Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 95
гр. Първомай, 03.10.2014 г
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
София М.
при секретаря П.М.,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 178 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано и протича по чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по
допускане на делбата.
Предявен е иск, правно квалифициран
по чл. 69 ал. 1 от Закона за наследството.
Ищците Т.Н.С., с ЕГН: **********, с
посочен адрес: *, и М.Н.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, чрез
процесуалния си представител адв. П.В.В. при Софийска адвокатска колегия, с
адрес на адвокатската практика: *, молят съда да постанови срещу ответницата Д.Н.Х.,
с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: *, представлявана по пълномощие от
адв. С.К.С. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, със служебен адрес: *,
решение, с което да допусне делба на следния недвижим имот: дворно място от
около 690 /шестстотин и деветдесет/ кв. м., ведно с намиращите се на него
жилищна сграда и стопанска постройка, находяща се в гр. Първомай, кв. „Дебър”,
обл. Пловдив, при съседи: Г.Ж.Г., А.И.Т., Й.В. Н. ***, съставляващо
самостоятелен парцел № ХVІІ /седемнадесети/, пл. № 915 /деветстотин и петнадесет/ в кв. 63
/шестдесет и трети/ по плана на гр. Първомай, кв. „Дебър”, обл. Пловдив, при
следните квоти: по ¼ за всеки от ищците и ½ за ответницата.
Ищците твърдят, че съсобствеността
върху процесния имот е възникнала на основание наследствено правоприемство след
смъртта техния баща Н.Д.С., с ЕГН: **********, починал на 25.12.2001 г. в гр.
Хасково, придобил същия по време на брака с втората си съпруга С.К.С., с ЕГН: **********,
починала на 26.07.2010 г. в гр. Казанлък, оставайки като единствен свой
наследник ответницата Д.Х.. Ищците представят писмени доказателства, които
молят съда да приеме
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът
депозира отговор, с който противопоставя възражения по допустимостта на
предявения иск, алтернативно с което оспорва същия като изцяло неоснователен,
релевирайки правоизключващо възражение по чл. 23 ал. 1 във вр. с чл. 22 ал. 1
от СК за отсъствие на възникнала между съделителите съсобственост по отношение
на делбения имот, който, макар закупен от наследодателката на ответницата по
време на брака й с наследодателя на ищците, бил придобит при условията на
настъпила пълна трансформация на нейни лични средства.
Ангажира гласни и писмени
доказателствени средства и претендира присъждане на сторените в настоящата
инстанция деловодни разноски.
В съдебно
заседание страните поддържат процесуалните си позиции, застъпвани във фазата по
размяна на книжа, като ответницата чрез пълномощника си доразвива доводите си в
писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Анализът на
данните, съдържащи се в приетите и неоспорени писмени доказателства:
Препис-извлечение от Акт за смърт № 966/25.12.2001 г., издадено на 25.12.2001
г. от Община – Хасково, Удостоверения за
наследници № 001010/24.07.2002 г. /презаверено от 02.09.2011 г./ и № 278/02.09.2011
г., издадени от Община – Първомай, Актове за женитба № 110/04.11.1948 г. на Първомайска
община и № 2/04.11.1973 г. на Пълномощничество – с. Златна Ливада, окръг Стара
Загора, безспорно сочи, че ищците са единствени рождени деца на Н.Д.С., с ЕГН: **********,
починал на 25.12.2001 г. в гр. Хасково, родени от първия му брак, прекратен с
развод. Ответницата, от своя страна, е дъщеря на втората му съпруга С.К.С., с
ЕГН: **********, починала на 26.07.2010 г. в гр. Казанлък, за което е съставен
Акт за смърт № 524/27.07.2010 г. на Община – Казанлък, от първия й брак с Н.С. К.
/роден на *** г./, сключен на 04.11.1948 г. в гр. Първомай с Акт за женитба № */04.11.1948
г. на Първомайска община, и прекратен по взаимно съгласие с влязло в законна
сила Решение от 28.05.1973 г. на Окръжен съд – гр. Стара Загора.
Видно от приобщения
заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба № 71, том І, дело №
163/26.05.1972 г. на Първомайски районен съдия, през време на брака си с
наследодателката на ответницата първият й съпруг Н.С. К. отчуждил в полза на П.
К. А. и Х. Г. А.а дворно място от около 430 кв. м., ведно с намиращите се в
него жилищна сграда и салма, находящо се в гр. Първомай, Пловдивски окръг при
съседи: А.З.Б., Т.Д.П., Т.П.З. и улица, съставляващ самостоятелен парцел №
ХХІІ, с пл. № 1512 от кв. № 52 по плана на гр. Първомай, Пловдивски окръг, като
нотариалният документ удостоверява изявлението му, че е усвоил напълно и в брой
платената от купувачите уговорена продажна цена в размер на 3 000 лева.
Последният се легитимирал като притежател на прехвърления имот с Нотариален акт
№ 6, том І по описа на Първомайския районен съд за 1972 г., наред с който при
сделката депозирал и Декларация от съпругата си рег. № 265/1972 на Първомайски
районен съд. Според св. С.Г.Т., намираща се в роднинска връзка с купувачите на
визираната недвижимост, от които впоследствие придобила собствеността,
въпросният имот с административен адрес: гр. Първомай, ул. *, представлявал
основно семейно жилище на съпрузите Н.С. К. и С. К. К. /с моминско фамилно име Г./.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Тодева, доколкото не се констатират
съмнения в тяхната обективност и достоверност.
По силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Народния съвет по ЗСГ
№ 5, том І, дело № 7/05.01.1978 г. на Първомайски народен съдия, и през време
на брака си с наследодателя на ищците, сключен на 04.11.1973 в с. Златна
ливада, обл. Стара Загора с Акт за женитба № 2/04.11.1973 г. на
Пълномощничество – с. Златна Ливада, окръг Стара Загора, С.К.С., с ЕГН: **********,
определена като правоимащ купувач въз основа на Решение № 48/25.11.1977 г. на
ИК на Градски общински народен съвет – гр. Първомай, закупила недвижим имот:
дворно място около 690 кв. м., ведно с намиращите се на него жилищна сграда и
стопанска постройка, находяща с в гр. Първомай, кв. „Дебър”, Пловдивски окръг,
при съседи: Г.Ж.Г., А.И.Т., Й.В. Н. ***, съставляващо самостоятелен парцел №
ХVІІ, с пл. № 915 от кв. 63 по плана на гр. Първомай, кв. „Дебър”, Пловдивски
окръг, за сумата от 6 500 лева, която изплатила изцяло на продавача с
вносна бележка контролен № 22/1978 г. на ДСК – клон Първомай.
Отсъствие на собственически
претенции към така придобития от съпругата му имот Н.Д.С. манифестирал изрично
със съставянето на представената по делото в заверен препис Декларация,
нотариално заверена с № 31/1978 от 20.01.1978 г. от Е.З. – Първомайски народен
съдия, доказателственият капацитет на която се оспорва от ищците. Със същата обективирал
обстоятелствата, че при покупката на парцел № ХVІІ-915 от кв. № 63 по плана на
гр. Първомай, кв. „Дебър” от съпругата му С.К.С. не е участвал с каквито и да е
средства и няма какъвто и да било дял от него. Конкретизирал също, че продажната
цена от 6 500 лева била изцяло нейно притежание от продажбата на собствената
й жилищна сграда, находяща се в гр. Първомай, ул. *, от спестени нейни средства
още отпреди встъпването им в брак, както и от суми, получени от нейната дъщеря
и нейния брат съответно в размер на 1 000 лева и 600 лева.
Засвидетелстваните
от декларатора фактически данни споделя като лични впечатления и св. Р.С.Ч –
вуйна на ответницата /съпруга на брат на нейната майка/, чиито показания,
критично преценени съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК предвид възможната
нейна заинтересованост, от една страна, кореспондират с останалите
доказателствени източници, а от друга - със задоволителна конкретика и
безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия на свидетелката от
семейния живот и отношения на наследодателите на страните, както и от събитията
по закупуването на делбения имот. По изложените съображения съдът ги цени с
висока степен на достоверност и въз основа на тях приема за установено, че след
развода с първия си съпруг С.К.С. се обвързала с наследодателя на ищците, с
когото за период от пет-шест години съжителствали в жилище под наем в гр.
Първомай, след което същата инициирала закупуването на жилищен имот, като
изборът й се спрял на процесната къща с местонахождение в кв. „Дебър”, близо до
семействата на своите братя. Св. Ч. демонстрира осведоменост за факта, че сродницата
й С. С., работеща като хигиенист в банката в гр. Първомай, инвестирала в
закупуването на недвижимостта изцяло свои лични средства, с част от които
разполагала от усвоената продажна цена на отчуждената къща, обитавана по време
на брака й с бащата на ответницата. Последната, която междувременно упражнявала
занятие на маникюрист в гр. Първомай, подпомогнала майка си в покупката със
сумата от 1 000 лева, които й предоставила в брой в дома и в присъствието
на св. Ч., чийто съпруг, от своя страна, също кредитирал сестра си с паричната
сума от 600 лева. Заемът впоследствие издължила ответницата. Св. Ч.
свидетелства също за честите семейни сбирки, при които покойният Н.Д.С., който
поради здравословни причини не бил трудово ангажиран, нееднократно подчертавал
липсата на собствен принос в закупуването на семейното жилище в кв. „Дебър” в
гр. Първомай и декларирал воля същото да остане заслужено наследство на
ответницата. Споделял, че рождените си две деца е обезпечил имуществено с
отредената в тяхна полза двуетажна къща в с. Златна ливада. Св. Ч. отрича да ги
познава, тъй като същите не посещавали баща си, за разлика от доведената му
дъщеря, която го наричала „татко” и заедно със своя съпруг често гостувала в дома
на майка си, поддържайки с нея и с пастрока си отношения на взаимно уважение и
привързаност. След тяхната смърт ответницата продължила да навестява и наглежда
къщата.
През 1978 г. наследодателите
на страните реконструирали старата стопанската постройка, разположена в
процесното дворно място, изграждайки пералня, баня и тоалетна. Незаконният
статут на визираното преустройство бил заличен с приложения от ищците Акт за
узаконяване № 2/27.06.1988 г., издаден на основание чл. 180 от ЗТСУ /отм. / и
чл. 302 ал. 3 от ППЗТСУ /отм./ от Главния архитект при Община – Първомай,
Общински народен съвет - Управление „Архитектура и благоустройство” – Пловдив, по
преписка вх. № 94-С-8/1988 г. въз основа на положително становище на проектанта
Г. Божилов, съдържащо се в надлежна обяснителна записка, и Протокол №
2/11.05.1988 г., решение ІV-то на СТСУСА – гр. Първомай. Според съдържанието на
цитирания акт през 1978 г. гражданинът С.К.С. от гр. Първомай, кв. „Дебър”, ул.
*, е преустроила стара стопанска постройка във второстепенна без проект и
строително разрешение. Така узаконената сграда е отразена като паянтова жилищна
сграда с площ от 15 кв. м. както в представената по делото скица изх. № 34/23.08.2011
г., издадена от Община – Първомай, така и в приложеното Удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК изх. № 3237/02.09.2014 г.
През 2001 г.
покойният Н.Д.С. предявил иск за развод, като починал в хода на образуваното
гр. дело № 1271/2001 г. по описа на Районен съд – гр. Хасково, който обаче се
произнесъл с Решение № 226/22.04.2002 г., влязло в законна сила на 12.06.2012 г.
Постановявайки разтрогване на брака поради настъпило по вина и на двамата
съпрузи дълбоко и непоправимо разстройство, съдът предоставил на ищеца
ползването на третираното като съпружеска имуществена общност семейно жилище,
находящо се в гр. Първомай, кв. „Дебър”, ул. * /с предишно наименование */ № *.
Посоченият адрес фигурирал и като постоянен такъв към временастъпване на
смъртта на последния.
Останалите
приобщени по делото писмени доказателства възпроизвеждат ирелевантни към
предмета на спора фактически данни и съдът не намира за необходимо да ги
обсъжда в мотивите си.
При така приетите
за установени фактически положения съдът формира следните правни изводи:
От приетите по
делото писмени доказателства безсъмнено се установява, че ищците са единствени
законни наследници на баща си Н.Д.С., починал на 25.12.2001 г., при равни
наследствени права съгласно чл. 5 ал. 1 от Закона за наследството. Ответницата,
от своя страна, еднолично наследява по закон своята покойна майка С.К.С.,
починала на 26.07.2010 г. През време на брака си с наследодателя на ищците
последната придобила възмездно имотът – предмет на делбата, за което е съставен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез Народния съвет по ЗСГ
№ 5, том І, дело № 7/05.01.1978 г. на Първомайски народен съдия.
Противоречиви
правни и фактически твърдения на страните се концентрират досежно въпроса, дали
процесната недвижимост попада в режим на съпружеска имуществена общност и
респективно дали се явява сънаследствен обект, подлежащ на подялба.
Анализът на
правната уредба, действаща към придобивния момент, и в частност чл. 13 ал. 1 от
Семейния кодекс /обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968
г., в сила от 22.05.1968 г., отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985
г./, с който за пръв
път се въвежда институтът на съпружеската
имуществена общност, предвижда, че всички недвижими и движимите вещи и
права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо
на двамата, независимо от това на чие име са придобити. Имущественият актив – предмет на настоящия процес, се подчинява именно на
визирания режим, доколкото е закупен от единия съпруг – наследодател на
ответницата - по време на брака и доколкото уредбата на Закона за собствеността
на гражданите /отм., бр. 19 от 1.03.2005 г./, урегулиращ продажната сделка,
не въвежда отклонения от режима на съвместна бездялова съсобственост.
От
обхвата на имуществената общност по силата на чл. 13 ал. 2 СК от 1968 г. (отм.)
са изключени само вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака,
или през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а – чл.
389д от ГПК (отм.).
Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от
новоприетия Семеен кодекс /обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985
г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009
г./ детайлизира регламентацията на съпружеската имуществена общност, включвайки
в обема й вещите и права върху вещи, както и паричните влогове, придобити от
съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, дефиниран според
ал. 2 от същия текст като влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в
домакинството, а наличието му се
предполага по силата на въведената с ал. 3 оборима законова презумпция. Чл. 20
ал. 1 от Семейния кодекс от 1985 г. /отм./ разширява кръга на личното имущество
на съпрузите, определен в СК от 1968 г. /отм./, с включването и на придобитите
от тях през време на брака движими вещи, които им служат за обикновено лично
ползване или упражняване на занятие.
Наред с горното Семейният кодекс от
1985 г. /отм./ в чл. 21 ал. 1 и ал. 2 въвежда две специфични хипотези на т.
нар. пълна и частична трансформация на лично имущество, като предвижда, че лични са вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20 ал. 1 или с
друго лично имущество, придобито преди брака. Когато вещите, правата върху вещи
и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната
алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако
тази част е незначителна.
Макар Семейният кодекс от 1968 г.
/отм./ да не урежда визираните изключения от режима на общност, § 4 от ПР на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./ придава ретроактивен ефект на всички свои правила,
касаещи имуществените
отношения между съпрузите за наличните имущества, придобити преди влизането му
в сила от съпрузите по заварени бракове, какъвто несъмнено се явява и този на наследодателите на страните.
Със смъртта на Н.Д.С. от 25.12.2001 г. брачният му съюз с
наследодателката на ответницата се счита прекратен на
основание чл. 94 т. 1 от СК от 1985 г. /отм./ и доколкото
е настъпила в хода на висящ бракоразводен процес, който няма данни да е продължен
в лицето на наследниците на покойния съпруг по реда на чл. 52, ал. 2 СК, произнесеното по него Решение
№ 226/22.04.2002 г. на Районен съд – гр. Хасково
не би могло да заличи факта на откриване на наследството, както и настъпилото към същия
момент прекратяване и на имуществента общност. От казаното се извежда извод, че с прекратяване на брака
на наследодателите на страните по
време на действие на СК от 1985 г. /отм./, за процесния имот на
основание § 4 от ПР на СК от 1985 г. /отм./ се прилагат
правилата на чл. 21 ал. 1 и ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.) за пълна и частична
трансформация.
По изложените съображения наведеното правоизключващо
възражение за настъпила пълна трансформация на
парични средства на наследодателя на ответницата при придобиване на процесния имот е
прието за разглеждане. Успешното му
упражняване изисква пълно и пряко доказване на факта, че за покупката са
вложени изцяло лични, извънсемейни средства на съответния съпруг.
В настоящия случай преценката на доказателствената
съвкупност обосновава безсъмнен извод за настъпване на претендираната пълна
имуществена трансформация. В основата на фактическите си изводи за
обстоятелството, че процесният имот е закупен от наследодателката С.К.С. с
изцяло лични средства, набрани преди брака и такива, получени по дарение от
своята дъщеря по време на брака, съдът поставя кредитираните показанията на св.
Ч. и представената декларация, нотариално удостоверена с № 31/1978 от
20.01.1978 г. от Е.З. – Първомайски народен съдия.
Настоящият състав не споделя
доводите на ищците против доказателствения капацитет на посочената декларация. Същата,
бидейки частен свидетелстващ документ с неоспорена автентичност, възпроизвеждащ
неизгодни за автора си обстоятелства, не само разполага с доказателствена сила,
но се цени от съда с ключово за правните му изводи значение. Визираната
декларация е съставена броени дни след придобиване на процесния имот и разкрива
категоричната воля на съпруга Н.Д.С. да засвидетелства отсъствие на всякакъв принос в
закупуването на делбения имот. За истинността на коментираните изявления, които
изцяло кореспондират с гласните доказателствени средства и за чиято привидност
отсъстват всякакви сведения, индицира и степента на конкретика на обясненията
за произхода на сумите, с която се отличава декларацията.
Съдът не възприема аргументите на
ищцовата страна, извеждани посредством анализ на финансовите възможности на
ответницата и нейната майка към придобивния момент, доколкото същите са
доказателствено необезпечени. Наред с горното следва да се подчертае, че
правната преценка на съда се интересува от доказателствата, разкриващи
титулярството на инвестираните към придобивния момент средства, като
изследването на паричните потоци, протекли в имуществената сфера на съпруга
купувач и на неговите дарители, се явява ирелевантна фактологическа трактовка.
Предвид горното съдът намира, че в
резултат на така настъпилата трансформация на лични средства при придобиването
на дворното място и съществуващата в него двуетажна полумасивна жилищна сграда
– предмет на делба, са налице основания за изключването им от съпружеската
имуществена общност на наследодателите на страните, и третирането им като
еднолична собственост на придобилия ги съпруг в лицето на С.К.С., а след смъртта
й – на единствения неин наследник по закон. Така констатираното отсъствие на
съсобственост предпоставя недопустимост на делбата и отхвърляне на предявения иск
като неоснователен.
Касателно постройката, обозначена в приетата
по делото скица изх. № 34/23.08.2011 г., издадена от Община – Първомай като паянтова
жилищна сграда с площ от 15 кв. м., преустроена през 1978 г. с изграждане на
пералня, баня и тоалетна, за чието узаконяване са ангажирани писмени
доказателства, съдът намира, че предвид отсъствие на категорични данни, че
същата съставлява самостоятелен обект на собственост, а не принадлежност към
основния жилищен корпус, не следва да се допуска до делба. Доколкото за подялба на фигуриращата в същата
скица едноетажна полумасивна стопанска постройка с площ от 30 кв. м., находяща
се в процесното дворно място, не е надлежно сезиран, съдът не е дължи
произнасяне.
Съобразно изхода на спора предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за разноски са реализирани, а с представянето на Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2012 г. е наведено доказателство за действително заплатен в полза на договорния пълномощник на ответницата адвокатски хонорар в размер на 880 лева, поради което на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да го заплатят изцяло.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК в тяхна тежест следва
да се присъди и дължимата се към бюджета на съдебната власт държавна такса, чийто
размер съдът на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, определя в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от Т.Н.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, и М.Н.Д., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: *, представлявани по пълномощие от адв. П.В.В. при Софийска
адвокатска колегия, с адрес на адвокатска практика: *, срещу Д.Н.Х., с ЕГН: **********,
с адрес за призоваване: *, представлявана по пълномощие от адв. С.К.С. при
Адвокатска колегия – гр. Пловдив, със служебен адрес: *, за делба на недвижим
имот: дворно място от около 690 /шестстотин и деветдесет/ кв. м., ведно с
намиращите се на него жилищна сграда и стопанска постройка, с административен
адрес гр. Първомай, кв. „Дебър”, ул. * № 38, при съседи по документ за собственост:
Г.Ж.Г., А.И.Т., Й.В. Н. ***, и при граници по скица: УПИ ХVІІІ-920, V-915,
ХVІ-914 и улица, съставляващо самостоятелен парцел № ХVІІ /седемнадесети/, пл. № 915 /деветстотин и
петнадесет/ в кв. 63 /шестдесет и трети/ по плана на гр. Първомай, кв. „Дебър”,
обл. Пловдив от 1965 г..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Т.Н.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *,
и М.Н.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, представлявани по пълномощие
от адв. П.В.В. при Софийска адвокатска колегия, с адрес на адвокатска практика:
*, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Н.Х., с ЕГН: **********, с адрес за призоваване: *,
представлявана по пълномощие от адв. С.К.С. при Адвокатска колегия – гр.
Пловдив, със служебен адрес: *, сумата от 880 лева – разноски за платено
адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК Т.Н.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *,
и М.Н.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, представлявани по пълномощие
от адв. П.В.В. при Софийска адвокатска колегия, с адрес на адвокатска практика:
*, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд - Първомай в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 50 лева – дължима държавна такса за разглеждане на
производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ / АГ