Решение по дело №97/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 48
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20207130700097
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    № ........

 

   гр. Ловеч, 14.03.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 97/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка  с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).   

 Образувано е по жалба от Х.С.В. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат Т.Т. *** с адрес за призоваване: *** срещу мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Ботевград по подадено заявление от В. на 13.02.2020 г. за достъп до обществена информация.

В жалбата се твърди, че е получено решение за предоставяне на достъп до обществена информация, в коeто се съдържа част от търсената информация, като е отговорено частично на въпросите по т. 1 и т. 2 и не е отговорено на останалите въпроси.

По делото е постъпило становище от Кмета на община Ботевград, в което е посочено, че е изготвено Решение с рег. индекс № 9400-316/1/27.02.2020 г., с което е на заявителката  е предоставен достъп до исканата обществена  информация.  Писмото и приложенията към него са изпратени  по електронна поща на 27.02.2020 г. за сведение и становище.    Жалбоподателката чрез пълномощник е депозирала становище с вх. № 3666/05.10.2020 г. на АдмСЛ, в което твърди, че не е предоставен пълен достъп. Отговорено е частично на въпросите по т. 1 и т.2 и препратено към линк от сайта на общината. На този линк се намират таблици за физически и юридически лица с техните имена и суми, които очевидно дължат. Посочено е, че от тези таблици няма как да се извлечат отговорите на търсената с въпросите по т. 3 и т. 4 от заявлението информация. Липсва изобщо отговор на въпроса по т. 5. Жалбоподателката намира липсата на информация по въпросите по т. 3, т. 4 и т. 5 за частичен отказ за предоставяне на информация, поради което моли същия да бъде отменен и да бъде задължена община Ботевград да представи  търсената от жалбоподателката информация. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и разноски за заплатената държавна такса за образуване на адм. дело.

Жалбоподателката Х.С.В. – редовно призована – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба с вх. № 2324/08.07.2021 г. чрез пълномощник поддържа жалбата. Моли да бъде отменен частичния отказ на община Ботевград и да се задължи да представи търсената информация. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. С допълнителна молба с вх. № 2983/24.09.2021 г. излага доводи за правния си интерес и по същество на спора.

Ответникът по делото – Кметът на община Ботевград – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата и излага подробни доводи по същество. Претендира разноски съгласно приложен списък.

От доказателствата по делото се установява, че Х.В. е подала по електронен път на 13.02.2020 г. в 18:40 ч. до Кмета на община Ботевград заявление за достъп до обществена информация с  посочени в пет точки конкретни въпроси, като е посочила електронен адрес, на който да й бъде предоставена  исканата информация.

Заявлението за достъп до обществена информация от Х.В. е подадено на електронен адрес ********@*********.*** и е заведено в деловодната система на община Ботевград с вх. № 9400-316/14.02.2020 г.

С писмо от 20.05.2020 г., изпратено по електронен път на посочения от В. ел. адрес *** е предоставил на заявителката исканата информация, обективирана в Решение № 9400-316/1/ от 27.02.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок пред местно компетентния административен съд. Разгледана по същество е основателна.

Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведоми писмено заявителя за своето решение.

С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2, чл. 34, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл. 3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация.

В случая Кметът на община Ботевград в законоустановения срок е издал писмено решение, с което от формална гледна точка е предоставил на заявителя само част от исканата информация.

При издаването на акта не са нарушени съществено специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в ЗДОИ. Актът е издаден в изискуемата писмена форма и е подписан  от неговия издател.

Съдът намира, че при издаване на решението си административният орган е нарушил материалния закон, което води до незаконосъобразност на акта в оспорената му част.

По въпросите, поставени в т. 1 от депозираното от В. заявление за достъп до обществена информация, в решението на кмета на община Ботевград се съдържа отговор сам на първия от тях - какъв е бил за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2020 г. броят на служителите, които са назначени в общината във връзка с местните данъци и такси. На втория – „С какви длъжностни характеристики са били тези служители?“ липсва отговор. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо изрично да отбележи, че длъжностните характеристики се съставят за определена длъжност, а не за определен работник/служител и се утвърждават едностранно от работодателя. Следва да се има предвид, че информацията, съдържаща се в длъжностните характеристики е служебна обществена информация, тъй като същата е създадена и се съхранява по повод дейността на задължения субект и на неговата администрация (чл. 11 ЗДОИ). Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, регламентира, че длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съгласно чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители за всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените с наредбата ред и начин. Това задължение се отнася и за длъжностните характеристики на лицата, работещи по трудово правоотношение, като съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, при сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. Следователно, задълженият субект е длъжен да разполага с исканата служебна обществена информация, представляваща длъжностна характеристика на служителите, които са назначени в общината във връзка с местните данъци и такси и липсва законово основание да откаже предоставянето й, тъй като в случая не е налице основанието на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до исканата информация, както и хипотезите на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация.

По въпросите, поставени в т. 2 от заявлението липсва отговор на първия въпрос – „Какъв е размерът на събраните през 2014 г. годишни данъци за недвижими имоти в общината?“. Чрез търсената информация по този въпрос заявителят може да си състави мнение за дейността на общината при събиране на местните данъци, с което да се изпълни и една от основните цели на закона – повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект.

По въпросите, поставени в т. 3 от заявлението на Х.В. е предоставена информация само по първия формулиран въпрос. По отношение на останалата част – „Какви правни действия са предприети за събирането на тези данъци? Има ли неплатени задължения за годишни данъци за недвижими имоти, за които към 01.01.2020 г. е изтекла петгодишна погасителна давност, за събирането на които задължения не са предприети действия от общината и ако има - какъв е техният размер и каква е причината за липса на действия?“ липсва предоставяне на търсената информация от страна на административния орган, респективно не е постановен мотивиран отказ в случай, че органът не съхранява или не е създал такава информация.

По въпросите, поставени в т. 4 от заявлението в решението на задължения субект изобщо липсва отговор, което формира мълчалив отказ за предоставяне на исканата информация. Не е постановен и мотивиран отказ в случай, че органът не съхранява или не е създал такава информация.

По въпросите, поставени в т. 5 от заявлението на В. в решението на задължения субект изобщо липсва отговор, което също формира мълчалив отказ за предоставяне на исканата информация.  Ако не са сключвани договори с адвокати за събиране на задълженията за ДНИ за 2014 г., това е следвало изрично да се посочи. Ако такива договори са сключвани, информацията за това следва да се предостави по начин и обем, регламентирани в закона.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като липсата на писмен отговор по един или повече въпроси от заявлението представлява мълчалив отказ, който е недопустим по специалния ЗДОИ.

Жалбоподателката Х.В. се е възползвала от възможността, която й предоставя разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път на адреса на електронната поща на община Ботевград. При подадено заявление по електронен път на  интернет страницата на община Ботевград, АО е бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало задължение за произнасяне. Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено от Х.В. до задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, по което е дължимо издаването на писмено решение, с което или да се предостави исканата информация в заявения обем, или да се постанови мотивиран писмен отказ.

По изложените съображения съдът счита, че е налице мълчалив отказ за произнасяне по въпросите, формулирани в гореописаните части от заявлението за достъп до обществена информация, който е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ. Частичният отказ следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл. 3 от ЗДОИ във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл. 34, съответно чл. 38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

При този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателката за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10,00 лева, за което следва да се осъди ответника.

Съдът намира за основателно и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА е установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък“ на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд  – Определение № 12909 от 02.10.2019 г.  по адм. д. № 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г.  по адм. д. № 7892/2018 г., III о.

 Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 3 от ЗА, определено в размер на 500,00 (петстотин) лева на основание разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Делата по ЗДОИ не попадат в случаите, регламентирани в ал. 2, поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ частичния отказ на Кмета на община Ботевград да се произнесе по т. 1 – втори въпрос, т. 2 – първи въпрос, по т. 3 – втори и трети въпрос, т. 4 и т. 5 от заявление за достъп до обществена информация, подадено на 14.02.2020 г. (13.02.2020 г. след края на работното време) от Х.С.В. с ЕГН ********** и адрес ***.

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Ботевград за писмено произнасяне по т. 1 – втори въпрос, т. 2 – първи въпрос, по т. 3 – втори и трети въпрос, т. 4 и т. 5 от Заявление за достъп до обществена информация, подадено на 14.02.2020 г. от Х.С.В., съобразно мотивите на настоящото решение  в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й.

ОСЪЖДА община Ботевград да заплати на Х.С.В. с ЕГН ********** и адрес ***, направените разноски за внесена държавна такса за образуване на административно дело в размер на 10 (десет) лева.

ОСЪЖДА община Ботевград да заплати на адв. Т.Т. *** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана в настоящото производство безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно  чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

 

                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: