Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........
гр. Ловеч, 14.03.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 97/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.
40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба от Х.С.В.
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат Т.Т. *** с адрес за призоваване: *** срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп до
обществена информация на Кмета на община Ботевград по подадено заявление от В. на 13.02.2020 г. за достъп до обществена
информация.
В жалбата се твърди, че е получено решение за
предоставяне на достъп до обществена информация, в коeто се съдържа част от търсената информация, като е
отговорено частично на въпросите по т. 1 и т. 2 и не е отговорено на останалите
въпроси.
По делото е постъпило становище от Кмета на община
Ботевград, в което е посочено, че е изготвено Решение с рег. индекс №
9400-316/1/27.02.2020 г., с което е на заявителката е предоставен достъп до исканата
обществена информация. Писмото и приложенията към него са
изпратени по електронна поща на
27.02.2020 г. за сведение и становище.
Жалбоподателката чрез пълномощник е депозирала становище с вх. №
3666/05.10.2020 г. на АдмСЛ, в което твърди, че не е предоставен пълен достъп.
Отговорено е частично на въпросите по т. 1 и т.2 и препратено към линк от сайта
на общината. На този линк се намират таблици за физически и юридически лица с
техните имена и суми, които очевидно дължат. Посочено е, че от тези таблици
няма как да се извлечат отговорите на търсената с въпросите по т. 3 и т. 4 от
заявлението информация. Липсва изобщо отговор на въпроса по т. 5.
Жалбоподателката намира липсата на информация по въпросите по т. 3, т. 4 и т. 5
за частичен отказ за предоставяне на информация, поради което моли същия да
бъде отменен и да бъде задължена община Ботевград да представи търсената от жалбоподателката информация.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и разноски за заплатената
държавна такса за образуване на адм. дело.
Жалбоподателката Х.С.В. – редовно призована – не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба с вх. №
2324/08.07.2021 г. чрез пълномощник поддържа жалбата. Моли да бъде отменен
частичния отказ на община Ботевград и да се задължи да представи търсената
информация. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. С допълнителна молба с вх. № 2983/24.09.2021 г. излага доводи
за правния си интерес и по същество на спора.
Ответникът по делото – Кметът на община Ботевград –
редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който
оспорва жалбата и излага подробни доводи по същество. Претендира разноски
съгласно приложен списък.
От доказателствата по делото се установява, че Х.В. е
подала по електронен път на 13.02.2020 г. в 18:40 ч. до Кмета на община Ботевград
заявление за достъп до обществена информация с посочени в пет точки конкретни въпроси, като е
посочила електронен адрес, на който да й бъде предоставена исканата информация.
Заявлението за достъп до
обществена информация от Х.В. е подадено на електронен адрес
********@*********.*** и е заведено в деловодната система на община Ботевград
с вх. № 9400-316/14.02.2020 г.
С писмо от 20.05.2020 г., изпратено по електронен път
на посочения от В. ел. адрес *** е предоставил на заявителката исканата
информация, обективирана в Решение № 9400-316/1/ от 27.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок пред местно компетентния
административен съд. Разгледана по същество е основателна.
Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект
е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред
него заявление за достъп до обществена информация с решение за предоставяне или
за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да
уведоми писмено заявителя за своето решение.
С оглед характера на обществените отношения, които
урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричните
разпоредби на чл. 28, ал. 2, чл. 34, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ за формата и
съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна
законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да
се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена
информация.
В случая Кметът на община Ботевград в
законоустановения срок е издал писмено решение, с което от формална гледна
точка е предоставил на заявителя само част от исканата информация.
При издаването на акта не са нарушени съществено специалните
административнопроизводствени правила, регламентирани в ЗДОИ. Актът е издаден в
изискуемата писмена форма и е подписан
от неговия издател.
Съдът намира, че при издаване на решението си
административният орган е нарушил материалния закон, което води до
незаконосъобразност на акта в оспорената му част.
По въпросите, поставени в т. 1 от депозираното от В.
заявление за достъп до обществена информация, в решението на кмета на община
Ботевград се съдържа отговор сам на първия от тях - какъв е бил за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2020 г. броят на
служителите, които са назначени в общината във връзка с местните данъци и такси. На втория – „С какви длъжностни характеристики са били
тези служители?“ липсва отговор. В тази
връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да отбележи, че
длъжностните характеристики се съставят за определена длъжност, а не за
определен работник/служител и се утвърждават едностранно от работодателя. Следва да се има предвид, че информацията, съдържаща
се в длъжностните характеристики е служебна обществена информация, тъй като
същата е създадена и се съхранява по повод дейността на задължения субект и на
неговата администрация (чл. 11 ЗДОИ). Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата
за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, регламентира,
че длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема
по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение,
възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или
на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии,
свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в
система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. Съгласно чл. 2 от Наредбата за
длъжностните характеристики на държавните служители за всяка длъжност от
длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по
установените с наредбата ред и начин. Това задължение се отнася и за
длъжностните характеристики на лицата, работещи по трудово правоотношение, като
съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, при сключване на трудовия
договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна
характеристика. Следователно, задълженият субект е длъжен да разполага с
исканата служебна обществена информация, представляваща длъжностна
характеристика на служителите, които са назначени в общината във връзка с местните
данъци и такси и липсва законово
основание да откаже предоставянето й, тъй като в случая не е налице основанието
на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до исканата информация,
както и хипотезите на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ за отказ за достъп до исканата
информация.
По въпросите, поставени в т. 2 от заявлението липсва
отговор на първия въпрос – „Какъв е размерът на събраните през 2014 г. годишни данъци за
недвижими имоти в общината?“. Чрез търсената
информация по този въпрос заявителят може да си състави мнение за дейността на
общината при събиране на местните данъци, с което да се изпълни и една от
основните цели на закона – повишаване на прозрачността и отчетността на
задължения субект.
По въпросите, поставени в т. 3 от заявлението на Х.В. е
предоставена информация само по първия формулиран въпрос. По отношение на
останалата част – „Какви правни действия са предприети за събирането на тези
данъци? Има ли неплатени задължения за годишни данъци за недвижими имоти, за които
към 01.01.2020 г. е изтекла петгодишна погасителна давност, за събирането на
които задължения не са предприети действия от общината и ако има - какъв е
техният размер и каква е причината за липса на действия?“ липсва предоставяне
на търсената информация от страна на административния орган, респективно не е
постановен мотивиран отказ в случай, че органът не съхранява или не е създал
такава информация.
По въпросите, поставени в т. 4 от заявлението в
решението на задължения субект изобщо липсва отговор, което формира мълчалив
отказ за предоставяне на исканата информация. Не е
постановен и мотивиран отказ в случай, че органът не съхранява или не е създал
такава информация.
По въпросите, поставени в т. 5 от заявлението на В. в
решението на задължения субект изобщо липсва отговор, което също формира мълчалив
отказ за предоставяне на исканата информация. Ако не са сключвани договори с адвокати за
събиране на задълженията за ДНИ за 2014 г., това е следвало изрично да се
посочи. Ако такива договори са сключвани, информацията за това следва да се
предостави по начин и обем, регламентирани в закона.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава
органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за
предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация, като липсата на писмен отговор по един или повече въпроси от
заявлението представлява мълчалив отказ, който е недопустим по специалния ЗДОИ.
Жалбоподателката Х.В. се е възползвала от
възможността, която й предоставя разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ да
отправи писмено заявление по електронен път на адреса на електронната поща на
община Ботевград. При подадено заявление по електронен път на интернет страницата на община Ботевград, АО е
бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало
задължение за произнасяне. Налице е изрично писмено заявление за достъп до
обществена информация, подадено от Х.В. до задължен субект по чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ, по което е дължимо издаването на писмено решение, с което или да се
предостави исканата информация в заявения обем, или да се постанови мотивиран
писмен отказ.
По изложените съображения съдът счита, че е налице
мълчалив отказ за произнасяне по въпросите, формулирани в гореописаните части
от заявлението за достъп до обществена информация, който е незаконосъобразен
поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ. Частичният отказ следва
да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения
субект за писмено произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде
постановен от компетентния за това орган по чл. 3 от ЗДОИ във връзка с чл. 28,
ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа
посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на
предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до
обществена информация.
При този изход на спора е основателна претенцията на
жалбоподателката за възстановяване на направените по делото разноски за внесена
държавна такса в размер на 10,00 лева, за което следва да се осъди ответника.
Съдът намира за основателно и искането за заплащане на
адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда,
което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА е
установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от
кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността
към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА. В договора за безплатна
правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че
клиентът е „близък“ на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са
основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена
претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното
отбелязване. В този смисъл е и константната практика на Върховния
административен съд – Определение №
12909 от 02.10.2019 г. по адм. д. №
10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. по адм. д. №
13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. по адм. д. № 7892/2018 г., III о.
Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника
да заплати на адв. Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 3 от ЗА, определено в размер на 500,00 (петстотин)
лева на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Делата
по ЗДОИ не попадат в случаите, регламентирани в ал. 2, поради което следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ частичния отказ на Кмета на община Ботевград да
се произнесе по т. 1 – втори въпрос, т. 2 – първи въпрос, по т. 3 – втори и
трети въпрос, т. 4 и т. 5 от заявление за достъп до обществена информация, подадено
на 14.02.2020 г. (13.02.2020 г. след края на работното време) от Х.С.В. с ЕГН **********
и адрес ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Ботевград
за писмено произнасяне по т. 1 – втори въпрос,
т. 2 – първи въпрос, по т. 3 – втори и трети въпрос, т. 4 и т. 5 от Заявление
за достъп до обществена информация, подадено на 14.02.2020 г. от Х.С.В.,
съобразно мотивите на настоящото решение
в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й.
ОСЪЖДА община Ботевград да заплати на Х.С.В. с ЕГН **********
и адрес ***, направените разноски за внесена държавна такса за образуване на
административно дело в размер на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА община Ботевград да заплати на адв. Т.Т. ***
сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана в настоящото производство безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 40, ал. 3 от
ЗДОИ.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: