№ 37
гр. Варна, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110203211 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на КЛ. Д. Х.-ЕГН **********, депозирана чрез адв.Д., против
Електронен фиш серия К № 4023939 , с който за нарушение на чл.21 ал.2
вр.чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателката е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 50лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от
ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че издаденият ЕФ е
незаконосъобразен, тъй като при издаването му е допуснато съществено
процесуално нарушение, оспорва се авторството на деянието, тъй като се
твърди, че процесното МПС не е собственост на жалбоподателката, която е
санкционирана в качеството на собственик, каквато същата не е, оспорва се
поставянето на пътен знак за въведено ограничение от 80км. в час, приема се,
че в ЕФ липсва описание на нарушението от фактическа страна и не е
установено качеството на водач, твърди се, че в ЕФ не е посочен
нарушителят, че не е ясно в какво качество е санкционирана
жалбоподателката, което е ограничило правото й на защита, приема се, че
липсва описание на нарушението и че в конкретния случай отговорност би
1
следвало да поеме законният представител на ЮЛ-собственик на автомобила,
оспорва се възможността за издаването на ЕФ при установяване на
нарушението с процесното техническо средство, оспорва се фактът, че
жалбоподателката е управлявала процесният автомобил, и в заключение се
иска ЕФ да бъде отменен и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, въз.Х., редовно призована,не се явява лично,
представлява се от адв.Д.-П., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество отново излага аргументи относно неправилно санкционираният
субект, поради факта, че жалбоподателката не е собственик на процесния
автомобил, оспорва се техническата изправност на използваното средство за
измерване, оспорва се и точността на измерването на скоростта и в заклучние
се иска ЕФ да бъде отменен.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 06.10.2020г. в 10:56 часа, в обл..Варна, АМ „Хемус км.424” с
посока на движение към гр.Варна , до бензиностанция „Петрол”, при
въведено ограничение на скоростта 80 км. въведено с пътен знак В-26, е
било констатирано, че с автомобил марка „Дачия Дъстър ” с рег.№ СА 8297
СК е било извършено нарушение на чл.21 ал.2вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като
автомобилът е бил управляван със скорост 96 км. в час/ след приспадане на
допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост
от 80 км. в час и е прието, че превишението е с 16 км. в час. Нарушението
било констатирано с автоматизирано техническо средство МD 1194/14.В ЕФ
като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписана
въз.Х..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21 ал.2вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП
и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
2
жалбоподателя, като собственик и ползвател, в размер на 50лв. на основание
чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП.
В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена
от св.А., че АТСС е било позиционирано на описаното в ЕФ и протокола от
проверката място и че използваното техническо средство не ограничава
разстоянието, от което би могло да се фиксира превишена скорост.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А., като последователни и
непротиворечиви, като кредитира и писмените доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и от показанията на
св.А..
Съдът, предвид становището на страните и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава
всички изискуеми реквизити. Административнонаказателното производство е
проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не е ограничено право на защита на нарушителя, тъй като нарушителят
изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени изчерпателно, в това
число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на
нарушението.В ЕФ фигурира както собственик, така и ползвател, името на
жалбоподателката е посочено именно след този надпис, безспорно от
3
доказателствата по делото се установява, че ползвател е именно
жалбоподателката, фигурираща като такава в приложените по делото
официални документи относно регистрацията на процесното МПС, в хода на
АНП ползвателят не е възразил, че именно тя е управлявала процесното
МПС, доказателства за такъв факт не се ангажираха и в с.з., законът не
изисква позвателят, който е документно доказан, да подава някаква
декларация, това изцяло зависи от неговата воля, поради което след като
собственикът е декларирал пред държавните органи кой управлява
процесното МПС, респективно кой е ползвателят и това е регистрирано по
изискуемият от закона начин, то от негова страна не се изискват
допълнителни доказателства и не следва собственикът, който е ЮЛ, да бъде
санкциониран, поради което възраженията в тази насока не се
споделят.Когато собственик на процесното МПС, с което е извършено
нарушение, е ЮЛ, се наказва неговият представляващ но само тогава, когато
не е установено кой ползва автомобила, какъвто не е настоящият казус.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21
ал.2вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство МD 1194/14.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
4
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 01.04.21г.., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират,
чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, поради което съдът не споделя възраженията в тази
насока.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. Отчитайки
5
настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен
фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по
пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г. Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС
по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния
въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните
изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка, поради което възраженията в тази
насока не се споделят, като последващата проверка е извършена от
акредитирана лаборатория към ГД НП.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна и номерата на първия и последния запис, поради което и тези
възражения, че нарушението не е доказано са неоснователни.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 80
км/ч., въведена със съответния пътен знак, като ограничението фигурира
както в протокола от проверката, така и в снимковият материал, ноторно
известно е , че в този участък е въведено такова ограничение, не се
ангажираха доказателства за друга разрешена скорост, поради което и тези
възражения не се споделят..
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип се
наблюдава ясно рег.№ на автомобила, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
6
средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал,
заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателката.Моделът и рег.№ на
превозното средство са идентични на посочените в ЕФ.Няма и никакво
съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с
техническото средство.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният
фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения
образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му
квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато
съществено нарушение при издаването му.Очевидно в срок въззивникът е
депозирал жалбата си срещу ЕФ, поради което непосочването на този срок в
ЕФ не е съществено процесуално нарушение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 99 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша
е отразена наказуема скорост от 96 км/ч, поради което възраженията в тази
насока също не се споделят.
Видно от приобщените по преписката и допълнително изисканите от
съда доказателства са спазени всички изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34,
поради което и тези възражения не се споделят, а изисквания за посочване на
датата на издаване на ЕФ не фигурират законово.
Използваното АТСС е посочено по ясен и категоричен начин, като по
делото са ангажирани достатъчно доказателства, че същото е одобрен тип
средство за измерване и е преминало нужната проверка, още повече че на
гърба на протокола от проверката, актуален към датата на фиксиране на
нарушението, е посочен и конкретният номер на техническото
средство.Съгласно приобщените по делото писмени доказателства е визирано
единствено минимално разстояние от 100м., но не и максимално такова,
поради което и тези възражения не се споделят и доколкото видно от
снимковия материал много ясно се вижда автомобилът е неговият рег.№ и
възраженията под какъв ъгъл е било разположено техническото средство
също не се споделят, очевидно техническото средство е било разположено
правилно, за да фиксира по този начин автомобилът, чието движение
7
нарушава правилата на ЗДвП.
Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от
ЗДвП.Доказателства, че друго лице, а не жалбоподателката, фигурираща
официално в документите като ползвател, е управлявало процесното МПС не
са ангажирани в нито един момент от хода на административно
наказателното производство.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 16 км./ч. законодателят в
разпоредбата на ал. 2 т.2 от същия текст е предвидил наказание глоба в
размер на 50лв., поради което съдът намира наложеното наказание за
справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на ЕФ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
8
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Предвид наличието на предпоставки за потвърждаване на ЕФ, искането
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за юрисконсултско
възнаграждение се явяват неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая ЕФ следва да бъде потвърден и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия № 4023939 , с който за
нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл. 21, ал.1 от ЗДвП на КЛ. Д. Х.-ЕГН **********
е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.189
ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА КЛ. Д. Х.-ЕГН ********** , да заплати в полза на ОД на
МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9