РЕШЕНИЕ
№ 1170
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100167 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е сключил с ответника
договор за потребителски кредит № *****., с който била уговорена и възможността за
отпускане на револвиращ кредит с кредитен лимит до 10 000 лв. Ищецът сочи, че
договора за револвиращ кредит е сключен под отлагателно условие – усвояване на
суми от кредитния лимит чрез предоставената на кредитополучателя кредитна карта.
Изтъква, че това условие се е сбъднало на 07.09.2016г., когато ответникът е
осъществил първата трансакция. Ищецът допълва, че това от своя страна е породило
задължението на кредитополучателя за връщане на усвоената сума респ. заплащане
минимална месечна погасителна вноска в променлив размер, който зависи от размера
на заетата сума до пълното й погасяване. Уточнява, че до 15-то число на месеца издава
извлечение за осъществените трансакции, от който момент възниква задължението на
ответника да прави погашения по кредита до 1-во число на месеца, следващ този на
извлечението. Ищецът твърди, че върху усвоената сума за периода на ползването й
ответникът дължи лихва, както и такси по Тарифа, а при забава на една или повече
месечни погасителни вноски дължи и обезщетение за забава в размер на законната
1
лихва. Ищецът сочи, че при револвиращия кредит като вид отворен кредит не се
уговаря погасителен план, тъй като кредитополучателят многократно може да усвоява
погасената от него главница в рамките на срока на договора. В тази връзка изтъква, че
задължението по кредитната карта става изискуемо с настъпване на договорения между
страните падеж, но с оглед преустановените от ответника погашения, считано от
01.12.2016г. е блокирал кредитната карта и му е изпратил покана за доброволно
изпълнение от 16.11.2017г. Отделно от това ищецът заявява, че с настоящата искова
молба обявява волята си на длъжника да направи кредита предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
непогасеното задължение по процесния договор е било в общ размер на 1596, 62 лв., от
което сумата от 966, 65 лв. – главница, сумата от 352, 30 лв. – възнаградителна лихва за
периода 01.12.2016г. – 13.11.2017г., сумата от 277, 67 лв. – мораторна лихва за периода
13.11.2017г. – 23.10.2020г. Сочи, че за тези вземания се е снабдил със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2558/2020г. на ВТРС, връчена на длъжника при условията на
чл. 47 ал. 5 ГПК. По изложените съображения ищецът отправя искане до съда да
приеме за установено по отношение на длъжника, че му дължи по процесния кредит
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
исковото и заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител
оспорва иска по основание и размер и релевира възражение за погасяване по давност
на вземането за лихви. С тези доводи моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните са сключили договор за кредит за покупка на стоки и услуги C****.,
като от клаузата на чл. 12 от него се установява, че ищецът и ответникът са уговорили
отпускането и на револвиращ потребителски кредит с максимален кредитен лимит от
10 000 лв., който да бъде усвояван от кредитополучателя чрез кредитна карта. Ищецът
се е задължил да издаде платежния инструмент не по – късно от 18 месеца от първата
погасителна вноска по кредита /20.04.2016г./. Страните са се договорили, че всички
задължения свързани с ползването на издадената кредитна карта ще възникнат само
след активирането й от ответника по указания му от кредитора начин. Съгласно чл. 13
от договора кредитния лимит се определя едностранно от ищеца и се съобщава на
кредитополучателя, като последният може да извършва транзакции до разрешения му
размер чрез предоставената му кредитна карта. Страните са предвидили, че договора за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен и че кредитополучателят дължи
годишна лихва върху усвоената сума и такси за ползването на кредитната карта /чл. 15
2
и чл. 16 от него/. Съгласно чл. 17 кредиторът изготвя и изпраща извлечение
отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ
месеца на извършените трансакции, като то съдържа посочване на извършените през
отчетния период операции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви, минимална
погасителна вноска. Ответникът е поел задължение да заплаща последната до
изплащане на начислените задължения, като нейния размер, както и този на лихвата и
таксите ще бъде посочен в приложението по чл. 21 от договора. Месечната
погасителна вноска ще покрива задължение в последователност: разноски, лихви,
главница. Според клаузата на чл. 21 от договора кредитната карта ще бъде доставена
на кредитополучателя с документ – приложение неразделна част от този договор,
съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по
активиране на картата. Изрично е уговорено, че за ответника задълженията за плащане
по кредитната карта ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с
договора и приложенията към него.
С исковата молба е представено приложение по чл. 21 от договора, съгласно
което одобреният кредитен лимит на ответника е в размер на 1000 лв. Посочени са
условията за активиране на картата и реда за нейното използване, като съгласно тях
кредиторът издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на
месеца, което изпраща на кредитополучателя. Последният е длъжен да прави
месечните погасителни вноски до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението, като минималния размер на всяка при разрешения на ответника
кредитен лимит е 60 лв. В приложението е посочено, че начисляваната по договора
възнаградителна лихва е в размер на 35%, респ. ГПР е 44, 90%. Представено е известие
за доставяне, от което е видно, че ответникът на 31.08.2016г. е получил издадената му
кредитна карта.
Ищецът е представил месечно извлечение по кредитна карта за отчетен период
16.09.2017г. – 13.10.2017г., според което дължимата сума за плащане е в общ размер на
1318, 95 лв., чийто падеж настъпва на 01.11.2017г. До ответникът е изпратена покана
от 16.11.2017г., с която е уведомен, че от 01.12.2016г. е допуснал забава в плащанията
по револвиращия потребителски кредит, поради което дължи на ищеца главница в
размер 966, 65 лв., договорна лихва в размер на 352, 30 лв. и обезщетение за забава в
размер на 1, 62 лв. Поканен е да изпълни това си задължение в седмодневен срок и е
предупреден за последиците от неизпълнението.
От заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че предоставения на
кредитополучателя кредитен лимит по процесния договор е усвоен, като първата
транскация е на 07.09.2016г. и е в размер на 499лв. За първия отчетен период
16.08.2016г. -15.09.2016г. са усвоени общо 1016, 88 лв., като ответникът е извършил
3
едно плащане на 14.11.2016г. в размер на 204 лв., а служебно кредиторът е прехвърлил
надвнесена сума от 12 лв. по друг негов кредит. С общата сума от 216 лв. са погасени
11, 19 лв. – главница, лихва – 13, 54 лв., застраховка – 87, 27 лв., такси – 104 лв.
Ответникът е в просрочие по кредита от 01.10.2016г., като към датата на сезиране на
съда със заявлението по чл. 410 ГПК /27.10.2020г./ - задълженията му по кредита
възлизат на 966, 65 лв. – главница, на 352, 30 лв. – възнаградителна лихва и 277, 67 лв.
– мораторна лихва за периода 13.11.2017г. – 23.10.2020г. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че последното вземане е начислявано и за периода на извънредното
положение.
От приложеното ч.гр.д. № 2558/2020г. по описа на ВТРС се установява, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 1098/05.11.2020г.
за горепосочените вземания за главница и лихва, както и за сумата от 277, 67 лв. –
лихва за забава за периода 13.11.2017г. – 23.10.2020г. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно
облигационно отношение между страните по договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта „Мастър кард”, наличието на договорни клаузи,
които пораждат вземането му за главница, възнаградителна лихва и обезщетението за
забава, усвояване на суми от ответника, размера на претендираните вземания, както и
че е настъпила изискуемостта им.
Въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи
категоричния и обоснован извод, че между страните е възникнало валидно кредитно
правоотношение по силата на договор за револвиращ потребителски кредит ***.
Ищецът е изправна страна по него, тъй като е предоставил на ответника кредитен
лимит в размер на 1000 лв., за ползването на който е издал кредитна карта в уговорения
между страните 18 месечен срок. Същата е получена от длъжника на 31.08.2016г. и
4
активирана с първата трансакция на 07.09.2016г., чрез която е извършено плащане на
сумата от 499 лв. С използването на кредитната карта се е сбъднало уговореното между
страните отлагателно условие и договора за револвиращ кредит е произвел действие.
Усвояването на суми с кредитната карта от ответника, които в първия по договора
отчетен период, в отрязъка от 07.09.2016г. до 15.09.2016г. са в общ размер на 977, 84
лв. /499 лв. – покупка, 440 лв. – изтеглени в брой суми, 38, 84 лв. – други плащания/, е
породило задължението му да заплаща минимална погасителна вноска до 1 число на
следващия месец. Усвояването на тази сума е породило правото на кредитора да
начислява договорна лихва върху нейния размер за срока на ползването на кредитния
лимит. Видно от заключението на ССчЕ ищецът е начислил върху усвоената главница
за периода 16.08.2016г. – 13.10.2017г. договорна лихва в размер на 365, 84 лв.
Кредитополучателят е извършил едно плащане в общ размер на 216 лв., с което е
погасена главница от 11, 19 лв. и договорна лихва от 13, 54 лв. По този начин
дължимия от него размер на тези вземания възлиза на 966, 65 лв. – главница и 352, 30
лв. – договорна лихва за периода 01.12.2016г. – 13.10.2017г. Поради допусната забава в
обслужване на кредита и изплащане на минималните погасителни вноски, считано от
01.12.2016г. длъжникът е изпаднал в забава, като за исковия период 13.11.2017г. –
23.10.2020г. изчисления от вещото лице размер на мораторната лихва е 277, 67 лв. В
договора за кредитна карта не е уговорен срок, до който да се върне усвоената сума от
кредита и начислената договорна лихва, а е предвидено задължение за
кредитополучателя за внасяне на месечна погасителна вноска, поне в минимален
размер /в случая 60 лв./. По арг. от чл. 69 ал. 1 ЗЗД и доколкото револвиращия кредит е
уговорен като безсрочен, кредиторът може да иска изпълнението на задълженията по
него веднага. Това искане се съдържа в отправената от ответника покана от
16.11.2017г., поради което процесните вземания се явяват изискуеми. Същите се
дължими в заявения им размер, освен обезщетението за забава, тъй като за периода
13.03.2020г. – 13.07.2020г. в съответствие с чл. 6 ЗМДВИП съществува законова
забрана за начисляването му по договори за кредит с потребители, какъвто е
процесния. Недължимата част от тази лихва, изчислена по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза на 33, 03 лв., поради което обезщетението за забава се явява дължимо до
размер на сумата от 244, 64 лв.
Възражението за изсрочване по давност на това вземане, както и на вземането за
възнаградителна лихва се явява неоснователно. Същите се погасяват с кратката
тригодишна давност по чл. 111 б. „в” ЗЗД, но към датата на депозиране на заявлението
в съда – 27.10.2020г., към който момент се счита за предявен иска по чл. 415 ГПК /арг.
чл. 422 ал. 1 ГПК/ и от който е прекъснат започналия да тече давностен срок /116 б. „б”
ЗЗД/, тя не е била изтекла. Началния период на вземането за обезщетение за забава е
13.11.2017г., а изискуемостта на възнаграждението за договорна лихва, с оглед
револвиращия характер на кредита, е настъпил от обявяване на изискуемостта на
5
задълженията по него т.е. след 16.11.2017г., поради което към 27.10.2020г. заявените
вземания за лихви не се явяват покрити по давност по см. на чл. 111 б „б” ЗЗД.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен иск
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 966, 65 лв. –
главница, сумата от 352, 30 лв. – договорна лихва и сумата от 244, 64 лв. –
обезщетение за забава за периода от 13.11.2017г. до 13.03.2020г. и от 13.07.2020г. до
23.10.2020г., представляващи вземания по револвиращ кредит ****г., обективиран в
документа на договор за кредит за покупка на стоки и услуги ****и Приложение № 1,
следва да се уважи, като се отхвърли за сумата от 33, 03 лв. – обезщетение за забава за
периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г., като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. За исковото
производство на ищцовата страна съразмерно с уважената част от иска й се следват
разноски в общ размер на 750, 89 лв. с включено юрисконсултско възнаграждение
респ. в размер на 75, 76 лв. за заповедното производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че ЯВ. В. СТ., ЕГН:
********** от гр. *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост-4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
СУМАТА от 966, 65 лв. /деветстотин шестдесет и шест лева и 65 стотинки/ –главница,
ведно със законната лихва върху нея от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.10.2020г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 352, 30 лв.
/триста петдесет и два лева и 30 стотинки/– договорна лихва и СУМАТА от 244, 64 лв.
/двеста четиридесет и четири лева и 64 стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
13.11.2017г. до 13.03.2020г. и от 13.07.2020г. до 23.10.2020г., представляващи вземания
по револвиращ кредит CARD – 13701585/29.03.2016г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение № 1098/05.11.2020г. по ч.гр.д. № 2558/2020г. на ВТРС, КАТО
отхвърля иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 244, 64 лв.
до пълния предявен размер от 277, 67 лв. или за сумата от 33, 03 лв. и за периода
13.03.2020г. – 13.07.2020г., като неоснователен и недоказан.
6
ОСЪЖДА ЯВ. В. СТ., ЕГН: ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Франция, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-4”, Бизнес Парк София, сгр. 14
СУМАТА от 750, 89 лв. /седемстотин и петдесет лева и 89 стотинки/ - разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от иска, както и СУМАТА от 75,
76 лв. /седемдесет и пет лева и 76 стотинки/ - разноски за заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 2558/2020г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7