№ 13281
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110101059 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. К. К. срещу „ИАМ“ АД и „ФБ“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД са подали
отговори на исковата молба.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК „ИАМ“ АД е предявил насрещен иск, който също е
процесуално допустим.
НА ищцата да се изпрати разпореждане по чл. 131, ал. 1 ГПК, като се укаже че може
да подаде отговор на насрещната искова молба, която да се връчи на ищцата.
Насрещният иск произтича от същото правоотношение, предмет на първоначалните
искове и е предявен в срок, поради което следва да бъде приет за съвместно разглеждане.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищцата е направила искания за задължаване на ответниците да представят цялото
кредитно досие, включително договора за потребителски кредит, договорът за предоставяне
на гаранция, всички прилежащи към тези договори приложения и анекси, общите условия за
отпускането на този потребителски кредит, погасителния план по него, които следва да
бъдат уважени, като искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят
извлечение за всички платени по договора суми следва да се остави без уважение, доколкото
такива справка е представена с насрещната искова молба от „ИАМ“ АД.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на задачите, поставени в исковата молба и насрещната искова молба от „ИАМ“ АД.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „ИАМ“ АД срещу М. К. К.
насрещен иск.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите,
поставени в исковата молба и насрещната искова молба след запознаване с всички
материалите по делото, като ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на
150 лв., вносими от ищеца и 150 лв., вносими от ищеца по насрещния иск - „ИАМ“ АД в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „ИАМ“ АД в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение да представи препис от Договор за паричен заем
№ 5193877 от 08.08.2024 г., ведно с всички прилежащи към този договор приложения и
анекси, общите условия за отпускането на този потребителски кредит, погасителния план по
него. При неизпълнение, съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите
и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „ФБ“ ЕООД в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение да представи препис от Договор за
предоставяне на поръчителство № 5193877 от 08.08.2024 г., ведно с всички прилежащи към
този договор приложения и анекси, общите условия за отпускането на този потребителски
кредит, погасителния план по него, ако има такива. При неизпълнение, съдът по реда на чл.
161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване
страната е създала пречки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответниците да
представят справка за извършени плащания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 14.05. 2025 г. от 14 40
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -препис от
депозираните от ответниците отговори на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са от М. К. К. срещу „ИАМ“ АД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че Договор
за паричен заем № 5193877 от 08.08.2024 г. е нищожен, както и срещу „ФБ“ ЕООД за
признаване за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство № 5193877 от
08.08.2024 г. е нищожен.
Предявени са от „ИАМ“ АД срещу М. К. К. насрещен осъдителен иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на М. К. К. да заплати сумата
1125,15 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 5193877
от 08.08.2024 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска - 27.02.2025 г., до
окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2024 г. ищцата е сключила договор за
паричен заем № 5193877 с „ИАМ“ АД, като страните се уговорили отпуснатия заем да е в
размер на 2000 лева, при фиксирани ГЛП от 50,00 % и ГПР от 62,99 %. При сключването на
договора за заем, ищецът сключил договор за предоставяне на поръчителство № 5193877 с
„ФБ“ ЕООД, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред
2
заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да
заплати възнаграждение, което било разсрочено заедно с вноските по кредита. Сумата
следвало да се заплаща в полза на заемодателя, който бил упълномощен от „ФБ“ ЕООД да
събира в негова полза сумите по договора за поръчителство. Сочи, че двете дружества са
свързани лица, т.к. заемодателят бил едноличен собственик на капитала на „ФБ“ ЕООД.
Аргументира, че договорът за кредит е нищожен и сочи, че изискването за предоставяне на
обезпечения - поръчители или банкова гаранция, са били изначално неизпълними за него,
поради което и не оставало друг избор освен сключването на договор за поръчителство с
„ФБ“ ЕООД. Излага, че възнаграждението по процесния договор за поръчителство не е
включено в размера на ГПР с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият излага, че водело
до нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство е лишен от основание, т.к. в полза на потребителя не се предоставяла услуга.
Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на
добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока. Прави възражение за
нищожност на целия договор за паричен заем. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ИАМ“ АД, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни
съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на законовите
изисквания, респ. че същият е действителен. Твърди още въз основа на „Член 6, параграф 1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи
в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали
сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко
неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не
може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая
потребителят, последици от обявяването на недействителността на съответния договор в
неговата цялост.“ Твърди още, че в решението по дело С-42/15 СЕС приема, че прилагането
на санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски не
би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, §2 от
Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение. На следващо място, ответникът твърди, че
договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от
ЗПК. Твърди, че договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на
чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. Твърди, че при договорения размер на
заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в
договора ГПР е коректно изчислен. Твърди, че доводите на ищеца за неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 са неоснователни. Посочва, че с оглед както на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата
стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по
предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. Твърди, че годишният процент на разходите
по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди,
че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл.
19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ФБ“ ЕООД, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Развива подробни съображения в
насока, че Договорът за предоставяне на поръчителство не попада в обхвата на ЗПК. Сочи,
че Договорите за поръчителство, по които дружеството е страна, са действителни, тъй като
отговарят на приложимите изисквания на закона, тъй като са сключени валидно - между
лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в
рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на
3
сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, като е спазена и изискваната форма. Счита, че процесните договори за
поръчителство не страдат от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци
не водят до нищожност на договора. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички
законови изисквания. Изтъква, че „ФБ“ ЕООД е вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, с основен предмет на дейност:
предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно в това си качество - на
търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) - обезпечава
изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение. Твърди се, че именно
изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по
Договора за паричен заем е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция,
а дружеството е сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за
предоставената услуга. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователни и недоказани предявените искове. Моли съда в полза на „ФБ“ ЕООД, да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360,00 лева. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата
страна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да
бъде намалено до минимума съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „ИАМ“ АД е предявил насрещни искове. Твърди, че на
08.08.2024 г. между страните е сключен Договор за паричен заем № 5193877, по силата на
който е предоставена в заем сумата от 2000 лева, като М. К. К. се задължила да я върне на 12
равни месечни вноски всяка в размер на 215,17 лева, при ГЛП 50 %, с оглед на което общият
размер на възнаградителната лихва възлизал на 582,04 лева, а общо дължимата сума по
Договора възлизала на 2582,04 лева. Твърди се, че М. К. К. не е изпълнила задълженията си.
Сочи, че първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 10.09.2024 г., а последната
- на 06.08.2025 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде
погасена. В случай, че целият договор за заем бъде прогласен за нищожен, се прави искане
за осъждане на М. К. К. да заплати остатъка от главницата в размер на 1125,15 лева.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищцата по иска срещу „ИАМ“ АД е да докаже
сключването на процесния Договор за паричен заем № 5193877 от 08.08.2024 г. с посоченото
в исковата молба съдържание, който противоречи на закона, както и че част от съдържанието
на договора е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в
клаузата обезпечения.
В доказателствена тежест на ищцата по иска срещу „ФБ“ ЕООД е да докаже, че
между страните е сключен Договор за паричен заем № 5193877 от 08.08.2024 г. с посоченото
в исковата молба съдържание, който противоречи на закона.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че при сключване на
договорите са спазени изискванията на ЗПК, както и че договорите не нарушават добрите
нрави.
По насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „ИАМ“ АД е да
докаже: сключването на валидно правоотношение по Договор за паричен заем № 5193877 от
08.08.2024 г.; предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на
вземанията за главница.
В доказателствена тежест на ответницата М. К. К. е да докаже изпълнение на
договорните задължения за плащане, за което не сочи доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между М. К. К. и „ИАМ“ АД е сключен Договор за паричен заем №
5193877 от 08.08.2024 г., както и че между М. К. К. и „ФБ“ ООД е сключен Договор за
4
предоставяне на гаранция № 5193877 от 08.08.2024 г.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5