Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
22.07.2019 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На двадесет
и седми юни две хиляди
и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Красимира Божакова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 676 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск
предявен от от И.Г.Г., ЕГН:
********** ***, чрез адвокат Н.Б., против Община
С., БУЛСТАТ: *******, адрес: ***, представлявана от кмета Д.Ф.Д..
Ищецът твърди, че по силата на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №107, том I, дело №266/1997 г. на Районен съд К., закупил
следния недвижим имот: НИВА от 900 (деветстотин) квадратни метра, осма категория
на земята, находяща се в землището на град С., П.
област, местността „Д.м.”, който имот има пл. № 1343 (хиляда триста четиридесет
и три) при граници: път, дере, имот №603 и имот №1342. Собствеността върху
описаният имот ищецът придобил от Н.Т.С.. При сключване на договора за
продажба, продавачката установила правото си на собственост с Нотариален акт №
137, том първи, дело № 241/1997 г. на Карловския районен съд, с който ѝ
било признато правото на собственост на описаният имот на основание наследство
и реституция по ЗСППЗЗ, като неин праводател е бил Т.А.Б..
Ищецът
твърди, че след придобиването на описаният имот и до настоящия момент владее и
ползва имота си необезпокояван от никого в продължение на повече от 20 години.
Имотът представлявал празно място, което се използвало за селскостопански цели.
През 2015
г. решил да дари имота на дъщеря си, като за целта посетил Община С., за да си
извади скица. Там узнал, че по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град С., одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК № 2011 г.,
собственият му имот не бил отразен на кадастралната карта като отделен имот.
При
направена от ищеца справка в Агенцията по кадастъра – гр. П. узнал, че имотът
му бил записан като собственост на Община С., за което бил издаден и акт за ЧОС
№ 211/04.03.2013 г.
Посъветван
от служителите на Агенция по кадастъра, извършил геодезично заснемане на имота.
В резултат на това се установило, че имотът му попадал върху имот с
идентификатор № 68080.174.73 по КККР гр. С., одобрени със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в местността „*****“, с площ на имота 1 100 кв.м, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива (в стари реални
граници), стар идентификатор - няма, номер по предходен план -174073, при
граници на имота - 68080.173.35, 68080.174.74, 68080.174.306, собственост на
ответника. Притежаваният от ищеца имот бил разположен върху имота на ответната
Община С., като представлявал реална част от имота на общината, с приблизително
трапецовидна форма, разположен по част от северната граница, цялата източна
граница, част от южната и по цялата западна граница, с площ от 900 квадратни
метра, съгласно геодезично заснемане от 2015 г. С удостоверение с изх. №
1834/24.08.2015г. на ОСЗ К. било удостоверено, че
местността „Д.м.“, която е посочена в документа му за собственост и местността
„*****“ по КВС на землище град С., са идентични.
Ищецът
твърди, че предприел процедура за нанасяне на имота му в кадастралната карта. В
процеса на нанасяне узнал, че тъй като имотът му се водел собственост на Община
С., върху същия била наложена възбрана от ЧСИ М.О.с
рег. №*** с район на действие Окръжен съд П. за задълженията на Община С..
Подал молба да съдебен изпълнител за вдигане на възбраната на собствения му
имот. Такава молба била подадена и от Община С.. Впоследствие обаче с Решение
№202 от заседание на 02.02.2018 г. на Общински съвет
С. отказал да признае собствеността върху притежавания от ищеца имот.
След
придобиването на описаният имот през 1997 г. и до настоящият момент ищецът
твърди, че го владее и ползва необезпокояван от никого в продължение на повече
от 20 години. Никой не бил оспорвал собствеността му до настоящия момент.
Владеел и ползвал имота си на правно основание – по силата на договор за
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №107,
том I, дело №266/1997г. на Районен съд К.. Съгласно разпоредбата на чл.70 от
Закона за собствеността счита, че бил собственик на владяната от него реална
част от имот с идентификатор № 68080.174.73 по КККР
гр.С., одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011г., собственост на ответника,
която част представлява имот с приблизително трапецовидна форма, разположена по
част от северната граница, цялата източна граница, част от южната и по цялата
западна граница, с площ от 900 квадратни метра, съгласно извършено геодезично
заснемане от 2015 г.
Поради
обстоятелството, че ответната Община оспорвала правото му на собственост за
ищеца бил налице правен интерес да предявяване на настоящия иск, тъй като бил
налице спор за материално право.
МОЛИ съда да признае за
установено по отношение на Община С., че
по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт №107, том I, дело №266/1997 г. на Районен съд К., ищецът е
собственик на поземлен имот, представляващ част имот с идентификатор №
68080.174.73 по КККР на гр. С., одобрени
със Заповед №РД-18-8/11.03.2011г, която част е с приблизително трапецовидна
форма, разположена по част от северната граница, цялата източна граница, част
от южната и по цялата западна граница, с площ от 900 квадратни метра.
При условията на евентуалност, в
случай, че бъде прието, че праводателят му не е бил
собственик на имота към датата на сключване на договора за продажба, ищецът
моли да бъде признаето за установено по отношение на
ответника, че е собственик по силата на давностно владение
върху частта от имота, подробно описана по-горе, продължило повече от 20
години, осъществено от 1997 г. до настоящият момент.
Претендират се направените по
делото разноски.
ОТВЕТНАТА ОБЩИНА, с отговора на исковата
молба намира иска за допустим,
но неоснователен. Твърди, че липсва валидна реституция по реда на
ЗСПЗЗ на процесния имот. Твърди, че липсва решение па ПК (сега ОСЗ) с надлежна скица, конкретизираща процесния имот. Община С. никога не била издавала
подобна скица. Налице били основателни
съмнения относно упълномощаването от посочената като праводател Н.Т.С.. Никога този имот не бил владян,
ползван или държан от ищеца.
Имотът бил общинска собственост.
МОЛИ съда, в случай, че приеме
иска за допустим, да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Нотариален
акт № 137, том първи, дело № 241/1997 г. на С.С.– районен
съдия при Карловски районен съд, е видно, че на 05.02.1997 г. е признато
правото на собственост на Н.Т.С. от гр. С. върху земеделски имот, придобит по
наследство и завещание от съпруга си Т.А.Б. – нива от 900 кв. м., осма
категория на земята, находяща се в землището на град
С., П. област, местността „Д.м.”, който имот има пл. № 1343 (хиляда триста
четиридесет и три) при граници: път, дере, имот пл. №603 и имот пл. №1342.
Представен
е Нотариален акт за продажба на недвижим имот №107, том I, дело №266/1997 г. на
М. К. – нотариус при Районен съд К., от който е видно, че 07.02.1997 г. ищецът И.Г.Г.е закупил гореописания имот от Н.Т.С.. В нотариалният акт
е отразено, че продавачът е бил представляван пред нотариуса от В.С.И., ЕГН:**********,
упълномощен с редовно пълномощно №367/06.02.1997 г. на РС К..
С
исковата молба са представени писмени материали във връзка с извършено през м.
ноември 2015 г. по молба на И.Г.Г.геодезическо
заснемане от лицензиран геодезист на границите на имота, отразен в Нотариален
акт №107, том I, дело №266/1997 г. В резултат на заснемането било установено,
че имотът попада в границите на имот с идентификатор № 68080.174.73 по КККР гр.
С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в местността „*****“, с площ на
имота 1 100 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива (в стари реални граници), стар идентификатор - няма,
номер по предходен план -174073, при граници на имота - 68080.173.35,
68080.174.74, 68080.174.306, собственост на Община Сопот.
От
представеното Удостоверение изх. №1834/24.08.2015г. издадено от ОС „Земеделие” –
К. е видно, че местност „Д.м.” по Нотариален акт №107, том I, дело
№266/1997 г. и местност „*****“ по КВС на землище гр.
Сопот, са идентични.
Представено
е искане от И.Г.до Кмета на Община С., входирано с
№С-4297/20.11.2015 г., с което уведомява, че имотът му не е не е отразен в
кадастралната карта на гр. С. като
отделен имот и моли за съдействие за решаване на възникналия казус.
Представено
е писмо изх. №С-3088/24.06.2016 г., подписано от Д.Д.–
Кмет на Община С., с което е поискано от ЧСИ №758 М.О.да бъде изваден от списъка на въбранените имоти този на ищеца И.Г., придобит по силата на
Нотариален акт №107, том I, дело №266/1997 г. В писмото е посочено, че съгласно
представено геодезическо заснемане имотът на И.Г.попада
в границите на имот с идентификатор № 68080.174.73 с площ 1 100 кв. м., местност
„*****“ по КККР на гр. С., върху който е наложена
възбрана от ЧСИ с Уведомление изх. №28668/18.11.2014 г.
Представено
е Решение №202 от проведено на 02.02.2018 г.
заседание на Общински съвет – С., от което е видно, че се отказва на И.Г.Г. да бъде признато правото му на собственост върху имот пл.
№ 1343, описан в Нотариален акт №107, том I, дело №266/1997 г. Не се приемат и
твърденията на ищеца, че имотът му е идентичен с част от имот с идентификатор №
68080.174.73 – частна общинска собственост, съгласно АЧОС № 211 от 04.03.2011 на
Община С., вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № 1104/07.04.2014 г. –
акт №33, том 5, дело 730/2014 г., приложен по делото.
От
приложената по делото скица № 15-343946-30.05.2018 г. на имот с идентификатор №
68080.174.73 с площ 1 100 кв. м., местност „*****“ по КККР
на гр. С. е видно, че същият е отразен като собственост на Община С..
Данъчната оценка на имот с
идентификатор № 68080.174.73 по КККР на гр. С. е 48,10 лева, видно от приложеното
Удостоверение за данъчна оценка изх. №**********/01.06.2018 г.
По искане на юрк.
К. – пълномощник на Община С., е изискана справка от Служба по вписванията -
гр. К. какъв вид документ, упоменат в нотариален акт №107, том I, дело
№266/1997 г., е заверяван под №367/06.02.1997 г. на РС К. (включително и в
нотариалните книги), от кого и с какво съдържание.
С писмо изх. № 110/26.10.2018 г.
от Служба по вписванията - гр. К. е отговорено, че нот. дело №241/1997 г. е унищожено и не е налично в архива
на службата.
Представено е писмо изх. №
110/26.10.2018 г. от ОСЗ – К., от което е видно, че
имоти в землището на гр. С. на името на Т.А.Б. няма. Такива са налични в
землището на гр. К. и с. В.Л..
По искане на ищцовата
страна е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице М.К., заключението по която не е оспорено от страните. Изготвена е
и скица на процесния имот по неодобрения кадастрален
на т. нар. земи за земеделско ползване план и по сега действащата кадастрална
карта на гр. С.. В изпълнение на възложената задача, вещото лице, след запознаване
с писмените доказателства приложени по делото, след оглед на място и след извършване
на необходимите проучвания и справки в Община С. и ОСЗ
- К., дава заключение, че в Държавен вестник бр. 93/11.11.1994
година е обнародвано окончателно „Одобрен коригирания проект на план за земеразделяне
на з-ще гр. С.“, като на по-късен етап тези планове се наричат КВС.
Първи сведения за графичното
изображение на имот № 1343 находящ се в м. „Д.м.”
землище гр. С. са налични едва към 1992 г. Към този момент е изготвен
кадастрален план /неодобрен/ на така наречените земи за земеделско ползване
(ЗЗП) в които земи попада и имот № 1343. По този план имотът е с квадратура от
1100 м. кв. при съседи:от север - път, дере; от изток - дере; от запад - имот №
603; от юг - имот № 1342, т. е. така описаните съседи на процесния
имот са едни и същи със съседите описани в документа за собственост на ищеца, с
тази разлика, че по нотариален акт имотът е с площ 900 кв. м., а по графично
изображение площта му е 1100 кв. нм
Вещото лице посочва, че по плана
за земеразделяне /КВС/ на гр. С. процесния имот не
попада в обсега на изработения, но неодобрен план на ЗЗП, част от който план
впоследствие е послужил за изработването през 2007 г. на помощен план, а през 2008г.
– на план на новообразуваните имоти. Процесния имот
по КВС е заснет под № 73 в масив 174 и пространствено съвпада с имот № 1343, със
следните разлики:
- в нотариалния акт за собственост
на ищеца е описано, че имотът се намира в м. „Д.м.“ докато в КВС е описано, че имотът се намира в м. „*****“. Това
несъответствие е изяснено с приложеното към делото на лист удостоверение за
идентичност, т. е. м. „Д.м.“ и м. „*****“ землище гр. С. са една и съща
местност.
- като съседи двама от тях се
разминават. В нотариалния акт за собственост, както и по графичното изображение
на плана на ЗЗП съседи са имот № 603 и имот № 1342, то по КВС съседи са
съответно имот № 35, в масив 174 и имот с № 74, в масив 174. Като за собственик
на имот № 73, м. „*****“ по КВС е записано „Земи по
чл. 19“.
Със заповед № РД - 18 - 8 /
11.03.2011г. са одобрени КККР на гр. С.. Кадастралната карта отразява 1:1 КВС. Чрез налагане на двата плана – неодобрения по който
е издадена скица № 7/01.1997 г. за имот 1343, послужила за да се изповяда
сделката и КК частично за имот 68080.174.73, вещото лице констатира, че същите
основно се припокриват, т. е. тези 900 м. кв. закупени от ищеца с вместват в
имот с идентификатор 36498.174.73 съгласно КК на гр. С., и се вместват за това,
че така описания имот с № 1343 и към момента на сделката е бил с площ 1100 м.
кв. и с такава площ е и имот 36498.174.73.
Изготвена е и допълнителна
съдебно-техническа експертиза от вещото лице В.Г., която също не е оспорена от
страните и е приета по делото. В експертното заключение е посочено, че съответен
на ПИ №1343 в КВС е ПИ 73 в масив 174 с площ 1100 кв. м. записан в разписната
книга на Община С., за който имот е представен АЧОС №211/04.03.2014 г. В новата кадастрална карта процесният имот е в същите граници както в КВС и КП от 1992
г. Закупените от ищеца 900 кв. м. заемат източната част на имот №1343 с площ
1100 кв. м., като освен мястото на ищеца, в тази площ се включва и откос от 200
кв. м. по западната граница на имота.
В приложение №5 към експертизата
е представена комбинирана скица с обединена графика на плана от 1992 г, КВС, КК
и геодезическо заснемане. С линии по точки 1, 2, 3, 8,
7, 6, 5, 4, 1 са означени граници по ПИ
174.73 с площ 1100 кв. м. по КК, КВС и ПИ 1343 по КП от 1992 г., с линии по
точки 1, 2, 3, 4 – граници на ПИ с площ 900 кв. м. по нотариален акт
№107/07.02.1997 г., а с линии по точки 3, 4, 5, 6, 7, 8, 3 –граници на общински
откос от 200 кв м.
От разпита на свидетелите
осигурени от ищеца – Т.Н.Г.и И.Д.Н., се установява, че познават И.Г.от много
години. Известно им е, че същият притежава недвижим имот в землището на гр. С.,
местността „*****“. Св. Н. посочва, че той самият има имот в близост до този на
ищеца. Когато И.Г.го закупил през 1997 г. или 1998 г. завел св. Н. да му го
покаже. Св. Г. заявява, че преди седем години И.Г.ѝ предоставил имота си
безвъзмездно да го ползва и поддържа. Оттогава досега в него тя и баща ѝ
отглеждали крави и никога през това време не бил идвал някой, който да заяви
претенции за местото или да уведоми свидетелката, че ползва имот, собственост
на Община С.. Св. Г. заявява, че договорката ѝ с ищеца била устна. Той
самият живеел извън Б. и когато си идвал, отивал да си наглежда имота. Бащата
на свидетелката го бил заградила с мрежа, за да не влизат други животни. През
зимата гледала там кравите си, а през лятото животните били в Балкана. Местото
било чисто и поддържано.
От разпита на свидетелите осигурени от ответника
– Д.М.Д.и А.И.С., се установява, че работят в Община С. като главни
специалисти. Заявяват, че познават спорния имот, който бил занемарен и
неподдържан. Знаели за претенциите на И.Г., но той бил актуван като частна
общинска собственост.
Въз основа на така установената
и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, приема
следното от правна страна:
По допустимостта:
Искът по
чл. 124, ал.1 ГПК е претенция на собственика на имота да
установи със сила на присъдено
нещо правото си срещу лице,
което му го оспорва или
го смущава. Целта на защитата е разрешаването
на спора за материално право,
като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка
с конкретния имот, като се осуетява
занапред възникването на нов спор
за материалното право на същото
основание. Уважаването на
иска по чл.
124, ал. 1
ГПК предполага установяването
от страна на ищеца, с оглед
доказателствената му тежест, че той
е собственик на процесния имот на соченото основание,
както и интерес от установяването му, който е налице
при оспорване правото на собственост
от ответника. В процесния случай
съдът намира, че ищецът избрал да
се защити с положителен установителен иск за собственост,
има правен интерес от предявяването
му, предвид оспорване правото на собственост от страна на
ответната община, която е актувала имота с АЧОС.
По основателността:
За да бъде уважен предявен
положителен установителен иск за собственост, е
необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота
на заявеното от него основание, но не и липсата на
пречки за настъпването на вещноправните му последици. В случая ищецът се легитимира
като собственик на процесния имот с нотариален акт, в
който е обективирана прехвърлителна
сделка за покупко-продажбата му от предишния собственик Н.Т.С. на ищеца И.Г.Г..
Ответникът навежда доводи за
това, че пълномощникът при прехвърлителната сделка В.И.
не е бил надлежно упълномощен. Тези доводи са неоснователни. В Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №107, том I, дело №266/1997 г. на М. К. –
нотариус при Районен съд К., изрично е отбелязано, че продавачът е бил
представляван пред нотариуса от В.С.И., упълномощен с редовно пълномощно
№367/06.02.1997 г. на РС К.. По делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят представителната власт на пълномощника, поради което няма как
възражението в тази насока да бъде споделено.
Вторият основен довод, който
излага ответникът, е че праводателят на продавача Н.С.–
съпруга ѝ Т.А.Б., никога не е бил собственик на имота, съответно – тя
също не е такъв и няма как да продаде нещо, което не притежава. В тази връзка
се сочи като доказателство писмо изх. № 110/26.10.2018 г. от ОСЗ – К., в което е посочено, че имоти в землището на гр. С.
на името на Т.А.Б. няма. Съдът счита, че доколкото тежестта за установяване твърдяното
продобивно основание е на ищеца, то възражението се
явява основателно. Не се ангажираха никакви доказателства в подкрепа на
твърдението, че Т.Б.е бил собственик на имота на основание земеделска
реституция по ЗСПЗЗ, от което следва, че след като той не е бил собственик,
няма как и имотът да бъде наследен от съпругата му Н.С.. А след като тя не е притежавала
правото на собственост, то и разпореждането с процесния
имот обективирано в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №107, том I, дело №266/1997
не е породило вещно-прехвърлителен ефект.
Настоящият съдебен състав счита
обаче, че ищецът е собственик на алтернативно твърдяното от него придобивно основание – давностно
владение, продължило повече от 10 години. Фактическата власт върху процесния недвижим
имот е упражнявана лично от ищеца или чрез трети лица – св. Г. и баща ѝ,
повече от 20 години. Оригинерното придобиване е
способ, който не действа автоматично с изтичане на необходимия давностен срок, а е необходимо позоваване от владелеца, за
да настъпи ефектът на давността, която не се прилага служебно. Съдържанието на придобивната давност се състои както от фактическо упражняване съдържанието
на вещното право, което лицето иска да придобие, така и от изтичане на
определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на
вещното право. А фактическият състав на придобивната
давност включва владение по смисъла на чл.68 от ЗС и определен срок от време,
съобразено с хипотезата на чл.81 от ЗС за евентуално прекъсване давността.
Упражняваната върху имота трайна и непрекъсната факрическа
власт от ищеца се установява от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св. Т. Г. и св. И.Н., които съдът кредитира като обективни,
логични, последователни. В противоречие с тях са показанията на свидетелите Д.Д.и А.С., но доколкото последните двама са служители на
ответната община и преценявайки показанията им при условията на чл.172 ГПК,
съдът възприема като достоверни твърденията именно на първите двама свидетели.
По отношение на представения
АЧОС
№ 211 от 04.03.2011 на Община С. следва да се има предвид, че той не поражда
вещно право на собственост върху актувания имот в полза на
Общината, а само удостоверява
съществуването му, т.
е. има констативно,
а не конститутивно действие. Поради това и при възникнал спор за собственост в нейна тежест
е да докаже наличието на посоченото
в него правно основание за придобиване
на собствеността върху имота, каквото
не е сторено в случая. В хода на делото
Община С. не установи правнозначими
факти, които да обосноват съдържанието
на този акт, който, както се
посочи, има само констативно
действие, което изключва същият
да поражда права сам по
себе си в нейна полза.
Съобразно чл.5, ал.3 от ЗОС актовете
за общинска собственост нямат правопораждащо действие,
поради което Общината следва да
установи на кое законово основание
спорния имот е придобил статута на общинска собственост.
В настоящото производство не се установи
в полза на Общината да е осъществено
фактическо и правно основание на чл.19 от ЗСПЗЗ относно придобиване правото на собственост
върху процесния имот, въпреки, че поводът за предявяване на иска е именно
издадения акт за общинска собственост.
Изложеното мотивира съда да приеме
за установено, че са налице законовите предпоставки предявената от ищеца претенция
да бъде уважена, с произтичащите от това законови последици, като признае за
установено спрямо Община С., че И.Г.Г.е собственик по
силата на давностно владение, считано от 07.02.1997
г. на поземлен имот с площ от 900 квадратни метра, представляващ част от
имот с идентификатор № 68080.174.73 по КККР
на гр. С., одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. с площ 1100 кв.
м., като имотът на ищеца е разположен
между точки 1, 2, 3, 4, 1, съгласно изготвената от вещото лице В.Г. скица-приложение
№5, неразделна част от настоящото от настоящото решение.
Относно разноските по делото:
Ищците са направили искане за
присъждане на сторените разноски, което с оглед изхода на делото се явява
основателно и ответната Община следва да бъде осъдена да им заплати сумата от
общо 1316.90 лева, включваща платени държавни такси, адвокатски хонорар и
възнаграждение на вещите лица.
Мотивиран от горното и на
основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
Признава
за установено по
отношение на Община С., БУЛСТАТ: *******,
адрес: ***, представлявана от кмета Д.Ф.Д., че по силата на давностно владение, считано от 07.02.1997 г., ищецът И.Г.Г., ЕГН: **********
*** е собственик на поземлен имот, представляващ част от имот
с идентификатор № 68080.174.73 по
КККР на гр. С., одобрени със
Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. с площ
1100 кв. м., като имотът на ищеца
е разположен
между точки 1, 2, 3, 4, 1, съгласно изготвената от вещото лице
В.Г. скица-приложение №5, неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община С., БУЛСТАТ: *******, адрес: ***, представлявана от кмета Д.Ф.Д. да заплати
на И.Г.Г., ЕГН: ********** *** сумата от
общо 1316.90 лв. (хиляда триста
и шестнадесет лева и деветдесет
стотинки), представляващи разноски по делото
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ