№ 82
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Ангел Атанасов Георгиев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212100600267 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260042/23.02.2021 г. по НОХД № 4470/2020 г., Бургаският
районен съд признал подсъдимия ЦВ. ИВ. П., ЕГН ********** за виновен в
това, че на 27.08.2019 г. в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, от лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Терано“ с рег. № СТ 2005 РА, паркиран в близост до
плажната ивица, чрез използване на МПС – лек автомобил марка „Дачия“,
модел „Логан“, с рег. № В 6796 НС и чрез използване на техническо средство
– самоделно изработена скоба от неръждаема стомана, отнел чужди движими
вещи, а именно – парична сума в размер на 440.00лева, 130.00 турски лири,
равняващи се на 39,30 (тридесет и девет лева и 30 ст.) лева, 15 броя ваучери
за храна, всеки на стойност 1 лев с надпис „Up Томбоу – Мини Марица Изток
ЕАД“, и 1 брой ваучер за храна на стойност 2 лева с надпис „Up Томбоу –
Мини Марица Изток ЕАД“, всичко на обща стойност 496.30 лева от
владението на Д.Д. и К.Д., двамата от гр. Стара Загора, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 1 е предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК му
наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода.
Отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така
1
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години.
Осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия П. да заплати
солидарно на пострадалите К.Д. и Д.Д. сумата от 496,30 лева, представляваща
причинени от деянието имуществени вреди, както и сумата от 50.00 лева,
съставляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил 16 броя
ваучери/ предмет на кражбата/ да бъдат върнати на Д.Д., парична сума в
размер на 280.00 лева да бъде върната на ЦВ. ИВ. П., ЕГН **********, а
черно кожено портмоне, ведно с 11 броя къртачи и 1 бр. патрон от лек
автомобил, 1 бр. метална тел с дължина около 130 см и 1 брой дървена кама с
дължина 13,5 см и заострен край, както и 3 броя гаечни ключове, като вещи
без стойност да бъдат унищожени.
Възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски, с
оглед признаването на същия за виновен по възведеното му обвинение.
Горепосочената присъда се обжалва от подсъдимия Ц.П., чрез
защитника му – адв. Г.К. от БАК. С въззивната жалба и допълнението към нея
се излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановения
съдебен акт, като постановен в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. На първо място се настоява, че липсват категорични и
безспорни преки доказателства относно авторството на дееца, а присъдата е
постановена въз основа на косвени доказателства, които в своята цялост са
противоречиви. Оспорва се също възприетата от съда правна квалификация,
като неправилна, поради липса на доказателства за квалифициращите
признаци на деянието, за което П. е предаден на съд. Моли, присъдата на
БРС да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която Ц.П. бъде
признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, което е
останало недоказано. В условията на алтернативност се прави искане,
присъдата на БРС да бъде изменена, като се приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление, а именно по чл. 194, ал. 3 от НК и бъде определен
друг вид наказание - „пробация“ при двете задължителни мерки за срок от 6
месеца или глоба в размер от 100 до 300 лева.
В съдебно заседание подсъдимият ЦВ. ИВ. П. се явява лично и със
защитник – адв. Г.К. от БАК – Бургас. Последната поддържа подадената
жалба и допълнението към нея.
В дадената му последна дума, подсъдимият П. моли, да бъде оправдан,
поради недоказаност на обвинението , при липса на пряко доказателство
относно авторството на деянието.
Гражданският ищец и частен обвинител Д.Д. се явява лично пред
въззивната инстанция, като моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Гражданската ищца и частен обвинител К.Д. се явява лично пред
въззивния съд, като моли присъдата на БРС да бъде потвърдена.
2
Прокурорът намира подадената жалба за неоснователна, като моли
същата да бъде оставена без уважение, като първоинстанционната присъда,
като правилна и законосъобразна, бъде потвърдена.
След като се запозна с въззивна жалба и допълнение към нея, изслуша
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и
след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от
наведените в протеста и в жалбата основания, Бургаският окръжен съд
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок
и срещу подлежащ на въззивна проверка акт. Разгледана по същество същата
се явява неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е
анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по
фактите и по правото.
От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото
доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият ЦВ. ИВ. П. е на 53години, български гражданин, с
основно образование, разведен, работещ , реабилитиран.
Гражданските ищци и частни обвинители К.Д. и съпругът й Д.Д.
пристигнали в гр. Бургас, кв. „Сарафово“ на 27.08.2019 г. около 13.00 ч., като
се придвижвали с лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № СТ
2005 РА, собственост на сина им – Николай Димчев Неделчев. Решили да
посетят плажа на кв. „Сарафово“. Около 14.00 часа Д.Д. паркирал
управлявания от него лек автомобил в близост до плажната ивица, заключил
го и заедно със съпругата си – К.Д. се отправили към плажа. Двамата се
настанили на плажната ивица на място, от което имали видимост в посока
към автомобила си.
Междувременно, докато Д.и били на плажната ивица, в непосредствена
близост до техния лек автомобил, спрял лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Логан“ с рег. № В 6796 НС, с който се придвижвали подсъдимият Ц.П. и
свидетелят Стоян Стоянов. Този автомобил бил собственост на Щайгер
Андреас, ЛНЧ: **********, предоставен за ползване с пълномощно на
свидетеля Енчо Стоянов – баща на свидетелят Стоян Стоянов.
Подсъдимият П. решил да извърши кражба на вещи от лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег. № СТ 2005 РА, като уверявайки се, че
никой не го е забелязал, използвайки самоделно изработена скоба от
неръждаема стомана, посредством закачване и издърпване на дръжката на
вратата, успял да отвори предната лява врата на автомобила и влязъл в
купето. От там той взел сума в размер на 440.00лева, 130.00турски лири,
равняващи се на 39,30лева, 15 броя ваучери за храна, всеки на стойност 1 лев
с надпис „Up Томбоу – Мини Марица Изток ЕАД“, и 1 брой ваучер за храна
на стойност 2 лева с надпис „Up Томбоу – Мини Марица Изток ЕАД“, всичко
3
на обща стойност 496.30 лева, всички собственост на Д. Н. Д. и КР. ИВ. Д.,
двамата от гр. Стара Загора. С така отнетите вещи, П. се качил в лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Гона“ с рег. № В 6796 НС, в който га чакал
свидетелят Стоянов и двамата потеглили първоначално към Солниците на гр.
Бургас, а в последствие от там към гр. Варна.
Гражданските ищци и частни обвинители били около един час на
плажа, след което се върнали при автомобила си и установили, че той е
отключен, а част от вещите им липсвали. За случилото се сигнализирали на
тел. 112, като на място пристигнала дежурна оперативна група при Пето РУ –
Бургас. При извършения оглед на лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Терано“ с рег. № СТ 2005 РА, били открити и иззети дактилоскопна следа от
задна лява врата и ДНК от същата.
С оглед подадения сигнал за извършената кражба, от ОДМВР – Бургас
било организирано заградитено мероприятие, като на път 906 на разклона за
с. Каменар, общ. Поморие бил спрян за проверка лек автомобил „Дачия“,
модел „Логан“ с рег. № В 6796 НС. При проверката били установени
намиращите се в лекия автомобил лица, а именно свидетелят Стоян Енчев
Стоянов, който бил водач на автомобила и подс. ЦВ. ИВ. П.. Извършено било
претърсване на автомобила, при което са иззети следните вещи и документи:
1 брой мобилен апарат марка „Нокия“ с ИМЕЙ: 355812098439978 и ИМЕЙ 2:
355813098439976, от чанта с надпис „Диадора“ -сумата от 480 лева, от кафяво
кожено портмоне, намиращо се в чанта с надпис „Диадора“ -110 турски лири
и 50 полски злоти, 1 брой мобилен апарат марка „Нокия“ с ИМЕЙ:
354107050605695, ведно със СИМ карта на Виваком с №
89359032300118617604; от кожен портфейл, намиращ се в светлозелена чанта,
тип „паласка“- парична сума в размер на 280 лева, 15 бр. ваучери на стойност
1 лев с надпис „Up Томбоу – Мини Марица Изток ЕАД“ и 1 брой ваучер на
стойност 2 лева с надпис „Up Томбоу – Мини Марица Изток ЕАД; от
светлозелена чанта тип „паласка“ е иззет мобилен телефон, марка „Нокия“ с
ИМЕЙ: 357305086680321; от багажника на автомобила – 1 бр. метална тел с
дължина около 130 см; иззет е и лекият автомобил, марка „Дачия“, модел
„Логан“, с рег. № В 6796 НС.
При последващо претърсване на автомобила, извършено на 02.09.2019
били иззети: 1 бр. дървена кама с дължина около 14 см, 1 бр. черно кожено
портмоне с надпис „Porsche design“, ведно със съдържащата се в него сума от
1,60 лева на монети и намиращия се в него 1 бр. син талон на името на ЦВ.
ИВ. П. с № 4085415; от задната седалка били иззети 1 бр. карта „Метро“ на
името на ЦВ. ИВ. П.; 1 бр. бяла хартиена карта на „Societe General
Експресбанк“ на името на Ц.П. с клиентски № 1106832; 1 бр. светлозелена
чанта, тип „паласка“, без надписи с намираща се в нея фактура на името на
Ц.П. от дата 05.08.2019 г.; в кухина между предна и задна десни врати било
намерено и иззето 1 бр. черно кожено портмоне с размери 8х10 см, ведно с 11
бр. къртачи; 1 бр. черна на цвят чанта с надпис „Диадора“ с намиращи се в
нея: 1 бр. USB за запалка, 1 бр. бяла на цвят запалка с надпис „Winston“, 1 бр.
4
бяла карта на Gazprom с номер 7825682800914643, 1 бр. кръгла висулка с два
феникса на нея с черна връзка, 1 бр. кръстче дървено, счупено в единия край с
кафява връзка, 1 бр. кафяво кожено портмоне с надпис отвътре „Camel active“
и с намиращите се в него 3,80 лева на монети, както и син контролен талон с
№ 5637683 на името на Стоян Енчев Стоянов и 1 бр. календар за 2016 г. с
изображение на две момичета и 1 бр. хапче „Деанксит“; 3 бр. ключа –
комбинирани – гаечен и звезда 10 размер (първия ключ с надпис
„Euromarket“, вторият ключ с надпис „Walter“, а третият с надпис „Gedore“); 1
бр. свидетелство за регистрация на МПС с № *********.
На досъдебното производство била назначена и изготвена ДНК
експертиза, от заключението на която се установява, че клетъчен материал от
ЦВ. ИВ. П. е открит по външната страна на задна лява врата на лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег. № СТ 2005 РА.
От назначената и изготвената на досъдебното производство
трасологична експертиза – Протокол № 61/26.11.2019 г. на БНТЛ при ОДМВР
– Бургас, се установява, че предназначението на предоставената за изследване
метална кука (открита и иззета от багажника на лек автомобил „Дачия Логан“
с рег. № В 6796 НС) от неръждаема стомана е за закачане и издърпване на
предмети от труднодостъпни места. Вещото лице посочва, че е възможно с
предоставената самоделно изработена скоба от неръждаема стомана с
приблизителна дължина 1350 мм да бъде отключена врата на автомобил, чрез
нейното пъхане между вратата и купето на автомобила и последващо закачане
и издърпване на вътрешната ключалка. Експертът също така посочва, че при
този метод се използва страничен натиск в областта на проникване и се
причиняват деформации по купето на автомобила.
Описаните обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните гласни,
писмени и веществени доказателства по делото - свидетелски показания на
Д.Д. – дадени на съдебно следствие, както и приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания, дадени на ДП, К.Д. – дадени на съдебно
следствие, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показания, дадени на ДП, Кирил Цонев – дадени на съдебно следствие, както
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК – дадени на ДП, Димитър Крантев – дадени на съдебно
следствие, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
– дадени на ДП, Красимир Кирилов – дадени на съдебно следствие, както и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – дадени на ДП,
Енчо Стоянов – дадени на съдебно следствие, Таня Стоянова – дадени на
съдебно следствие, Димитър Кушелиев – дадени на съдебно следствие, както
и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – дадени на ДП,
частично от показанията на свидетеля Стоян Стоянов – дадени на съдебно
следствие, частично от обясненията на подсъдимия, дадени на съдебно
следствие, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум, протокол
за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум, протокол за претърсване и
изземване, ведно с фотоалбум, протоколи за разпознаване на лице, ведно с
5
фотоалбуми към тях, справка за съдимост, приложените справки, протокол за
доброволно предаване, разписки за върнати вещи, от изготвените на ДП
техническа, видео-техническа експертиза, ДНК експертиза и трасологична
експертиза, както и от приложените по делото веществени доказателства.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от
въззивната инстанция.
Настоящата въззивна инстанция не споделя доводите на защитата, че от
доказателствата по делото не може да се направи категоричен и безспорен
извод, че именно подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна деянието, в което е обвинен. Първоинстанционният съд е подложил
събраните по делото доказателства на задълбочен и подробен анализ.
Обосновал е надлежно кои доказателства и доказателствени средства
кредитира и кои не.
По настоящото дело първоинстанционният съд не е разполагал с преки
доказателства за авторството, а е бил ограничен да направи фактическите си
изводи само въз основа на косвени доказателства. От това обаче не могат да
се черпят аргументи в полза на тезата за недоказаност на деянието и неговия
автор по изискуемия от закона начин. Като е взел отношение по всяко
отделно събрано доказателства, установил е достоверността на
доказателствените средства – източници на косвени доказателства, БРС е
посочил ясни съображения по главните такива, върху които е формирал
изводите си за вменената на подсъдимия престъпна деятелност.
Решаващи за изводите на БРС, че подсъдимият е извършител на
кражбата от лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“ с рег. № СТ 2005
РА са били следните обстоятелства – намерената при огледа на автомобила
следа на стъклото на автомобила, която съгласно ДНК експертизата е
оставена от подсъдимия; намерените при претърсването на лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № В 6796 НС къртачи, по които съгласно
ДНК експертизата има клетъчен материал от подсъдимия, както и намерените
и иззети от подсъдимия 15бр. ваучери по 1 лв. и 1 бр. ваучер по 2 лв.
Като ги е анализирал поотделно и ги е съпоставил с всички останали
факти по делото, районният съд правилно е приел, че посочените
обстоятелства формират една непротиворечива система от факти, като всяко
едно от тях е от такова естество и връзка с останалите факти, която сочи за
наличието на обективна връзка между косвените доказателства и основния
факт, позволяваща един единствен извод за авторството на деянието.
Анализът на доказателствата е направен от първоинстанционния съд в
съответствие с изискванията на НПК, въз основа на обстойна оценка на
съдържащи се в отделните доказателствени средства данни, като установил
логическата връзка между тях и след критична преценка на цялата
доказателствена съвкупност, поради което и се споделят от настоящата
инстанция. След обективно и пълно изследване на правнорелевантните факти,
правилно и законосъобразно БРС е извел крайният си извод за виновността на
6
подсъдимия в извършване на вмененото му деяние. Настоящата инстанция не
констатира нарушение на чл. 303 от НПК.
Размерът на паричните суми, отнети от подсъдимия се установява от
показанията на свидетелите К.Д. и Д.Д.. Двамата са собственици на
посочените движими вещи – пари и ваучери, поради което и те са
единствените, които могат да ги индивидуализират.
Както и първоинстанционният съд е посочил, независимо от това, че
двамата свидетели са разпитани неколкократно по досъдебното производство,
техните показания са последователни, логични, безпротиворечиви и
кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал
по делото.
Относно показанията на свидетеля Стоян Стоянов – приятел на
подсъдимия, както и лицето, който е управлявал лекия автомобил, с който
подсъдимия е напуснал местопроизшествието, както и относно обясненията
на подсъдимия, БРС ги е анализирал подробно, като ги е съпоставил както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал, поради което
обосновано е кредитирал същите частично. Свидетелят Стоян Стоянов
първоначално е бил привлечен като обвиняем, като впоследствие спрямо него
ДП е било прекратено. В по-голямата си част, показанията на този свидетел
целят да затвърдят защитната теза на подсъдимия, още повече, че същият е
бил с подсъдимия при извършване на кражбата.
Също така обясненията на подсъдимия в по-голямата си част се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Дадените от
него обяснения досежно намиращите се у него ваучери по безспорен и
категоричен начин се опровергават от свидетелката Стоянова – продавачка в
магазина му, която е категорична, че дори и да е взимала такива ваучери, то
това е станало максимум до 10-ти август, а не в деня преди инкриминираната
дата, както твърди подсъдимия. Отделно от това, както и
първоинстанционният съд е посочил, въпросните ваучери не са платежно
средство, поради което и няма логика дори продавачката да ги е взела в
магазина, след това да ги преотстъпи на подсъдимия. Също така, твърдяното
от П., че не е собственик на иззетите къртачи, които според трасологичната
експертиза, изготвена по делото, служат за взломяване на леки автомобили,
се оборва по безспорен и категоричен начин от назначената по делото ДНК
експертиза, видно от която клетъчен материал на подсъдимия е намерен по
тези вещи, което от своя страна води до извода, че той е боравил с тях. Също
така, обясненията на подсъдимия, че по всяка вероятност случайно се е
допрял до автомобила на пострадалите, след като се е облекчил в близост, се
оборват от показанията на свидетеля Кушелиев и свидетеля Д., които не са
възприели подобно поведение, както и от заявеното от свидетелката Д., че
намерената на външната страна на стъклото на автомобила следа е като от
допиране на чело до него, а не от случайно съприкосновение.
Въз основа на така установените факти, съдът е достигнал до правилен
7
правен извод, че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и предл.
2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като на посочената дата и място, отнел чужди
движими вещи от владението на Д.Д. и К.Д., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои
При деянието, подсъдимият е отворил автомобила, като е използвал
скоба (тел) от неръждаема стомана, в комбинация с дървена кама, което е
послужило за захващане на дръжката на вратата на автомобила и
отключването му, чрез нейното издърпване. Последното е довело до
отключване на автомобила и проникването на подсъдимия в него.
Посоченото, както е посочил и първоинстанционният съд, изпълва
критериите на техническо средство като квалифициращо обстоятелство по чл.
195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НК, използвано при извършване на кражбата.
В съответствие със закона е също приетото в атакуваната присъда, че е
налице и другият квалифициращ признак, а именно използване на МПС . Това
е така, защото след като е отнел парите и ваучерите от автомобила на
пострадалите, той се качил в лек автомобил марка „Дачия“, като бързо и
безпроблемно се е отдалечил от местопроизшествието и е установил трайна
фактическа власт върху движимите вещи.
В случая, неоснователно се явява и алтернативното искане на защитата
за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно чл. 194,
ал. 3 от НК. Първоинстанционния съд е обсъдил всички обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, като правилно и законосъобразно,
позовавайки се на съдебната практика – т. 7 от Постановление № 6 от
26.04.1971 г. по н.д. № 3/1971 г., Пленум на ВС, е приел, че в настоящия
случай кражбата не се явява маловажен случай.
От субективна страна, правилно и обосновано първоинстанционният
съд е приел, че при извършване на деянието, подсъдимият е действал при
форма на вината пряк умисъл, защото е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването на тези последици. Той е бил наясно, че отнема чужди
движими вещи – пари и ваучери, без съгласието на владелците им, като за да
изключи чуждата фактическа власт върху върху инкриминираните вещи и
наложи своя , си служи с техническо средство за отключване на автомобила
им, в който са били оставени те. Действал е с намерение да присвои чуждите
движими вещи, което е и реализирал, като след деянието, качвайки се в лек
автомобил „Дачия“ бързо и безпроблемно е напуснал местопрестъплението.
При индивидуализацията на наказанието, районният съд е приел, че на
подсъдимия П. следва да се определи наказание при условията на чл. 54, ал. 1
от НК, като го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, правилно
8
районният съд е съобразил смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, като е приел, че същото следва да бъде отмерено в посока към
минимума, а именно една година и шест месеца. Правилно като смекчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало към датата
на деянието, трудовата му ангажираност и ниската стойност на отнетите
вещи, а като отегчаващи отговорността обстоятелства -начинът на
извършване на деянието и лошите характеристични данни за дееца. За
постигане на целите на наказанието, правилно РС- Бургас е преценил, че не се
налага наказанието лишаване от свобода да бъде ефективно изтърпяно,
поради което отложил изпълнението му и определил изпитателен срок от три
години.
С така наложеното наказание лишаване от свобода, изтърпяването на
което е отложено с изпитателен срок, настоящата инстанция счита, че биха се
постигнали в пълнота целите на индивидуалната и генералната превенция по
чл. 36 от НК.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието,
предмет на обвинението. Когато съдът признае, че то представлява
престъпление и с него са причинени вреди, той дължи произнасяне по
претенцията за обезщетението.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е
причинил другиму с виновното си поведение. В настоящия случай са налице
всички предпоставки, визирани в посочената разпоредба за ангажиране на
гражданска – деликтна отговорност на подсъдимия П.. Престъплението, за
което подсъдимият е признат за виновен, е противоправно, виновно (при пряк
умисъл) и от него са настъпили вреди. Налице е и причинно-следствена
връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат. В съответствие със закона, правилно БРС е осъдил подсъдимия да
заплати солидарно на гражданските ищци Д.Д. и К.Д. сумата в размер на
496,30 лева, представляваща обезщетение за причинените им имуществени
вреди от престъплението. Правилно е определен и размера на дължимата
държавна такса върху уважения граждански иск.
Правилно и обосновано първостепенният съд се е произнесъл също по
веществените доказателства. С оглед осъдителната присъда, съобразено със
закона е и възлагането в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски.
По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал.
1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не
констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон
или на процесуалните правила, които да налагат нейното изменение или
отмяна, намери, че присъдата следва да се потвърди.
Съдът констатира, че пред въззивната инстанция от страна на
гражданските ищци и частни обвинители Д.Д. и К.Д. е направено искане за
присъждане на направени от последните разноски по делото – пътни разходи
9
за явяване в съдебно заседание, което е уважено. С оглед на потвърждаване на
осъдителната присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 60,05 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260042/23.02.2021 г., постановена по
НОХД № 4470/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ЦВ. ИВ. П., ЕГН
********** да заплати по сметка на Окръжен съд – гр. Бургас сума в размер
от 60,05 (шестдесет лева и 5 ст.) лева, представляваща сторени пред
въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10