се извършва тази корекция, а именно
– същата се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта, като преди издаване на решението,
управляващият орган осигурява възможност на бенефициента да представи в срок,
не по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателств
Следователно
в тежест на УО е да установи и докаже, че е налице действие или бездействие от
страна на бенефициента, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на
бюджета на общността, т.е., че нарушението стои в причинна връзка с нанесени
или потенциални вреди на общия бюджет на Европейския съюз.
В случая
конкретна финансова вреда, респ. потенциална възможност за нанасяне на такава,
намираща се в причинна връзка с твърдяното нарушение, е установена и доказана
от събраните по делото доказателств Същата се
потвърждава и от изслушаната икономическа експертиза на в.л. С., което обуславя
извод за наличие на основание за налагане на финансова корекция. Целта на
финансовата корекция е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме
незаконно придобитата облага и, в частност, като задължи бенефициента да
възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. За
законосъобразността на акта по чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ е от значение и определеният
размер на финансовата корекция. Определянето на конкретния размер на налаганата
финансова корекция е въпрос на преценка от страна на административния орган,
като същият се е обосновал относно определянето размера на корекцията съгласно
на изискванията по чл.72 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл изискванията при сключване
на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че ползвателят не
е спазил одобрения проект в частта за приходите, посочени в бизнес план
Изложените мотиви в оспореното решение в тази насока са правилни и
законосъобразни и се споделят от настоящия състав. Установената нередност се
изразява в невъзможност да бъдат постигнати целите на проекта и одобрения
бизнес план. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че
административният орган правилно е установил основанието за налагане на
финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ и §1 т.13 от ДР
на Наредбата, като е съобразил финансовата корекция в размер на 10%, прилагайки
т.30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013
г., утвърдена от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".
Това е
така, тъй като в оспорения административен акт, като нарушение,
административният орган е посочил неспазване на изискването на т.11 от
Приложение № 2, а именно: - задължението ползвателя да извърши изцяло
одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и да
използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на
фонда, да не се отклонява от одобрените и предоставени от фонда технически
спецификации и/или количествено стойностни сметки, необходими за изпълнение на
инвестицията – предмет на договор
От правилния прочит на разпоредбата
на чл.27 ал.3 от Наредбата е видно, че решението за одобряване на заявлението
за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1.
целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за
оценка, посочени в приложение № 6, т.е. оценката не е само на база критериите в
приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са
дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него
инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране.
Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4.17 от договор № 52/1/12104 от 24.02.2014
г., съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция
в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и изискванията
съгласно Приложение №2 към договора и таблицата за одобрените инвестиционни
разходи, което е и нарушение на т.11 от Приложение № 2 към договора –
ползвателят е длъжен да извърши одобрената инвестиция в съответствие с
одобрения бизнес план, както и се задължава да използва и без предварително
уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от
одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или
количествено-стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията –
предмет на договора, както и нарушение на т.4.25. – в срок от 5 години от
сключването на настоящия договор ползвателят е длъжен да използва придобитите
въз основа на одобрения проект активи по предназначение.
Съгласно чл.48 ал.1 от Наредба №
8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства“, за срок 5 години
след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят на
помощта е длъжен: 1. да използва придобитите въз основа на одобрения проект
активи по предназначение; 2. да не
продава, дарява, преотстъпва ползването на активите, предмет на подпомагане,
под каквато и да е форма с изключение на
случаите, когато това се изисква по закон; 3.
да не променя местоположението на подпомогнатите активи, които са трайно
прикрепени към земята, сградите или помещенията; 4. да не преустановява
подпомогнатата дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия
за производство.
Съгласно чл.51 ал.1 и ал.2 от сочената
наредба, в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощт
В случаите по ал.1 РА определя размера на намалението на помощта, като взема
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
В този смисъл е необходимо да се
отбележи, че бизнес планът е относим към преценка
постигане на целите на мярка 121, тъй като с него се доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Между
страните няма спор, че кандидатът е следвало да извърши дейностите залегнали в
бизнес плана, за което му е отпусната финансова помощ, като със сключването на
договора, дружеството се е задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по договора и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно
Приложение № 2 към договора и таблица за одобрените инвестиционни разходи. От
извършената проверка на място след плащане от ДФЗ е съставен контролен лист, от
който е видно, че от предоставените документи от проверката на място за
извършените продажби и реализирани приходи са 6 200.00 лв. за 2015 година
и 23 732.00 лв. за 2016 г., при заложени в бизнес плана съответно 27 970.20
лева за първата година и 58 404,00 лева за следващат
Видно от приета без възражения от
страните ССчЕ, в т. 4 от същата, вещото лица е
посочило приходите за 2015 г. и 2016 г., по идентичен начин с установените от
административния орган.
Във връзка с гореизложеното, за да е
налице нередност по смисъла на чл. 2 (36) Регламент №1303/2013, е необходимо да
е налице: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води
до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано
с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на
вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия
бюджет. В настоящия случай е налице нарушение на националното законодателство
/приложимата наредба и клаузите на договора/, които изчерпателно са посочени от
административния орган. Посочено е бездействие от страна на икономическия
оператор, изразяващо се в неизпълнение на финансовите показатели съобразно
представения бизнес план, и то в значителна степен, което води до непостигане
на целите, визирани в наредбат В случая, следва да се
приеме, че вредата е настъпила, доколкото установеното с решението за финансова
корекция вземане, не е било ефективно разходвано, и по този начин следва да
бъде изключен приносът на Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони /ЕЗФРСР/, доколкото проверката след плащане е установила неизпълнение на
договорно задължение, или казано с други думи, изплатената финансова помощ е
предоставена за инвестиция, която очевидно не се използва по предназначение –
да генерира приходи, да демонстрира икономически растеж в селските райони.
Оттук следва и изводът, че след като „А.“ ООД не е постигнало предвидените от
него финансови показатели, то нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не
работи съгласно заложеното в бизнес плана, а както и заложените цели по мярка
121, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Съгласно чл.59 ал.1 от Наредба №
23/2009 г., в случай, че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
тях, а съгласно ал.2 Разплащателната агенция определя размера на средствата,
които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. С неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана, водещи
до икономическа неизбежност на инвестицията, което е изрично нормативно
заложено задължително условие за определянето на всеки един проект за допустим
за подпомагане.
При издаване на решението за
налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на
разпоредбите на чл.59 ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/18.12.2009 г., чл.51 ал.1 от
Наредба № 8/03.04.2008 г. във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73 ал.1 и §4 ал.3 от
ЗУСЕСИФ, в които е посочено, каза се по-горе,
когато МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с тях, като финансовата подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция на посочените в закона основания, в конкретния случай –
нередност по т.9 от чл.70 ал.1 от ЗУСЕСИФ - друга нередност, съставляваща
нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското
законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на
бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕСИФ.
Наред с това, не се отрича, дори от
страна на жалбоподателя се признава, че в стопанството не са положени всички приети
с бизнес плана метални колове – вместо 600 бр. са положени 575 бр., т.е. с 25
бр. по-малко, което също представлява неизпълнение на договорена клауза от
взаимоотношенията между оператора и Фонд Горното, каза се, се
потвърждава и от ССчЕ.
В този смисъл, изискванията при
сключване на договора несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че
ползвателят не е спазил одобрения проект. Изложените от страна на жалбоподателя
възражения, че в бизнес плана приходите и разходите за периода са прогнозни, и
неправилно органът е възприел приходите за 2014, 2015 и 2016 г., предвид факта,
че през 2014 г. са изградени съоръженията, поради което следва за първа година
да се приеме 2015 г. съдът намира за неоснователни, тъй като, от една страна,
видно е от самото решение за корекция, потвърдено и от ССчЕ,
че административният орган е възприел за прогнозни приходи тези от 2015 г.,
т.е. за първа година е възприета именно тази годин От
друга страна, установената нередност се изразява в невъзможност да бъдат
постигнати целите на проекта и одобрения бизнес план.
На следващо място, в представената
по делото писмена защита жалбоподателят е релевирал
довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила, тъй като административния орган е приложил неправилно Методиката за
определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013, която
безспорно е подзаконов нормативен акт, но не е издадено от компетентен орган –
изпълнителния директор на ДФЗ, а съгласно чл.70 ал.2 от ЗУСЕСИФ, случаите на
нередности, за които се извършват финансови корекции по ал.1 т.9 от с.з., се
посочват в нормативен акт на Министерски съвет, като в тази насока е посочено
Решение № 202/04.04.2018 г, постановено по адм. д. №1064/2017 г. по описа на Административен съд –
Плевен.
Настоящия състав счита, че така
посоченото от страна на жалбоподателя решение на административния съд в гр.
Плевен е несъотносимо към настоящия казус, от една
страна, въпросът относно компетентността по утвърждаване на методиката излиза
извън предвидената на този съд компетентност - тъй като съгласно чл.82 ал.1 т.2
и чл.132 ал.2 т.1 от АПК, тези подзаконови актове са подсъдни на ВАС, а, от
друга страна, с Определение № 14855/05.12.2017 г. по адм.д.
№13288/2017 г. на ВАС-5 – членен състав, се отменя определение на тричленен
състав и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. В случая е налице образувано дело пред Върховния административен съд
срещу Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програма
за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”.
В конкретния случая относим към съдебното производство е въпросът дали
наложената финансова корекция е наложена правилно, а не по отношение
компетентността по издаване на Методикат
На следващо място, настоящия състав счита,
че, след като е установено, че Методиката представлява подзаконов нормативен
акт, следователно същата, докато не бъде отменена, се ползва с оборимата презумпция за законност и поражда своите правни
последици, освен когато съдът, на основание чл.190 ал.1 АПК, да е постановил
изрично спиране на действието му като временна мярка до приключване на
съдебното производство по неговото оспорване. В конкретния случай,
административният съд не е предприел съответните действия по спиране. Наред с
това за прецизност следва да се посочи, че съгласно изричната разпоредба на
чл.195 ал.1 АПК съдебното решение, с което един нормативен административен акт
е отменен, има действие само занапред, т. е., отмяната няма обратно действие.
На следващо място, съгласно т.30 от
Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013
г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно
аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50 % и над 20%
от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно
аритметично за същия период, и времетраенето на неизпълнението за две финансови
години се налага санкция на 10 % от финансовата помощ по договор В случая обаче,
основата, от която органът е определил финансовата корекция, е от
предоставената финансова помощ по договора, както от ЕЗФРСР, така и от
националния бюджет /НБ/. От доказателствата по делото /приложение 1 към
договора/ е безспорно, че проектът не е финансиран 100% от средства на ЕЗФРСР. Размерът
на одобрените за финансиране разходи е 84 346.05 лв., от които: размер на
частно финансиране – 56 908.74 лв.; одобрена субсидия - 39 072.36
лв., от която 31 257.89 лв. е размерът на одобрената субсидия от ЕЗФРСР и
7 814.47 лв. - размер на одобрената субсидия от НБ.
В
случая, финансовата корекция е определена върху стойността на цялата одобрена сума,
финансирана, както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, така и от националния бюджет, което се явява нарушение на чл.72 ал.1 от
ЗУСЕСИФ и на Регламент Размерът на финансовата корекция е от изключително
значение за законосъобразността на акта по чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като
финансовата корекция не е санкция, според единната по този въпрос съдебна
практика, включително и тази на Съда на ЕС. Нейната цел е да възстанови вредата
в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и, в частност, като
задължи ползвателя да възстанови сумата, която е придобита в резултат на
допуснатата нередност. Административният орган, с акта си по чл.73 ал.1 ЗУСЕСИФ
не е оправомощен да наложи финансова корекция и на
средствата, представляващи национално съфинансиране.
В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решения, постановени по адм.д. № 8841/2016 г., адм.д. №
12891/2016 г., № 1460/2017 г., адм. д. № 4521/2017 г.
и др. по описа на ВАС: „… основата, върху която следва да бъде наложена
финансовата корекция, не е нито неговата стойност, нито стойността на
верифицираните разходи, а единствено онази част от последните, които са
финансирани от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Това е така, тъй като на верификация подлежат всички разходи, независимо от
източника на финансиране, съгласно чл.71 ал.1 ЗУСЕСИФ. Финансовата корекция
обаче, може да се наложи само върху тази част от тях, която е финансирана от
средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове.“ - Решение № 10638
от 25.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4521/2017 г.,
VII о. Налагайки корекция върху цялата отпусната на жалбоподателя сума за
подпомагане, административният орган е нарушил тези нормативни изисквания.
По изложените съображения,
обжалваното Решение № 52/112104/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция
изх. № 01-2600/2473/02.10.2017 г. следва да бъде отменено като неправилно и тъй
като спорът е не е от компетентността на съда, същият следва да изпрати
преписката на компетентния за това орган – изпълнителен директор на ДФЗ за
произнасяне съобразно изложеното по-горе в настоящото решение.
Предвид
изхода на делото и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в
размер на 835.00 (осемстотин тридесет и пет) лв., представляващи – 50.00 лв.
ДТ, 300.00 лв. депозит за вещо лице и 485.00 лв. адвокатски хонорар.
Водим от
горното, Административен съд Пловдив, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
52/3/1220423/3/01/04/01 с изх.№ 01-2600/2473 от 02.10.2017 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", с което се налага финансова
корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ № 52/1/1210423 от
24.02.2014 г.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивната част на решението.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция да заплати на К.Н.Г., управител на „А.“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление: с. ***, разноски по делото в размер на 835 лев
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на РБългария в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: