Р Е
Ш Е Н
И Е
№
27.02.2020 г.
гр. Балчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд -
Балчик граждански състав
на двадесет осми януари през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цонко Иванов
секретар Р. Стоилова
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр. дело № 121
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Топлофикация-П.“ АД ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, представлявано от Л.С.,
чрез ю.к. Ем. М., срещу В.Т.К., с посочен в исковата молба адрес: ******, по
Нар.14/09г. с цена на иска 728.98 лв. и
правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът, чрез
представителя си твърди, че ответницата е подала възражение против заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 708/2018 г. по описа на РС - Балчик.
Посочва, че тя има незаплатена топлинна енергия за апартамент находящ се в ***,
за периода 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г. Моли съдът да постанови решение, с
което да признаете за установено по отношение на В.Т.К., че дължи на
ищеца сумата от 728.98 лв. от която: главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ в размер на 619.58 лв. за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 109.40 лв.
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
28.08.2018 г., като претендира и законната лихва върху размера на
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Ответникът
В.Т.К. с посочен в исковата молба адрес: ***, с установен от съда адрес: *** „***,
чрез
назначения от съда особен представител адв. К.И. ***,
депозира писмен отговор. Сочи, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Оспорва
всички твърдения на ищеца, като твърди, че ответницата няма качеството на
„потребител на топлинна енергия“ и исковете да се отхвърлят, защото тя не е
собственик или ползвател на апартамента. Представеното от ищеца извлечение не е
годно доказателствено средство. Твърди, че е налице противоречие по
претендираните главница и лихви в исковата молба за период и размер и няма
идентичност между искова претенция и извлечение от сметка. Не се установява
посочените суми, като равностойност на какво разходвано количество топлинна
енергия са. Моли отхвърляне на исковете. Моли съдът да установи семейното
положение на ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: С определение № 805/07.10.2019 г.
съдът е указал на ищеца да представи писмени доказателства за това кой е
собственик на апартамента от публичния регистър на СлВп - П.,, като при
непредставянето съдът на основание чл.161 ГПК ще приеме за верни твърденията на
ответницата чрез особения представител, че не дължи претендираните суми. По
молба на ищеца са издадени съдебни удостоверения, които не са получени и до
настоящия момент за това кой е декларирал процесния имот в Община П., за
снабдяване от СлВп - П.с документ за собственост и трето за справка от имотния
регистър при СГКК - П.. От
приложеното ч.гр.дело № 708/2018 г. по описа на РС - Балчик е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца и срещу ответницата
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за исковите суми.
Поради възражение с рег. № 4736/11.12.2018 г., ответницата по ч.гр.дело № 708/2018г.,
че не е регистрирана и не е живяла в имота, не го е ползвала и няма връзка със
съпруга си повече от 20 години, съдът е
указал на кредитора за предяви иск, който е предявен в срок.
Ищеца
не е изпълнил указанията на съда, като е представил незаверено копие от
удостоверение за наследници на И.Т.К.. Съдът служебно по Нар.14/09 г. е
извършил справка, от която е видно, че починалият И.Т.К., с пореден брак втори,
оставил наследници син - К.И.Т., живущ *** и съпруга В.Т.К.. По молба на
особения представител съдът служебно е извършил справки за семейното положение
на ответницата и видно от същото тя е вдовица на починалия И.К., пореден брак трети,
синове Б.И.И., Т.И.Л.и дъщеря М.И.Л.. Изискана е справка и за сина К.И.Т. на
починалия И.К. и от същата е видно, че той живее в ***. От Община П.е изискана
справка за родствена връзка на К.Т. и от нея е видно, че баща му И.К. е
починал, а майка ме е Д.В.З.. За същата е установен адрес ***. Представено е от
Община Балчик по искане на особения представител удостоверение за промени на
настоящ адрес на ответницата и от същото е видно, че тя от 21.07.1999 г. до 16.10.2000 г. е имала
такъв в ***, обл. ***; от 16.10.2000 г. до 31.07.2018 г. в *** „***, и от
31.2018 г. в *** ***. При връчване книжата от призовкар при РС - Балчик е
установено, че ответницата е напуснала адреса, а при справка, липсва регистриран
трудов договор и поради това съдът й е назначил особен представител.
Други относими
към исковата претенция доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по
делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим. За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва
да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия
период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която
да не е заплатена. Ищцовото
дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването
на твърдяното договорно правоотношение с ответницата В.К.. Не представи и кой е декларирал процесния имот в Община П.,
от СлВп - П.документ за собственост или справка от имотния регистър при СГКК-П.на
чие име е записан апартамента. Ищеца не доказа качеството на потребител
на ответницата. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това
качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот. Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, като
такова не бе установено по отношение починалия И.К., Д.З.или В.К. е налице по
отношение процесния апартамент. Има ли титуляр на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот също не се установи. За да се дължи цената
на доставена топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената ѝ
/Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/. По делото не се установи дали и на какво
основание ответницата държи или владее имота. Не бе представено доказателство
от ищеца на чие име е открита партида при него, каквато възможност е предвидена
в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на
територията на гр. П.. Ищеца не ангажира доказателства кой и на какво основание
ползва апартамента и ползва топлинна енергия, която следва да се заплати,
защото от събраните доказателства по категоричен начин не се установи да е
ответницата.
С оглед горното
съдът намира, че отсъства както законово, така и договорно основание за
ангажиране отговорността на ответницата за плащане на цената за доставената
топлинна енергия до соченото жилище.
Искът за
главница и акцесорният иск за обезщетение за забава следва да се отхвърлят, защото
по делото не се установи ответницата да
е пасивно легитимирана да отговаря по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката.
С оглед
отхвърлянето на установителните искове дължимите се държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и тези в заповедното производство остават в
тежест на ищцовото дружество.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете „Топлофикация-П.“ АД
ЕИК113012360, седалище и адрес на управление гр.П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, представлявано от Л.С., чрез ю.к. Ем. М., за признаване за
установено по отношение на В.Т.К. с посочен в исковата молба адрес: *** „***, и
с установен от съда адрес: *** „***, че В.Т.К. *** АД, ЕИК: *********, сумите по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №708/2018г. на РС - Балчик в размер на 728.98 лв. от
която: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
в размер на 619.58 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.,
както и сумата от 109.40 лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., както и законната
лихва върху размера на главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като неоснователени.
След влизане на решението в сила, ч. гр.
дело № 708/2019 г. да се върне на съответния състав, като се приложи заверен
препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: