Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Никопол, 18.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, ……. граждански състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Десислава
Бунева и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията
Тихолов гр.д.№477 по описа на съда за 2020г., и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.28, ал.1 от ЗЗДетето във връзка с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето
С
исковата си молба АСП, ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” гр.Никопол,
представлявана от Мая Пенкова - директор моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.28,
ал.1 във връзка с чл.3, т.1-3, чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗакД да настани непълнолетната А.Й.Д.,
ЕГН********** в семейството на нейната баба по бащина линия – А.Д.М., ЕГН********** *** до навършване на пълнолетие, а
ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от двадесет годишна
възраст.
Биологичната майка на П.М.Я., ЕГН*********** е редовно призована, явява се
лично и е взела становище по молбата на ДСП.
Контролиращата страна РП – Плевен е била редовно
призована, но не е изпратила представител, който да вземе становище по молбата.
А.Й.Д. е редовно призована чрез назначения особен представител,
явява се и е изслушана в съдебно заседание.
Назначеният особен представител е взел становище, че е в
интерес на детето да бъде пренастанено с решението на съда в същото семейство
на нейната баба по бащина линия.
За ДСП-НИКОПОЛ не се е явил представител, но в качеството
на свидетел е бил разпитан социалният работник Валя Тодорова.
Явилата се баба на непълнолетната Д. е била разпитана в
качеството на свидетел по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за
установено следното:
Детето А. е родено от съжителство без брак на родителите си П.Я. и
Йордан Данев, които преди около пет години се разделили, като майката напуснала
семейното жилище в гр.Гулянци, заедно с
по-малкото дете Даяна Д. и се установила да живее в гр.Плевен, където живее и
работи понастоящем. По-голямото дете А. останало да живее при своя баща Йордан
Данев в гр.Гулянци на адрес ул.“Иван Асен II“ №17, където се намира и понастоящем. На
този адрес живее и бабата на непълнолетната – свидетелката А.М.. Непълнолетната
поддържа връзки с майка си П.Я. само по телефона, като имало и периоди, в които
не разговаряла с нея, а само с по-малката си сестра. След напускането на
майката грижите за непълнолетната били поети от нейния баща, като нито един от
двамата родители не предприел действия за регламентиране на родителските права,
режима на лични отношения и издръжка между тях и децата, които живеели при
всеки един от тях. През това време свидетелката А.М. живяла и работила в
Гърция, като от време на време си идвала в България. Преди няколко години
свидетелката М. окончателно се установила в България, но през 2019г.
здравословното състояние на Йордан Данев се влошило и той починал на
14.09.2019г. След смъртта на баща си непълнолетната отказала да напусне
гр.Гулянци и адреса, на който живеела със своята баба и да отиде да живее при
майка си в гр.Плевен.
Установи се по делото, че след последния разговор, който непълнолетната
е провело по телефона с майка си, отношенията им са се влошили, като А. писмено
декларирала, че желае да живее при баба си – свидетелката М., която се грижи за
нея.
Установи се по делото, че от една страна свидетелката М. разполага с
имот, състоящ се от двор и двуетажна жилищна сграда с по три стаи на всеки
етаж, вътрешна баня и тоалетна, като заедно с непълнолетната се отопляват с
климатик и на дърва. Установи се също така, че А. учи в СУ „Христо Смирненски“
в гр.Гулянци, където е отлична ученичка и получава стипендия.
Установи се, че майката П.Я. живее в жилище, което изплаща във връзка с
ипотека и същото се обитава от нея и непълнолетната сестра на А., като жилището
се състои от кухня, спалня, баня и тоалетна.
По отношение на доходите по делото се установи, че П.Я. работи в
„Хиполенд“ АД – клон Плевен с чист месечен доход около 850лв. По отношение на
свидетелката А.М. се установи, че същата е пенсионер, която освен пенсия в
размер на 250лв. от НОИ получава и пенсия за трудов стаж от Гърция, чиито размер по делото не беше установен, но
свидетелката заяви, че получаваните средства са достатъчни тя да се грижи без
проблемно за непълнолетната А..
Във връзка с влошените отношения между П.Я. и непълнолетната А. от
ДСП-Никопол са предприети действия за сключване на договор и осъществяване на
социална услуга относно консултации с психолог, с оглед преодоляване на
отрицателните преживявания от загубата на бащата и сложните отношения с
майката. До осъществяването на тази социална услуга не се е стигнало, тъй като
непълнолетната категорично е отказала.
С административна заповед на Директора на ДСП-Никопол №ЗД/Д-ЕН-Н-055/23.10.2020г.
непълнолетната А. е била настанена в семейството на своята баба по бащина линия
А.М. до произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 ЗЗакД.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна.
Следва да се посочи, че по несъмнен начин в хода на
съдебното дирене се установи, че биологичната майка макар и да разполага с
жилище, което изплаща в гр.Плевен не може да осигури подходяща семейна и
социална среда за отглеждане и развитие на непълнолетната А. с оглед възрастта възраст
и потребности й, което рефлектира неминуемо върху нея и се изразява в
нарастващо разочарование на очакванията й и формиране на техния мироглед.
Според настоящия съдебен състав е налице съвкупност от
фактори, които указват отрицателно влияние на качеството на грижата за непълнолетната
А. в семейството на майката.
На първо място поведение на биологичната майка е трайно и
е продиктувано от нейната заетост във връзка с работния процес и грижите по
другото дете, сестра на непълнолетната А., която живее при нея.
На второ място непълнолетната А. има изградени навици,
създаден приятелски кръг и силна емоционална връзка със своята баба, които съда
с оглед периода на развитие на непълнолетната А. намира, че не следва да се
нарушават.
На трето място в хода на съдебното дирене се установи, че
последната причина, която се е отразила върху душевното състояние на
непълнолетната А. е разговор по телефона, който тя първоначално е започнала със
сестра си, но в последствие се е включила и нейната майка, която споделила, че
непълнолетната А. е виновна по-малката й сестра да не получава стипендия от
училище. Наред с това влияние е оказало и предхождащото поведение на нейната
майка, която не подпомагала по никакъв начин непълнолетната А., която дори не
получава полагащите й се детски от майка си. В тази връзка следва да се посочи,
че твърденията на П.Я., че за определен период събира парите за детски и след
това накуп ги дава на непълнолетната А. не се подкрепиха с никакви доказателства.
В допълнение следва да се посочи още, че отглеждането на децата изисква непрекъснати, непосредствени
материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище
и пр. Възпитателната функция на лицата, които в случая са се грижили за непълнолетната А. до настаняването й по административен ред в семейството
на нейната баба е
извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и във връзка с полагането на грижи се извършва първоначалното оформяне на
човешката личност. Под влияние на семейната среда, детето може да получи начало на правилен мироглед и
нравствени добродетели, но може
да възприеме и неправилни
разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на лицата полагащи грижите, а неговото отражение върху детето, изразяващо се в негативното
засягане на основните му
права. Например: правото им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на
образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Няма значение също така
дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно
състояние на полагащите грижите лица. Целта е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно
поведение, т.е.
субективното отношение на полагащите грижите към засягането на правата на децата няма
значение за публичноправната намеса.
Ето защо съдът приема, че молбата на ДСП-Никопол е
основателна и в тази връзка следва да се уважи изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗакД непълнолетната А.Й.Д., ЕГН********** в семейството на нейната баба по
бащина линия – А.Д.М., ЕГН********** ***
до навършване на пълнолетие от нея.
Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото
подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или
протест пред Плевенски Окръжен съд в 7-дневен срок от получаване на решението и съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: