№ 39602
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110149594 по описа за 2023 година
Ищецът Й. З. Б. твърди, че е съсобственик заедно с П. П. П., П. Д. П. и П. Д. П. на
недвижими имоти, находящи се в гр. Аксаково, представляващи поземлени имоти със
следните идентификатори:
-УПИ XVIII – 2033 от кв. 26 по плана на гр. Аксаково, община Аксаково, област
Варна, одобрен със Заповед № 358 от 20.12.2001 г. на кмета на община Аксаково,
изменен със Заповед № 720 от 11.11.2005 г. на и.д. кмет на община Аксаково и Заповед
№ 832 от 20.11.2006 г. на кмета на община Аксаково.
-УПИ XIX – 2034 от кв. 26 по плана на гр. Аксаково, община Аксаково, област
Варна, одобрен със Заповед № 358 от 20.12.2001 г. на кмета на община Аксаково,
изменен със Заповед № 720 от 11.11.2005 г. на и.д. кмет на община Аксаково и Заповед
№ 832 от 20.11.2006 г. на кмета на община Аксаково.
-УПИ XVIII – 2033 и УПИ ХIX – 2034 от кв. 26 по плана на гр. Аксаково,
община Аксаково, област Варна, които съставляват дворното място с административен
адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „Детелина Минчева“ № 15.
Твърди се, че в дворното място са построени сградите, които са съсобственост на
ищеца и ответниците.
Изтъква, че правото му да е съсобственик на една девета идеална част от
дворното място на административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково, област
Варна, ул. „Детелина Минчева“ № 15 е било установено от СРС и СГС в Решенията им
по гр.д. № 18688/2014 г. по описа на СРС, което е влязло в сила на 17.12.2019 г. Счита,
че правото му на собственост на горепосочените имоти е безспорно.
Твърди, че имота на административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково,
обл. Варна, ул. „Детелина Минчева“ № 15 е бил стопанисван от Александър Бакалов,
брат на Татяна Б.а (майка на ищеца), а след неговата смърт от ответниците – П. П. П. и
наследниците на Димитър П. П. – останалите ответници.
1
Поддържа, че ответниците не са предали ключовете от помещенията в
постройките в имотите на административен адрес: гр. Аксаково, община Аксаково,
обл. Варна, ул. „Детелина Минчева“ № 15 и не ги допускат в тях. Твърди, че
ответниците извършват фактически и правни действия, които възпрепятстват
ползването на съсобствения имот, като същите го ползват лично, по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС, според разясненията дадени с Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на
ВКС, за което дължат обезщетение. Твърди, че обстоятелството, че до 21.11.2020 г.
ответниците са ползвали процесния имот лично, само за свой нужди, за което им
дължат обезщетение е било установено от СРС в хода на гражданско дело № 19507 по
описа на СРС за 2014 г., като СРС е осъдил ответниците по делото да им заплатят
обезщетение за лишаването им от ползване. Заявява,ч е от 21.11.2020 г. до днес начина
на ползване на процесните имоти и лицата, които ползват имотите не са се променили.
Изтъква, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ответниците е възникнало с получаване от П. П. П. и П. Д. П. на дата – 02.11.2020 г. и
05.11.2020 г., на писмено поискване направено от ищеца по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС
представляващо едностранно волеизявление за ползване на вещта и за заплащане на
обезщетение. Твърди, че писменото поискване има неограничено действие във времето
– докато трае съсобствеността или се прекрати ползването й от съсобственика, както и
неограничено между съсобствениците и техните универсални правоприемници.
Ищецът счита, че за периода от 21.11.2020 г. до 21.11.2023 г., ответниците
дължат обезщетение на ищеца и неговия брат в размер на 6500 лева за лишаването им
от възможността за ползването на процесния имот.
Моли съда да осъди П. П. П., П. Д. П. и П. Д. П. да му заплатят солидарно
неговият дял от обезщетението в размер на 3250 лева за това, че в рамките на периода
от 21.11.2020 г. до 21.11.2023 г. е бил лишен от възможността да ползва имота находящ
се на административен адрес: гр. Аксаково, ул. „Детелина Минчева“ № 15, като
ответниците са го ползвали лично, само за свой нужди. Моли за разпределяне на
разходите по производството между страните по делото.
Ищецът депозира и допълнителни молба – Становище с вх. № 15336 от дата
17.01.2024 г. с която заявява, че на основание на това, че всеки ответник е участвал в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно със своята част, претендира от
ответниците да му заплатят обезщетение, съразмерно с частта на ответника в общата
вещ, тъй като ответниците едновременно и солидарно, по правилата за ползване на
съсобствен имот, са си служили с идеални части от общите земя и сгради в двата
парцела – УПИ XVIII-2033 и УПИ XIX – 2034 от кв. 26 по действащия план на гр.
Аксаково от 2001 г., находящи се на административен адрес: гр. Аксаково, ул.
„Детелина Минчева“ № 15 и № 17, съобразно тяхното предназначение и по начин да
не пречат на другите ответници да си служат с тях според правата им.
2
Заявява, че основанието за предявения иск е, че всеки от ответниците е ползвал
процесния имот, следователно твърди, че може да предяви един иск за обезщетение
срещу тримата, от които претендира заплащане на солидарно обезщетение за това, че в
процесния имот са използвали заедно, за лична употреба съсобствения им имот.
Сочи, че Златка П.а Бакалова е сестра на П. П. П. и Димитър П. П., както и
съпруга на Александър Христов Бакалов. Твърди, че правата му на собственик на
процесните сгради произтичат от обстоятелството, че те са построени върху земя, на
която ищецът е съсобственик. Поддържа, че съсобствеността му върху земята и
сградите е установена от СРС във влезлите в сила Решения на СРС по гр.д. № 18688 и
№ 19507 по описа за 2014 г. Заявява, че от Решението № 11-54-153 от 07.06.2017 г. на
СРС по гр. д. № 18688, е установено, че като наследник на Александър Христов
Бакалов след неговата смърт, Татяна Христова Б.а (майка на ищеца) е придобила по
наследство собствеността върху притежаваната от наследодателя й 1/9 идеална част от
поземлените имоти в гр. Аксаково. Ищецът твърди, че заедно с неговия брат – Здравко
З. Б. са придобили по 1/18 идеална част за всеки от същите имоти на основание чл. 5,
ал. 1 от ЗН – след смъртта на неговата майка. Посочва, че на страница 2 от Решение №
20039753 от 11.02.2021 г., по гр. дело № 19507 по описа за 2014 г. на СРС, е
обективирано, че СРС, е взел предвид, че на основание чл. 155 от ГПК може да приеме
за безспорно и ненуждаещо се от доказване и служебно известно, че с решение по
гр.д. № 18688 от 2014 г. по описа на СРС, което е влязло в сила на 17.12.2019 г. между
страните по спора, СРС допуска извършването на делба на процесните недвижими
имоти, при квоти: по 1/8 идеална част за ищеца и неговия брат; 8/18 идеални части за
П. П. П. и по 4/18 идеални части за П. Д. П. и П. Д. П.. Заявява, че делбата предмет на
производството по гр.д. № 18688 по описа на СРС все още не е приключила и няма
влязло в сила решение за разделянето на имота. Поддържа, че към момента
съсобствениците на имота са собственици на идеални части от него, като не е
възможно да се определи отделна част от имота на кого принадлежи. Счита, че с
решението на СРС по гр. дела № 18688 № 19507 по описа за 2014 г. въпроса за
собствеността върху процесния имот е решен окончателно. Твърди, че Златка и
нейните братя са придобили от наследството оставено от тяхната майка – Мара по 1/6
идеална част от дворното място намиращо се на административен адрес: гр. Аксаково,
ул. „Детелина Минчева“ № 15 и № 17, като същите не са го поделили. Посочва, че
Златка не се е отказала от нейния дял в имота й до смъртта й остана собственик на
една шеста идеална част от дворното място. Сочи, че след смъртта на Златка, нейния
дял в дворното място е бил наследен от братата й, както и от нейния съпруг – Сашо.
Сочи, че след смъртта на Сашо дела от дворното място е бил наследен от Татяна
Христова Б.а (майката на ищеца). Ищецът твърди, че заедно с неговия брат са
наследили дела на тяхната майка в дворното място.
Сочи, че П. П. Марков е придобил по давност дворно място, представляващо
3
парцел VII – 52 от кв. 48 по плана на с. Аксаково от 1921 г., който впоследствие е
разделен на два парцела, които съвпадат с процесните недвижими имоти,
представляващи УПИ XVIII-2033 и УПИ XIX-2034 от кв. 26 по действащия план на гр.
Аксаково от 2001 г., намиращи се на административен адрес: гр. Аксаково, ул.
„Детелина Минчева“ № 15 и № 17. Поддържа, че за придобиването е съставен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 45/1963 г. от нотариус
при Варненския районен съд. Сочи, че към момента на придобиването – П. П. Марков
е бил в брак с Мара Д.а Маркова, поради което придобитият по време на брака по
давност имот е станал СИО на основание чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. вр. чл. 103 СК
(отм.), съгласно който правилата на този кодекс относно имуществените отношения
между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила
от съпрузи при заварени бракове.
Изтъква, че след смъртта на Мара Д.а Маркова – 26.12.1972 г. – се е прекратила
съществуващата СИО, като съсобственици на процесните имоти в гр. Аксаково
вследствие прекратяване на СИО и наследяване са станали съпругът на починалата –
П. П. Марков за ½ идеална част от имотите и нейните деца – Златка П.а Бакалова,
Димитър П. П. и П. П. П., които са придобили поравно другата половина от имота, или
всеки по 1/6 идеална част, тъй като наследството е открито при действие на чл. 14, ал.
7 СК от 1968 г. (отм.) съгласно който при прекратяване на имуществената общност
поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването
и делбата. Твърди, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на
починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото
имущество.
Сочи, че П. П. Марков е починал на 03.04.1975 г. и е оставил за свои
наследници по закон – Златка П.а Бакалова, Димитър П. П. и П. П. П. – дъщеря и
синове, които на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН наследяват равни части от наследството,
в случая всеки по 1/3 ид. ч., но в случая по дело № 18688/2014 г. на СРС е установено,
че Златка П.а Бакалова е направила с писмено заявление на дата 10.07.1975 г. отказ от
наследството на своя баща, който е вписан по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН в особената
книга на РС – Варна под № 481/1975 г.
Заявява, че с оглед на гореизложеното, както и предвид направения от Златка
П.а Бакалова отказ от наследството на нейния баща – П. Марков, нейната част от 1/3 е
уголемила дяловете на останалите наследници от същия ред – нейните братя –
Димитър П. П. и П. П. П., като след смъртта на П. П. Марков процесните недвижими
имоти в гр. Аксаково, са били съсобствени между Димитър П. П., който е притежавал
5/12 ид. части от имотите, П. П. П. – също 5/12 ид. части от имотите и Златка П.а
Бакалова, която е била собственик на 2/12 ид. части, придобити по наследство от
нейната майка – Мара Д.а П.а, чието наследство – Златка Бакалова е приела
мълчаливо след смъртта на майка си, доколкото безспорно по делото се установява от
4
личната кореспонденция на Бакалова и събраните гласни доказателства, че до смъртта
си всяка година – Златка Бакалова е посещавала процесните имоти, полагала е грижи
за тяхното опозване, обработвала ги е, и е прибирала реколтата от наследените земи,
което представлява действия, което следва от качеството на наследник.
Счита, че на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН е недействителна доброволната делба
на дворното място, която са направили Димитър и П. П.и, тъй като в нея не е участвал
един от сънаследниците – тяхната сестра – Златка Бакалова, която по наследство от
своята майка е притежавала към този момент идеална част от имота, както и че с
делбата – Димитър и П. П.и не са се легитимирали като еднолични собственици на
получения в резултат на нищожната делба реален дял от наследството. Заявява, че
последващите прехвърлителни сделки с процесните имоти, извършени в полза на
низходящите на Димитър и П. П.и не са породили вещно – прехвърлително действие,
за частта от процесните недвижими имоти, които надхвърлят притежаваната идеална
част на прехвърлителите. Сочи, че след нищожните нотариални сделки – Златка е
продължила да е собственик на една шеста идеална част от имотите, които са били
построени в дворното място с административен адрес: гр. Аксаково, ул. „Детелина
Минчева“ № 15 и № 17 и ответниците са продължили да са собственици на по една
шеста идеални части от дворното място, което са наследили от Мара и на по една
шеста идеална част от процесните постройки.
Сочи, че след 1980 година Златка и братята й са построили процесните
постройки в дворното място с административен адрес: гр. Аксаково, ул. „Детелина
Минчева“ № 15 и № 17. Изтъква, че Златка по силата на ЗС, е станала собственик на
една шеста идеална част от всички постройки, който са били построени в процесното
дворно място.
Ищецът твърди, че заедно с тримата ответници са съсобственици на
процесното дворно място. Изтъква, че УПИ XVIII – 233 по плана на Аксаково е
съсобственост на петима човека, които притежават идеални части от него, като трима
от тях използват заедно и лично съсобствения имот, за което солидарно дължат
обезщетение. Поддържа, че П. П. не е едноличен собственик на УПИ XVIII – 233 по
плана на Аксаково и на сградите построени в имота, а е съсобственик на сградите
построени в дворното място на административен адрес гр. Аксаково и на сградите
построени в дворното място на административен адрес: гр. Аксаково, ул. „Детелина
Минчева“ № 15 и № 17 и няма основание да твърди, че искането ответниците да
заплатят на ищеца солидарно обезщетение трябва да се персонифицира и разгледа
самостоятелно за всяка личност, тъй като при ползване на имотите в режим на
съсобственост не е възможно да се посочи съсобственик, който ползва определена
част от имота.
Счита, че за да възникне задължение на част от съсобствениците на имот да
5
заплатят обезщетение на останалите за лишаването им от ползи е достатъчно частта от
съсобствениците да използват имота лично, само за себе си. Заявява, че с оглед на
обстоятелството, че ответниците не оспорват, че са ползвали процесните постройки в
процесния период, както и че ищецът не ги е ползвал в процесния период, счита, че не
е необходимо да доказва, че е бил лишен от възможността да полза за свой нужди
процесния имот, за да обосновава искането си да получи обезщетение за ползването на
имота от другите съсобственици. Поддържа своето искане ответниците да му заплатят
обезщетение за това, че те са ползвали, без ищеца, едновременно и заедно, по
правилата за ползване на съсобствен имот, са си служили с идеални части от общите
земя и сгради в двата парцела – УПИ XVIII – 2033 и УПИ XIX – 2034 от кв. 26 по
действащия план на гр. Аксаково от 2001 г. находящи се на административен адрес: гр.
Аксаково, ул. „Детелина Минчева“ № 15 и № 17, съобразно тяхното предназначение и
по начин да не пречат на другите ответници да си служат с тях според правата им.
Твърди, че е изпратил покани до ответниците по пощата да му заплатят
претендираното обезщетение, за това, че ползват процесните съсобствени имоти, като
същите били връчени на П. П. П. и П. Д. П., видно от представените по делото
преписи от телеграми. Изтъква, че с поканите, които са връчени кани всички
ответници, солидарно да му заплатят обезщетение за това, че са ползвали процесния
имот. Посочва, че настоящия му адрес е гр. София, ул. „Солунска“ № 4, вх. 2, ет. 5, ап.
10.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът – П. П. П. с който
заявява, че предявените искове са недопустими, тъй като на първо място счита, че е
недопустимо едновременно обективно и субективно съединяване на искове. Изтъква,
че е собственик на УПИ XVIII – 233, ведно с построената в имота – жилищна сграда и
производството по отделните искове срещу различни ответници следва да бъде
разделено.
Поддържа, че за допустимостта на иска по чл. 31 от ЗС ищецът следва да е
изпратил покана до съсобственика, в която да е обективирано изявление за заплащане
на обезщетение за това, че е бил лишен от правото да ползва имота съобразно правата
си, която покана е абсолютна положителна процесуална предпоставка, а в настоящия
случай до ответника не е изпращано такова съобщение, касаещо ползването на УПИ
XVIII – 233, находящ се в гр. Аксаково, област Варна. С оглед на гореизложеното
моли за прекратяване на производството по делото по така предявения иск, а в
условията на евентуалност моли съда да раздели производството по предявените
искове.
Прави възражение за липса на местна подсъдност, тъй като ответникът е с
6
постоянен и настоящ адрес – гр. Варна. Сочи, че това възражение следва да се има
предвид във връзка с направеното възражение за недопустимост на съединяването на
исковете срещу отделните ответници, притежаващи, съответно ползващи различни
недвижими имоти. С оглед на гореизложеното, в случай, че съдът раздели
производството по иска срещу ответника, моли съда да прекрати производството по
делото и да изпрати същото по компетентност на Варненския районен съд.
Отделно от това, счита исковата молба за нередовна, тъй като на първо място в
петитума се претендира от ищеца солидарно осъждане на ответниците да му заплатят
обезщетение в размер на 3250 лева за ползването на един недвижим имот, с посочен
само административен адрес, а в обстоятелствената част на исковата молба се
посочват два имота – УПИ № XVIII – 2033, в кв. 26 по плана на гр. Аксаково – без
посочен адрес и УПИ № ХIХ-2034 в кв. 26 по плана на гр. Аксаково – също без
посочен административен адрес. Изтъква, че на следващо място от изложеното в
исковата молба не става ясно кой от ответниците, кой имот владее или ползва или пък,
че твърдението на ищеца е, че двата имота се ползват едновременно и от тримата
ответници. Твърди, че не става ясно от къде произтича солидарността, от която ищеца
претендира сумата от 3250 лева. Посочва, че исковата молба е нередовна и с оглед
периода, за който се претендира солидарно осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца обезщетение за ползването от което се твърди, че е лишен. Счита, че
нередовността на исковата молба нарушава правото на защита на ответника за когото
не е ясно срещу какъв иск следва да организира своята защита. Моли съда да остави
производството по делото без движение като укаже на ищеца да уточни исковата си
молба.
Относно основателността, оспорва изцяло така предявения иск, както по
основание, така и по размер. Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът ползва и
двата имота, както и че ищецът няма никакви права върху постройките в процесните
недвижими имоти, поради което счита, че и не може да претендира каквото и да било
обезщетение за ползването им, а отделно от това липсва и абсолютна процесуална
предпоставка за такава претенция.
Моли съда да отхвърли така предявения иск, като неоснователен. Претендира и
разноски.
Ответникът П. П. П. е депозирал и допълнително Становище с вх. № 23410 от
дата 24.01.2024 г. с което заявява, че поддържа своето становище относно
недопустимостта на исковете. Заявява, че е недопустимо съединяване на исковете
срещу различни ответници, притежаващи различни недвижими имоти в едно
производство. Поддържа становището, че не е била изпратена покана по чл. 31 от ЗС.
Поддържа възражението си за липса на местна подсъдност. Счита, че исковата молба
остава неуточнена. Сочи, че с първоначалната искова молба се претендира
7
обезщетение за ползването, от което ищецът бил лишен, но по отношение на
поземлени имоти, а с допълнителната молба /становище/ се излагат доводи, които
нямат нищо общо с тези в исковата молба. Заявява, че се твърди, че ищецът е
собственик на сгради, за които са налице категорични писмени доказателства, че те
принадлежат на други лица и ищецът не притежава никакви права върху тях. Твърди,
че в изложението на Становището на ищеца се говори за имоти с административен
адрес: гр. Аксаково, ул. „Детелина Минчева“ № 15, без да се уточнява кои.
Счита, че от Становището на ищеца не става ясно кой от ответниците кой имот
се твърди, че владее или ползва. Поддържа, че не става ясно претендираното
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3250 лева, откъде
произтича и на какво основание. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и
по размер. Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът ползва и двата имота.
Заявява, че ищецът няма никакви права върху постройките в процесните недвижими
имоти /УПИ/, поради което и не може да претендира обезщетение за ползването им.
Tвърди, че липсва и абсолютна процесуална предпоставка за такава претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответниците П. Д. П. и П. Д. П.
в който заявяват, че производството по делото следва да бъде оставено без движение,
тъй като не е посочена цената на иска по отношение на всеки от тримата ответници.
Твърдят, че в петитума на иска ищецът е посочил, че претендира сумата от 3250 лева
от тримата ответници, без да посочва каква сума претендира от всеки от тримата
ответници. Заявяват, че също така частите на тримата ответници от поземлените имоти
са различни.
Считат, че от обстоятелствата, изложени в исковата молба не става ясно дали
се претендира обезщетение за ползване от ответниците само на идеална част от
поземлените имоти или и на идеалната част от построените в тях сгради. Твърдят, че
не става ясно как ищецът е определил размера на обезщетението, което претендира –
дали претендира обезщетение в посочения в приложените покани размер, или в размер
на средния пазарен наем. Сочат, че обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС винаги следва
да се определя от съда на база средния пазарен наем на имота, а не от размера на
претендираното поискване. Твърдят, че става въпрос за три иска, като предявяването
им в едно производство е недопустимо, тъй като не е допустимо едновременното
обективно и субективно съединяване на искове, поради което молят производството по
делото да бъде прекратено и на ответниците да им бъдат присъдени разноски.
В условията на евентуалност считат, че предявените искове са неоснователни.
Твърдят, че не им е било връчвано съобщение, изпратено до тях от иеца да му се
заплаща обезщетение за ползване на твърдяната от него идеална част от имотите.
Посочват, че представените като доказателства от ищеца телепощи - № 134 и № 135 не
са връчвани на двамата ответници. Заявяват, че по отношение на правото на
8
собственост върху построените в двата УПИ сгради е налице висящ спор за
собственост по дело за делба между страните, предмет на разглеждане по гражданско
дело № 20223110103837 по описа на Варненския районен съд – 35 състав. Заявяват, че
в производството по посоченото дело ответниците са оспорили правото на собственост
на ищеца върху идеална част от жилищната сграда, построена в УПИ XIX – 2034 кв.
34. Считат, че по – късно заведеното дело следва да бъде спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК. Твърдят, че ищецът не притежава идеална част нито от поземлените
имоти, нито от построените в тях сгради. Поддържат, че по делото липсват
доказателства, че наследодателката – Мара Д.а Маркова е била собственик на
дворното място и на построените в него сгради към момента на откриването на
наследството й.
Твърдят, че собственик на поземлените имоти е бил само П. П. Марков, който
се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност на дворното място и на
построените в него къща, обор и плевник – нот. акт № 45, том V, дело №
2121/05.10.1963 г. Заявяват, че след неговата смърт дъщеря му – Златка П.а Бакалова
се е отказала от наследството на баща си и нейната 1/3 идеална част от наследството е
уголемила дяловете на останалите наследници от същия ред – нейните братя –
Димитър П. П. и П. П. П.. Сочат, че след извършения отказ от наследство собственици
на дворното място са останали само Димитър П. П. и П. П. П.. Изтъкват, че
собственици на построената в УПИ XIX – 2034 в кв. 26 сграда са само ответниците –
П. Д. П. и П. Д. П. и ищецът не притежава идеална част от нея.
Поддържат, че с договор за доброволна делба от 18.08.1976 г., вписан под рег.
№ 3742, том 4, № 22 бащата на двамата ответници – Димитър П. П. е придобил
правото на собственост върху УПИ I – 391 /идентичен с УПИ XIX – 2034 в кв. 26/.
Твърдят, че с договор за дарение, сключен на 19.08.1976 г. с нотариален акт №
154, том VII, дело № 3137/1976 г. – Димитър П. П. е прехвърлил на сина си – П. Д. П.
придобития от него с договора за доброволна делба от 18.08.1976 г. поземлен имот,
ведно с построената в него къща. Сочат, че дори и да се приеме, че дарителят –
Димитър П. Д. П. не е бил собственик на поземления имот, представляващ парцел I –
391 надареният П. Д. П. е станал собственик като добросъвестен владелец. Заявяват, че
същия е установил фактическа власт върху поземления имот на 19.08.1976 г. и
владението му е било непрекъснато, необезпокоявано и явно до дата 01.08.1991 г.
Сочат, че на 21.06.1985 г. е било издадено разрешение за строеж на двуетажна
жилищна сграда с два гаража в приземния етаж на името на Пламен П. П. (син на
ответника – П. П. П. и П. Д. П.). Твърдят, че след издаването на разрешението за
строеж Пламен П. П. и П. Д. П. са съборили старата жилищна сграда, обора и
плевника и са изградили през 1985 г. жилищната сграда, за която е издадено
разрешението за строеж. Поддържат, че новата жилищна сграда представлява сграда –
9
близнак, която се състои от две жилища, всяко от което е на два етажа и към
настоящия момент попада в двата поземлени имота – УПИ XVIII – 2033 и XIX – 2034.
Заявяват, че в новопостроеното жилище от сградата – близнак, което попада в
XIX – 2034 владението е установил след построяването му само – П. Д. П. /ответник
по делото/. Сочат, че владението на П. Д. П. върху жилището е било непрекъснато,
необезпокоявано и явно от момента на построяването му до 01.08.1991 г., когато с
договор за дарение, сключен на 01.08.1991 г. с нотариален акт № 107, том XVI, дело №
5187/1991 г. същия е прехвърлил на своя баща – Димитър П. П. дворното си място и
жилищната сграда, построена в УПИ XIX – 2034, като до смъртта си – Димитър П. е
владял непрекъснато дворното място и жилищната сграда, а след това неговите
наследници продължават владението.
В условията на евентуалност ответниците правят възражение за придобиване по
давност на жилищната сграда, построена в УПИ XIX - 2034, в кв. 26, като към своето
владение присъединяват и владението на наследодателя си – Димитър П. П.. В случай,
че съдът приеме искът по чл. 31, ал. 2 от ЗС за основателен, то ответниците оспорват
неговия размер, тъй като обезщетението следва да се определя на база среден пазарен
наем и ищецът носи тежестта на доказване за размера на средния пазарен наем. Молят
съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да спре производството по делото до
приключване на гр. дело № 20223110103837 по описа за 2022 г. на Варненския районен
съд. Считат, че решението по делото на Варненския районен съд има значение за
решаването на спора по настоящото дело, тъй като по него съдът ще се произнесе по
правото на собственост на страните.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
Ще СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ В ПЪРВО
ЗАСЕДАНИЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2024г.
от 9:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
10
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11