Р
Е Ш Е Н И Е
№1432/21.7.2022г.
гр.
Пловдив, 21.07.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в
открито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и
участието на прокурора Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 1409 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Община „Родопи“, чрез гл. юриск. К., против Решение № 756/08.04.2022г., постановено по АНД №
7137/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 492371- F517581/29.01.2020 г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Община Родопи с ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение
на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Изложени са доводи за незаконосъобразност
на решението. Твърди се, че актосъставителят и наказващият орган са допуснали
съществено нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените
правила, тъй като АУАН е съставен, а въз основа на него е издадено НП при
неизяснена по безспорен начин фактическа обстановка. Иска се отмяна на
решението и отмяна на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всички
съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ЦУ
на НАП, чрез юриск. Атанасов в отговор по касационната жалба, изразява
становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В постъпило по
делото писмено становище е направено възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 756 от 08.04.2022 г., постановено по АНД № 7137/2021г., Пловдивският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление № 492371- F517581/29.01.2020 г. на
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
Община Родопи с ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
За да постанови този резултат, Районен
съд – Пловдив е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
както и че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставянето
на АУАН и НП. В мотивите на съдебния акт е посочено, че са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН, както и че нарушението е описано надлежно в НП от фактическа
страна. Прието е за безспорно извършването на нарушението на чл.7, ал.2 от
Наредба № Н-18 на МФ, с който е въведено задължение за лицата по чл.3 да не
извършват продажби на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в
случаите, посочени в тази наредба. Съдът е приел за неоснователно възражението,
че обектът е попадал под изключението по чл.4, т.9 от Наредба № Н-18 на МФ, с
доводи, че за да е приложимо това изключение, е необходимо по отношение на
търговския обект да са налице 3 кумулативни предпоставки: същият да се намира в
населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души, да е разположен
във високопланинско и труднодостъпно място, като разпоредбата не се прилага за курортите.
Според районен съд от събраните доказателства по делото се установява, че с.
Дедово, където е ситуиран процесният търговски обект, към датата на
нарушението, е имал брой регистрирани лица с постоянен адрес под 300 души, а
именно – 53, както и че селото е
високопланинско. Но е приел, че не е налице третата предпоставка, а
именно да е труднодостъпно място по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата. В
тази връзка съдът се е позовал на справката от ОПУ-Пловдив и е посочил, че към
датата на нарушението републиканският път до разклона за селото е бил достъпен
и не е имало въведени ограничения. Според мотивите на съдебния акт,
доказателство за проходимостта на пътя в периода около извършеното нарушение са
извършените превози от страна на превозвача „Хеброс бус“. По отношение на
показанията на свидетеля Папазов е посочено, че няма как въз основа на тях да
се приеме, че селото представлява труднодостъпно място съгласно §1, т.4 от ДР
на Наредбата. По отношение на размера наложената имуществена санкция съдът е
посочил, че същата е в минимално предвидения в закона размер. Изрично е
посочено, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Няма спор по делото, че при извършена контролна покупка от
кафе към пенсионерски клуб, намиращ се в с.Дедево, стопанисван от касатора
Община „Родопи“, обектът е бил без функциониращо фискално устройство /ФУ/. А
съгласно чл.7, ал.2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/наричана за краткост Наредба № Н-18 на МФ/, не се допуска издаване на служебен
бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.
Настоящата съдебна инстанция обаче не споделя изводите на
Районния съд, че в случая не е налице изключението на чл.4, т.9 от
Наредба № Н-18 на МФ. В действителност, за да е приложимо това изключение, е
необходимо по отношение на търговския обект да са налице 3 кумулативни
предпоставки: същият да се намира в населено място с брой на лицата с постоянен
адрес под 300 души, да е разположен във високопланинско и труднодостъпно място,
като разпоредбата не се прилага за курортите. Както е посочил и районен съд в
с. Дедово, където е ситуиран процесният пенсионерски клуб е имало 53
регистрирани лица с постоянен адрес, т.е. под 300 души, следователно налице е
първата предпоставка. Съгласно §1, т.3
от ДР на Наредба № Н-18 на МФ, "високопланински
населени места" са населени места над 1000 метра надморска
височина. Не е спорно, че с.Дедово е високопланинско населено място. Легална
дефиниция на третата предпоставка, която следва да е налице е дадена в §1, т.4 от ДР на Наредба № Н-18
на МФ, според която "труднодостъпни населени
места" са населени места с труднопроходими пътища и без
регулярен транспорт. В случая в приложените по делото справки от „Хеброс бус“
изх. № 361/10.12.2021г. и изх.№ 49/31.01.2022г. е посочено, че направлението
автогара „Родопи“ до с.Дедово се обслужва ежеседмично в 07:45ч. в дните сряда,
петък и събота, както и в 17:05ч. в дните сряда, петък, събота и неделя. От
друга страна обаче районен съд неправилно е ценил приложената по делото справка
от ОПУ-Пловдив, според която път III 862 „Пловдив-Лилково“ се стопанисва и
поддържа от ОПУ Пловдив, в участъка от град Пловдив до разклона за с.Дедово и
към 04.10.2019г. е бил достъпен, като е нямало въведени ограничения. Районен съд
не е обърнал внимание, че според справката пътят се поддържа до разклона за
с.Дедево. Ноторно известно е, че от разклона за с.Дедово на път III 862
„Пловдив-Лилково“, до самото село разстоянието е около 9 км. В тази връзка
районен съд е кредитирал показанията на свидетеля Папазов, който до края на
2019г. е бил кметски наместник в с.Дедово. В показанията си свидетелят заявява,
че транспорт за селото има, но не е постоянен, като в стажа си е имал случаи, в
които транспорт не може да бъде осъществен и в четирите сезона. Сочи, че около
90% от годината движението е затруднено, като зимата е поради обилните снегове,
а през останалото време има паднали дървета, свлачища, които възпрепятстват
движението. Посочва, че при лоши метеорологични условия автобусът дори и да е
планиран, той е стигал само до с.Храбрино, без практическа възможност да се
качи поради сняг, заледени пътища, дървета и други. Разбира се свидетелят
говори за обстановката по принцип, а не на самата дата на установяване на
нарушението, посочена в НП. И доколкото разпоредбата на чл.4, т.9 от Наредба №
Н-18 на МФ, говори за труднодостъпни населени места по принцип, преценени като
цяло, а не само в конкретен ден, в този смисъл неправилен е изводът на съда, че
няма как въз основа на показанията на свидетеля Папазов да се приеме, че селото
представлява труднодостъпно място съгласно §1, т.4 от ДР на Наредбата. Напротив
именно от показанията на свидетеля, които съдът е кредитирал в цялост става
ясно, че мястото е не само трудно достъпно, но и че предвидените регулярни
(ежеседмични) курсове на автобусен превозвач не се изпълняват редовно или по-точно
тяхното изпълнение е невъзможно.
Настоящият
състав не споделя приетото от районен съд, че доказателство за проходимостта на
пътя са извършените превози от страна на превозвача „Хеброс бус“, като тук
отново следва да се подчертае, че районен съд посочва в периода около
извършеното нарушение. В справка изх.№ 49/31.01.2022г. на „Хеброс бус“ е посочено,
че прегледът на курсовете по направление Пловдив-Дедово за периода 01.07.2019г.
– 31.12.2019г. не показва неизпълнение или частично изпълнение. Но тази справка
касае един малък период от време – 6 месеца, а не например две, три години
постоянен регулярен транспорт, за да се приеме, че населеното място не е
труднодостъпно.
Поради всичко
изложено касационната инстанция счита, че в случая за село Дедово са налице и
трите предпоставки на чл.4, т.9 от Наредба № Н-18 на МФ и пенсионерския клуб не
е задължен да регистрира извършваните от него продажби чрез ФУ/ИАСУТД.
По изложените съображения, Районният
съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него се постанови друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление като законосъобразно.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в
полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски. Такива
са претендирани по 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за две първи и две
касационни инстанции. Основателно е възражението за прекомерност на
претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Настоящото делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското
възнаграждение за всяка инстанция следва да се присъди в минимално предвидения
размер в чл. 27е от Наредба за правната помощ, а именно по 80 лева или общо 320
лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 756 от
08.04.2022 г., постановено по АНД № 7137/2021 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №
492371- F517581/29.01.2020 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на Община Родопи с ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.
„Софроний Врачански“ № 1А, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да
заплати на Община
Родопи с ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, сумата от 320 /триста и двадесет/
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: