РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Велико Търново, 13.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 687 по описа на АСВТ за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр.
с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по жалба подадена от директора на Средно общообразователно училище
„Вела Благоева“ с адрес гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 1, срещу
Акт за прихващане или възстановяване № 52/ 15.06.2015 г., издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси“ /“МДТ“/ при Община Велико Търново,
потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 52-АПВ/ 25.08.2015
г. на кмета на Община Велико Търново. С обжалвания АПВ е отказано
възстановяване на недължимо внесени суми - такси за битови отпадъци за периода
2011 г. - 2013 г., по подадено от СОУ „Вела Благоева“ - гр. Велико Търново
искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване, заведено с вх. №
67-378/ 11.06.2015 г. в Община Велико Търново. Подаденото искане касае внесени
от учебното заведение такси за битови отпадъци за недвижим имот парцел II в кв. 350 по регулационния план
на гр. Велико Търново. От оспорващото учебно
заведение се твърди незаконосъобразност на акта за прихващане и възстановяване,
поради издаването на същия при допуснати съществени нарушения на процесуални
норми на ДОПК и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбоподателят
сочи, че за внасянето на дължимите според общинската администрация такси през
процесните данъчни периоди са му били изпратени 3 електронни съобщения,
съобразно които е внесъл посочените в тях суми за ТБО. Твърди обаче, че
констатациите и изводите в АПВ и потвърждаващото го решение са в противоречие с
действителната фактическа обстановка, както и че същите не са доказани от
органа по приходите в хода на административното производство. По същество
оспорва факта, че парцел II в кв. 350 по РП на гр. Велико
Търново е бил надлежно предоставен за управление на СОУ
„Вела Благоева“ - гр. В. Търново през процесния период, поради което счита че
учебното заведение не е задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, за
заплащането на такси битови отпадъци за този имот. Изтъква и обстоятелството, че отказът на администрацията не е съобразен с
констатациите в Доклад № ДИ 2 ВТ-3/ 20.05.2015 г., издаден при извършена
финансова инспекция в СОУ
„Вела Благоева“ - гр. Велико Търново. В съдебното производство жалбоподателят, чрез
пълномощниците си по делото, поддържа подадената жалба и направените искания,
по съображенията изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на
устните състезания, и в писмена защита. Изтъква, че съгласно акт за публична общинска собственост /АПОС/
№ 378/ 12.05.1998 г., е отразено, че СОУ
„Вела Благоева“ е разположено в имот - публична общинска собственост, но в
самия акт не е отразено въпросният имот или части от него да са предоставяни за
управление на ръководството на училището. Такова предоставяне на земята или
изградените в нея самостоятелни обекти /административната сграда и
инфраструктурни обекти/, не е извършвано и с влезли в сила решения на Общински
съвет - Велико Търново до 31.12.2013 г., когато съставляващите имота активи по
заповед на директора, са били счетоводно отписани от баланса на училището.
Решение на общинския съвет на имота е било взето едва на 30.01.2014 г., а
фактически действия в тази насока са предприети на 23.05.2014 г., като
впоследствие решението на общинския съвет е било отменено при обжалване по
съдебен ред. Освен това от жалбоподателя се сочи, че върху част от помещенията
в имота през 2009 г. е учредено право на безвъзмездно ползване за срок от
Ответникът, кметът
на Община Велико Търново, конституиран като такъв съгласно чл. 4, ал. 5, предл.
първо, вр. с ал. 1 от ЗДМТ, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт П.,
оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания и в представена
писмена защита развива доводите си за валидност, процесуална и материална
законосъобразност на оспорения АПВ. Изтъква, че задълженията, чието
възстановяване се иска от жалбоподателя, са внесени въз основа на
подадени от директора на училището през 2010 г. и 2011 г., декларации за
облагане с данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имотите и сградите,
стопанисвани от СОУ „Вела Благоева“. Развива съображения, че съгласно чл. 10,
ал. 5 от Наредбата за реда на придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, издадена от Общински съвет –
Велико Търново, директорите на училища - общинска собственост с
въведена система на делегирани бюджети, осъществяват управлението на публичната
общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в
пределите на действащата нормативна уредба. Доколкото сградният фонд е бил
заведен в баланса на училищата, това предполага управление от директорите на
повереното им имущество. Сочи и че съгласно чл. 10, ал. 5, т. 1 от наредбата,
не съществува пречка на
територията на учебните заведения да действат търговски обекти, чиято дейност
следва да бъде свързана със задоволяване на хранителните нужди на учащите се,
от която разпоредба директорите на училищата се възползват за реализиране на
приходи в бюджета на учебното заведение. Самото реализиране на такива приходи
представлява индикация за извършвано управление на предоставеното имущество. С
тези аргументи и позоваване на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, ответник
моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира заплащане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредба № 1/ 2004 г. за
минималния размер на адвокатските
възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на заплатените от
жалбоподателя разноски, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че СОУ „Вела
Благоева“ – гр. В. Търново е общинско училище и е юридическо лице по смисъла на
чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от Закона за народната просвета, финансирано от бюджета
на Община Велико Търново. Съгласно АПОС № 378/ 12.05.1998
г. на кмета на Община Велико Търново, училището е разположено в имот публична
общинска собственост - парцел II в квартал 350 по регулационния план на гр. В.
Търново, заедно с построени в него сгради, подробно описани в акта за общинска
собственост. Съгласно отразеното в АПОС, на основание одобрен инвестиционен
проект от 17.05.2004 г. и разрешение за строеж № 219/ 20.05.2004 г., е отразена
промяна предназначението на Корпус V в СОУ
„Вела Благоева“, в административни помещения с разгърната застроена площ 721
кв.м., като части от тях са отредени за актова зала и прилежащи помещения, клуб
на пенсионера с прилежащи помещения, Детска педагогическа стая, канцелария на
РПУ, помещение – инкасо и помещение за плащане на В и К. Обособените сгради са
приети с Констативен акт от 30.12.2004 година. Съгласно раздел 9 от АОС, върху
помещенията – клуб на пенсионера и инвалида /със ЗП 73,5 кв.м./ с договор от
28.12.2009 г. е учредено право на безвъзмездно ползване за срок от 5 години на
Сдружение„Център за социални и здравни
грижи“ за дневен център за лица над 65 години. Такова вписване не се
съдържа в екземпляра от АПОС, представен от
ответника по настоящото дело /л. 13 – л. 15/, но е налице в екземплярите от
същия АПОС в по адм. дело № 229/ 2014 г. на АСВТ,
приобщени към настоящата преписка /л. 86-л. 88 и л. 135 – л. 137
от посоченото дело/. Съгласно отбелязаното във втория от коментираните
екземпляри на АПОС, представени по адм. дело № 229/ 2014 г. на АСВТ,
с Решение № 1006 по протокол № 60 от 30.01.2014 г. на
Великотърновския общински съвет се предоставя на директорите на училища с
въведена система на делегирани бюджети, право на управление върху имоти
публична общинска собственост /сграден фонд, прилежащи терени и съоръжения/. От
служебно приобщените към настоящото дело документи е видно, че с Решение № 157/
29.04.2015 г. по адм. дело № 229/ 2014 г. на АСВТ,
влязло в сила, посоченото по-горе решение на Общински съвет – Велико Търново е
отменено в частта му, с която на директора на СОУ „Вела
Благоева”, гр. Велико Търново, е предоставено право на управление върху имот
публична общинска собственост /сграден фонд, прилежащи терени и съоръжения/,
описан в АПОС № 378/ 12.05.1998 г., и разходите по поддръжка и ремонт на
сградите и съоръженията на територията на училището са вменени за сметка на
делегирания му бюджет.
Въз основа на изготвен доклад от
счетоводството, със Заповед № 216/ 10.12.2013 г., директорът на училището е
разпоредил да се извършат коригиращи операции по счетоводни сметки 2031, 9901 и
9902, като бъдат отписани посочените в тях активи от баланса на СОУ „Вела
Благоева“. В изпълнение на заповедта от 30.12.2013 г. от баланса на училището
са отписани ДМА - административна сграда, земя и инфраструктурен обект,
публична общинска собственост. По делото са представени и два броя доклади на
Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - Доклад № ДИ 2 ВТ-3/ 20.05.2015
г. и Доклад № ДИ 2 ВТ-6/ 04.11.2015 г., за извършени финансови инспекции на СОУ
„Вела Благоева“, с анализ и констатации от проверките.
От
наличните в преписката доказателства се установява и че СОУ „Вела Благоева“ е
подало за процесния имот декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2956/ 09.06.2010
г., декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. № 621/ 17.06.2010 г., декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № 2292/ 06.06.2011 г. и декларация по чл. 17 от ЗМДТ с вх. №
354/ 06.06.2011 г. на Община Велико Търново. В делото се съдържат съобщения от
отдел „МДТ“ при Община Велико Търново и платежни нареждания, от които е видно,,
че след уведомяване от общината, СОУ „Вела Благоева“ е превело по
сметка на Община Велико Търново такси за битови отпадъци както следва: за 2011
г. –5 172,13 лв., за 2012 г. – 3 884,35 лв. и за 2013 г. – 3 865, 66
лв. /л. 48 – л. 55 от делото/. С искане за издаване на акт за
прихващане и възстановяване, заведено с вх. № 67-378/ 11.06.2015 г. в Община
Велико Търново, жалбоподателят е поискал издаване на акт за
прихващане или възстановяване, с който да бъдат възстановени недължимо внесени такси за битови отпадъци за
периода 2011 г. - 2013 г. за недвижим имот - парцел II в кв. 350 по регулационния план
на гр. Велико Търново, в размер общо на 12 922,14 лв., заедно с
начислените лихви.
С АПВ № 52/ 15.06.2015 г., издаден от гл.
експерт в общинската администрация е прието, че искането е неоснователно и
следва да бъде отказано възстановяването на исканите суми. Отказът е мотивиран
с разпоредбите на чл. 11, ал. 5 и чл. 64 от ЗМДТ, тъй като на училището е
предоставен за управление имот – публична общинска собственост и в качеството
си на ползвател на имота, то е задължено лице за плащане на данък сгради и
такса битови отпадъци, съгласно посочените норми. Актът за прихващане и
възстановяване е обжалван пред кмета на Община Велико Търново, който в
качеството си на решаващ орган по смисъла на чл. 155 от ДОПК, го е потвърдил с
Решение № 52-АПВ/ 25.08.2015 година. Решението е връчено на СОУ „Вела
Благоева“, чрез пълномощник, на дата 08.09.2015 г., съгласно приложеното
известие за доставяне /обратна разписка/. Жалбата срещу АПВ № 52/ 15.06.2015 г.
пред АСВТ е подадена по пощата, чрез решаващия орган, на 23.09.2015 г., видно
от клеймото на съдържащия се в делото пощенски плик.
Във фазата на съдебното производство като
доказателства са приобщени документите от административната преписка и
допълнително представени такива от жалбоподателя /оборотни ведомости,
инвентаризационни описи, заповеди, одитни доклади и споразумения/, от които се
установяват изложените по-горе факти. Приобщени като доказателствен материал са
и копия от документите, съдържащи се в адм. дело № 229/ 2014 г. на АСВТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Съгласно чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета, държавните и общински детски градини, училища и обслужващи звена са юридически лица, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 4 от ППЗНП, директорът на училището представлява същото пред органи, организации и лица и сключва договори с юридически и физически лица по предмета на дейност. В конкретния случай жалбата, с която е сезиран съдът е подадена от А.В.Я. - директор на СОУ „Вела Благоева“ /споразумение, допълнително споразумение и заповеди на л. 44 – л. 47 от делото/. Оспорването е извършено пред компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административно оспорване, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ /първият присъствен ден след 22.09.2015 г., когато изтича срокът/, от името на лице с надлежна легитимация, поискало възстановяване на недължимо внесени според него суми за ТБО. Предвид горното жалбата е допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, същата е основателна.
Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, съгласно посоченото в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за такса битови отпадъци този ред е предвиден в чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 9б от ЗМДТ /в редакцията след 08.03.2011 г./, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно ал. 5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр първо от ДОПК определя, че при направено искане за прихващане или възстановяване, АПВ се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове /чл. 129, ал. 7 от ДОПК/.
При извършената на основание чл. 160 ал. 2 от ДОПК проверка се установява, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно Заповед № РД22-163/ 06.02.2013 г. на кмета на Община Велико Търново, служителите на общинска администрация в Дирекция „Бюджет и финанси“, отдел „Местни данъци и такси“ на длъжности „главен експерт“, „старши експерт“ и „младши експерт“, са оправомощени да издават актове за установяване на задължения по реда на ДОПК, във връзка със задължения по Закона за местните данъци и такси, а между страните не се спори, че издателят на оспорвания АПВ е служител на общинската администрация, който има правата и задълженията на орган по приходите при установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси. С оглед на това съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Същият е в предвидената от закона писмена форма за валидност и обратно на соченото в жалбата, съдържа правните основания и фактически обстоятелства, обосновали издаването му. Потвърдителното решение е издадено в изискуемата писмена форма, от кмета на Община Велико Търново, също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 5, предл. първо и чл. 9б от ЗМДТ. Не се установява при издаването на АПВ № 52/ 15.06.2015 г. от общинската администрация не са допуснати съществени процесуални нарушения, които самостоятелно да обуславят неговата незаконосъобразност.
Настоящият състав на съда счита, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Между страните не съществува спор и от наличните в делото документи се установява, че посочените в искане вх. № 67-378/ 11.06.2015 г. на Община Велико Търново суми, са заплатени от СОУ „Вела Благоева“ към бюджета на общината, като дължими от училището такси за битови отпадъци за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., за недвижим имот - парцел II в кв. 350 по регулационния план на гр. Велико Търново, в посочен от администратора на вземанията размер. Не е спорно и че искането за издаване на АПВ е подадено до компетентния да извърши възстановяването на тези суми орган, в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай спорът се свежда до това дали СОУ „Вела Благоева“ – гр. Велико Търново е било задълженото лице за заплащане на такса битови отпадъци за посочения по-горе недвижим имот в периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013 година.
Таксата за битови отпадъци е фискално задължение, установено със закон и се дължи в предвидените в ЗМДТ случаи. Съгласно чл. 64 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон. Нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ определя, че за имоти - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Или в случая спорът се свежда до това дали в периода 2011 г. – 2013 г. процесния недвижим имот – публична общинска собственост, е бил предоставен на СОУ „Вела Благоева“, респ. дължими ли са били от училището, внесените на основание цитирания по-горе текст такси за битови отпадъци. Наличието на такова предоставяне на парцел II в кв. 350 по регулационния план на гр. Велико Търново и построените в него сгради, като основание за претендираното от общинската администрация фискално задължение на жалбоподателя, не се установи в настоящото производство.
В АПОС № 378/ 12.05.1998 г., легитимиращ общината като собственик на посочения по-горе имот /публична общинска собственост/, липсва изрично отбелязване за учредяване право на безвъзмездно ползване на СОУ „Вела Благоева“ - гр. Велико Търново или предоставянето на училището този имот за управление. От наличните в делото доказателства не се установява имотът или части от него да са предоставяни за управление на училището в периода от изграждане на сградите в него и въвеждането им в експлоатация /23.12.1987 г./, до датата на счетоводното им отписване на на тези активи от баланса на СОУ „Вела Благоева“ - 30.12.2013 година. Предоставянето на имота за управление на жалбоподателя или на друго лице на бюджетна издръжка би следвало да се посочи в АОС, макар и след издаването му, предвид задължението за такова отбелязване, въведено с чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/ 10.09.2005 г. на МРРБ /отм./, респ. чл. 16, ал. 1 от действащата към момента Наредба № 8/ 17.12.2009 г. на МРРБ. В тази връзка следва да се отбележи, че в акта за общинска собственост е вписано учредено право на безвъзмездно ползване за срок от 5 години на Сдружение„Център за социални и здравни грижи“, което сочи, че в случая не става въпрос за пропуск на актосъставителя, а за липсата на надлежно предоставяне на права на училището-жалбоподател. В представената от ответника преписка не се съдържат протокол по образец за фактическото предаване на имота, съставянето на какъвто изисква чл. 23 от Наредба № 8/ 17.12.2009 г. на МРРБ, нито извлечение от главния регистър за публична общинска собственост, съдържащо вписване на предоставени права на управление /чл. 22, т. 6 от отменената Наредба № 5 от 10.09.2005 г. на МРРБ/, които да доказват тезата на ответника, че процесният имот е предоставен на СОУ „Вела Благоева“. Видно от документите по адм. дело № 229/ 2014 г. на АСВТ, едва след края на процесния период, с Решение № 1006 по протокол № 60 от 30.01.2014 г. на ОбС – Велико Търново, на училищата с въведена система на делегирани бюджети, е предоставено право на управление върху имоти публична общинска собственост. Освен че въпросното решение на общинския съвет е отменено по съдебен ред в частта му, касаеща жалбоподателя, то представлява още една индикация, че преди приемането му правото на управление върху имоти публична общинска собственост не е било надлежно предоставено на училищата в гр. Велико Търново.
Липсват доказателства или данни, от момента на издаване на АПОС до края на процесния период – 31.12.2013 г., на училището да е предоставяно и право на безвъзмездно ползване. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Съгласно чл. 59, ал. 1 - ал. 4 от приетата от Общински съвет Велико Търново Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, такова безвъзмездно право на ползване може да бъде учредено за срок до 10 години единствено с решение на общинския съвет и то прието с квалифицирано мнозинство. С преписката и в хода на делото не са представени решения на Общински съвет – Велико Търново за предоставяне на СОУ „Вела Благоева“, на право на безвъзмездно ползване, стопанисване или управление на въпросните имоти - публична общинска собственост /административна сграда, инфраструктурен обект и земя/, от ответника не се правят твърдения за наличието на такива решения.
Следва да се посочи и че именно липсата на надлежно предоставено право на безвъзмездно ползване, стопанисване или за управление на имота - публична общинска собственост, е дало основание да активите, включени в този имот да бъдат отписани от счетоводните сметки на училището към 31.12.2013 г. и включени в баланса на Община – Велико Търново. Констатациите в Доклад № ДИ 2 ВТ-3/ 20.05.2015 г. и Доклад № ДИ 2 ВТ-6/ 04.11.2015 г. на АДФИ от извършени финансови инспекции на СОУ „Вела Благоева“ са в насока, че въпросните счетоводни операции са правилно извършени, доколкото липсва фактическо основание тези активи да бъдат включени в баланса на училището.
Предвид горното настоящият състав намира, че по делото не се доказва качеството на СОУ „Вела Благоева“ – гр. В. Търново, на данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ през периода 01.01.2011 г. – 31.12.2013 година. Доколкото се касае за отхвърлено искане на жалбоподателя да му бъдат възстановени суми внесени от него като такси за битови отпадъци за тези периоди, в тежест на органа по приходите, респ. решаващия орган е да обосноват отказа си, като установи по безспорен и несъмнен начин, че СОУ „Вела Благоева“ е задължено лице на някое от основанията по чл. 11 от ЗМДТ. В случая от общинската администрация не се твърди и не се доказва друго основание извън предоставено право на управление на имот - публична общинска собственост. Наличието на такова основание за задължаване на жалбоподателя обаче, също не се доказа в настоящото съдебно производство. При недоказаност на този правнорелевантен факт, без значение е обстоятелството, че директорът на училището е подавал през 2010 г. и 2011 г. декларации по чл. 14, респ. чл. 17 от ЗМДТ, които се явяват неправилно подадени. Поначало неотносими към спора са и твърденията на ответника за извличане от учебното заведение на икономически изгоди при отдаване под наем на отделни предоставени им активи, а и в конкретния случай, съгласно посочените по-горе доклади на АДФИ, такова отдаване под наем не е извършвано от училището.
Крайният извод, който се налага от казаното по-горе е, че е липсвало основание за внасянето от СОУ „Вела Благоева“ на такси за битови отпадъци за периода 2011 г. – 2013 г., включително. В тази връзка е безсмислено да бъде коментирано и обстоятелството, дали части от имота, за който са внасяни тези такси не са били ползвани през този период на някакво правно основание от други лица, вкл. от такива на бюджетна издръжка. Цялата сума, платена от училището за ТБО за процесния период не е била дължима от този субект, т.е. налице са недължимо платени суми към бюджета на Община Велико Търново.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното и осигурителното законодателство, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични задължения, събирани от НАП. Разпоредбата е приложима по отношение на процесните публични общински вземания на основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 9б от ЗМДТ. В случая не се установява наличие на насрещни задължения на СОУ „Вела Благоева“ - гр. В. Търново към общината, и при надлежно отправеното искане за това, внесените суми за ТБО е следвало да бъдат възстановени в пълния им размер – съответно 5 172,13 лв. за 2011 г., 3 884,35 лв. за 2012 г. и 3 865, 66 лв. за 2013 г., или общо 12 922,14 лева. Като се е произнесъл в обратния смисъл, органът по приходите е издал оспорения АПВ в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Актът е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Същевременно обаче, възстановяването на недължимо събрани суми е предоставено на изключителната компетентност на орган по приходите. В производствата по оспорване на АПВ съдът не е такъв по същество на спора, при което и не е компетентен да постанови възстановяване на претендираната сума. Поради това следва да бъде отменен Акт за прихващане или възстановяване № 52/ 15.06.2015 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 52-АПВ/ 25.08.2015 г. на кмета на Община Велико Търново и и преписката да бъде върната на органа по приходите, за произнасяне по същество съгласно дадените в настоящето решение указания.
При този изход на делото разноски на ответника не следва да се присъждат. Ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокатско възнаграждение за един адвокат – 1 080,00 лв. с включен ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.06.2016 г., сключен с Адвокатско дружество „К.Ц.В.“ – гр. Велико Търново, пълномощно за преупълномощаване и фактура № 616/ 08.06.2016 г. и извлечение от сметка, представени в последното съдебно заседание. Неоснователна е претенцията за присъждане на разноски над посочения размер, включваща 900,00 лв. – адвокатско възнаграждение за адв. И.З. от ВТАК. За въпросната сума няма доказателства да е действително заплатена от жалбоподателя /договора за правна защита и съдействие от 16.10.2015 г. на л. 42 от делото/, а и приложимата в настоящото производство разпоредба на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, предвижда възстановяване на жалбоподателя на разноските за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 3, вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
Отменя по жалба на Средно общообразователно
училище „Вела Благоева“ с адрес гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ №
1, Акт за прихващане или възстановяване № 52/ 15.06.2015 г., издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, потвърден
след обжалване по административен ред с Решение № 52-АПВ/ 25.08.2015 г. на
кмета на Община Велико Търново.
Връща
административната преписка на компетентния орган по приходите в
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, за произнасяне по искането за издаване
на акт за прихващане и възстановяване с вх. № 67-378/ 11.06.2015 г. на Община
Велико Търново,
подадено от Средно общообразователно училище „Вела Благоева“ с
адрес гр. Велико Търново,
съобразно указанията, дадени в настоящето решение.
Осъжда Община Велико Търново да заплати на Средно общообразователно училище „Вела Благоева“ с ЕИК *********, адрес гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 1, разноски по делото в размер на 1 080,00 /хиляда и осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: