№ 1546
гр. Варна, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Владислав П. Великов
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110203744 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „****“ ЕООД-гр.Добрич срещу Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0041106 на ОД
на МВР- Варна, с който на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1
от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
Въззивното дружество счита обжалвания електронен фиш за
неправилен и незаконосъобразен. Привежда доводи за наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Намира,
че деянието е квалифицирано неправилно, като е допуснато смесване на
съставите на две различни нарушения, както и че допуснатите процесуални
нарушения и неправилното определяне на приложимия материален закон са
довели до ограничаване правото му на защита. Изтъква, че с ел. фиш, издаден
от ОД на МВР-Добрич, дружеството е санкционирано за аналогично деяние,
извършено на същата дата и следователно е налице нарушение на чл.17 от
ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.
1
В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно уведомено,
не изпраща предтавител. Депозира писмени бележки в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща
представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай,
че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
юридическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, приложим по препращане
от чл.647, ал.3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 12.03.2023г. лек автомобил марка
„Фолксваген Поло“ с рег.№ Т****, собственост на „****“ ЕООД, се движел
по път втори клас №29 с посока на движение към гр.Варна. В 11,54 часа, в
близост до кръстовището за с.Любен Каравелово, поради движение с
превишена скорост автомобилът бил заснет от автоматизирано техническо
средство „ARH CAM S“ с идентификационен № 120ccda. Впоследствие от
служител при ОД на МВР-Варна била извършена справка в интернет
страницата на „Гаранционен фонд“ и било установено, че към момента на
управлението му за автомобила не е имало активна застраховка „Гражданска
отговорност“. Бил установен собственикът на превозното средство и за
констатираното по този начин нарушение на въззивното дружество бил
издаден обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.638 ал.4 във
вр. с чл. 638 ал.1 т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ му била наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, за това,
че на процесните дата и място е било установено управление на МПС-
„Фолксваген Поло“ с рег.№ Т****, регистрирано в Р България, което не е
спряно от движение и за което собственикът не е сключил договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нормата предоставя възможност застрахователен договор да бъде сключен и
от всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство. За неизпълнение на това задължение в чл. 638, ал.1 от КЗ е
предвидена специална санкция, а според четвъртата алинея на цитираната
2
норма когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвидената санкция се
налага на собственика на моторното превозно средство.
В Кодекса за застраховането е предвидена възможност за установяване
на нарушения от вида на процесното с автоматизирано техническо средство-
по силата на чл. 647, ал. 3 КЗ в случаите, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S“ с идентификационен
№120ccda съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и
час процесният автомобил се е движел по посочения път, в района на
кръстовището със с.Любен Каравелово. Използваното автоматизирано
техническо средство представлява преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации. По делото са приложени доказателства, че посоченото
техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване.
Доколкото в случая не се касае за нарушение, свързано с работа на АТСС в
режим на измерване, не е необходимо представянето на доказателства за
извършено тариране на уреда. По делото е приложен снимков материал,
изготвен чрез посоченото автоматизирано техническо средство, от който е
видно, че е било установено движението именно на автомобила, във връзка с
който е издаден обжалвания електронен фиш. Снимката, на която е виден
автомобила, съдържа отбелязванията за място, скорост на движение и др.,
като позволява да се установи без съмнение точният регистрационен номер на
превозното средство. Доколкото посочената снимка е изготвена със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът
приема, че процесният автомобил действително е бил в движение на
посочените в ЕФ дата и място.
От служебно изисканата справка от Гаранционен фонд е видно, че към
дата 12.03.2023г. процесният автомобил не е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“. При това положение правилно е констатирано
3
наличието на нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към този момент
собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си
да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът намира и че административнонаказателната отговорност
законосъобразно е насочена към жалбоподателя, тъй като от служебно
изисканата справка от ОД на МВР-Варна е видно, че лекият автомобил е
собственост на санкционираното дружество.
Независимо от изложеното съдът счита, че дружеството
незаконосъобразно е било санкционирано с обжалвания ел. фиш.
Основателни са възраженията, изложени в жалбата, че за същото нарушение
дружеството е наказано и с друг ел. фиш, поради което е нарушен принципа
non bis in idem, който се прилага при идентичност на субекта в двата процеса
и при наличие на наказателно обвинение за едно и също деяние като
"тъждество или идентичност на фактите или такива, които по същество са
значително сходни". С приложения по делото Електронен фиш, серия Г,
№0041404, издаден от ОД на МВР-Добрич на въззивното дружество е
наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ,
извършено със същия автомобил, на същата дата и по същия път, но в 11,46
минути, т.е.- осем минути по-рано от процесното деяние. Не би могло при
това положение да се приеме, че са налице две различни деяния. Правната
теория дефинира понятието „деяние“ като система от движения или
въздържане от такива, извършени под контрола на съзнанието, въз основа на
конкретни условия на време място и обстановка, въз основа на конкретно
взето решение. В случая няма основания да се счита, че установяването на
управление на автомобила в две отделни точки от един и същ път на една и
съща дата води до наличие и на две отделни нарушения. Съдът намира, че
преминаването с определено МПС по даден маршрут в рамките на един ден и
въз основа на едно взето решение следва да се разглежда като едно деяние,
независимо, че управлението на автомобила е било констатирано от различни
екипи в отделни точки от маршрута. С управлението на автомобил без
съответен договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
даден маршрут се създава едно противоправно състояние, при което субектът
на нарушението осъществява непрекъснато състава на нарушението през
определен период от време, докато трае управлението, осъществявано въз
основа едно взето решение. Констатирането на това противоправно поведение
през различни интервали не може да обоснове извод за извършване на
отделни, самостоятелни административни нарушения. Касае се за
продължено административно нарушение, което се осъществява само с едно
деяние и за което може да бъде наложено само едно административно
наказание.
В случая жалбоподателят е санкциониран с два отделни ел фиша.
Доколкото сред реквизитите им не е предвидена дата на издаване, съдът
намира, че за законосъобразен следва да бъде счетен ел.фиш, касаещ по-
ранния момент, тъй като това е и момента, в който нарушението е установено
4
за пръв път. Обжалваният ел. фиш следва да бъде третиран като втори по ред
за същото нарушение и следва да бъде отменен, като издаден в нарушение на
принципа non bis in idem, тъй като описаното в обжалвания ел. фиш
административно нарушение не се явява самостоятелно такова, а е същото,
обективирано в Електронен фиш, серия Г, №0041404, издаден от ОД на МВР-
Добрич. Следва да се отбележи, че е без правно значение дали този ел. фиш е
влязъл в сила. За нарушението на принципа non bis in idem е достатъчно
паралелното съществуване на две административнонаказателни производства
за едно и също нарушение, което обуславя отмяната на сакнционния акт, с
който е приключило по-късно образуваното такова.
(Изложеното становище се споделя и в практиката на съдилищата- в
този смисъл са Решение № 232 от 9.10.2017 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д.
№ 219/2017 г., Решение № 952 от 25.11.2021 г. на РС - Варна по а. н. д. №
1562/2021 г., Решение № 145 от 28.07.2023 г. на РС - Ловеч по а. н. д. №
342/2023 г. и др.)
За изчерпателност следва да се отбележи, че не се установява при
издаването на обжалвания електронен фиш да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Редът и
условията за издаването на електронен фиш се съдържат в разпоредбата на
чл. 189 от ЗдвП и в приложимия подзаконов акт-Наредба№ 8121з-532 от
12.05.2016 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 год./. В случая нормативните
изисквания са били спазени и обжалваният електронен фиш съдържа всички
предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение
по пътищата. Нарушението също така е описано надлежно и достатъчно ясно.
Посочено е, че е било установено управление на МПС /процесният лек
автомобил/, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за
което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. С това описание става ясно в
напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на
дружеството.
В депозираната жалба се изразява становище, че посочената в ЕФ
санкционна норма е определена неправилно и е несъответна на нарушението
по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Изложените доводи са неоснователни. Както беше
посочено, налице е нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като
собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си
да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Нормата
на чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ посочва вида и размера на предвидените наказания, а
тази на чл. 638 ал.4 от КЗ представлява специалното основание за ангажиране
отговорността на собственика за неизпълнение на задължението по чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, в случаите, когато с АТСС е установено управление на
превозното средство. Следователно липсват както неяснота относно
фактическото описание, така и несъответствие с избраната от АНО правна
5
квалификация на нарушението.
По изложените по-горе съображения обаче съдът намира, че
обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен изцяло.
Независимо от изхода на делото на дружеството не следва да се
присъждат разноски поради липса на данни такива да са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система серия Г № 0041106 на ОД на МВР- Варна, с който на
„****“ ЕООД- гр.Добрич, ЕИК:****, на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2,
вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ,
като незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6