Р Е
Ш Е
Н
И Е
№1523/21.9.2018г.
Година 2018 Град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд двадесет и трети
състав
На
седемнадесети септември Година
две хиляди и осемнадесета
В
публичното съдебно заседание
в
следния състав :
Съдия :
Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
Прокурор Вл.Панайотова
като разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 3984 по
описа за 2018 г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.24а от Закона за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и е инициирано с
предложение на МКБППМН при Община Варна, Район „Вл.Варненчик”, взето с решение по тяхно възпитателно дело № 17
по описа за 2018 год. за налагане на възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.13 от
ЗБППМН, а именно “Настаняване във възпитателно училище- интернат” на Т.А.А.-ЕГН **********.
В съд.заседание представителя на ВРП
пледира предложението на МКБППМН при Община Варна, район „ Вл.Варненчик” по тяхно възпитателно дело № 17/2018 год. за
налагане на възпитателна мярка “Настаняване във възпитателно училище интернат”
на Т.А. да бъде уважено, като сочи че към момента
тази мярка е адекватна и
законосъобразна.
Представителят на Дирекция”Социално
подпомагане” при Община-Варна - Б.Б. , в
качеството й на представител по смисъла на чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето, се
присъединява към становището на представителя на ВРП.
Представителят на МКБППМН при Община
Варна, Район „Вл.Варненчик”
също поддържа направеното предложение и счита, че с оглед невъзможността детето
да бъде изолирано от роднините, които му влияят зле, то е в негов интерес да
бъде настанено във възпитателно училище
.
Процесуалният представител на непълнолетния Т.А. - адв.
Р.М., моли съда да разгледа в цялост поведението на непълнолетния, положителната промяна в него и изразеното
желание да продължи образованието си .Поради тези съображения моли да бъде наложена
мярка, различна от предложената, а именно такава по чл.13 т.7 от ЗБППМН,
състояща се в забрана да осъществява контакт с влияящите
му зле роднини.
Непълнолетния Т.А. признава за извършената от него противоправна
проява.Той обяснява , че е вършил „
глупости“ с приятелите си, но вече не дружи с никой от квартала, работи при
баща си като реже дърва и изразява желание отново да посещава училище. Заявява, че е осъзнал грешката си и моли да не бъде настаняван в интернат.
След преценка на доводите
на страните и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Т.А. е роден на *** ***. Той
живее с родителите си- св. А.Т. и Михаил Михайлов, който макар да е
негов биологичен баща, не го е припознал. А. има по-голяма сестра-Димитричка ,
която също има дете, и по-малък брат- Р., на 9 години. Семейството е с нисък
социален статус и живее в незаконно построена едностайна къща при лоши
хигиенно-битови условия. За А. са били
полагани грижи в семейна среда, които
обаче не са били достатъчни и адекватни.Родителите му са полагали грижи за
задоволяване на основни негови потребности, но поради тежкото им
социално-икономическо положение са срещали затруднения.Те не са наложили контрол над поведението на А., който се
сближил с мъжа на сестра си и друг роднина.Двамата мъже на свой ред имали
изключително негативно влияние върху поведението на непълнолетния.През учебната
2017/2018г. А. е бил ученик за втори път в седми клас в ОУ
„Христо Ботев“ – с.Н. , като не е посещавал редовно учебните часове , натрупал
голям брой отсъствия и не се явил на поправителните изпити.
През м.март 2017г. Т.А. е бил
регистриран в ДПС при ІІІ РУ при ОД-МВР-Варна за извършена кражба на метални
тръби от частен имот в съучастие. Бил е регистриран отново за кражба през м.
април 2017г. за кражба на метали.За
първото деяние му е била наложена
възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.5 от ЗБППМН- поставяне под надзор на
обществен възпитател за срок от 12 месеца.По време на изпълнение на
възпитателната мярка през м.10.2017г. А. отново бил регистриран за извършено
деяние по чл.195 ал.1 т.3 от НК.За това му била наложена възпитателна мярка по
чл.13 ал.1 т.10 от ЗБППМН- „ извършване на работа в полза на обществото“ в
продължение на 12 часа.През м.12.2017г. и м.02.2018г. А. отново бил регистриран
за извършени кражби. Били му наложени възпитателни мерки по чл.13 ал.1 т.12 от
Закона „предупреждение за настаняване във ВУИ“ за срок от 4 месеца и по чл.13
ал.1 т.3 от Закона „ задължаване да участва в консултации, обучения и програми
за преодоляване на отклоненията в поведението“.Въпреки това през м.04.2018г. А.
отново бил регистриран за кражба и мерките по чл.13 ал.1 т.5, т.7 и т.12 от
Закона му били наложени за втори път.Поради установена съпричастност с
извършена кражба на мобилни телефони от стая в Център за настаняване от семеен
тип в жк.“Вл.Варненчик“, А. *** и
настанен в ДВНМН от 18.07.2018г. до 02.08.2018г. По отношение на св.А.Т. била
наложена мярка по чл.15 ал.1 т.1 от ЗБППМН- „ предупреждение“.
На 01.06.2018г. Т.А., вуйчо му В.Т. и мъжа на сестра му Максим М., се
намирали на ул.“Бяла Мура“.На № 21 в къща, която била отчуждена поради строежа
на бул.“Васил Левски“, живеела м.в..Тя била в процес на преместване, но
продължавала да обитава имота.Когато А. и двамата мъже стигнали до къщата,
непълнолетния видял, че един прозорец е леко открехнат и решил да влезе
вътре.След като проникнал в къщата,А. изнесъл от там микровълнова печка,
касичка със сумата от около 50лв. и други дребни вещи.След това, тъй като нямал
лична карта, вуйчо му В.Т. със своя документ за самоличност , заложил
микровълната печка в заложна къща „Одисей“ и дал
получената сума на А..В последствие В. подала сигнал за кражбата и след
извършените оперативно-издирвателни мероприятия било
установено участието на А. , Т. и М. в
деянието.Микровълновата печка била върната на В. срещу разписка.В хода на
извършваната проверка А. дал обяснения, в които не отрекъл извършеното
деяние.След приключване на проверката, с Постановление от 20.07.2018г. прокурор
при ВРП постановил отказ да образува наказателно производство.Материалите били
изпратени до МКБППМН с предложение против А. да се образува възпитателно
дело.
За извършената противоправна проява било
образувано възпитателно дело 17/2018год. Били събрани необходите доказателства
за семейната среда на А., приятелското му обкръжение и други, като станало
ясно, че е употребявал наркотични вещества- марихуана и „ кристали“.В хода на
същото се установило, че Т.А. е извършил противообществена проява по смисъла на
чл.49 „а“ ал.1 от ЗБППМН, която от обективна страна е осъществила признаците на
престъпление по чл.194 ал.1 т от НК, а
именно отнемане на чужди движими вещи с намерение противозаконно да бъдат
присвоени без съгласието на собственика м.в.. На основание чл.21 ал.1 т.2 от
ЗБППМН възпитателното дело приключило с решение от 30.08.2018 г. да бъде
направено настоящото предложение до ВРС за настаняване на Т.А. във Възпитателно училище интернат.
Горната фактическа обстановка се
установява и потвърждава със събраните в хода на производството доказателства- отчасти
от показанията наТ. А. и св.А.Т. , както и
от писмените доказателства по
делото- материалите по Възпитателно дело
№ 17 /2018г. на МКБППМН при Община-Варна,
район „ Вл.Варненчик”.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, установена с горепосочените
доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът прави следните правни изводи:
Т.А. е непълнолетен. Той е извършил
противообществена проява – деяние обявено от закона за противоправно и
наказуемо по смисъла на НК, което е обществено опасно и е свързано с отнемане на чужди движими вещи на невисока
стойност.
Видно от приложените по възпитателното делото
доказателства е, че А. е с намалена до липсваща самокритичност за постъпките си
, с ниска степен на формирана ценностна система, повишена лабилност и отсъствие
на разграничаване на позитивни и негативни правила на поведение.Той е
лекомислен, импулсивен, своенравен, без изградено чувство за лична отговорност
и не се замисля за последиците от постъпките си.Родителите му, макар и
загрижени за него, нямат необходимия ресурс да осигурят подходящи условия за възпитателно-корекционна дейност спрямо непълнолетния,
както и да съдействат в достатъчна степен за продължаване на образованието
му.Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства за
това, че докато по отношение на А. са били наложени редица възпитателни мерки и
той и родителите му активно са участвали при тяхното изпълнение , непълнолетния
е продължил да извършва противообществени прояви, свързани с отнемане на чуждо
имущество.Това на свой ред е довело до налагане на същите възпитателни мерки за
втори път.Поради това съдът намира, че от една страна наложените мерки, независимо
от техния вид и продължителност, не са повлияли на А. и не са го мотивирали да
преустанови противоправното си поведение, а от друга,
че родителите му не успяват да осъществят необходимия контрол върху него и да
го мотивират да съобразява действията си със законовите изисквания.На следващо
място съдът съобрази и обстоятелството, че А. два пъти е бил в седми клас, като
не е успял да завърши успешно поради отсъствие от учебния процес, което на свой
ред води до извод, че родителите му не са заинтересовани в достатъчна степен и
не полагат грижи в необходимия обем за образованието на сина си.Дефицитът във
владеенето на български език в разговорна форма бе установен и в хода на
съдебното заседание.
На следващо място съдът обсъди и заявеното от А. и
неговата майка, че след като е бил освободен от ДВНМН в гр.Варна не контактува
с вуйчо си и мъжа на сестра си, както и че придружава баща си на работа и му
помага в цепенето на дърва.От доказателствата по делото се установява, че А. е
бил настанен в дома до 02.08.2018г., като до датата на съдебното заседание е
изминал малко повече от месец.Този период е крайно недостатъчен да се приеме,
че непълнолетния трайно е променил поведението си и е ограничил контактите си с
хора, които имат негативно влияние върху него.Изключително притеснителен е и
факта, че А. и в хода на съдебното заседание не отрича, че е употребявал
марихуана, като по време на възпитателно дело е споделил и за употреба на „
кристали“, които имат сериозно и трайно негативно влияние върху психиката и
поведението на употребяващите ги лица.
Поради изложеното до тук
съдът намира че са
налице предпоставките на чл. 13 ал.1 от
ЗБППМН за налагане на възпитателна мярка по отношение на Т.А..Той е непълнолетен, навършил е 16 години
, извършил е противообществена проява и
до момента спрямо него са налагани множество възпитателни мерки по
ЗБППМН.При обсъждане на въпроса коя мярка е адекватна на извършеното деяние и
като взе предвид данните за личността на
А. , съдът съобрази, че в чл.13 ал.1 от ЗБППМН изчерпателно са
изброени всички възпитателни мерки, които могат да бъдат налагани спрямо малолетни и непълнолетни , извършили
противообществени прояви .До момента на А. са били наложени мерки по чл.13 ал.1
т. 3, т.5 , т.7 , т.10 и т.12 от ЗБППМН, като тези по т.5 и т.12 са били
наложени по два пъти.Те обаче не са породили необходимия превъзпитателен ефект,
доколкото непълнолетния въпреки тях е продължил да извършва противообществени
прояви.Поисканата от адв.Р.М. мярка „Забрана да се среща и да установява
контакти с определени лица“ вече е била
налагана на непълнолетния и очевидно не е породила очаквания положителен
ефект.Тя и към момента не би била ефективна с оглед на обстоятелството, че
лицата, които влияят негативно на А. са част от разширения семеен кръг
доколкото единия е брат на майка му , а другия мъж на сестра му и видно от
доказателствата по преписката живеят на същия адрес в гр.Варна, ул.“Гургулят“ №
4. Временно им отсъствие от там, за което свидетелства св.Т. не може да бъде
прието като доказателство за трайно преустановяване на контактите между
тях.Обстоятелството, че непълнолетния за времето от освобождаването му от ДВНМН до разглеждане
на делото в съда полага труд при баща си, не е достатъчно да обоснове извод за
настъпила реална промяна в неговото
поведение, доколкото периода е прекалено кратък.Поради това, като съобрази, че
част от мерките, предвидени в чл.13 ал.1 от ЗБППМН са неприложими в случая, с
оглед на вида на извършената проява и данните за личността на непълнолетния и
на ниския родителски капацитет,
намира, че единствената адекватна мярка, която би могла да се наложи
на Т.А. е „ настаняване във
ВУИ“.Действително, това е най-тежката предвидена в закона възпитателна мярка,
но само чрез нейното прилагане би могъл
да се постигне необходимия корекционно-възпитателен
ефект по отношение на А., свързан с
промяна на поведението му в съответствие с изискванията на моралните и правни
норми на обществото.
Водим от горното и на основание чл. 24”а „ ал.4 т.1 от ЗБППМН , съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА във възпитателно училище-интернат непълнолетния Т.А.А.- ЕГН **********.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ съобщение за изготвеното решение на МКБППМН при Община – Варна,
Район „ Вл.Варненчик” и
страните.
След влизане в сила на решението,
ведно с възпитателното дело да се изпрати на МКБППМН при Община Варна,
Район „ Вл.Варненчик” , за изпълнение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: