Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 495
15.04.2022
година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на седми април две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при
секретаря: С. Х.
и
прокурора: Христо
Колев,
като
разгледа докладваното от съдия Русева КАД № 197 по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационните жалби на Д.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ж.к „Славейков“, бл.8, вх.7, ет.7, ап.21, и на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, срещу Решение
№ 1885/26.11.2021г., постановено по адм. дело № 925/2021 г. по описа на
Административен съд - Бургас.
В касационната жалба на Д.А.А., подадена чрез
адв. Г., се оспорва решението в отхвърлителната му част. Излагат се доводи, че решението
в тази част е необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния
закон. Изтъква се, че съдът е възприел правнорелевантните факти едностранчиво,
частично и тенденциозно, като не е отчел обстоятелството, че касаторът е
следвало да изтърпява присъдата си в ЗОЗТ „Дебелт-1“ при общ режим, но на
практика е бил поставен при условията на строг режим. Сочи се, че определеният
от съда размер на обезщетението за вреди не е достатъчен, за да компенсира
преживените от касатора страдания и за да бъдат овладяни последиците от тях. Иска
се уважаване на първоначално предявения от Д.А. иск в пълен размер, като се
отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част за горницата над сумата от
318 лв. до пълния размер на иска от 15 000 лв.
В съдебно заседание касаторът Д.А.А., редовно
уведомен, се явява лично и с адв. Г., който поддържа касационната жалба, не
сочи нови доказателства, не претендира разноски.
С касационната жалба на ГД „ИН“ – София,
подадена чрез адв. Г., се оспорва решението в частта, с която искът на А. е
уважен, като ГД „ИН“ - София е осъдена да заплати н ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 318 лв. за периода от 05.01.2021 г. до 21.04.2021
г., която сума му е присъдена за неизпълнение задължението на ГД „ИН“ – София
да осигури нормални условия в килията на А., като го снабди с течаща топла вода
за задоволяване на елементарните му хигиенни нужди, като по този въпрос съдът е
приел, че липсата на смесител,
осигуряващ нормално топлоподаване и възможност за регулиране температурата на
водата, на практика лишава ищеца от възможност да ползва топла вода за
поддържане на хигиената си. В жалбата на ГДИН – София се твърди недопустимост
на решението в тази му част, като се сочи, че съдът се е произнесъл свръх петитум,
тъй като в исковата молба и в нейното уточнение не са заявени оплаквания за
липса на смесител за топла вода и същите са извън обхвата на исковата претенция
/т.е. искът е уважен на основание непредявени факти/. Излагат се доводи и за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недължимост в случая на
юрисконсултско възнаграждение от страна на ищеца. С оглед на това, иска се от касационната
инстанция да обезсили Решение № 1885/26.11.2021г., постановено по адм. дело №
925/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас в осъдителната му част, а
в условия на евентуалност - да го отмени поради липса на предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл.284 от ЗИНЗС. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Касаторът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, редовно уведомен, не изпраща представител
в съдебно заседание.
Представителят на Прокуратурата
на Р България изразява становище за неоснователност на касационните жалби и
моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно.
Административен съд – Бургас, като
прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема
за установено следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са
процесуално допустими.
При
разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:
Производство
пред Административен съд – Бургас като първа инстанция се е развило по реда на чл.203
и сл. АПК,
във вр. с чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС,
по искова молба на Д.А.А. против ГД „ИН“ - София, с която е предявен иск за
присъждане на ищеца на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени
неимуществени вреди за периода от датата на настаняването му в ЗОЗТ „Дебелт-1“ към
Затвора-Бургас - 05.01.2021 г., до датата на подаване на исковата молба -
21.04.2021 г., изразяващи се в чувство на страх, незащитеност или малоценност,
породени от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, а именно - липса на достатъчна жилищна площ,
лоша храна и облекло, недостатъчно отопление, осветление, проветрение, лошо
медицинско обслужване, липса на условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и др. подобни действия или бездействия на ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба и нейното писмено уточнение са наведени
твърдения, че в спалните помещения има хлебарки и дървеници, че храната е недостатъчна
и с лошо качество, че на ищеца не е осигурена необходимата за всеки човек дневна
светлина и чист въздух, както и постоянен достъп до топла вода, а такава е била
подавана само два пъти на ден, което според ищеца е крайно недостатъчно за
поддържане на елементарна хигиена и за задоволяване на естествените
физиологични нужди. В първоначалната искова молба, както и в молбата-уточнение,
не са изложени от ищеца твърдения, че в спалното помещение на ищеца липсва
смесител на душа, което прави невъзможно използването на топла вода.
Претендират се и вреди от необезопасена конвойна дейност през процесния период.
Първоинстанционният
съд е приел, че исковата претенция е основателна и доказана само по отношение
на едно от заявените от ищеца основания, свързано с осигуряването на постоянно
течаща топла вода. Съдът е приел, че от ответната страна са ангажирани писмени
доказателства за осигуряването на тези условия в битов аспект, но същевременно
е обосновал извод въз основа на показанията на свидетелите Пенев и Петров, че лишените
от свобода са в невъзможност да регулират температурата на подадената вода, тъй
като душът в наличния санитарен възел в спалното помещение няма смесител, а често
пъти водата е толкова гореща, че практически не може да се полза поради риск от
изгаряне, а в други случаи студената вода не може да се смеси с топла и отново
поставя лишените от свобода в това помещение в неблагоприятни условия, поради
което практически нарушава възможността за поддържане на лична хигиена. В този
аспект, съдът е приел, че е налице бездействие на затворната администрация да
обезпечи нормално циркулиране на водоснабдяването, вкл. с топла вода, и да осигури
възможност за смесване на двата потока /топла и студена/ вода, което
действително съставлява нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, за което от
ответната страна не са ангажирани доказателства, оборващи ангажираните от ищеца
гласни доказателства. По изложените съображения, съдът е осъдил Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София при Министерство на правосъдието - гр.София
да заплати на Д.А.А., ЕГН **********, сумата от 318.00 /триста и осемнадесет/
лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
вследствие соченото незаконосъобразно бездействие на служители на ответника в
периода от 05.01.2021г. – 21.04.2021г., през който ищецът е бил настанен за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт-1“ към
Затвора-Бургас, ведно със законната лихва от 21.04.2021г. /датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
е отхвърлил иска в останалата част за размера над 318 лева до пълния предявен
размер от 15 000 лева като неоснователен и недоказан по отношение на останалите
основания, заявени в исковата молба и уточнението към нея, касаещи другите посочени
от ищеца неблагоприятни битови условия за изтърпяване на наказанието. За да
достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че от ответника са
представени убедителни доказателства, че същият е предприел действия за
подобряване на хигиената и здравословните условия в спалните помещения, като е
сключил договор за дезинсекция и дератизация на сградите на ГД „ИН“, и тъй като
са били извършени две обезпаразитявания именно в рамките на исковия период.
Съдът е приел за доказано също така, че на ищеца е била осигурена площ над 4
кв.м в спалното помещение, в което е бил настанен, възможност за неговото
проветряване, достатъчно светлина и достъп до чист въздух и самостоятелен
санитарен възел с постоянно течаща вода и подаване на топла вода по два пъти на
ден за времето от 10.00 часа до 12.30 часа и от 16.30 часа до 18 часа, което
съдът е преценил като достатъчно време за поддържане на лична хигиена, а също
така - достатъчно като количество и в изискуемото като качество храна, условия
за двигателна активност - престой на открито два пъти дневно и време за спорт с
продължителност половин час и за тренировки в специално оборудвана фитнес зала.
Съдът е обосновал извод, че спрямо А. не са били предприемани неправомерни
претърсвания, обиски или изземвания в исковия период, и че конвоиращите автомобили
са регистрирани и сертифицирани според нормативните изисквания.
Във връзка с направеното от ГД „ИН“ –
София възражение за произнасяне от първоинстанционния съд свръх петитум, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е допустимо в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 318 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода 05.01.2021г.-21.04.2021г., ведно с
законна лихва върху главницата от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата. За да стигне до този краен извод, съдът е приел, че липсва смесител на
душа в санитарния възел в спалното помещение, поради което лишените от свобода
са в невъзможност да регулират температурата на подадената вода и което реално
пречи същата да бъде ползвана поради риск от изгаряне, а оттам се нарушава
възможността за поддържане на лична хигиена. Такова твърдение за липса на
смесител на душа, обаче, не се съдържа нито в исковата молба, нито в уточнението
към нея. Напротив, в тях е направено съвсем друго оплакване - че се подава
топла вода, но не постоянно, а само два пъти на ден за времето от 10.50 часа до
12.30 часа преди обед, и от 16.30 часа до 18.00 часа, което време е
недостатъчно според ищеца. Не са наведени доводи от ищеца, че и тези в посочени
часове е налице невъзможност да се ползва топла вода поради липса на смесител. Такива факти са заявени само от разпитаните по делото
свидетели, но съдът неправилно е основал крайните си изводи на тях, тъй като същите
са ирелевантни към заявените основания на исковата претенция. От друга страна,
първоинстанционният съд е изложил и мотиви за отхвърляне на иска за сумата над
318 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, като в тази връзка е отчел,
че самият А. е потвърдил подаването на топла вода два пъти на ден, като съдът е
обосновал извод, че това е достатъчно време за поддържане на лична хигиена,
както и че не е спорно, че е осигурена постоянно течаща вода за задоволяване на
естествените нужди на лишените от свобода. Ето защо, касационната инстанция
намира, че произнасянето на съда по иска в уважената му част до сумата от 318
лв. не е свръх петитум /тъй като все пак е разгледан предявеният иск и са
изложени мотиви в тази връзка/, а е неправилно, доколкото искът е бил уважен на
непредявено фактическо основание – липса на смесител за топла и студена вода, а
не поради това, че не е била подавана постоянно течаща топла вода, каквито
твърдения е имал ищецът. Това налага така постановеното решение в частта, с която
искът е бил уважен, да бъде отменено като неправилно и вместо него да се
постанови друго, с което предявеният иск за сумата от 318 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода 05.01.2021г.-21.04.2021г., ведно с
законна лихва върху главницата от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В останалата част решението на първоинстанционния съд е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът е установил всички релевантни
за спора факти въз основа на редовно събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени в цялост, и не е допуснато релевираното в касационната жалба
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в частично
и едностранчиво възприемане на фактите. Възприемайки фактическата обстановка,
която изцяло се подкрепя от събрания доказателствен материал, съдът е формирал
обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се
споделят от настоящата инстанция и същата препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.
Съгласно чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г.),
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на чл.3 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, сред
които и „липса на условия за двигателна активност, ....и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.”
Основателността на иска с правно основание
чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличието, в кумулативност, на
следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 ЗИНЗС, и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат
на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на
оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Ответникът
в първоинстанционното производство се е справил с доказателствената тежест да
обори заявените твърдения в исковата молба
и в писменото уточнение към нея. От доказателствата, които е представил по
делото - справка на инспектор СДВР в Затвора в гр.Бургас, график за
разпределяне на свободното време на лишените от свобода, таблици за състава на
дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един непълнолетен лишен от свобода, утвърдени
от министъра на здравеопазването и министъра на финансите, договор за възлагане
на обществена поръчка за извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на
ГД „ИН“ и протоколи – инспекционен лист
за извършена ДДД обработка, се установява по несъмнен начин, че в исковия
период са били осигурени нормални битови условия на А. за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода - достатъчна жилищна площ и организация за
обезпаразитяване на помещенията, достатъчна като количество храна с необходимия
калориен и химически състав, достатъчно отопление, осветление, проветрение, приток
на чист въздух, условия за двигателна активност – време за престой на открито, спорт
и тренировки във фитнес зала, постоянно течаща вода и подаване на топла вода два
пъти на ден в периода от 10.00 часа до 12.30 часа и от 16.30 часа до 18 часа,
което е достатъчно време за поддържане на лична хигиена. Не са налице сочените от ищеца незаконосъобразни бездействия,
следователно - не е налице нарушение на чл.3, ал.2 вр.ал.1 от ЗИНЗС. При липса на една от материално-правните
предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявеният иск е изцяло недоказан по
основание и размер.
При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ГД
„ИН“ – София за
присъждане на разноски за двете инстанции общо в размер на
200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в
размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, и юрисконсултско възнаграждение в същия размер за настоящата
инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал.2 ЗИНЗС, тъй като предявеният
иск се отхвърля изцяло.
Мотивиран от горното и на
осн.чл.222, ал.2, т.1 АПК, Административен съд Бургас, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1885/26.11.2021г.,
постановено по адм. дело № 925/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас,
В ЧАСТТА, с която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието - гр.София е
осъдена да заплати на Д.А.А., ЕГН **********, сумата от 318.00 /триста и
осемнадесет/ лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени вследствие незаконосъобразни бездействия на служители на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-
гр.София, изразяващи се в поставяне на Д.А.А. в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 05.01.2021г. –
21.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.04.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.А., ЕГН ********** за
осъждането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието - гр.София да заплати на ищеца обезщетение в размер на 318.00 /триста
и осемнадесет/ лева за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие
незаконосъобразни бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието - гр.София, изразяващи се в
поставяне на Д.А.А. в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в периода от 05.01.2021г. – 21.04.2021г., ведно със законната лихва
от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1885/26.11.2021г.,
постановено по адм. дело № 925/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас,
в останалата част.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София при Министерство на правосъдието
- гр.София разноски за двете инстанции в размер на 200 (двеста) лева.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.