Р Е Ш Е Н И Е
№ 260233
гр. Русе, 13.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател
: Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 965 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Теленор България” ЕАД срещу В.Р.Г., в която се твърди, че ответникът
е клиент на ищцовото дружество по силата на Договор за мобилни услуги от
12.06.2018г., въз основа на който му е предоставен за ползване мобилен номер ****.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.06.2018г. до
14.11.2018г. дружеството издало фактури на обща стойност 140,11лв. На 15.10.2018г.
била извършена корекция по дълга на ответника, като е сторнирана сумата от
7,00лв. при което задължението за заплащане на услуги от ответника останало в
размер на 133,11лв., платими в срок до 30.10.2018г. Незаплащането на тази сума
в сроковете, уговорени в Общите условия на мобилния оператор давало основание
на последния едностранно да прекрати договора си с ответника и на 15.10.2018г. издал
крайна фактура, по която е начислена общо дължимата сума по договора след
прекратяването му в размер на 185,58лв., която включвала начислена неустойка за
предсрочното прекратяване в размер на 52,47лв., както и стойността на
изразходваните през предходните отчетни периоди и незаплатени мобилни услуги в
размер на 133,11лв.
За тези суми
ищцовото дружество депозирало заявление, по което е образувано ч.гр.д. №****/2019г.
по описа на Районен съд - Русе и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С оглед дадени от съда указания за предявяване
на иск, се моли в настоящото производство да бъде признато за установено, че
ответникът В.Р.Г. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата в общ размер на
185,58лв., от които 133,11лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
№ ****за периода от 15.06.2018г. до 14.11.2018г. и 52,47лв. неустойка за
предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.06.2018г.
В срока по чл.131 ГПК, назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител изразява
становище за допустимост, но за неоснователност на предявения иск. Счита, че не
са дължими от ответника процесните суми, тъй като не е доказано, че той е
потребил услугите, които се претендира да бъдат платени, а по отношение на
неустойката за предсрочно прекратяване се счита, че клаузата с която е
уговорена в процесния договор е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави. По тези съображения се моли исковата
претенция да бъде оставена без уважение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
страните по делото са възникнали облигационни отношения по силата на Договор за
мобилни услуги от 12.06.2018г. За потребените от абоната-ответник услуги и по
клиентския му №****за периода 15.06.2018г. до 14.11.2018г. ищцовото дружество е
издало три фактури с начислени разговори и месечни абонаменти - с № ***/15.07.2018г.
за отчетения период на потребление 15.06.2018г. – 14.07.2018г. на стойност
97,99лв. с ДДС; №***/15.08.2018г. за отчетения период на потребление
15.07.2018г. – 14.08.2018г. на стойност 21,13лв. с ДДС; № ****/15.09.2018г. за
отчетения период на потребление 15.08.2018г. –14.09.2018г. на стойност 20,99лв.
с ДДС.
Потребените от
абоната услуги не са заплатени и възлизат на обща стойност 140,11лв. за горепосочения
период.
На 15.10.2018г. е
извършена корекция по дълга на ответника, като е сторнирана сумата от 7,00лв. и
е отразен незаплатения баланс от предходни периоди в размер на 140,11лв., при
което задължението за заплащане на услуги от ответника възлиза на 133,11лв.,
платими в срок до 30.10.2018г.
Поради неплащане на
горепосочените суми, ищцовото дружество е прекратило едностранно договора с ответника
и на 15.10.2018г. е издало крайна фактура, по която е начислена общо дължимата
сума по договора след прекратяването му в размер на 185,58лв., която включва
начислена неустойка за предсрочното прекратяване в размер на 52,47лв., както и
стойността на изразходваните през предходните отчетни периоди и незаплатени
мобилни услуги в размер на 133,11лв.
По депозирано от
дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№****/2019г. по описа
на РС – Русе и издадена срещу ответника заповед за изпълнение за сумите 185,58лв.
главница, дължима по договор за мобилни услуги от 12.06.2018г. и фактура №***/15.11.2018г.,
ведно със законната лихва считано от 22.10.2019г. до изплащането й, 13,38лв.
мораторна лихва за периода 01.10.2018г. до 26.09.2019г.,както и за сумата от
205лв. разноски в заповедното производство. В заявлението си ищецът е
конкретизирал вземането си като е посочил, че от претендираната сума 133,11лв.
са за месечни такси и потребени мобилни услуги, а сумата от 52,47лв. е неустойка
за предсрочно прекратяване на договора. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Видно от
представените по делото и неоспорени писмени доказателства, между страните са
възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и
какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са
дължимите от ответника месечни суми за ползвания мобилен номер – абонаментни
такси, електронни съобщения, разговори и пр. В представените по делото три
фактури за различните отчетни периоди подробно са посочени потребените услуги
от ответника, тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че
отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че
не му е осигурено ползването на мобилен номер, че с него не са провеждани
отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения.
С оглед естеството на предоставените по процесния договор услуги, следва в
случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че
ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и
стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно водено
счетоводство от дружеството или конкретно оспорване на определена таксувана
услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на
представените по делото фактури и приложения към тях.
На следващо място
липсва в процесния договор уговорено задължение на мобилния оператор да
преустанови ползването на мобилни услуги от абоната, в случай, че той не е
заплати задължението си за един отчетен период. Това е възможност за оператора,
който в случая като изправна страна е прекратил договора след незаплащането на
три фактури от ответника. Поради това и с оглед обстоятелството, че през целия
отчетен период ответникът е ползвал мобилните услуги предоставени от ищцовото
дружество, то той дължи тяхното заплащане.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че искът в частта за претендирана
главница за предоставени по процесния договор мобилни услуги е доказан по
основание и размер.
По отношение на
претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора и направеното
възражение за нейната нищожност, съдът намира следното: Установената съдебна
практика във връзка с клаузи за неустойки по договори между мобилни оператори и
потребители приема, че неравноправна е
такава клаузата според която потребителят дължи неустойка при предсрочно
прекратяване на договора, която е в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на
срока на договора и ако този размер надвишава три месечни абонамента. В
конкретния случай в процесния договор уговорената неустойка е ограничена до три
месечни абонамента, колкото са претендирани за заплащане от оператора, въпреки,
че до края на договора са оставали 21 месеца. Поради това няма основание да се приеме,
че претендираната неустойка е прекомерна и равнозначна на престацията, която
операторът щеше да получи от ответника при изпълнение на задълженията му по
непрекратен договор. Съответно няма основание да се приеме, че претендирана за
заплащане неустойка е прекомерна и уговорена в противоречие с добрите нрави и
нищожна на осн. чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, каквото възражение е направил особения
представител на ответника. Логично е да се приеме, че прекратяването на
договора по вина на ответника, и то още в първите месеци от срока му би могло
да доведе до настъпване на вреди за ищцовото дружество, което е предоставило
СИМ карта за ползване, подържа технически и човешки потенциал, който да осигури
ползването на уговорените за бъдеще време мобилни услуги.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че искът и в частта за
претендираната неустойка също се явява доказан по основание и размер и следва
да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на 455лв.
(държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за особен представител), както и
разноските направени в заповедното производство в размер на 205лв. (държавна такса
и адвокатски хонорар). Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Р.Г. с ЕГН********** *** дължи
на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6 сумите: 133,11лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги по клиентски №****за периода 15.06.2018г. до 14.11.2018г., 52,47лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 12.06.2018г., ведно със законната
лихва върху двете суми считано от 22.10.2019г. до окончателното им изплащане,
за които суми е издадена заповед №****/23.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2019г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА В.Р.Г. с ЕГН**********
*** да заплати на „Теленор България” ЕАД
с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес парк София, сграда №6 сумата от 205лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2019г. и сумата от 455лв. разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: