№ 1409
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100507991 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. М. Д., малолетен, действащ чрез своята майка
и законен представител М. Г. Ф., срещу Решение № 7393/22.04.2024 г., постановено по
-ми
гражданско дело № 3821/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, с което e
ОСЪДЕН, на основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, М. А. Д. да заплаща на М. М. Д.,
чрез неговата майка М. Г. Ф., месечна издръжка в размер на 320,00 лв., считано от
22.01.2024 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е
ОТХВЪРЛЕН искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за разликата над уважения размер
от 320,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 400,00 лв. месечно, като неоснователен;
ОТХВЪРЛЕН е изцяло предявеният М. М. Д., действащ чрез своята майка М. Г. Ф., срещу М.
А. Д., иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време, в
размер на 300,00 лв. месечно, за периода 22.01.2023 г. - 22.01.2024 г., като неоснователен;
ДОПУСНАТО е, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на М. М. Д. издръжка; ОСЪДЕН е, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. Д. да заплати на М. М. Д., действащ чрез майка си М. Г.
Ф., сумата в размер на 228,57 лв., представляваща разноски; ОСЪДЕН е, на основание чл.
1
78, ал. 6 ГПК, М. А. Д., да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на
460,80 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Във въззивната жалба се сочи, че решението се обжалва в частта, в която е
отхвърлен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 149 от СК за присъждане на
издръжка за минало време, в размер на 300 лв. месечно, за периода от 22.01.2023 г. до
22.01.2024 г., като се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно. Излагат се
съображения. Моли се да бъде отменено решението в посочената част и да се уважи
предявеният обективно съединен иск с правно основание чл. 149 от СК, като се осъди М. А.
Д. да заплати на М. М. Д., действащ чрез своята майка М. Г. Ф., сумата в размер на 3600 лв.,
която сума представлява издръжка за минало време в размер на по 300 лв. месечно, за
периода 22.01.2023 г. – 22.01.2024 г. Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна М. А. Д. оспорва изложеното във въззивната жалба и моли да
бъде оставена без уважение, като неоснователна. В открито съдебно заседание, проведено на
24.02.2025 г. процесуалният му представител заявява, че не претендират разноски.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от М. А. Д., с която обжалва решението,
посочено по-горе, в частта, в която е осъден М. А. Д. да заплаща на М. М. Д. чрез майката М.
Г. Ф. месечна издръжка в размер на 320 лв., считано от 22.01.2024 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за разликата над 270 лв., съгласно уточнение, направено в открито
съдебно заседание, проведено на 24.02.2025 г. пред настоящия съд, до присъдения размер от
320 лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано,
постановено е в нарушение на материалните и процесуалните норми, и в противоречие със
събраните доказателства, при неправилно установена фактическа обстановка. Изложени са
съображения.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението в частта, в която
е осъден да заплаща на детето М. М. Д. месечна издръжка в размер на 320 лв., считано от
22.01.2024 г. за разликата над 270 лева до присъдения размер от 320 лв. и да се потвърди
решението в останалата част.
Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба М. М. Д., действащ чрез своята
майка и законен представител М. Г. Ф. оспорва насрещната въззивна жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Подадени са в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно в срока по 263, ал. 2 ГПК, от страни, имащи правен интерес
от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло
и допустим в обжалваните му части.
С Решение № 7393/22.04.2024 г., постановено по гражданско дело № 3821/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 158-ми състав, е ОСЪДЕН, на основание чл. 143, ал. 2 СК и
2
чл. 146 СК, М. А. Д. да заплаща на М. М. Д., чрез неговата майка М. Г. Ф., месечна
издръжка в размер на 320,00 лв., считано от 22.01.2024 г. до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като е ОТХВЪРЛЕН искът с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за
разликата над уважения размер от 320,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 400,00 лв.
месечно, като неоснователен; ОТХВЪРЛЕН е изцяло предявеният М. М. Д., действащ чрез
своята майка М. Г. Ф., срещу М. А. Д., иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на
издръжка за минало време, в размер на 300,00 лв. месечно, за периода 22.01.2023 г. -
22.01.2024 г., като неоснователен; ДОПУСНАТО е, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо
ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на М. М. Д.
издръжка; ОСЪДЕН е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. Д. да заплати на М. М. Д.,
действащ чрез майка си М. Г. Ф., сумата в размер на 228,57 лв., представляваща разноски;
ОСЪДЕН е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. А. Д., да заплати по сметка на Софийския
районен съд, сумата в размер на 460,80 лв., представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка.
За да отхвърли изцяло предявения от М. М. Д., действащ чрез своята майка М. Г. Ф., срещу
М. А. Д., иск с правно основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време, в
размер на 300,00 лв. месечно, за периода 22.01.2023 г. - 22.01.2024 г., първоинстанционният
съд е приел, че е установено по делото, че ответникът, независимо от липсата на осъдителен
титул, е изпълнявал своя нравствен дълг към ищеца за издръжка, чрез закупуване на вещи и
предоставяне на различни по размер парични суми, като е кредитирал показанията на св.
А.А.И..
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в
обжалваната част са частично основателни по следните съображения:
Единствените събрани доказателства пред първата инстанция, че бащата е
изпълнявал своя нравствен дълг за осигуряване издръжка на детето М. за процесния период
от 22.01.2023 г- - 22.01.2024 г., се явяват свидетелските показания на водената от ответника
свидетелка А.А.И., без дела и родство със страните. От нейните показания е установено, че в
процесния период ответникът е полагал спорадични грижи за детето, като понякога го е
вземал от училище, поддържали са контакти и по телефона, инцидентно му е купувал
дрехи и обувки и му е давал дребни суми – по 10, 20, 50 лв., за да си купи нещо, джобни,
т.е. от тези свидетелски показания не се установява периодичност при предоставянето на
издръжка на детето М. в пари или в натура за процесния период. В исковата молба е
посочено, че бащата е взел участие в издръжката на детето, като след фактическата раздяла
на двамата родители е заплатил единствено сумата в размер на 200 лв. за допълнителен курс
по роботика. При това положение изводът на първостепенния съд, че за релевантния минал
период бащата е изпълнявал алиментното си задължение към неговото дете, е неправилен. С
3
оглед обстоятелството обаче, че по отношение на ответника не е установен конкретен размер
на реализираните от него доходи, като същият е реализирал единствено такива от договори
за изработка и с тях е закупувал спорадично дрехи за ищеца и му е давал пари в брой, видно
от показанията на св. И., и при събразяване размера на минималната работна заплата за
процесния период ( 780 лв. за 2023 г. и 933 лв. за 2024г., съответно минималния размер на
издръжката - 195 лв. за 2023 г. и 233.25лв. за 2024г. ), при отчитане на установените нужди
на детето, по - ниската му възраст в този период и по - ниския размер на инфлацията през
същия период, съдът намира, че за този период бащата, като неотглеждащ родител, дължи
издръжка, чийто размер съдът определя на 250 лева.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която исковата претенция по чл. 149 СК е отхвърлена до размера от 250 лева, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 300 лева следва да се потвърди.
Доводите в насрещната въззивна жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените в насрещната въззивна жалба доводи за неправилност на решението в
обжалваната част са неоснователни.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни
изисквания, с които съдът следва да се съобрази. В случая по отношение на майката на
ищеца е установено от първоинстанционния съд, че същата е трудово ангажирана по
правоотношение с КАРИ САЛОН ЕООД, считано от 04.04.2018 г., като е деклариран
средномесечен облагаем доход за периода м. 01.2021 г. – м. 11.2022 г. в размер на около 480
лв. /л. 52-54 от делото на СРС/. По отношение на ответника в процесния период след
22.01.2023 г. не се установяват данни за регистрирани трудови договори, данни за
осигуряване, включително и като самоосигуряващо се лице, подадени справки за изплатени
доходи по чл. 73 ЗДДФЛ, подадени данъчни декларации по чл. 50 и чл. 55 ЗДДФЛ, както и
по чл. 201, ал. 1 ЗКПО /л. 50 от делото на СРС/. Установява се, че в периода от м. 11.2023 г. –
м. 01.2024 г. ответникът нееднократно е бил преглеждан от медицински специалисти по
повод оплаквания, свързани с кръвното налягане и функционирането на бъбреците /л. 25-38
от делото на СРС/. Действително писмени доказателства за доходите на бащата не са
събрани, но от показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка А. И. се
установява, че същият реализира доходи от договори за изработка, без установена
периодичност и размер, като от тези доходи е закупувал дрехи на детето и му е предоставял
пари в брой. Отделно от това същият е в трудоспособна възраст (50-годишен е), няма други
деца, като не са налице данни за трайно намалена негова работоспособност, въпреки че се
твърди, че страда от заболявания (преглеждан от медицински специалисти по повод
оплаквания, свързани с кръвно налягане и фунционирането на бъбреците), които му пречат
да работи и да получава трудово възнаграждение, посредством което да задоволява, както
собствените си, така и на детето си М., екзистенциални нужди.
4
При това положение, присъдената в настоящия случай от районния съд месечна
издръжка от 320 лева, считано от 22.01.2024 г. напълно отговаря на нуждите на детето М. М.
Д., родено на ******* г. (което понастоящем е на почти девет години) от средства за
съществуване и образование.
Като съобрази изложеното, въззивният съд приема, че първоинстанционното решение
в обжалваната му част с насрещната въззивна жалба е правилно. При постановяване на
решението в тази част първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и
относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са
достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение в посочената част и затова в тази част следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. А. Д. следва да бъде
осъден да заплати още 120 лева държавна такса по сметка на СГС върху присъдената
издръжка за минало време.
По разноските:
В случая въззиваемият и въззивник по насрещната въззивна жалба М. А. Д., чрез
пълномощник, в открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2025 г. пред настоящата
инстанция, е посочил, че не претендира разноски.
С оглед изхода на делото разноски се следват на въззивника и въззиваема страна по
насрещната въззивна жалба М. М. Д., действащ чрез своята майка и законен представител М.
Г. Ф., за частично уважената му въззивна жалба и за подадения отговор на насрещната
въззивна жалба. Доколкото в представения договор за правна защита и съдействие от
21.02.2025 г. липсва диференциация каква част от договореното възнаграждение е за
оказване на правна защита и съдействие за подаване на въззивната жалба и каква част от
това възнаграждение е за подаване на отговор на насрещна въззивна жалба, както и за
процесуално представителство пред СГС, то съдът намира, че ½ от договореното
възнаграждение, т.е. 250 лв. е във връзка с подадения отговор на насрещна въззивна жалба и
осъщественото процесуално представителство за защита срещу насрещната въззивна жалба,
като тази сума (250 лв.), ответникът М. А. Д., се осъжда да заплати изцяло на ищеца. При
съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, Софийският градски съд следва да бъде
осъден М. А. Д., да заплати на М. М. Д., действащ чрез неговата майка и законен
представител М. Г. Ф., и сума в размер на 208.33 лв. (уважен размер 250 лв./отхвърлен размер
300 лв. х 250 лв. разноски=208.33 лв.), представляваща сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гражданско дело № 7991/2024 г.
-ви
по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав, за частично уважената
въззивна жалба на детето М. М. Д. , т.е. следва да бъде осъден М. А. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. М. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Г. Ф., ЕГН **********, сума в общ размер на 458.33 лв.,
представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
-ви
по въззивно гражданско дело № 7991/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
5
въззивен брачен състав.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7393/22.04.2024 г., постановено по гражданско
-ми
дело № 3821/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от М. М. Д., действащ чрез своята
майка М. Г. Ф., срещу М. А. Д., иск с правно основание чл. 149 СК за
присъждане на издръжка за минало време до размера от 250 лева месечно, за
периода 22.01.2023 г. - 22.01.2024 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, да заплати на М. М. Д., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. Ф., ЕГН
**********, сумата от 250 лева месечно за периода 22.01.2023 г. – 22.01.2024
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7393/22.04.2024 г., постановено по
-ми
гражданско дело № 3821/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 158
състав, в останалите обжалваните части.
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 120
лева.
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на М. М. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М. Г. Ф., ЕГН **********, сума в размер на 458.33 лв.,
представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по въззивно гражданско дело № 7991/2024 г. по описа на
-ви
Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7