Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 29.05.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3 431
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищецът –
Я.К.К. твърди, че на 03.10.2019 г. в 22.50 ч. на държавен път
А1, в участъка на пътен възел Върбас – пътен възел Фекетич,
Република Сърбия водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с ДК № ВТ ****ВА, самокатастрофира.
Посочва, че той, като пасажер на предна дясна седалка е получил множествена
фрактура на горния дял на дясната бедрена кост с присъствието на подвижни
сегменти. Приет бил в МБАЛ – Върбас, като на 10.10.2019г. е извършена операция
– ортопедична репозиция под рентгенографски
контрол и остеосинтеза с вътрешен интрамедурален
пирон. Посочва, че периодът на лечение е бил 04.10.2019г. – 23.10.2019г., след
което е вертикализиран с помощта на проходилка с
опора на оперирания крак. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП и стресът,
който е преживял, ищецът заболява от диабет. Твърди, че към датата на
процесното ПТП описания автомобил има валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност" при ответника. На 19.12.2019г. предявил пред ответното
дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, като ответникът изискал допълнителни документи. Посочва,
че към настоящия момент ищецът продължава да търпи болки и страдания, трудно
подвижен е, извършва рехабилитация. Изпитва страх за живота си, сънува
кошмари. Все още е зависим от помощта на
близки, дори за най-дребни неща от бит и самоообслужване.
Продължава да изпитва затруднение при ходене, използва помощни средства при
придвижване. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да му заплати:
- 60 000 лева – част от 90 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП, заедно със законната лихва от 19.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В допълнителната
искова молба ищецът се е позовал на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, въз основа на
която норма поддържа, че застрахователят му дължи заплащане на обезщетение за
забава от датата, на която е предявена срещу него претенцията на увреденото
лице. В последното по делото открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца е
представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. /лист 235/
Ответникът – З. „Д.Ж.и з.” в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва наличието на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата
молба лек автомобил. Оспорва твърдението, че вследствие на ПТП ищецът е развил
диабет и хипертония. Заявява, че в представените по делото медицински
документи, същите са отбелязани като съпътстващи. Счита, че ако се установи
по-продължителен период на възстановяване по отношение на ищеца от
уврежданията, то това се дължи на дегенеративни изменения и съпътстващи
заболявания. Оспорва твърдението, че процесното ПТП е дало отражение на
психиката на ищеца. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като твърди, че е пътувал без поставен предпазен
колан, както и че не е проведено правилно лечение, което е довело до
по-продължителен и непълен процес на възстановяване. Оспорва оздравителният
процес да е бил продължителен. Оспорва началния момент, от който ищецът
претендира лихва за забава. Посочва още, че с образуваната пред него щета от
20.12.2019г., ищецът не е представил банкова сметка, ***торното й изискване,
което съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ има за последица забава на кредитора. Моли
да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. В допълнителния отговор ответникът е заявил изрично, че ищецът
е спазил процедурата по чл. 380, ал. 1 от КЗ. В последното по делото открито
съдебно заседание пълномощникът на ответника е представил списък на разноските
по чл. 80 ГПК. /лист 236/
В съдебно заседание на 26.10.2022г.
съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск за неимуществени вреди
от 60 000 лева на 80 000 лева, като част от 90 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С направения доклад по делото на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
-
сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в
исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно
събитие,
- настъпване
на процесното ПТП и
- предявяване
пред ответника от ищеца на претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, към която са приложени
всички необходими документи.
С решение от 07.10.2019г. номер КЕО 157/19 КТ 666/19 на
заместник – прокурор при Първоинстанционна Прокуратура във Върбас – Република
Сърбия е признато, че водачът на описания в исковата молба лек автомобил
виновно е причинил процесното ПТП, в резултат на което ищецът е получил тежка
телесна повреда – фрактура на дясна бедрена кост /л. 7 от делото/.
По делото на страница 9 е представена Епикриза по ИЗ МБ-16405/2015 на Многопрофилна
болница – Върбас, отделение по ортопедия, от която се установява, че ищецът е
постъпил в лечебното заведение на 04.10.2019г. за оперативно лечение на множествена
фрактура на горния дял на дясната бедрена кост с присъствие на подвижни
сегменти. На 10.10.2019г. е извършена операцията. На 23.10.2019г. е изписан от
лечебното заведение, като му е назначена медикаментозна терапия.
На 20.12.2019г. е предявена от ищеца
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
процесното ПТП.
По делото е прието заключение на
допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочен най-вероятен
механизъм на ПТП: На 03.10.2019г., около 23:05 часа в република Сърбия по
автомагистрала А1, която е и част от международен път Е75 в посока от гр.
Белград към гр. Суботица и република Унгария, вероятно в дясната активна пътна
лента, се е движил л.а. „Тойота Авенсис“ с per. № ВТ ****В А, управляван от И.А., със скорост около
120 км/ч, при допустима 130 км/ч. Времето е нощно ясно, пътната настилка сух
асфалт. По неустановена причина на км. 74+700 л.а. „Тойота Авенсис“
се е отклонил надясно, и под малък ъгъл около 2° е навлязъл в десния затревен
банкет, където е продължил да се движи около 110 м. Към определен момент
водачът му е реагирал като внимателно е завил наляво, за да се върне в платното
за движение, но автомобилът вече е отминал началото на дясната пътна мантинела и връщането в платното за движение е невъзможно. След
като автомобилът е навлязъл в десния банкет водачът А.е завил наляво, в
резултат на което е настъпил челен удар в бетонната колона със скорост около 55
км/ч. Ударът е настъпил в областта на средата на предната част на автомобила с
малка ротация в посока обратна на часовника, гледан отгоре. Затова телата на
водача и пътника от предната дясна седалка са политнали основно напред. Вещото
лице приема, че водачът на автомобила не е имал възможност да спре преди да
достигне бетонната колана, която е само на 110 м., тъй като опасната зона за
спиране върху затревения банкет 170 м. и е по-голяма от изминатия път върху
банкета до удара. Вещото лице обосновава извод, че водачът на л.а. Тойота Авенсис е имал възможност да не допусне ПТП, като адекватно
управлява автомобила си в границите на активните дясна или лява ленти, като
наблюдава пътя напред постоянно и внимателно. Експертът обобщава, че причината
за настъпване на произшествието е в субективните действия - бездействия на
водача на л.а. Тойота Авенсис, който поради
невнимание или заспиване е допуснал управляваният от него автомобил да се
отклони надясно, да пресече диагонално лентата за аварийно спиране и да напусне
пътя в дясно, в резултат на което е настъпил челния удар в бетонната колана на
надлеза. Вещото лице описва, че автомобилите Тойота Авенсис
са заводски оборудвани с триточкови предпазни колани на предните две седалки и
двете задни външни ляво и дясно място. Само на средното задно място коланът е
триточков. При челен удар, какъвто е настоящият, почти централен, датчикът за
въздушните възглавници задейства пиропатроните на
предпазните предни колани и на въздушните възглавници. Възглавниците се
задействат независимо дали са закопчани коланите. Вещото лице приема, че тялото
на ищеца, седящ на предна дясна седалка е политнало основно напред. Според
скицата, автомобилът след ПТП е намерен завъртян в посока обратна на часовника,
но на малък ъгъл спрямо намерената следа, е възможно тялото да е отлетяло
напред и леко надясно под ъгъл до около 5° и ще се удари във въздушната лява
възглавница. Заявява, че при поставен колан няма да се удари, нито в
арматурното табло, нито в челното стъкло, нито някъде другаде. В проведеното на
13.04.2022г. открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че при този
механизъм на ПТП, когато е с поставен колан, той ще задържи торса, но краката
са свободни и от инерционната сила те отлитат напред и се удрят под жабката в
пластмасата, тя е твърда и може да получи наранявания, но те ще бъдат в
областта на коленете, в зависимост от това как е разположена седалката, дали е
била по-напред или по-назад.
По
искане на ищеца в настоящото производство е разпитан свидетелят И.К.– съпруга
на ищеца. Свидетелят посочва, че през октомври 2019г. съпругът й пътувал за
Германия и късно вечерта ѝ се обадил, като ѝ съобщил, че е катастрофирал.
Не знаел къде е, кракът много го болял. Много трудно са го открили, защото са
били на място, което не се е виждало от пътя. Почти цяла нощ са го търсили и
ако не е излязъл другият човек на пътя да ги видят, не се е знаело за случилото
се, свършвала му е и батерията на телефона, голям стрес е преживял. В последствие
са установили, че е било под мост. Около
2-3 часа са ги търсили, открили са ги много
трудно. Закарани били до болница в близост до границата с Унгария. Там ищецът
престоял около 2 седмици. Също там било установено, че има диабет. Извършена била
операция на бедрото, близо до тазобедрената става. Свидетелят сочи, че след
като го изписали, го прибрали в България във вила до Свищов и за него се
грижели тя и още един човек. Тъй като майка ѝ е инвалид, преместили и нея
там, за да може свидетелката да се грижи за двамата. Посочва, че първоначално
ищецът изобщо не се движел, въпреки че имал две патерици, той не можел изобщо
да се движи. Отделно при удара са изхвърчали зъбните протези и останал без
зъби. Заради диабета трябва да се храни често, а заради липсата на зъби – пасирали храната. След
операцията раната не била зараснала напълно, което наложило да се правят
превръзки. Приемал обезболяващи. К.заявява, че този период продължи около
половин година. Тежко било, сънувал, постоянно се будел. Заради диабета, се
появили проблеми с краката. След около 5-6 месеца след катастрофата започнала
да става по-малко. Докторите казали, че той трябва да ходи, да не се залежава.
Правел по няколко крачки. И до тоалетната трудно ходел, защото желязото е
голямо и се виждало през кожата. По-късно се появил проблем с очите. В Русе правил изследвания и манипулация, доплащал
за скъпо лекарство, защото имал нещо като кръвоизливи в окото. Заради диабета
се влошили и пръстите на краката, започнали да почерняват. Редовно посещавал ендокринолог, наложила се смяна на лекарството. Около една
година ползвал 2 патерици. След това - към края на лятото започнал да се движи
и с бастун. Сега се движи без бастун, накуцва, но лека-полека се възстановява. В
момента не работи. Свидетелят описва, че ищецът станал раздразнителен и
избухлив, викал през нощта. Няколко пъти ходил на консултация с психиатър и два
пъти го приели в психиатрична болница в Русе. Там е стоял по около 10 дни или
две седмици.Това вероятно било комплексно - от диабета и от психичното
разстройство, което е получил. Сега ходи редовно на прегледи. Първоначално има
подобрение, след което отново става нервен. Редовно трябва да се проверява. Режимът
на храненето е много особен, трябва често по-малко да яде, не се е възстановил
напълно, и не може още да работи. Преди ПТП съпругът ѝ не е работил.
Помагал ѝ в нейната фирма. Имал планове да работи като капитан в Германия.
Свидетелят сочи, че преди ПТП не си е правил изследвания при ендокринолог. В Сърбия му казали, че има високи стойности
на захарта и започнали да му слагат инсулин. Той е бивш спортист, не обича да
се движи много, но се движел бързо.
Показанията
на свидетелят И.К., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират с приетите по
делото доказателства.
По
искане на ищеца пред настоящата инстанция е изслушана съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице – ендокринолог,
неоспорена от страните, чието заключение, съдът възприема като обективно и
пълно. В него е посочено, че е извършен личен преглед на ищеца. За първи път
повишени нива на кръвната захар у ищеца са констатирани преди извършване на
оперативното лечение в Сърбия. Вещото лице приема, че преживяното ПТП и силния
стрес, заедно с фамилна анамнеза обременена, и самите травматични увреждания,
да са причина за отключване на заболяване захарен диабет. Вещото лице посочва,
че заболяването диабет, веднъж отключило се, е факт, и до края на живота се
провежда т. нар. диспансерен контрол, т.е. преглед от ендокринолог
след съответни изследвания и при нужда корекция и промяна на дозата на
лекарствата.
По
делото е изслушана и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице –
ортопед, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и пълно. В него е прието, че при процесното ПТП, ищецът е получил
следните увреждания: счупване на дясна бедрена кост в горния й край; контузия
на дясна колянна става. Проведено е оперативно
лечение на счупване на дясна бедрена кост в горния ѝ край, изразяващо се
в открито наместване на фрактурата и фиксация на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. При нормално протичане на
лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид
увреждане е около- 6-8 месеца. Вещото лице сочи, че счупването на дясната
бедрена кост е довела до интензивни болки, невъзможност за активни движения и
силна болка при пасивни движения на крайника. Контузията на дясната колянна става е довела до болки. Възстановителния
период протича приблизително през следните етапи- операция, постоперативен
период за лечение на оперативните рани, период на покой или обездвижване и
период на рехабилитация. При прегледа, извършен на 23.09.2022г. е установен
ограничен обем движение в дясна тазобедрена става, както и оперативни белези по
външната страна на дясно бедро. Експертът пояснява, че функцията на предпазния
автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и пътниците към облегалката и
седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и
да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила -
арматурното табло, волана, страничните колони, предното и страничните стъкла и
други детайли. По този начин се намаляват възможностите за получаване на тежки
телесни наранявания при автомобилната травма в салона на автомобила. Крайниците
на тялото не са фиксирани от предпазния колан и биха могли да получат
увреждания, независимо от наличието или не на поставен предпазен колан. Вещото
лице посочва още, че неразделна част от лечението на счупванията на костите е
провеждането на курсове физиотерапия и рехабилитация. Провеждането на такива
курсове скъсява времето за възстановяване и дава по-добър краен резултат от
лечението. При прегледа, ищецът е съобщил, че е провеждал рехабилитация в гр.
Русе. В проведеното на 26.10.2022г. открито съдебно заседание, вещото лице
допълва, че с оглед давността на травмата и начина на лечение се очаква този
ограничен обем и оперативния белег да имат траен характер. При ищеца
ограниченият обем е между 20-30 процента от общия обем. Ограниченията в
тазобедрената става водят до куцане, не може да се навежда правилно, защото
няма пълен обем движение при свиването, не може да пипне земята, като се опита
да се наведе. Има накуцваща походка. Заявява,
че няма описани коланни травми в приложената
документация.
По
искане на ищеца пред настоящия съдебен състав е изслушана и комплексна съдебно
психологична и психиатрична експертиза, неоспорена от страните, чието
заключение съдът възприема като обективно и пълно. В него е посочено, че в
резултат на претърпяното ПТП, ищецът е хоспитализиран двукратно през 2020г. и
началото на 2022г. с диагноза: рекурентно депресивно
разстройство. Умерено тежък депресивен епизод. Прилагани антидепресанти и
транквилизатори. Изписан с подобрение и поддържаща терапия. Вещото лице
психиатър е посочило, че към момента на освидетелстването са налице оплаквания
от безсъние, напрежение, потиснато настроение, тревожност, мисли за
безперспективност, които оформят умерено тежък депресивен синдром, който е в
причинно – следствена връзка с претърпяното ПТП на 03.10.2019г. Вещите лица
описват, че страданията при рекурентно депресивно
разстройство, умерено тежък синдром се изразяват в безсъние, напрегнатост, лошо
настроение, тревожност, неопределен страх, понижена работоспособност,
емоционална притъпеност, анхедония,
в съчетание с невро-вегетативни симптоми, отразяващи
се на социалното му функциониране. С отдалечаване във времето се очаква
оплакванията да отслабват, но като се имат предвид личностовите
нагласи, опасността от хронификация е реална. В
проведеното открито съдебно заседание на 26.10.2022г. вещото лице пояснява, че хронификация на депресивния синдром означава, че е възможно
често изпадане в депресивни епизоди, през няколко месеца. Подлежат на лечение
тези симптоми, ако се потърси специализирана помощ и с такава помощ отшумяват
по-лесно и по-бързо. Ако не се потърси такава помощ, са по-тежки. Два пъти е
търсил такава помощ, хоспитализиран е в стационар на ЦПЗ-Русе и амбулаторно е
лекуван, после е изписван с поддържащо лечение. Отнасял се е със загриженост
към здравето. Психическото състояние като се има предвид депресивния синдром
има начало и край, такава е природата на депресивния синдром и с лечение
отзвучава по-бързо и по-лесно. Предвид възрастта му и специфичните личностови особености може да се предполага, че като
личност реагира депресивно по-принцип. А с отминаване на времето се очаква да
избледнеят тези психотравмиращи спомени.
При
така установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания, както и
отключване на болестно състояние - диабет;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от
процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка със заведената щета.
Предвид
направените от ответника възражения съдът е указал на тази стана, че в негова
доказателствена тежест е установяване на следните факти:
- съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия – нарушение на правилата за
движение от ищеца, а именно – пътувал е без поставен предпазен колан,
-
съществуване на дегенеративни особености у ищеца и съпътстващи заболявания,
които са се отразили на продължителността на оздравителния процес и
- е
проведено неправилно лечение, което е довело до по-продължителен и непълен
процес на възстановяване.
От
събраните и описани по-горе доказателства /решение на Първоинстанционната
Прокуратура в гр. Върбас – Република Сърбия и заключението на авто –
техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното
ПТП и съответно, че вината за това е на водача на лекия автомобил.
От
представените медицински документи по делото и заключението на съдебно медицинските
експертизи се установява, настъпване на следните увреждания: счупване на дясна
бедрена кост в горния и край; контузия на дясна колянна
става, както и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и тези травми,
като непосредствена след ПТП, ищецът е диагностициран с диабет. От комплексната
съдебно психологична и психиатрична експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП, настъпилите увреждания и продължителния
период на възстановяване у ищеца се е развило рекурентно
депресивно разстройство, умерено тежък депресивен епизод.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което
следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са:
-
вида, характера и тежестта на ортопедичните травми,
-
възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 59г.,
- извършената
операция на дясна бедрена кост, продължителният лечебен и възстановителен
период от една година и половина, като в първите повече от пет – шест месеца е
имал нужда от чужда помощ в неговото ежедневие за самообслужване, тъй като пет-
шест месеца е бил на легло, а след това е ползвал около 1 година патерици, след
което бастун, като към настоящия момент има ограничения обем движения в тазобедрената
става, като ограничението е 20 – 30% от общия обем, при движение накуцва, не
може да се навежда правилно, не може да се наведе и да пипне земята,
- отключване
на заболяване захарен диабет, което е нелечимо и до края на живота на ищеца,
същият ще се нуждае от поддържащо лечение,
-
отключване на рекурентно депресивно разстройство -
умерено тежък депресивен епизод, което е наложило приемане на медикаменти и
двукратно престой в психиатрично отделение,
-
претърпените болки и страдания от ищеца след ПТП - то – както и от физическите
увреждания, така и безсъние, напрежение, потиснато настроение, тревожност,
мисли за безперспективност, съдът приема, че сумата от 80 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до
увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване
от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че пострадалият е пътувал без
поставен обезопасителен колан в разрез с разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Съдът
намира такава наведеното възражение за съпричиняване за неоснователно. От
приетата по делото съдебно – авто техническа
експертиза и съответно заключението на съдебно – медицинската експертиза от
вещо лице ортопед не може да бъде направен категоричен извод, предвид механизма
на настъпване на процесното ПТП и настъпилите
увреждания на ищеца, че последният е бил без поставен предпазен колан.
По делото
не се установи и другото възражение на ответника, а именно, че не е проведено
правилно лечение, тъй като от приетите заключения на двете съдебно – медицински
експертизи се установява, че същият е изпълнил всички дадени му медицински
предписания.
Относно предявеният иск с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
Ищецът претендира осъждане на
ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени
вреди, за периода, считано от 19.12.2019 г. – датата, на която е сезирал
ответното дружество за изплащане на обезщетение.
Ответникът оспорва началния
момент, от който ищецът претендира лихва за забава. Посочва още, че с
образуваната пред него щета от 20.12.2019г., ищецът не е представил банкова
сметка, ***торното й изискване, което съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ има за
последица забава на кредитора.
По аргумент от разпоредбите на
чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката
"Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи считано от
момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на
застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Страните по делото
не спорят, че при подаване на уведомлението до ответника, получено от последния
на 20.12.2019г. е представена и банкова сметка ***.
Предвид
така изложеното съдът приема, че считано от 20.12.2019г. ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху определеното
обезщетение до окончателното й изплащане, като искът следва да бъде отхвърлен за периода 03.10.2019г. – 19.12.2019г.
Относно направените по делото разноски
Ищецът е претендирал присъждане на разноски,
изразяващи се в адвокатски хонорар, като от представения договор за правна
защита и съдействие се установява, че същият е сключен на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата /л. 206 от делото/. Предвид изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения от ищеца адвокат Н.Д.
– АК - Шумен адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лв.
С оглед изхода на спора следва да бъде оставено без
уважение искането на ответника за присъждане в тежест на ищеца на направения от
първите разноски в настоящото производство, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК /страница 106 от делото/, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 3 200 лв., както и 1 251, 20 лв. представляваща
съдебно деловодни разноски платени от бюджета на съда /140 лв. – депозит
относно допуснатата съдебно авто – техническа
експертиза, 255, 60 лв. – депозит по допуснатата съдебно – медицинска
експертиза с вещо лице ортопед, 255, 60 лв. – депозит по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза с вещо лице – ендокринолог и
600 лв. – депозит относно допуснатата съдебно психологична и психиатрична
експертиза.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з. АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Я.К.К.,
ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис №4 - чрез адвокат Н.Д. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от
80 000 лв. /частичен иск от иск в пълен размер от 90 000
лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 03.10.2019г. в Република Сърбия, ведно със законната лихва,
считано от 20.12.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 429, ал. 1
от КЗ за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за периода 03.10.2019г. – 19.12.2019г.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Н.Д.,
адвокат от АК-Шумен със служебен адрес:
гр. София, ул. „****, четвърти полуетаж, офис №4 на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 2 930
лв.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и з. АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с адрес: гр.
София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4 451,
20 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: