Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Любомир
Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8600
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №72635
от 14.04.2020г., постановено по гр.дело №54108/2017год. по описа на СРС, ГО, 52
с-в, е признато за установено по предявени от „Т.С."ЕАД с ЕИК******* искове
по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Б.С.И.
с ЕГН********** дължи на ищеца „Т.С."ЕАД сумата от 5018,65 лева- цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК
25.08.2016г. до окончателното изплащане и сумата 749,97 лева- лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.08.2013г. до
09.08.2016г., като искът за главницата е отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 5588,37 лева и за периода от 01.07.2013г.
до 25.08.2013г., а искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 983,23 лева и за периода от
01.07.2013г. до 25.08.2013г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 766,76
лева разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответника за периода от 01.07.2013г.
до 25.08.2013г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 45 дни след изтичане
на периода, за който се дължат. Сумите по общата фактура за горепосочения
период ставала изискуема на 15.09.2014г., а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение било подадено на 25.08.2016г.- преди изтичане на тригодишния
давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в тази част, а
исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението в
частта му, с която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ответника Б.С.И.. Жалбоподателят
поддържа, че не е установено от представените по делото доказателства наличието
на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
него и ищеца. Не били установени по размер и задълженията за доставена топлинна
енергия. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната от него част,
а исковете– отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба на ответника, ищецът оспорва същата като
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено в тази част.
Ответникът не е
подал в срок отговор на въззивната жалба на ищеца.
Третото лице-помагач
не изразява становище по подадените от страните въззивни жалби.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби, е необходимо да се добави и следното:
По
въззивната жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД:
В случая се касае
за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна
погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо
и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно
приложимите към процесния период Общи условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за периода м.06.2013г. плащането е станало изискуемо на 30.07.2013г. и оттогава е започнала да тече
тригодишната погасителна давност за това плащане. Заявлението е подадено на 25.08.2016г., но към този момент
погасителната давност за това плащане е била вече изтекла- на 30.07.2016г. Издаването на обща фактура не е обстоятелство,
което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид
погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за
погасено.
Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение и в тази му част-
потвърдено като правилно.
По
въззивната жалба на ответника:
Първият спорен
между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с
наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд, че от представените по делото писмени
доказателства се установява ответникът да е собственик на процесния апартамент
до 30.04.2014г., а след тази дата си е запазил пожизнено правото на ползване
върху същия. Тези обстоятелства се установяват както от представените по делото
списъци на етажни собственици и на живущите в процесната топлоснабдена сграда,
така и от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.04.2014г. (л.12-13
от първоинстанционното производство) и нотариален акт за собственост върху
жилище от 1988г. (л.14-15 от делото).
Следователно
ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ
/отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. има качеството на битов
клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012г/.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона – В
този смисъл Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ
г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна
съдебна практика. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също
така от заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство съдебно-техническа и съдебно- счетоводна експертизи,
които при преценката им по реда на чл.202 ГПК с оглед останалите данни по
делото следва да бъдат кредитирани, че дяловото разпределение в сградата е
извършвано то третото лице- помагач при спазване на нормативните и технологични
изисквания. Изравнителните сметки са изготвени в съответствие с действащата
Наредба №2/28.05.2004г. и Наредба №16-334/06.04.2007г. В този смисъл СГС счита,
че при определяне на дължимите суми е
спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно
определените цени.
Ето защо и въззивната
жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната от него част, като правилно.
При този изход на
спора никоя от страните няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№72635 от 14.04.2020г., постановено по гр.дело №54108/2017год. по описа на СРС,
ГО, 52 с-в.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/