№ 517
гр. Видин, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20221320100463 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД от „Йеттел България" ЕАД, /с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6, против М. А. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. ******,
ул.******
Твърди се от ищеца, че между него и ответника е сключен следният договор:
Договор за мобилни услуги от 22.03.2019 г., съгласно който абонатът е предпочел мобилен номер
+359********* с абонаментна програма Тотал+ 20,99 и срок на действие 24 месеца до 22.03.2021 г. с
услуги в абонамента - 4100 MB мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС на месец, 3000 MB
мобилен интернет на макс. скорост в България на месец; Роуминг.
Сочи се, че въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №
*********.
Излага се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при ползване на услуги
чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми.
Поддържа се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.03.2019 г. до
24.06.2019 г. ищцовото дружество е издало:
- Фактура № **********/25.04.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.03.2019 г. -
24.04.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 184.05 лв., от които: 17.49 лв. за абонаментния
1
план, 1.24 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик и потребление извън месечния
абонамент и 139.73 лв. без ДДС за международни разговори.
Дължимата сума е платима в срок 10.05.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера.
- Фактура № **********/25.05.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.04.2019 г. –
24.05.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 20.99 лв. за месечен абонамент.
Дължимата сума е платима в срок 09.06.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от
предходния отчетен период в размер на 184.05 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на
сума в размер на 205.04 лв.
- Фактура № **********/25.06.2019 г. за отчетния период на потребление от 25.05.2019 г. –
24.06.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 20.99 лв. за месечен абонамент.
Дължимата сума е платима в срок 10.07.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от
предходния отчетен период в размер на 205.04 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на
сума в размер на 226.03 лв.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 226.03 лв.
Сочи се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 226.03 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от
процесиите договори за услуги, като във връзка с чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор България ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура № ********** от дата 25.08.2019 г.
Излага се, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си
да заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги, така както са фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане,
указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума,
последователно се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на
абоната, като операторът неколкократно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура.
При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен
номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс – известяване, т.е. предоставен е
пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
Поддържа се, че след като страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат
платими в определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, изр.
първо ЗЗД/.
Твърди се, че съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Съгласно чл. 75
от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито
законът, нито договорените между страните условия, вменяват задължение на кредитора да кани
закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилния оператор е
2
възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без
необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид
неколкократните напомняния чрез смс - известяване до този момент.
Сочи се, че датата на деактивация на процесиите абонаменти е 15.07.2019 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Излага се, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонаментите, както следва:
- Тотал 20,99 за мобилен номер +359********* до 22.03.2021 г., съгласно договора от дата
22.03.2019 г.
Поддържа се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от
договорите, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор България ЕАД и
Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 52.47
лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от договорите.
Твърди се, че претендираната неустойка в размер на 52.47 лв., представлява стойността на три
месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т. 11 от договорите,
в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или
инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи свързани е него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение
на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна
отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността
на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на
абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на
договора. Твърди се, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита на
потребителите и с уговореното в постигнатата Спогодба. Неустойката в размер на 52.47 лв. представлява
стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС.
Сочи се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛЕАРИЯ“ ЕАД, ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл. 71 потребителят е длъжен да заплаща определените от
Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
Теленор /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. При неспазване на
3
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Излага се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
Поддържа се, че в чл. 20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно
чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план /програма/ пакет. По силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът е подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури
и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД,
за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Сочи се, че представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-
ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да
заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в
неизпълнение на договора си.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 786/2021 г. по описа на Районен съд - Видин, и по което е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 226.03 лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен
номер № *********, за които са издадени фактури № **********/25.04.2019 г„ **********/25.05.2019 г.,
**********/25.06.2019 г. за периода от 25.03.2019 г. до 24.06.2019, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на
сумата, както и сумата в размер 52.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 22.03.2019 г. за мобилен номер +359*********.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначеният му
особен представител, в който исковете се оспорват изцяло. Възразява се, че ответницата лично е
4
сключила договора, тъй като на първата и втората страница липсвал подпис на същата, не били изписани
саморъчно и трите имена на ответницата, също така липсвали и трите имена и подпис на лицето, което
представлява оператора, както и печат, също така липсвал подпис на ответницата и на стр. 1 от
представеното от ищеца Приложение-ценова листа на абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти. Оспорват се представените по делото фактури, тъй като са издадени от ищеца. Оспорва се и
представената от ищеца Декларация-съгласие от ответника, в която пише, че е получил препис от Общите
условия, тъй като в тази декларация не било записано на коя дата са издадени от ищеца тези Общи
условия.
С молба вх. № 4270/12.04.2023 г., молба вх. № 5417/15.2023 г. и молба вх. № 6521/13.06.2023 г.
особеният представител на ответницата е представил четири броя вносни бележки, от които е видно, че
ответницата е превела по сметка на ищеца сумата в общ размер на 400.00 лева на следните дати: сума в
размер на 100.00 лева – внесена на 15.03.2023 г., сума в размер на 100.00 лева – внесена на 11.04.2023 г.,
сума в размер на 100.00 лева – внесена на 12.05.2023 г. и сума в размер на 100.00 лева – внесена на
12.06.2023 г.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза, приложено е ч.гр.д. № 786/2021 г. по описа на Районен съд – Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на твърдяното вземане в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата
иск е допустим.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на
22.03.2019 г. между М. А. М. и ищцовото дружество е сключен договор за мобилни услуги за срок от 24
месеца по план Тотал+ и стандартен месечен абонамент в размер на 20.99 лева. В договора за мобилни
услуги е посочено, че същият влиза в сила на 22.03.2019 г. и е посочена дата на издаване на фактура – на
25-то число всеки месец.
Ищцовото дружество издало на ответницата общо 3 броя фактури за дължими абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги за период 25.03.2019 г. – 24.06.2019 г. на обща стойност 233.03 лева и
1 брой фактура за сумата от 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, а именно следните фактури:
1. Фактура № **********/25.04.2019 г. за отчетен период на потребление от 25.03.2019 г. до
24.04.2019 г. Общата сума за плащане по фактурата е в размер на 191.05 лева с ДДС, от които:
23.38 лева с ДДС – месечни еднократни такси, 167.67 лева с ДДС – проведени международни
разговори. Срокът за плащане на задължението е 10.05.2019 г.
2. Фактура № **********/25.05.2019 г. за отчетен период на потребление от 25.04.2019 г. до
24.05.2019 г. Общата сума за плащане по фактурата е в размер на 20.99 лева с ДДС, от които: 20.99
лева с ДДС – месечна такса. Срокът за плащане на задължението е 09.06.2019 г.
3. Фактура № **********/25.06.2019 г. за отчетен период на потребление от 25.05.2019 г. до
24.06.2019 г. Общата сума за плащане по фактурата е в размер на 20.99 лева с ДДС, от които: 20.99
лева с ДДС – месечна такса. Срокът за плащане на задължението е 10.07.2019 г.
Горепосочените фактури не са платени в посочения във всяка една от тях срок поради което ищцовото
дружество прекратило едностранно договора за мобилни услуги от 22.03.2019 г., сключен с ответницата,
като датата на деактивация на процесния абонамент е 15.07.2019 г. и издало крайна фактура, а именно:
4. Фактура № **********/25.08.2019 г. за сума в размер на 52.47 лева, представляваща неустойка за
5
предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Сумата от 52.47 лева представлява стойността на 3 /три/ месечни абонаментни такси без ДДС.
Размерът на неустойката е определен в сключения договор за мобилни услуги от 22.03.2019 г.,
съгласно който при прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя, същият
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги, считано от 15.07.2019 г. ищецът е издал на
ответницата кредитно известие № **********/25.07.2019 г. за сума в размер на 7.00 лева с ДДС, което
представлява част от месечна такса, начислена в предходна фактура.
Вещото лице е посочило в заключението си, че общият размер на задължението на ответницата е
278.50 лева, от които 226.03 лева, представляващи дължими и незаплатени абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода 25.03.2019 г. – 24.06.2019 г. и 52.47 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно,
компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието
от съда.
Видно от молба вх. № 4270/12.04.2023 г., молба вх. № 5417/15.2023 г. и молба вх. №
6521/13.06.2023 г. особеният представител на ответницата е представил четири броя вносни бележки, от
които се установява, че ответницата е превела по сметка на ищеца сумата в общ размер на 400.00 лева на
следните дати: сума в размер на 100.00 лева – внесена на 15.03.2023 г., сума в размер на 100.00 лева –
внесена на 11.04.2023 г., сума в размер на 100.00 лева – внесена на 12.05.2023 г. и сума в размер на 100.00
лева – внесена на 12.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От горецитираните молби от ответницата, ведно с приложени към тях вноски бележки е видно, че
същата е внесла по сметка на ищцовото дружество сума в общ размер на 400.00 лева, като това е сторено
след депозиране на исковата молба, а именно след 16.03.2022 г. Това ново обстоятелство, настъпило в
хода на процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като следва да се приеме,
че след депозиране на исковата молба, ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца за
исковата сума в общ размер на 278.50 лева, от които 226.03 лева, представляващи дължими и
незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода 25.03.2019 г. – 24.06.2019
г. и 52.47 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,
обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените искове като погасени чрез плащане в хода на
процеса. Ищецът претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 16.04.2021 г. до окончателното изплащане, което се явява датата на последното
плащане – 12.06.2023 г. Съдът изчисли размера на същата с помощта на електронен калкулатор -
https://www.calculator.bg/ като установи, че размерът на законната лихва е 50.92 лева. Съдът приема, че
ответницата е внесла сума в общ размер на 400.00 лева, с която е погасила главницата в размер на 226.03
лева, неустойката в размер на 52.47 лева и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 16.04.2021 г. до окончателното изплащане– 12.06.2023 г. в размер на 50.92 лева, поради
което исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени като погасени в хода на
процеса.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноски.
Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски, като претендира сумата в размер на
6
75.00 лв. за заплатена държавна такса, 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение, 300.00 лева – разноски за
особен представител и 100.00 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице по исковото производство.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Ищецът е претендирал разноски в заповедното
производство в размер на 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
С писмената защита с вх. № 7008/26.06.2023 г. ответницата моли съда да остави без уважение
искането на ищеца за заплащане на претендираните от него разноски в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради
което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото - арг.
от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради което ответникът следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 205.00 лева /25.00 лева – заплатена
държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение/ и разноските по исковото производство в
общ размер на 655.00 лева /75.00 лева – заплатена държавна такса, 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение, 300.00 лева – разноски за особен представител и 100.00 лева – разноски за
възнаграждение на вещо лице/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД от „Йеттел България" ЕАД, /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6, против М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
******, ул.****** искове да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 226.03 лв., представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с абонатен номер №
*********, за които са издадени фактури № **********/25.04.2019 г„ **********/25.05.2019 г.,
**********/25.06.2019 г. за периода от 25.03.2019 г. до 24.06.2019, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 16.04.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата в размер 52.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 22.03.2019 г. за мобилен номер +359*********, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20578-РЗ по ч.гр.д.
№ 786/2021 г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.****** да заплати на „Йеттел
България" ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6, разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 786/2021 г. по описа на Районен съд – Видин в общ размер от 205.00 лева /25.00
лева – заплатена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
7
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул.****** да заплати на „Йеттел
България" ЕАД, /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6 разноски в исковото
производство, в общ размер на 655.00 лева /75.00 лева – заплатена държавна такса, 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение, 300.00 лева – разноски за особен представител и 100.00 лева – разноски за
възнаграждение на вещо лице/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването
му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 786/2021 г. по описа на
Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8